Г-н Станков, разкажете ни повече за проектите, върху които работите в DMТ Prime и иновациите, които прилагате в енергийния сектор.

В DMT Prime работим с визия за трансформиране на услугите за управление на проекти чрез съчетаване на иновации и устойчивост. От основаването на компанията през 2010 г. се специализирахме в управлението на инвестиционни проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), екологичните транспортни решения, сградите и консултирането за създаване на стратегически партньорства, вкл. на междудържавно ниво.

Консултираме проекти за умни сгради и градове, нови транспортни концепции и оптимизация и подобряване на енергийните мрежи и източници като залагаме на интегрирани решения, които оптимизират капиталовите и оперативни разходи, намаляват въглеродния отпечатък и осигуряват на хората комфорт и модерни решения.

През последните години благодарение на присъединяването на г-н Георги Александров като управляващ партньор и съдружник разширихме дейността си в областта на вятърната енергия, където виждаме огромен потенциал за България, благодарение на развитието на технологията не само по познатите ни досега локации в Североизточна България, а из цялата страна. Като компания сме горди със създадените партньорства с водещи държавни институции на международно ниво, енергийни експерти, както и с водещи компании в различните браншове като CRRC Corporation Limited, Siemens Energy, GoldWind, Sungrow, Cospower, Vestas и много други, което ни позволява да бъдем в авангарда на новите тенденции в сектора.

Кои са факторите за успешно управление на енергиен проект? Каква експертиза е необходима в инвестиционния и след това в експлоатационния период?

Успешното управление на енергиен проект изисква балансиран подход към множество взаимосвързани фактори. Първо и най-важно е ангажираността на екипа, който трябва ясно да демонстрира отговорност към проекта и да осигури необходимите ресурси. Вторият критичен фактор е детайлното познаване на регулаторната рамка и енергийните пазари, което помага за избягване на рискове и използване на възможности. Третият критичен момент е да се съобрази с геополитиката всеки един проект, особено големи проекти като енергийните са малко или много обвързани от различни субективни политически фактори.

Преди и по време на инвестиционния период е необходима експертиза в няколко направления. Финансовото моделиране е задължително – разбирането на инвестиционните разходи, оперативните разходи и очакваната възвръщаемост определя жизнеспособността на проекта. Техническият анализ и избора на технологии са също критични, тъй като днес технологичните решения се развиват бързо и трябва да бъдат внимателно оценени преди внедряване. Не винаги най-новите технически решения водят до по-добри показатели в определение проекти.

В експлоатационния период фокусът се премества към ефективно управление на съоръженията. Необходима е система за енергиен мониторинг, която да позволява непрекъснато проследяване и анализ на производството и потреблението. Експертизата в експлоатацията и поддръжката минимизира престоите и удължава живота на съоръженията, затова правилният избор на екип по поддръжка и адекватните планове за поддръжка са от критично значение.

От моя опит, успешните енергийни проекти изискват интердисциплинарен екип, съчетаващ експертиза в енергетиката, финансите, правото и управлението, всъщност то важи за всички сложни проекти. Недостатъчната подготовка в пред и по време на инвестиционния период често води до проблеми в експлоатационния, затова е препоръчително да се мисли за целия жизнен цикъл на проекта още от самото начало.

Какви са основните предимства на България при осъществяване на иновативни енергийни проекти и кои проекти от Вашето портфолио бихте отличили?

България притежава няколко значими предимства за реализиране на иновативни енергийни проекти. Първо, благоприятното географско положение и природните дадености на страната я правят особено подходяща за инвестиции в зелена енергия. Второ, през българската територия преминават стратегически междудържавни енергийни коридори, което дава възможност страната да се позиционира като регионален енергиен център.

Друго предимство е сравнително високото ниво на техническа експертиза и квалифицирани специалисти в енергийния сектор, комбинирано с конкурентни разходи за труд спрямо Западна Европа. Освен това, инвеститорите и специалистите в сектора са адаптивни към променящата се среда и доста по-отворени за новите технологии, което създава стимулираща среда за развитие на иновации.

От портфолиото на DMT Prime на първо място бих отличил нашата роля в сферата на вятърната енергия. В момента фирмата участва като консултант в разработката на над 500 MW от ветроенергийните мощности в България и менажира първият и единствен към момента проект в страната, готов за строеж от 14 години насам. Проектът ВяЕЦ Кремена – Тригорци с инвеститор United Group имплементира турбини от водещия китайски производител Goldwind и има капацитет 72 MW – нашият ангажимент започна от самото начало на проекта и момента продължава в ролята на owner engineer. Друг проект със същия капацитет се намира в с. Стражица, община Балчик, за който всеки момент приключваме с избора на производител на оборудването. Вярвам, че с приетите от ЕС рамки за намаляване на вредните емисии, повишаващото се потребление на ел. енергия от бита, както и от новите технологии като изкуствения интелект, ВЕИ секторът и в частност вятърната енергия имат голям потенциал за развитие. Това е и причината DMT Prime да бъде не само консултант, но и съсобственик съвместно с Electricity в проектната компания DMT Wind Energy 1, която разработва проект за 40 MW, който очакваме да въведем в експлоатация през 2026 г.

Нашата работа в енергийния сектор не приключва с възобновяемите източници. Екипът ни осигури стратегическо партньорство между Electricity, DMT Prime и CRRC ZhouZhou Institute с цел изграждането на няколко проекта за съхранение на енергия с общ капацитет 260 MWh. Това е и първият проект на производителя CRRC, който последните 3 години е интегратор на BESS номер едно в Китай и за 2024 г. номер 2 в света, на територията на Европа, което автоматично превръща България в централна локация за поддръжка на всички бъдещи проекти на компанията в Централна и Източна Европа.

Какви са перспективите пред вятърната енергийна индустрия у нас и промениха ли се те през дългия период на политическа криза за страната ни? Какви са прогнозите Ви за развитие на офшорни инсталации за вятърни централи и каква е оценката Ви за тяхната необходимост?

Вятърната енергийна индустрия в България има сериозен, но все още недостатъчно оползотворен потенциал. Технически подходящи за инсталиране на вятърни турбини са крайбрежните райони северно от Варна, някои от билата на Стара планина и други специфични планински зони. За съжаление, политическата нестабилност през последните години забави развитието на сектора, създавайки регулаторна несигурност и затруднявайки дългосрочното планиране за инвеститорите.

Въпреки предизвикателствата, технологичният напредък в областта на вятърните турбини, съчетан с намаляващите производствени разходи, както и необходимостта от допълване с вятърен профил в енергийния микс правят вятърната енергия все по-конкурентоспособна спрямо конвенционалните източници. Постепенно наблюдавахме преход от първоначалната зависимост от преференциални тарифи към пазарно-ориентирани бизнес модели, което е здравословно развитие за сектора и прави възможен очаквания бум през следващите години.

Относно офшорните вятърни централи – това е една от перспективните области в енергийния сектор за България. През ноември 2022 г. беше направена първа законодателна стъпка с приемането на законопроект, уреждащ изграждането на вятърни инсталации в акваторията на Черно море. Този законопроект е важно начало, но предстои още работа по създаването на всеобхватна регулаторна рамка и законодателят трябва да се впрегне и да работи в тази насока, Румъния вече ни изпревари и се очаква да бъдат изградени мощности с капацитет до 7 GW до 2032 г.

Оценявам тяхната необходимост като висока, офшорните вятърни централи имат по-високи и по-постоянни нива на производство поради стабилните ветрови условия в морето. Въпреки тяхното сравнително по-скъпо и сложно изграждане, концентрирането на мощности е в пъти по-лесно, което допълнително ще допринесе за оформянето на Варна и Бургас като енергийни центрове, осигуряващи и доста голяма част и от бъдещите нужди от зелен водород.

Прогнозирам, че при наличието на стабилна регулаторна рамка и ускорени процедури за разрешителни, първите значими офшорни вятърни проекти в българската акватория биха могли да започнат изграждане в периода до 2030 г.

Освен с иновативни решения в енергетиката имате опит във внедряването на нови технологии в транспорта. Къде виждате най-голям потенциал за развитие и кои са основните предизвикателства?

В транспортния сектор потенциал виждам в електрификацията и използването на алтернативни горива в публичния транспорт. Той е предвидим, върви по график и лесно можеш да подбереш правилните превозни средства според съответните нужди, които от своя страна оптимизират нужната мрежа от зарядни станции, които изискват големи инфраструктурни възможности, за да осигуряват безпроблемна и комфортна услуга.

Истински ренесанс ще претърпи железопътният сектор. България изостава от модернизацията, но тя е неизбежна. Няма по-екологичен и бърз транспорт както на хора, така и на товари по суша от железопътния. Макар и бавно, нашата мрежа постепенно се обновява и достига 160 км/ч, която е напълно достатъчно за територия като нашата. Хората предпочитат да използват жп транспорта и комфорта който им носи, което вярвам ще доведе още частни оператори на наша територия и ще принуди БДЖ да предлага качествена и адекватна услуга или просто ще бъдат изхвърлени от пазара, ако не се адаптират, за което имаха повече от 20 години. В момента европейските институции са поставили условия за либерализация на пазара, която вярвам ще донесе най-накрая очакваната промяна в услугата.

В частност за стоките и товарите, нека не забравяме, че България е на важна стратегическа локация между Азия и Европа, наблюдават се вече различни процеси, които водят до драстично увеличение на преминаващите товари от Азия, както и наобратно. България е първа спирка в ЕС и това създава необходимост от развиването ѝ като интермодален хъб в текущата геополитическа и търговска обстановка.

Горди сме да отбележим, че благодарение на консултантския ни екип, заедно с най-големия производител на железопътен състав в лицето на CRRC създадохме дизайн за пътнически жп-състав, специално адаптиран за България, благодарение на който в началото на 2024 г. стигнахме до финална фаза на публичния търг за доставка на нов подвижен състав. Вследствие на съвместната работа и интегриране на най-добрите технологични и логистични решения, новият състав вече щеше да е започнал да пристига в България. За съжаление, поради субективната директива на ЕС за държавни субсидии – FSR, китайският ни партньор реши да оттегли офертата си, вследствие на което България няма да получи скоро качествени и модерни влакове и отделно ще трябва да плати за тях 50% и 110% повече от предвиденото, както буквално видяхме от подписаните договори с европейските производители – единият е буквално двоен на бюджета, а за 15-те години поддръжка даже не искам да коментирам.

Но това не ни отказа и в момента разработваме нови концепции, само и само да може да осигурим комфортна услуга за българските граждани. Надявам се през 2026 г. да мога споделя повече и да се похвалим с успех.

Понастоящем работим и по регистрацията на т. нар. „трамвай с гуми“. Единствено по рода си превозно средство, което може да преобрази градския транспорт. Превозното средство има капацитет между 300 и 350 души, задвижването е изцяло електрическо или на водород, То предлага решение на проблеми като промяна или изграждане на скъпоструваща инфраструктура и смяна на съществуващи трамвайни линии, идеално решение за вече изградени булеварди без необходимост от скъпоструваща инфраструктура.

До каква степен изкуственият интелект е част от работата Ви при внедряване и използване на иновативни решения в енергетиката и допринася ли това за създаването на устойчиви модели?

Нашата компания използва дронове с интегриран изкуствен интелект (AI) за надзор на строителни площадки за проектите ни, като осигурява автоматизирано събиране и анализ на данни. Дроновете, оборудвани с високотехнологични камери и сензори, заснемат видео в реално време и събират данни за спецификациите на обекта, включително движението на земни маси, напредъка на строителството и съответствието с проектните планове. AI обработва тези данни, като автоматично идентифицира отклонения, като неправилно преместване на терен или нарушения в графика. Устойчивите на атмосферни условия дронове работят ефективно дори в предизвикателни условия, като намаляват времето за ревизии, повишават безопасността и оптимизират управлението на ресурсите.

Изкуственият интелект се превръща в основен инструмент в нашата работа, особено при оптимизирането на енергийните системи и прогнозирането на производството и потреблението. Използваме алгоритми за машинно обучение, които анализират множество променливи – от метеорологични данни до модели на потребление – за да предвидят енергийните нужди и да оптимизират работата на системите, както и да предвидят кога и как е най-добре да се търгува електрическата енергия.

В областта на сградната автоматизация използваме ИИ за предиктивно управление на отоплението и охлаждането, което отчита прогнозата за времето, топлинната инерция на сградата и моделите на обитаване. Това позволява значително намаляване на пиковото потребление и общите енергийни разходи.

Изкуственият интелект безспорно допринася за създаването на по-устойчиви енергийни модели чрез няколко механизма. Първо, позволява по-ефективно интегриране на променливите възобновяеми източници, като прогнозира производството и оптимизира системите за съхранение. Второ, идентифицира модели и неефективности, които биха останали незабелязани с конвенционални методи за анализ. Трето, позволява персонализирани решения, адаптирани към специфичните нужди на всеки клиент.

Въпреки това трябва да признаем, че самият ИИ има своя екологична цена поради значителното потребление на енергия за изчислителните процеси. 

В глобален аспект последните години станаха непредсказуеми за бизнеса. Какво е отражението на геополитическите процеси във Вашия бизнес и срещате ли по-голяма предпазливост от чуждестранните инвеститори за проекти у нас?

Геополитическите процеси оказват дълбоко влияние върху енергийния сектор, който традиционно е тясно обвързан с националната сигурност и международните отношения. За DMT Prime това се изразява в няколко аспекта. От една страна, глобалната нестабилност и конфликтите от последните години засилиха фокуса върху енергийната независимост, което увеличи интереса към местни възобновяеми източници. От друга страна, нарушените вериги за доставки и инфлационният натиск увеличиха разходите и удължиха сроковете за реализация на проектите.

България заема стратегическо положение на енергийната карта – през територията ѝ преминават важни междудържавни енергийни коридори. Това дава възможност страната да се позиционира като регионален център, но същевременно я поставя в зоната на геополитическо напрежение. Тези аспекти директно влияят върху енергийните проекти, с които се занимаваме.

Относно чуждестранните инвеститори наблюдаваме диференцирана картина. От една страна, забелязваме по-висока предпазливост, изразяваща се в по-подробни анализи на политическите рискове и по-консервативни финансови модели. От друга страна, повишената конкуренция и излишно повишената регулация за активи в по-стабилните западноевропейски пазари прави България привлекателна дестинация с потенциал за по-висока възвръщаемост.

Особено важно е да отбележа, че инвеститорите все повече търсят прозрачност, предвидимост и професионализъм от местните партньори. В този контекст, нашият фокус е върху изграждането на доверие чрез безупречно изпълнение на проектите и стриктно спазване на поетите ангажименти.

Предизвикателството пред България е да преодолее възприятието за политическа несигурност и да се утвърди като надежден инвестиционен център, възползвайки се от стратегическото си геополитическо положение между Запада и Изтока, както и от членството си в ЕС и НАТО.

България в синхрон с други държави прави крачки към нови ядрени проекти на площадката на АЕЦ „Козлодуй". Как оценявате тези решения и приноса им за климатичните цели?

Развитието на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е стратегически важно решение за енергийната сигурност и декарбонизацията на България. Оценявам положително тези проекти по няколко причини. Първо, ядрената енергетика осигурява стабилно базово електропроизводство с минимални емисии на парникови газове, което я прави ключов компонент в прехода към нисковъглеродна икономика. Второ, тя допълва перфектно променливите възобновяеми източници като слънце и вятър, осигурявайки необходимата стабилност на енергийната система. 

По отношение на климатичните цели, приносът на ядрената енергетика е съществен. Според Международната агенция по енергетика, ядрената енергия вече е спестила около 55 гигатона CO₂ емисии през последните 50 години, което е еквивалентно на почти две години от глобалните емисии. За България, страна с амбициозни цели за намаляване на въглеродния отпечатък, новите ядрени мощности биха допринесли значително за постигането на климатичните ангажименти.

Същевременно, трябва да отбележим, че ядрените проекти са изключително капиталоемки и изискват дългосрочен стратегически подход. Точно тук трябва да се интегрира най-добрият опит от управлението на комплексни енергийни проекти. Предизвикателството е да се съчетаят традиционните и доказани ядрени технологии с модерните методи за управление на проекти, финансиране и експлоатация.

От гледна точка на енергийния микс, смятам, че България трябва да развива паралелно както ядрени мощности и газови централи, така и възобновяеми източници, търсейки оптималния баланс между тях. Именно в тази интеграция и оптимизация виждам основната роля на компании като DMT Prime – да допринесем със своята експертиза за изграждането на интелигентна, ефективна и устойчива енергийна система.

Интервю на Кристина ФОРТУНОВА

-----------------------------------

Йордан Станков е опитен инженер, завършил Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. През 2018 г. получава магистърска степен по икономика и управление на енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2021 г. успешно завършва националната програма „Управленски умения“ към Българското училище за политика „Димитрий Паница“, към Съвета на Европа.

Като управител на „DMT Prime“, Йордан е натрупал значителен опит в управлението на инвестиционни проекти, екологичен транспорт и внедряване на интелигентни решения. Под негово ръководство компанията е разширила дейността си и работи по международни проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, смарт системи, проектен мениджмънт и устойчивост. Холдингът „DMT Prime“ включва компании като „DMT Energy“, „DMT Wind Energy 1“, DMT Logistics и австрийската „DMT Energy“ GmbH.

Йордан има доказан опит в корпоративното управление и успешно реализира проекти като ръководител „Управление на имоти“ в компании от групата ЧЕЗ в България. От 2017 г. е член на надзорния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА), а от 2019 г. – член на управителния съвет и зам.-председател.