Кои ще бъдат приоритетите на Камарата на фирмите, извършващи енергийни обследвания и сертифициране на сгради, през 2011 г.?

-В края на 2010 г. КФИЕОСС подписа рамково споразумение с АЕЕ за сътрудничество в областта на енергийната ефективност като резултат на добрите традиции в досегашната им съвместна работа. Съставената работна група с представители от двете страни проведе няколко заседания от началото на 2011 г.  На първото заседание се съставиха правила за работа и работна програма за настоящата година а задачите, включени в нея, са свързани с основните направления на сътрудничество описани в рамковото споразумение, например: повишаването на качеството на енергийните обследвания, методическа помощ на собствениците относно задъженията им по Закона за енергийната ефективност, и др.
Създаде се Технически съвет, който да осигури компетентни експертни мнения, както за вземане на решения и изготвяне на становища от УС, така и да подкрепя работата на Работната група с АЕЕ. Предстои Общо събрание на сдружението, което ще се проведе в края на м.Април 2011 г., на което ще се разисква Работната програма за 2011 г., промяна в Устава на Сдружението, и други.

Все още е жива идеята да се активизира КФИЕОСС на регионално ниво чрез членовете на УС, които работят в различни области на България – тази идея беше изложена на ОС на КФИЕОСС, проведено в Стара Загора през 2008 г. Необходимо е планиране и провеждане на семинари през 2011 поради големия интерес и полза на участниците в такива широки събития. В момента върви проучване между членовете на Камарата кои теми считат за актуални и интересни.

Как според вас ще се развие пазарът на енергийно обследване? Съществува ли здравословна конкурентна среда сред фирмите в този бранш?

-Като резултат от глобалната криза в бизнеса, фирмите работещи в сферата на енергийната ефективност не бяха подминати. Дори тяхното положение беше допълнително утежнено от проведените от много български общини конкурси за избор на изпълнител за извършване на обследване за енергийна ефективност на сгради, във връзка с тяхното участие в ОПРР по схемите за безвъзмездна помощ BG161РО001/4.1 – 03/2010 „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура на 178 малки общини” и BG161РО001/1.1. – 09/2010 „Подкрепа за прилагане на мерки за енергийна ефективност в общинска образователна инфраструктура в градските агломерации”. Пред алтернативата да не работят, беше предпочетена алтернативата да се работи без аванс и разплащане единствено и само при успех на проекта, т.е. одобрение за финансиране от Управляващия орган на ОПРР. Това доведе до допълнително утежняване състоянието на компаниите с дългогодишен опит и висококвалифицирани специалисти, затваряне на финансов ресурс от тяхна страна за период от повече от една година. За наша радост доста от Общините одобриха плащания на вече изпълнените договори от бюджета си за 2011 г., но ще има случаи, при които целият инженерен труд – от обследването за енергийна ефективност до готовите инвестиционни проекти, ще останат неразплатени още дълго време поради доста дългия допълнителен списък от одобрени и чакащи финансиране проекти. В една такава ситуация конкурентността се срива, само фирми развиващи и други дейности освен енергийна ефективност ще успеят да се „задържат на повърхността”. Като погледнем и законодателството в енергийната ефективност, виждаме много пропуски, бавна синхронизация с европейските директиви, борба на интереси, отрицателни коментари от ЕК по отношение на законодателството.

Наскоро ЧЕЗ Електро и ЕВН България подписаха доброволни споразумения с Агенцията по енергийна ефективност. Какъв ефект върху дейността на обследващите фирми очаквате от това?

-Ефектът ще е отрицателен! Като се има предвид каква е структурата на електроразпределителните дружества, очакваме нови компании с регистрация в публичните регистри на АЕЕ, които са част от структурата на тези Дружества. За регистрираните до този момент фирми за обследване ситуацията ще стане още по-трудна. Това влияе негативно и на конкурентната среда, за която стана дума в предния въпрос.

Какви промени според вас трябва да настъпят в законодателството, за да станат услугите по енергийно обследване по-достъпни за собствениците на жилищни сгради?

-Законодателството трябва да се промени в посока данъчни стимули и безвъзмездно финансиране от държавния бюджет или Структурните фондове. Да се улеснят процедурите за внедряване на ВЕИ в сградите, да не се поставят прекалено високи изисквания за внедряване на ВЕИ, защото в много сгради в България е почти невъзможно да се внедри ВЕИ, което да задоволява нуждите на сградата, както е изписано в ЗМДТ, чл.24, ал.1, т.18 и 19.

Очаквате ли по-голямо търсене от страна на домакинствата, особено след стартирането на финансирането по програмата JESSICA?

-Програма JESSICA не е от сега. Старта е през 2007 г., но за България всичко става по-бавно и като резултат сега, 4 години по-късно, ние обсъждаме нейното стартиране! Не виждам каква е ползата за домакинствата след като инициативата JESSICA финансира проекти, генериращи приходи. По-конкретно подходящи за финансиране ще са проекти като например многофункционални културни зали или киносалони, търговски зони, спортни съоръжения, бизнес в индустриални зони, паркинги и друга градска инфраструктура.
Средствата са насочени към бизнеса и общините, създават се два отделни фонда – един за София и един за другите 6 големи града в България - Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен. Елементът на безвъзмездно финансиране тук липсва, за разлика от другите оперативни програми. Средствата ще се превъртат през холдингов фонд, който ще ги отпуска на бизнеса и общините. Частният капитал ще ги използва и върне обратно с лихва, за да бъдат финансирани следващи бизнес проекти. Наблюдаваме ефект на мултипликация на паричните средства, който трябва да се отрази на развитието на градовете. Такъв финансиращ инструмент съществува към момента в България, но без участие на търговски банки, които обикновенно утежняват условията. Това е Фонд Енергийна ефективност – чрез него също може да се финансират проекти на домакинства, стига те да са обединени в юридическо лице. Това обаче е препъни-камъкът в този процес, защото тук вече навлизаме в Закона за управление на етажната собственост, който както знаем, все още не е работещ. Като добавим и многото имоти, закупени чрез ипотечен кредит за период над 20 години, това изглежда почти неизпълнимо. Въпреки всичко пожелавам успех на проектите, които ще бъдат финансирани по тази програма и се надявам думите ми да бъдат опровергани.
   
Доколко предприетите мерки по жилищния сграден фонд са ефективни до момента? Дали по-високи технически стандарти биха били изпълними и ефикасни?

- За съществуващите сгради, построени преди влизане в сила на първия ЗЕЕ и наредбите към него, е необходимо да бъде направена доста голяма инвестиция поради изискването на ЗУТ и Наредба 5 за технически паспорти на строежите. Едва ли има повече от 10% собственици на сграда, които да разполагат с техническа документация за съставане на Технически паспорт. В много сгради са правени промени без да се отразяват документално, поради липса на такова изискване. До 2007 – 2008 г. масово се полагаше топлоизолация, подменяше се дограма, без да се представят сертификати за съответствие на материалите, декларации за произход на изделия и др. подобни документи, необходими за съставянето на Техническия паспорт.

За новите сгради изискванията се спазват, особенно след въвеждане на оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията за енергийна ефективност.
Енергийното обследване е важна част от целия процес, но като услуга не се използва от собствениците на жилищни сгради. Наблюдаваме през последните 2 - 3 г. как обществото е залято от задължения, а държавата липсва. Задължения за сертифициране за енергийна ефективност, задължения за внедряване на ВЕИ, задължения за техническа паспортизация. Всичко това е много труд и пари, които и без кризата липсват в джоба на гражданина.

Какви са нивата на енергийната ефективност за България като цяло? Очаквате ли приобщаване към световното нарастване на търсенето на т.нар. зелено строителство?

-Ако търсите статистика тогава на този въпрос ще Ви отговорят най-добре и най-изчерпателно ресорните институции – МИЕТ и АЕЕ. Повишаването на енергийната ефективност и намаляване потреблението на енергия е актуален от доста години. Друг е въпросът има ли начини средства за постигане на висока енергийна ефективност. Един от начините е чрез законодателството. За съществуващите сгради процесът е по-нерентабилен поради факта, че не винаги могат да се изпълнят наведнъж достатъчно мерки за спестяване на енергия. Поетапното изпълнение променя окончателната оценка на постигнатите енергийни спестявания, особенно ако периодът е по – дълъг от 3 – 4 години. Едновременно с това нормативната база не е изцяло синхронизирана с изискванията на европейските директиви в тази област, което води до неприятни изненади за собствениците като краен резултат. По отношение на новите сгради наблюдаваме през последните 2 – 3 години, че поставените към тях изисквания се изпълняват в голяма степен, което може да се отчете като вид гаранция за постигната енергийна ефективност. Как стоят нещата в промишлеността – остаряла материална база, необходимост от голяма инвестиция, затруднени процедури за финансиране по ОП „Конкурентноспособност”. Комбинацията от тези три обстоятелства поставят българските предприятия в много неизгодна позиция и особенно тези, които развиват активна дейност, се нуждаят от разширение. Все пак те са движещата сила на българската икономика.

По отношение на „зеленото строителство” – В България се правят опити да се изграждат такива сгради, дори някои вече притежават доброволни сертификати , издадени съгласно принципите и методиките на Системи за устойчиво развитие на други държави от Европейската общност. Когато се разработи Национална система за устойчиво развитие за България и са налице стимули за инвеститорите в проекти за устойчиви сгради, можем да започнем да отчитаме степента на приобщаване към търсенето на зеленото строителство. Засега първоначалната инвестиция значително надвишава възможностите ни и логиката „плати повече сега, за да плащаш по – малко после” все още не се възприема масово.

____________________________________________________________________________

Инж.Севдалина Джабарска е първият председател и към настоящия момент зам.-председател на УС на Камара за енергийна ефективност – сдружение на фирмите, работещи в областта на енергийната ефективност и вписани в регистъра на АЕЕ. Управител е на „Енерджи Сейвингс” ООД с повече от 5 години опит в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), Има придобита магистърска степен от СА ”Д.А.Ценов”, гр.Свищов по специалност „Финанси”. Основните компетенции на г-жа Джабарска са в дейностите проучване, контрол и изследване на проекти за спестяване на енергия, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Опитът й във финансиране на проекти, включително и такива свързани с внедряване на ВЕИ, г-жа Джабарска е придобила и в работата си като Проджект мениджър на проект за независим технически консултант към Фонда за енергийна ефективност, както и като независим енергиен експерт при извършване на техническа и финансова оценка на енергоефективни и ВЕИ проекти към Европейска инвестиционна банка.