Арх. Коларов, изминаха две години от създаването на BGBC. Кои цели на асоциацията бяха изпълнени до момента и кои са следващите предизвикателства пред вас?

- През последните две години ние успяхме да се развием като организация, да изградим ясна и работеща структура. Имаме вече над 50 членове – представители на индустрията, строителния сектор, информационните технологии, финансови институции, специалисти от научните среди, архитекти, инженери и други. Българският съвет за устойчиво развитие получи заслужено признание на международно ниво – ние сме единствената организация от България, член на Световния съвет за устойчиво строителство със седалище в Торонто. Работата ни бе насочена към реализиране на основните цели на Съвета: да инициира, подпомага и осъществява дейности, които повишават качеството на живот в България чрез изграждането на устойчива среда и създаване на здравословни обитаеми пространства с минимални вреди върху околната среда.

Българският съвет за устойчиво развитие си сътрудничи с Немския съвет за устойчиво строителство DGNB и на база на договорните отношения между двата Съвета, BGBC има правата да прилага системата за сертифициране на сгради и градски райони DGNB. Тя беше адаптирана към българските условия и нормативна уредба, и са налице първите пилотни проекти, сертифицирани по системата. Пред нас стоят още много предизвикателства. Ние трябва да направим така, че професионалната общност на архитектите и инженерите да „бъде в крак” със световните тенденции в областта на устойчиво строителство.


Кои са основните причини да работите в посока създаване на български стандарт за устойчиви сгради и кои ще са основните предимства за българския бизнес от въвеждането му?

- Истината е, че стандартите водят до качество. Липсата на стандарти води до липса на качество. На европейско ниво се разработват стандарти за устойчиво строителство, които следва да се прилагат и в България. В стандартите се дефинират параметри, които се съдържат в действащите на пазара сертификационни системи. У нас се мисли най-вече за елементарните мерки за енергийна ефективност – подмяна на старата дограма, облицоване на фасади с топлоизолационни материали. Това не е правилният начин да вървим към устойчиво строителство. Ролята на нашата организация е твърде отговорна към обществото, доколкото ние работим за всеобхватен подход, който гарантира комфортна среда. Наред със законовите и подзаконови нормативни документи, сертификационните системи за устойчиво строителство са най-мощните инструменти за налагане на устойчивите проекти на пазара. Те са не само маркетингов инструмент, но и дефинират изисквания.


Вашата организация работи и за постигането на устойчиво градско развитие. Как трябва да изглежда българският град на 21. век?

- Предизвикателствата пред българския град на 21-ви век са свързани с постигане на по-добър диалог между публичната власт, жителите на градовете, собствениците и посетителите. Икономическият потенциал при планиране на устойчива градска среда е свързан с понижаване на разхода на енергия, подобряване на съществуващата инфраструктура и използване на възобновяеми източници, понижаване на транспортните разходи, чрез насърчаване на алтернативни начини на придвижване и подобряване на транспортните услуги, по-ефективно използване на площите, „рециклиране” на пустеещи или замърсени територии, с понижаване на строителните разходи при ранно планиране на целите и стабилност на частните и обществени инвестиции. Устойчивата градска среда поощрява многофункционалността на застроените зони и избягване на сегрегацията в обществото.

Съществен елемент от една завършена устойчива градска концепция е проектирането и строителството на устойчиви сгради.


Кои са основните партньори на вашата организация при постигането на нейните цели? Кои институции и сектори от икономиката трябва да се включат в стремежа към устойчиво развитие на сградите и градовете?

- BGBC стана съосновател на DGNB международен борд, в който си партнира с представители на съвети за устойчиво строителство на Австрия, Швейцария, Германия, Китай, Унгария, Словения и Тайланд. Международният борд наред с функцията си на контролен орган, следящ качественото прилагане на системата на сертифициране, представлява и платформа за обмен за знания, практики, контакти. Наши партньори в България са Българската фотоволтаична асоциация, Агенцията по енергийна ефективност, Технически университет - София, УАСГ и други. Ние работим отлично с правителството на България. Имаме много добри отношения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с министър Дончев, който отговаря за европейските фондове. Обединяват ни общите цели и общата ни философия – да осигурим икономически просперитет, работни места, трансформация на пазара в строителния сектор.


Наскоро подписахте споразумение за партньорство с Агенцията по енергийна ефективност. Кои ще са основните области, в които ще си сътрудничите, и какви резултати очаквате?

- За нас Агенцията по енергийна ефективност е важен партньор. Въпрос на дни е нейното преобразуване в Агенция за устойчиво енергийно развитие. Ние имаме много допирни точки с тях, нашата съвместна работа ще допринесе за подобряване на енергийната ефективност и постигането на устойчиво развитие. Това е цел, която е напълно в хармония със стратегията „Европа 2020” на Европейския съюз. Ние сме в процес на формиране на работна група с Агенцията, така че пристъпваме към действие непосредствено след подписване на споразумението. Възнамеряваме да провеждаме съвместни обучения на специалисти и участници в инвестиционните процеси по актуални теми в областта на устойчивото и енергоефективно строителство.


Все още в България има малко знания и умения за устойчивите сгради и градове. Как ще насърчите този процес и какви образователни инициативи бихте подкрепили?

- Интересът на архитекти и инженери по тези теми нараства, търсят се консултанти, които да съпровождат проектите в процеса на тяхното развитие. Пътят за обучение на кадри са провеждането на семинари, обучения, конференции, приобщаване на младите колеги – студентите по архитектура. Нашата мисия е да достигнем момент, в който правилата за устойчиво строителство ще бъдат широко прилагани. Съветът би подкрепил сформиране на обучение под формата на магистърски програми или друг вид обучение съвместно с преподаватели от ТУ-София и УАСГ. Първата стъпка в тази насока е подписването на договори за сътрудничество с тези университети.


В края на септември BGBC организира конференция. Кои ще са основните акценти в това събитие?

- Това е най-значимото събитие в България в областта на устойчивото строителство. В рамките на конференцията Sustainability Forum Sofia - More than green на 29 септември ще се разискват въпроси, свързани с бъдещето на България в контекста на европейската политика за устойчиво развитие, ще се демонстрира европейския опит в областта на устойчивото строителство, методите за енергоефективно управление на сгради и новите изисквания към строителните продукти. Своето участие вече потвърдиха комисар Кристалина Георгиева, министър Росен Плевнелиев, министър Томислав Дончев. Лектори на конференцията ще бъдат експерти от Германия, Дания, Австрия, Полша, Румъния. Конференцията е част от световната Седмица на устойчивото строителство, която се отбелязва в цял свят под егидата на Световния съвет за устойчиво строителство. Един поглед към темата „устойчивост” от различни гледни точки, при това с гост-лектори, които наистина имат какво да кажат.
________________________

Георги Коларов е завършил архитектура в Техническия университет, Дрезден. От 1981 г. работи като проектант в Техноекспортстрой по голям брой проекти за Африка и Близкия Изток. От 1991 г. е управител на „Булгарконсулт Архитекти & Инженери” и реализира значими проекти за банки, хотели, офиси, жилищни и търговски сгради.
Арх. Коларов работи активно в областта на устойчивото строителство и е инициатор за създаването на Български съвет за устойчиво развитие и негов президент от 2009 г.