Г-н Кънев, в България отдавна се говори за публично-частно партньорство, но като че ли все не намираме правилния път. Какво ни липсва, за да приложим по-успешно този модел?

- В България има широки интерпретации за това какво е публично-частно партньорство (ПЧП) – понякога почти всяко взаимодействие между публичния и частния сектор се смята за такова партньорство, вкл. корпоративната социална отговорност. Ако обаче разглеждаме ПЧП като сложни, дългосрочни бизнес модели, където частният сектор очаква определена възвращаемост за своите инвестиции, започваме да разбираме причините за сравнително слабата приложимост на тези модели. Сред основните причини са неподготвеността на публичния сектор от гледна точка на законодателство и административен капацитет, от една страна, и слабата и малка българска икономика, която трудно връща инвестициите, от друга страна.


Отдавна се води спор и за това необходим ли е специален закон, който да регламентира ПЧП. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

- В момента отношение към ПЧП имат редица закони като Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки, Закона за задълженията и договорите, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и др. На практика обаче правна дефиниция на ПЧП липсва, въпреки че терминът се използва в десетки нормативни документи.

ПЧП се реализират основно под формата на концесия най-често за изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура с почти пълно поемане на пазарния риск от частния сектор. Ако искаме обаче цялата икономика да се възползва от ПЧП, то това предполага цялостна правителствена стратегия за използването на комбинация от модели, значително по-голяма политическа отговорност и административен капацитет на управленския орган за ПЧП. Така естествено разбираме необходимостта от специален закон, който да създаде институционалната рамка за управление на ПЧП, а отделни закони могат да третират конкретни форми за тяхната реализация.


Кои европейски държави може да ползваме като добри примери за развитие на успешни ПЧП и какво е по-различното при тях?

- От развитите държави мисля за най-удачен примера на Ирландия, която за последните 10 години успя да привлече над 2 млрд. евро от частния сектор за изграждане на своята инфраструктура. Голямото им предимство е добре работещата администрация и близостта им до пионера и най-голям пазар на ПЧП в Европа – Великобритания. Това не пречи да поканим, а защо не и да назначим, експерти от Ирландия в нашата администрация и така да купим опит и спестим време и грешки.


Кои сектори от българската икономика са най-подходящи за ПЧП и как ще повлияе това на продуктите и услугите, предлагани от тях?

- Най-изгодни за публичния сектор и данъкоплатците са проектите, в които частният сектор поема изцяло риска за наличност и търсенето на публичните услуги. Такива са повечето концесии на транспортна инфраструктура – пътища, летища и пристанища. Това са бизнес модели, които в някои конкретни случаи позволяват чисто пазарна възвращаемост на инвестициите, т.е. без доплащания от публичните бюджети. Проблемът е, че малкият вътрешен пазар и слабо потребление почти не предлагат други възможности за ПЧП, освен тези опростени, нискорискови проекти.

Други сектори – водите, енергетиката, въобще където се предоставят монополни или квазимонополни позиции на частния сектор, също гарантират възвращаемост на инвестициите, но най-голямото предимство на ПЧП пред обществените поръчки – прехвърлянето на риск – е под въпрос. Защото прехвърлянето му изисква адекватен регулатор на съответните публични услуги, а това, както сме в свидетели през последните години, не винаги е случаят. Все още слабо се говори за ПЧП в образованието, здравеопазването, правосъдието, социалните дейности, а там има сериозни възможности за ПЧП - най-вече за модернизация на прилежащата инфраструктура. Но пък това изисква именно подходящо законодателство и управленски капацитет.


За много хора в България все още „публично-частно” означава „приватизация на печалбите” и „национализация на загубите”, ако можем да направим аналог с коментарите по повод финансовата криза в САЩ. Какъв е аргументът „За” ПЧП в такива условия?

- ПЧП предполагат по-добро качество на публичните услуги и спестяване на бюджетни средства. Но такива мнения се налагат заради начина, по който въобще функционира публичният сектор и в частност процесът на възлагане на обществени поръчки. Затова ползите от ПЧП биха били реализирани само при пълна прозрачност за поетите ангажименти и как те се изпълняват. Това е почти невъзможно без публични регистри на ПЧП и обществените поръчки.


Наскоро представихте книгата „Публично-частно партньорство: Принципи, модели и политики за честно предлагане на публични услуги”. Какво Ви накара да я подготвите и за кого ще е най-полезна тя?

- През 2001 г. работих по ПЧП проект в Ирландия и бях впечатлен от ангажираността на правителството да привлече частни капитали и въведе най-добрите практики от частния в публичния сектор. Неговата философия беше, че Ирландия не може да стане първокласна икономика с третокласна инфраструктура.

Като имаме предвид какви огромни средства са необходими за нашата инфраструктура и деликатното състояние на публичните финанси, то ние или трябва да се научим как да правим ПЧП или сме обречени на изостаналост. Мисля, че книгата ми ще бъде интересна за всеки, който се интересува как взаимодействат публичния и частния сектор и какви бизнес модели на партньорство могат да се изградят.

____________________

Евгений Кънeв e дoктoр пo икoнoмика, управляващ cъдружник на инвecтициoнно-финанcoва кoнcултантcка кoмпания „Макoниc”. Бил e управляващ дирeктoр за Eврoпа на амeриканcката кoмпания Теllо Cоrpоrаtiоn и дирeктoр „Кoрпoративни финанcи” в KPМG България.

B кариeрата cи на инвecтициoнeн кoнcултант e управлявал над 200 прoeкти за cливания и придoбивания, бизнec oцeнки и финанcирания в рeдица cтрани oт Изтoчна Eврoпа и Ирландия. Има МBA oт Illinоis Stаtе Univеrsity,CAЩ, и диплoма пo финанcи и cчeтoвoдcтвo на Acoциацията на ceртифициранитe eкcпeрт-cчeтoвoдитeли на Beликoбритания (АCCА).

Cъocнoватeл e на Eврoпeйcкия инcтитут за cтратeгичecкo управлeниe. Прeз 2001 г. cпeциализира публичнo-чаcтни партньoрcтва в KPМG Ирландия, кoятo cъвeтва правитeлcтвoтo за привличанeтo на чаcтни инвecтиции в пътната инфраcтруктура на Ирландия. Тoва cтава пoвoд и тeма за защита на дoктoрcка диceртация за публичнo-чаcтнoтo партньoрcтвo и напиcванeтo на книгата „Публично-частно партньорство: Принципи, модели и политики за честно предлагане на публични услуги”, представена в началото на май 2011 г. в София.