След дълъг период на нестабилност, поемате ресор Енергетика като министър – кои ще са основните приоритети пред Вас и екипа Ви за новия мандат?

Енергетиката е сектор, който има нужда от дългосрочни политики. Тук идва и добрата новина – България вече има редовно правителство, което на първо място ще работи, за да гарантира енергийната сигурност и независимост на страната. Имаме визия и ще положим последователни усилия за диверсификация на енергийните доставки, развитие на ядрената енергетика като базово беземисионно производство, комбинирано с инвестиции в зелени технологии и системи за съхранение, които ще осигурят устойчивост на системата. Стремежът ни е, осигурявайки устойчивост, стабилност и сигурност, да създадем предпоставки за намаляване на волатилността на енергийните цени и предвидимост за потребителите.

Ще продължи ангажираността ни за компенсиране на небитовите крайни потребители за електроенергия – това е ключово условие за ограничаване на инфлационните процеси и защита на доходите на домакинствата чрез ограничаване на факторите за ценови ръст.

Активните усилия за увеличаване капацитета на електропреносната мрежа са без алтернатива. Това е водещ фактор за ефективна конкуренция, която осигурява най-добрите пазарни условия за потребителите. 

И не на последно място, ще продължат и проучванията за нефт и природен газ в Черно море. Този процес е ключов за енергийната ни сигурност и независимост. 

В областта на газовата свързаност стратегическият проект за Вертикален газов коридор ще осигури пренос на допълнителни количества природен газ от юг на север, гарантирайки по този начин енергийната сигурност на страните от целия регион на Югоизточна Европа. Реализацията на тази стратегическа инициатива върви с ускорени темпове, като в момента се работи по увеличаване на капацитета на лупингите Кулата-Кресна и Рупча-Ветрино. Вече предвиждаме и „първата копка“ по проекта през следващия месец.

България подкрепя и инициативата за Зелен енергиен коридор, базирана на установеното стратегическо партньорство в областта на зелената енергия между правителствата на Република Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария. Страната ни получи покана да се присъедини към споразумението между четирите държави. Проектът е стратегически за укрепване на регионалната и националната енергийна сигурност и България може да има важна роля в него. 

Какви ще са следващите действия на Министерството на енергетиката за развитие на ядрената енергетика в Република България? В какъв срок можем да очакваме завършване на новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ и при какви параметри? Какви очаквания имате и във връзка с развитие на човешкия капитал в бранша?

Развитието на ядрената енергетика е наш водещ приоритет. Това е базова, евтина, беземисионна енергия, напълно в синхрон с целите и приоритетите на европейската Зелена сделка. 

Проектът за изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е ключов за енергийната трансформация в България. Знаете, че вече имаме подписан договор за инженеринг между АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД и консорциум между Westinghouse и Hyundai. За нас готовността на двете компании да работят съвместно и да предоставят интегрирана услуга, е гаранция за успешна реализация на проекта. Изпълнението на този договор ще подпомогне регулаторните стъпки по реализиране на проекта и ще даде яснота за бъдещите инвестиционни и оперативни разходи. 

Проектите за двата блока – седми и осми, се движат успоредно, с разлика от 2-3 години. Целта е те да влязат в експлоатация през 2035-2038 г., когато ще са необходими на енергийната система. Аз считам, че това е напълно реалистично.

Нашите очаквания са окончателното инвестиционно решение за седми блок да бъде факт в началото на следващата година и тогава ще бъде ясен отговорът на въпросите за параметрите на проекта. Нашите условия за максимално участие на български фирми като подизпълнители не са променени. Радвам се, че изпълнителите вече имат подписани такива договори с български компании, които ще създадат мащабна заетост в региона. 

Амбицията на България е да бъде първата държава в Европа с работещ реактор AP1000. Очаквам заедно да превърнем проекта за нови мощности в Козлодуй в символ на успех и в стандарт за изпълнението на договори за ядрени централи не само в Европа, а и в глобален мащаб.

Нека да кажем няколко думи и за кадровата осигуреност на проекта. България има 50-годишен опит в безопасната и сигурна експлоатация на ядрени мощности. Това е сериозно предимство, което непрекъснато се надгражда.

В УНСС съществува магистърска програма „Ядрена сигурност“, която успешно подготвя кадри за сектора. Неотдавна Министерството на образованието и науката, община Враца, Българският енергиен холдинг, Софийският университет Св. Климент Охридски, Техническият университет – София, АЕЦ Козлодуй и други енергийни дружества и неправителствени организации подписаха меморандум за сътрудничество, чиято цел е създаването на Център за енергийно развитие и нови науки. В рамките на центъра ще бъде създадена гимназия по информационни технологии и енергийни науки, бази на СУ „Св. Климент Охридски“ и ТУ – София, както и Център за развойна дейност на бизнеса.

Ние сме уверени, че обединяването на експертизата и опитът на академичния свят, бизнеса и публичния сектор е ключът към конкурентното развитие на региона, пред който има отлични перспективи с оглед проектите за изграждане на нови блокове в АЕЦ „Козлодуй“.

Европейската комисия публикува актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на България. Как оценявате заложените цели в него? И каква ще бъде съдбата на въглищните централи в настоящия европейски и глобален контекст?

Правителството е решено да използва пълноценно и активно периода до 2038 г., в който въглищните ТЕЦ ще продължат да работят, за плавна трансформация в съответствие с предизвикателствата на Зелената сделка.

Запазването и развиването на уменията и експертизата на заетите в сектора е ключово условие за успешна трансформация. В процеса на този преход ще търсим създаването на устойчиви работни места в индустрията, запазване на конкурентоспособността при съблюдаване и постигане на европейските цели за декарбонизация. Ние сме уверени, че отчитането на националните особености на всяка отделна държава при изпълнение на целите за декарбонизация и зелено бъдеще, е гаранция за успех.

Територията на енергийния комплекс „Марица изток“ има сериозен потенциал за развитие на нови икономически дейности в дългосрочен план – отлично местоположение в близост до магистрални пътища, добре развита електроенергийна инфраструктура, кадрова обезпеченост. Но, пак повтарям, за да бъде успешно и устойчиво бъдещото индустриално лице на региона, преходът трябва да се случи постепенно, при отчитане на местните особености и с мисъл за хората.

Как се развива концепцията за либерализацията на електроенергийния пазар в европейски и в национален контекст? Какви ще са следващите действия на Министерството на енергетиката за развитие на електроенергийния пазар?

По отношение на либерализацията на пазара за битовите потребители трябва да отбележим, че решението е изцяло в ръцете на Народното събрание. Но който и вариант да бъде избран – дали старт на процеса или ново отлагане, ние сме готови да реагираме. Искам да подчертая, че домакинствата няма да бъдат изложени на риск от високи цени. Подготвили сме механизъм, който да минимизира риска от прекомерен ръст на цените за битовите потребители в преходния период. Какво имам предвид – а о досега даден потребител е плащал сметка от 150 лв., а след либерализацията получи такава за 300 лв., то тази част над 150 лв. да бъде компенсирана. Средствата ще бъдат осигурени от свръхприходите, които ще получи например АЕЦ „Козлодуй“, продавайки цялата си електроенергия на борсата. В момента един блок на централата работи изцяло за регулирания пазар – т.е. на преференциални цени, лишавайки се от допълнителни приходи.

В по-дългосрочен план, съвместно с други ангажирани институции, работим върху задачата за идентифициране на енергийно бедните домакинства и осигуряване на дългосрочната им защита.

Трябва да сме наясно, че пълната либерализация трябва да се случи, това е нормалното функциониране на пазара. Разбира се, че този процес върви паралелно с адекватната защита на уязвимите и енергийно бедните потребители и ние работим точно в тази посока. 

Какво може да очаква бизнесът, след като изтече тримесечният срок, за който е одобрена мярката за компенсации?

За нас е важно държавата да гарантира предвидимост и конкурентни условия за развитието на бизнеса, а част от тези условия са свързани с цената на електроенергията. Затова считаме за свой приоритет осигуряването на конкурентни цени на електроенергията за българския бизнес. Това може да се случи с автоматизирането на механизма за компенсации – образно казано, при цени над определен праг, компаниите да бъдат компенсирани, но и при екстремно ниски цени, те да връщат приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“. 

Това е пътят за ограничаване на инфлационните процеси, запазване на конкурентоспособността на българския бизнес и на хилядите работни места.

Какви ще са основните мерки за недопускане на кризи със захранването с електроенергия в следващите зимни сезони? Кои действия са в правомощията на Министерството и за кои са необходими законодателни промени?

Основна причина за прекъсванията на електрозахранването, които се случиха по време на Коледните и новогодишните празници, са недобре почистените просеки, показаха нашите и на КЕВР проверки. 

За да бъдат избегнати в бъдеще такива кризисни ситуации, са необходими краткосрочни и дългосрочни решения. Като първа мярка, още с встъпването си в длъжност, настоях за увеличаване на броя на дежурните аварийни екипи и за осигуряване на мобилни генератори за алтернативно захранване на подходящи места. ЕРП-тата следва да повишат контрола към наетите от тях фирми, които почистват просеките. При това, контролът трябва да бъде превантивен, за да изпълняват дружествата стриктно своите задължения.

Недопустимо е в 21-и век един малко по-сериозен снеговалеж през зимните месеци да се счита едва ли не за форсмажор и да оставя без захранване дни наред хиляди български домакинства. Затова предвиждаме промени в законодателството, с които задълженията на електроразпределителните дружества са разписани детайлно и подробно. Нашето предложение е също за петкратно увеличение на имуществените санкции към дружествата в случай на неизпълнение на задълженията им към българските потребители.

От ключово значение е също законово да бъде уреден механизъм за автоматизиране на дължимите от дружествата неустойки към техните потребители при спиране на електрозахранването, а не потребителите да бъдат задължени да подават искания, заявления или други документи за това.

Смятаме, че е подходящо и сме заложили в проектозакона и тази мярка – кметовете, които познават в детайли проблемите в населените места, да участват в утвърждаването на инвестиционната програма на електроразпределителните дружества. Така те ще имат поглед върху това какви ремонти и къде се планират, но и ще могат да заявяват необходимост от такива ремонти на ключовите според тях участъци от мрежата.

Какви са основните реформи, които трябва да бъдат направени в енергийния сектор в следващите 4 години, за да може страната да е конкурентоспособна и да привлича инвеститори?

Ако трябва да обобщя с две думи, те са стабилност и отговорност. Визията на мен и моят екип предвижда активни усилия за устойчивото развитие на българската енергетика, включително и чрез изграждане на нови ядрени мощности и ПАВЕЦ, както и подкрепата на въглищните централи в страната. Ускореното интегриране на европейското законодателство, свързано с енергията от ВЕИ също е сред набелязаните приоритети.

Повишаването на свързаността и развитието на мрежите на газовият и на електроенергийния оператор са задължителна предпоставка споменатото по-горе да се случи.

Добрата новина е, че страната ни е на път да излезе от политическата криза, в която се намираше през последните години. Вече има редовен кабинет, което означава, че всичко, което споделих с вас е напълно постижимо и ще положим всички усилия, за да изпълним своите цели за енергийната сигурност на България.

Интервю на Кристина ФОРТУНОВА

Материалът е публикуван в брой март 2025 г. на сп. Ютилитис

------------

Министър Жечо Станков е завършил икономика в Университета Регенсбург в Германия. Той е доказан експерт в областта на енергетиката. Има стабилен опит в разработването и защитаването на проекти за енергийната ефективност, възобновяемата енергия и модерната инфраструктура. Като бивш председател на Българския енергиен холдинг, той допринесе за развитието на стратегически енергийни инициативи на национално ниво.

Политическата кариера на г-н Станков започва през 2011 г. Той е смятан за един от най-активните и компетентни специалисти в областта на енергийните политики.

От 2015 до 2021 г. е заместник-министър на енергетиката, където ръководи множество проекти, насочени към повишаване на енергийната независимост на България. От 2021 г. представлява Бургаска област като народен представител и допринася активно за националните законодателни процеси.

Жечо Станков е избран за министър на енергетиката от 51-ото Народно събрание на 16 януари 2025 г.