Г-жо Кунева, какви са основните цели на програмата „Вашите пътнически права на длан”? Кои основни потребителски права трябва да бъдат защитени при използването на транспортни услуги?

- Програмата „Вашите пътнически права на длан” официално стартира на 29 юни 2010 в Брюксел. Основната й цел е да информира по лесен и практичен начин хората, които използват въздушния транспорт и железниците, за техните права, как да ги защитят и към кого да адресират оплакване, в случай че правата им не бъдат уважени.

Програмата е насочена и към хората с ограничена подвижност и хората с увреждания. Често пъти те са дискриминирани съвсем съзнателно. Сега вече има влязло в сила Европейско законодателство, което защитава тяхното право на придвижване.

Основните потребителски права, които трябва да бъдат защитени, са правото на придвижване и всеки пътник да получи висококачествено обслужване.

Но това именно са и целите на транспортната политика на ЕС.


Какви са данните, с които разполагате, за транспортните услуги в България? Защитени ли са достатъчно правата на пътуващите български граждани и какво трябва да се направи, за да получат те повече защита при ползването на такива услуги?

- В България последните години като че ли се толерираше повече автомобилният транспорт за сметка на железопътния. Безспорно е, че автомобилният транспорт носи повече приходи, въпреки по-високите цени и лошото състоянието на републиканската пътна мрежа. Друг парадокс е, че БДЖ е най-големият работодател в страната – 14 900 работници, голяма част от които са неквалифицирани и на пред-пенсионна възраст, а броят на пътниците и товарите намаляват.

Единствено липсата на оплаквания ще бъде сигурен знак, че правата на пътуващите български граждани са достатъчно защитени. Нужно е самите превозвачи да се научат да уважават тези права, защото това също е начин да се оцелява в условията на силна конкурентна среда.

В България законодателството за защита на потребителите на транспортни услуги започна след присъединяването ни към ЕС. Хубаво е , защото за основа служат по-високите стандарти в Европа от тези, които съществуват в нашата страна. Българските органи трябва правилно да прилагат това законодателство, а пътниците по-добре да познават правата си и да имат повече изисквания към операторите.


В кампанията се обръща специално внимание на хората с увреждания и хората с ограничена подвижност. Какво трябва да се направи в ЕС и конкретно в България, за да се защитят техните права на свободно придвижване?

- Самата кампания е начин да се защити тяхното право на придвижване. Тя не цели единствено да информира тях. Идеята е всички да сме наясно, че за тези хора е трудно и се нуждаят не само от право на придвижване, но и от условия, за да го осъществят.

Има вече европейско законодателство, което трябва да се спазва. Държавата от своя страна трябва да реши дали ще контролира по някакъв начин спазването му и дали ще създаде условия за съществуването му.


Очаквате ли повишаване на цените на транспортните услуги в Европа като следствие от кампанията. Например, лоу-кост авиопревозвачите имат стриктни изисквания за ръчен багаж, но дават по-ниски цени. Къде е разумният баланс между качество и цени?

- Една кампания не би могла да бъде причина за повишаване на цените на транспортните услуги. Тя има информативен характер и не влияе върху търсенето и предлагането.

Не мисля, че стриктните изисквания за ръчен багаж са предпоставка за по-ниско качество на услугата.

Разумният баланс между качество и цена е качеството, което можеш да си позволиш за определена цена. Важното е да се чувстваш комфортно и да си удовлетворен.


Какво е виждането Ви по отношение на членовете на авиационните сдружения като Star Alliance, OneWorld и Sky Team? Има ли риск от неспазване на европейските антитръстови норми при такъв тип обединения на превозвачи?

- Нормално е в конкурентна среда всяка компания да търси намаляване на разходите и по-бърза печалба, но тази печалба не трябва да бъде за сметка на качеството и безопасността.

При подобни сдружения риск винаги съществува, но си има начин за регулиране. Зависи и от степента на държавна намеса.

Интересен е фактът, че  Star Alliance, OneWorld и Sky Team са създадени в рамките на 3 години (1997 г., 1999 г., 2000 г.). Може би пазарът е създал условия за това.


Отдавна се очаква решение на въпроса с одобряването на европейските полети до Русия от Аерофлот. Европейската комисия планира ли да предприеме реципрочни действия към руския превозвач?

- Както знаете, на 28 октомври 2010 Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу Франция, Германия, Австрия и Финландия заради договорите за транзитни такси, които са подписали авиокомпании от тези страни за прелитане над руска територия. В рамките на 2 месеца те трябва да отговорят писмено.

Русия все още не признава правото на всички превозвачи от ЕС да бъдат третирани равностойно. Според ЕК, когато една страна от ЕС подпише договор с Русия, той важи за всички останали държави-членки.

Реципрочни действия от страна на Европейската комисия може би не са най-добрият вариант, защото ЕС ще наруши собствената си клауза - „EU designation clause”.


В сферата на европейския жп транспорт се наблюдава окрупняване на пътническите и товарни превози, от което губят много от малките жп превозвачи. Планира ли Комисията действия за запазване на по-голям брой оператори на пазара или по-скоро ще насърчи последващи действия на окрупняване?

- В условията на икономическа криза процесът на окрупняване е начин за оцеляване. Комисията не би могла да регулира броя на операторите, а подобни последващи действия биха били в разрез с либерализацията на пазара и свободната конкуренция.


Някои експерти считат, че транспортните услуги трябва да се регулират по-координирано с енергийния пазар. Подкрепяте ли тази теза или по-скоро трябва да разглеждаме транспортния сектор отделно от първичните енергийни ресурси?

- Транспортът и енергетиката са взаимно свързани и взаимно зависими. Те са част от глобалната икономиката и оказват влияние до каква степен една държава ще може да се интегрира в европейската инфраструктура. Енергийната политика беше в основата на създаването на Европейския проект. И двата сектора са изправени пред големи предизвикателства – промяната на климата и замърсяването на околната среда. И за двата сектора се търсят други възобновяеми източници. След приемането на България в ЕС те се регулират и координират не само на национално ниво, но и на европейско. В Договора от Маастрихт има разпоредба за Трансевропейските мрежи за енергетика, транспорт и съобщения, която се финансира от Европейската общност и Европейската инвестиционна банка.
__________

Меглена Кунева е родена в София. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, където защитава и докторска дисертация. Има специализации по международни отношения и международно екологично право от Оксфорд център, Лондон, и от Университета „Джорджтаун” във Вашингтон, САЩ. През 2007 г. става първият български член на ЕК с ресор Защита на потребителите. В настоящия състав на ЕК е политически съветник на Сийм Калас, вицепрезидент на Европейската комисия по транспорта.