Проф. Райновски, как се развива Физическият факултет и какви са най-търсените програми, които предлага той като перспектива за развитие на млади специалисти?

По мое мнение Физическият факултет се развива добре на общия фон на висшето образование и науката в България. За да обясня това си виждане, позволете ми да кажа няколко думи за това какво представлява Физическият факултет на Софийския университет.

Това е един от най-старите факултети в Софийския университет. Основан е като Физико-математическо отделение на първото висше учебно заведение в България през 1889 г., т.е. миналата година отбелязахме 135 години от началото на университетското образование по физика в България.

Още от самото начало колегията на факултета възприема и следва философията, че качественото висше образование може да се постигне единствено в тясна връзка с реални научни изследвания. Водещите преподаватели във факултета са били и значими учени, разпознаваеми в Европа и света. Тук си заслужава да спомена имената на проф. Иван Странски, доц. Никола Стоянов, проф. Елисавета Карамихайлова — първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет, акад. Георги Наджаков, проф. Емил Наджаков, акад. Христов и много други.

Тази традиция се запазва и до днес, когато Физическият факултет е едно от водещите научни звена в България, генерирайки 30-40% от научната продукция на Софийския университет и над 10% от цялата научна продукция на страната. В международните рейтингови класации Софийският университет обикновено се нарежда около 1000-то място. Ако обаче се ограничим до физическите науки, т.е. до Физическия факултет, позицията е около 300 – 400. За колегия със средна възраст около 45 години това е много добро постижение – не като самоцел, а като естествен резултат от установени разбирания и традиции.

Физическият факултет предлага 14 бакалавърски програми в професионалните направления: Физически науки, Компютърна и комуникационна техника и Педагогика на обучението по физика. През последните години приемът в бакалавърската степен се увеличи с около 30%, като се наблюдава засилен интерес както към чисто научните програми като „Физика“ и „Квантова и космическа теоретична физика“, така и към по-практически ориентираните: „Инженерна физика“, „Компютърно инженерство“, „Медицинска физика“ и „Оптометрия“.

В магистърската степен се предлагат 24 програми, като засилен интерес се наблюдава към „Квантова информатика“, „Аерокосмическо инженерство“, „Микроелектроника и информационни технологии“ и „Ядрена физика и физика на елементарните частици“.

Що се отнася до перспективите пред завършилите факултета — те са ограничени единствено от амбициите и желанията на абсолвентите. Причината за това е проста: физиката е основата на всяка технология, а обучението по физика неизбежно развива способността за критично мислене, базирано на математическо моделиране на сложни системи и емпирични данни. Голяма част от нашите абсолвенти се реализират по специалността си като успешни изследователи в европейски и световни научни институции, развойни центрове на международни компании, лечебни заведения, държавни институции, компании от ИТК сектора, микроелектрониката и други. Безработицата сред абсолвентите е около 1%.

Настоящите програми за финансиране на научни изследвания у нас ефективни ли са? Смятате ли, че има достатъчна връзка между научните изследвания и нуждите на индустрията в България? 

Нека разграничим чисто научните от научно-приложните изследвания. През последните години се наблюдава подобрение във финансирането на чисто научните изследвания, които имат за цел създаването на нови знания и развитието на научния капацитет. Започнахме много плахо и неуверено да се приближаваме към европейските нива на финансиране, въпреки че все още сме далеч от тях. Министерството на образованието и науката (МОН) стартира множество програми в подкрепа на научните изследвания в университетите. Тук трябва да отбележим и законодателните промени, довели до създаването на изследователските университети в България. Разбира се, има още много какво да се желае по отношение на оценяването на качеството на научната продукция, научната инфраструктура и обема на финансирането, но очертаващите се тенденции са положителни – дано наистина се окажат устойчиви тенденции, а не временни флуктуации.

Що се отнася до научно-приложните изследвания, трябва да се отбележи, че МОН винаги е поставяло акцент върху тях. Няма инициатива или програма за финансиране, в която да не се изисква връзка с нуждите на индустрията или постигане на резултати, водещи до патенти. Проблемът е, че през цялото време говорим основно за държавно финансиране на научните изследвания, докато частното такова почти липсва. Естественият въпрос тогава е: доколко българската индустрия е наукоемка и доколко има нужда от научния капацитет на изследователските университети – капацитет, който е на световно ниво. Във факултета наблюдаваме известно засилване на интереса към научните изследвания от страна на компании в аерокосмическия сектор и сектора на микроелектрониката, но все още не сме достигнали желаното ниво. Надявам се, че наскоро стартиралата инициатива на Министерството на иновациите и растежа (МИР) за засилване на връзките между научните организации в България и индустрията чрез финансиране на научни услуги за бизнеса ще бъде успешна и ще ускори този процес.

Как оценявате ролята на университетите за насърчаване на иновациите и предприемачеството сред студентите и бизнеса?

Ролята на университетите е незаменима – те концентрират едновременно научен потенциал и критична маса млади амбициозни хора, а това е средата, необходима за развитие на иновации и предприемачество. 

Виждате ли достатъчно активни партньорства между български и международни научни институции? Как могат да бъдат засилени и какъв е Вашият опит?

Смея да твърдя, че Физическият факултет винаги бил и е част от европейското научно пространство. Нека само спомена, че ние сме основната българска институция, която реализира българското участие в ЦЕРН. Също така активно работим с множество университети в Европа и САЩ, Европейската космическа агенция, NASA, Макс Планк Институт, и други. Подкрепата на МОН прави възможно реализирането на тези сътрудничества, а научният потенциал на колегите ги определя като равноправни и ценени партньори. 

Съвместна магистърска програма, която разработихте със Стопанския факултет - „Nuclear Technologies, Management, and Innovations”, получи акредитация от Международната агенция за атомна енергия. Как преминахте през този процес и каква подготовка беше нужна?

Това беше интересен процес. На първо място създадохме действително интердисциплинарна програма между два факултета, които на пръв поглед изглеждат различни, но в крайна сметка се оказа, че притежават уникални и допълващи се експертизи – знанията за енергийните пазари и управлението на големи индустриални проекти от страна на Стопанския факултет и експертизата в ядрените технологии от страна на Физическия факултет. В резултат създадохме продукт – програма, чиято цел е да подготвя управленски кадри с достатъчно знания в областта на ядрените технологии. Успяхме да убедим Международната агенция за атомна енергия, че Софийският университет има капацитета да предлага такова обучение на необходимото световно ниво.

Самият процес на акредитация също беше интересен. Бяхме оценявани от международни експерти в областта на ядреното инженерство – представители на Агенцията, както и от Чешката република и Унгария. Не срещнахме сериозни трудности или изисквания, които да не можем да покрием, но искам да споделя, че определено изпитах известна завист към нивото, което колегите от Чехия и Унгария са постигнали в областта на ядреното инженерство. И нека отбележим – това са държави, които са започнали да развиват ядрена енергетика поне десет години след България.

Факултетът поддържа тясна връзка с институциите от ядрения сектор у нас. В какво се изразяват Вашите взаимодействия?

Така е. Работим в тясно сътрудничество е АЕЦ Козлодуй, ДП РАО, АЯР, множество инженеринговия фирми от сектора, а в последно време и с Westinghouse и Hyundai. Сътрудничеството е двупосочно – ние се опитваме да променяме учебните програми така че да отговарят по-пълно на изискванията фирмите, без разбира се да променяме тяхната академичност и включваме специалисти от бизнеса като преподаватели в специализиращата част на програмите, фирмите от своя страна осигуряват стипендии и платени стажове за студентите, което е от изключително значение за поддържане на интереса към специалностите свързани с ядрено инженерство. 

Говори се за ренесанс на ядрената енергия в Европа на фона на енергийната криза и зеления преход. Как виждате тези стъпки и до каква степен страната ни има кадрови потенциал?

Не съм сигурен дали енергийната криза не се дължи на начина, по който зеленият преход беше приложен в Европа, но съм убеден, че ядрената енергетика предлага единственото устойчиво решение. Под каква форма това ще се реализира в Европа – дали чрез масовото въвеждане на малки модулни реактори или чрез изграждането на големи ядрени централи – предстои да видим. Според мен обаче ренесансът на ядрената енергетика е неизбежен.

Големият проблем за България в това отношение са кадрите. За щастие този проблем, макар и със закъснение, беше осъзнат като неразделна част от ядрената безопасност. Преди няколко години председателят на АЯР, г-н Цанко Бачийски, инициира изработването и приемането на „Стратегия за развитие на кадрите в ядрения сектор“ на правителствено ниво. Това направи проблема „чуваем“ на министерско равнище. В резултат на това специалностите, свързани с ядрено инженерство във Физическия факултет на Софийския университет и в Техническия университет – София, бяха обявени за защитени. През настоящата година МОН стартира и Национална научна програма „Повишаване на квалификацията в областта на ядрените технологии и ядреното инженерство“, която цели да съхрани това, което е останало, и да доразвие академичния капацитет в тази ключова област. Надявам се, че все още се намираме в ситуацията „по-добре късно, отколкото никога“, а не сме достигнали до „прекалено малко, прекалено късно“.

Във Вашата област усеща ли се пропаст във връзката между средното и висшето образование, която да  дезориентира учениците при избора им на професия? И какви са механизмите, които считате за подходящи за решаването на такива проблеми?

Разбира се, има сериозни проблеми при прехода от средно към висше образование. Така нареченият „нерационален избор“ на висше образование е както видим, така и до известна степен разбираем. Изборът на специалност единствено с цел придобиване на диплома води до избягване на „трудни“ специалности. Не бива да премълчаваме и факта, че учебните програми в средното образование – както по отношение на обема, така и на продължителността – често отблъскват учениците от математиката и природните науки. Ясно е, че едва ли съществува „сребърен куршум“, който да реши всички проблеми. Но ако предстоящите реформи в средното образование доведат до въвеждането на задължителна матура по математика или природна наука по избор, обществото ни може да получи реален шанс за устойчиво развитие.

Радвам се, че МОН мисли в тази посока и се надявам, че ще се намери необходимата политическа воля за реализация на тези идеи. А на хората, които се страхуват от подобен подход, бих казал: всяко дете има потенциал да се занимава с математика и природни науки – нека просто му дадем възможност да го развие.

Интервю на Кристина ФОРТУНОВА, публикувано в брой юни 2025 г. на сп. Ютилитис.

----------------------

Георги Райновски е роден през 1970 г. в Ботевград. Завършва специалност „Физика на атомното ядро и елементарните частици“ през 1996 г. През 2001 г. защитава докторска дисертация. От 2000 г. работи като асистент в катедра „Атомна физика“. През 2007 г. е избран за доцент по ядрена физика, а през 2012 г. защитава дисертация за доктор на физическите науки. През 2015 г. е избран за професор по ядрена физика.

Научните интереси на проф. дфзн Георги Райновски са в областта на експерименталната ядрена физика. Научната кариера на проф. Райновски е преминала през множество дългосрочни специализации в чужбина последователно в Научния център Росендорф, Германия, Университета на Ливърпул и Щатския университет на Ню Йорк. Бил е гостуващ учен със стипендия на фондацията „Александър фон Хумболт“ в Института по ядрена физика, ТУ Дармщат, Германия, и е заемал позиция на асоцииран изследовател в Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН, Швейцария. От 2019 г. е ръководител на българския екип в експеримента ISOLDE, ЦЕРН, а от 2020 г. е координатор на консорциума „Европейски център за ядрени изследвания" – ЦЕРН, обект от НПКНИ. 

От 2019 г. е декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.