Г-жо Янева, актуална тема през второто полугодие ще е дали климатичните цели на Европа са твърде амбициозни. Очаквате ли промени в европейската политика?

През април тази година излезе доклад на Европейската служба за наблюдение на климата „Коперник“, който посочва, че температурите в Европа се повишават два пъти по-бързо от средните стойности за света. Трите най-топли години, откакто се води метеорологична статистика на континента, са всички след 2020 г., а 10-те най-топли са след 2007 г.

В този контекст, целта на ЕС да постигне климатична неутралност до 2050 г. не е амбициозна. Тя е абсолютно необходима, ако искаме да имаме шанс да избегнем най-неблагоприятните сценарии за развитие на климатичните промени. 

Европейските политики за постигане на тази цел обаче съвсем естествено ще претърпят промени, адаптирайки се, както към промените в геополитически и икономически план, така и по отношение на постигането на по-добро обществено приемане и ангажираност. Иначе казано, досега Европа залагаше повече на затягане на регулациите, отколкото на пазарни стимули и подкрепа за иновации и декарбонизация в индустрията. В сравнение със САЩ и Китай, които прилагат доста по-агресивни политики за насърчаване на научна и развойна дейност и местно производство в чистата енергетика и електромобилите, този подход на „свръхрегулация“ разбираемо губи популярност на Стария континент. 

Основните законови пакети по Зелената сделка са вече приети на общоевропейско ниво и предстои да бъдат транспонирани сред страните-членки. Моето очакване е фокусът на новата Комисия сега да бъде върху разработването на подходящите финансиращи инструменти и стимули, които да насърчат декарбонизацията чрез пазарни стимули.

Има ли насищане със зелени инвестиции? Усеща ли се някаква промяна в настроението на инвеститорите относно традиционните и нисковъглеродните енергийни проекти?

По-скоро има еволюция в разбирането за това какво е зелена инвестиция и как тя да бъде структурирана така, че да има желаната възвръщаемост. Проектите за възобновяема енергия вече не са алтернативна или екзотична инвестиция. Напротив, те са нормата, която задава тона на пазара на енергия, защото могат да предложат най-ниска цена и съответно, в дългосрочен план ще бъдат предпочитани винаги, когато са налични. 

В световен мащаб инвестициите, войната в Украйна и енергийната криза с цените на газа се оказаха най-добрият пазарен стимул за развитието на ВЕИ проекти в мащаб и със скорост, невиждани досега в Европа. За последните 2 години фотоволтаичните инвестиции бяха най-бързо растящият отрасъл, поради факта че соларните проекти се развиват най-бързо административно и могат да се строят в различни мащаби – от няколко киловата до няколко гигавата. В момента, в обедните часове слънчевата енергия редовно покрива повече от половината от потреблението в страната и този дял ще расте още, тъй като се очаква тази година към мрежата да се присъединят над 1 GW нови мощности, за втора поредна година.

Съвсем предвидимо това създава временен дисбаланс в електроенергийната система, тъй като слънчевата генерация измества по-скъпите източници от пазара през деня, но няма достатъчно вятърна генерация и/или гъвкави мощности, които да покрият вечерния пик в потреблението след залез слънце. Ефектът е временен, защото това е силен пазарен сигнал за следващото ниво в енергийния преход към възобновяема енергия, а именно – съоръженията за съхранение на енергия и разнообразяване на ВЕИ микса. Когато в системата има евтина или дори безплатна, ако е в излишък, енергия за продължителен период от време, започват да се отварят бизнес възможности за батерии, термопомпи, електромобили, водород и други технологии.

Очаквам през следващите няколко години да видим повече интерес към вятър, ускорено хибридизиране на проекти и навлизане на батерии както от страна на генерацията, така и от страна на управление на потреблението – т.нар. „demand-side response“. Съвременните индустриални батерии за съхранение на електрическа енергия се развиват изключително бързо – и технологично, и ценово, а и следват модулната логика на соларната индустрия, като отново могат да се конфигурират в системи от няколко киловата до няколко гигавата. Тази им модулна характеристика, както и фактът, че са съвсем самостоятелен клас активи, които могат активно да предоставят системни услуги към мрежата на много конкурентна цена и така да намалят разходите за балансиране на системата, ги прави ключов елемент на новата енергетика.

Накратко, не очаквам интересът към зелени инвестиции да спадне, но ще бъде много по-избирателен към проектите. ESG критериите за финансиране на банковите институции също ще добавят още един филтър за проекти, които са планирани отговорно, както и за фирмите, които предоставят оборудване и изграждат тези проекти. 

В света и дори в Европа наблюдаваме пореден „ядрен ренесанс“. Очаквате ли това да повлияе на пазара на нисковъглеродна енергия?

В краткосрочен план, краткият отговор е: не. Ядрената енергия има своята роля за достигане на 24/7 нисковъглероден енергиен микс в Европа и по света, но това са проекти с хоризонт на развитие от поне 10 години и с висок риск от забавяне във времето и преразходи от първоначално предвидения бюджет. Допълнително, цената на електроенергията от нови мощности ще е в пъти повече от тази на действащите сега. Без държавна подкрепа и ангажимент за дългосрочно изкупуване на произведената енергия, такава инвестиция не би могла да се осъществи.

Проектът за АЕЦ Белене е много печален опит на България в това отношение, но далеч не е изключение в индустрията, която трябва да се справя със строги регулации и изисквания за безопасност, високорискова в геополитически план верига на доставки – от горивото до ключови компоненти, съхранение на радиоактивни отпадъци и не на последното място – недостиг на квалифицирани кадри. Последното всъщност е една от редките възможности за България като страна с практически опит в ядрената енергетика да подготвя кадри за бъдещите централи у нас и по света, а ядрената физика, сама по себе си, стои в основата и на много технологични иновации в различни сфери – от медицината до космоса. В контекста на енергийния преход към нискоемисионна енергетика, обаче, конвенционалните технологии за ядрена енергия трудно ще се конкурират с възобновяемата енергия по цена.

В контекста на глобалната динамика, как изглежда българският енергиен отрасъл? Какво да очакваме като развитие през следващите месеци и години?

Българската енергетика в момента следва процесите в глобален мащаб с ускорено развитие на възобновяемите източници на енергия и по-специално на фотоволтаичната енергия.

По данни от последния доклад за енергийни инвестиции на МАЕ, World Energy Investment 2024, инвестициите във фотоволтаична енергия изпреварват инвестициите във всички останали технологии за производство на електричество през 2023 г. с привлечени над 500 милиарда долара и инсталирани 447 GW, почти половината от които в Китай. Очаква се същото да се повтори и през тази година, благодарение на над 40% спад в цената на фотоволтаичните панели в последните две години и целенасочената индустриална политика на Китай за развитие на производствен капацитет за технологиите за производство и съхранение на енергия от възобновяеми източници и електромобилност.

България не прави изключение от световните тенденции и през изминалите 2 години почти утрои фотоволтаичните мощности, свързани към мрежата, до 3,6 GW към края на юни 2024 г. По данни на АПСТЕ, има и над 250 MW изцяло за собствено потребление, които засега не се отчитат в официалната статистика, а ЕСО очаква новите мощности, присъединени към мрежата през 2024 г., отново да са около 1 GW.

Забавените реформи на енергийния пазар в комбинация с ускореното развитие на фотоволтаичния сектор обаче неминуемо водят до сътресения в краткосрочен план. Новата методика за определяне на цени на балансиращата енергия, например, води до повишаване на разходите за балансиране от 2 до 6 пъти, в сравнение с периода преди 1-и май 2024 г., което ще има изключително негативен ефект върху вече изградените инвестиции, както и върху плановете за нови такива.

От реакцията на регулатора и институциите за адаптиране на пазарната рамка в близките месеци и скоростта на навлизане на съоръжения за съхранение на енергия, ще зависи дали България ще запази устойчив растеж в сектора или ще влезе в поредния старт-стоп цикъл.

Имаме ли потенциал България да стане по-сериозна част от нисковъглеродната верига на добавената стойност? Как очаквате да се приложи новият нормативен акт на ЕС за т.нар. “Net Zero” индустрия?

Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии – Регламент 2024/1735, вече влезе в сила и има за цел да стимулира вътрешното производство на технологии, свързани с енергийния преход, като фотоволтаика, вятърни турбини, термопомпи и съхранение на енергия.

ЕС си поставя за цел до 2030 г. поне 40% от годишните нужди от внедряване на стратегически технологии за нулеви нетни емисии да бъдат покрити от местни производствени мощности. Производителите на фотоволтаични (ФВ) технологии трябва да достигнат поне 30 GW оперативни производствени мощности, вятърните турбини – най-малко 36 GW, термопомпи — най-малко 31 GW. При технологиите за акумулаторни батерии амбицията е почти 90% от годишното търсене на акумулаторни батерии в ЕС да може да бъде задоволявано от производители от Съюза, което означава мощности от поне 550 GWh към 2030 г.

Енергоемките отрасли като стоманодобив, химическа промишленост или цимент, които произвеждат компоненти за тези технологии за нулеви нетни емисии и които инвестират в декарбонизация, също могат да бъдат подкрепени чрез мерките в закона.

А самите мерки целят да се запази конкурентоспособността на европейските предприятия и да се намалят настоящите стратегически зависимости от вноса на продукти и технологии за нулеви нетни емисии и техните вериги на доставка. Регламентът възлага на страните-членки да работят за опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, намаляване на административната тежест и улесняване на достъпа до пазари за местните производители. Обществените поръчки на публичните институции, включително търговете за ВЕИ мощности, вече ще бъдат съобразени не само с ценови, но и с качествени критерии за устойчивост, издръжливост, киберсигурност и др.

Как ще бъде приложен регламентът в България предстои да видим. За момента, националните власти пропуснаха първия шанс да въведат качествени критерии в търговете за батерии по ПВУ и няма официално обявена позиция, как България иска да привлече развитието на тези индустрии, съответно работните места, които те създават, тук.

През м. май АПСТЕ организира най-голямото събитие за търговия с възобновяема енергия в Югоизточна Европа. Как премина то и усещате ли съществени промени в нагласите на потребителите – както стопански, така и битови – по отношение на зелената енергия?

Тазгодишното 4-о издание на RE-Source Southeast беше най-мащабното досега с повече от 500 участника през двата дни на събитието и засилено международно присъствие. Подчертан интерес предизвика „Академията за снабдяване със зелена енергия“ (Buyer’s Bootcamp), организирана изключително за индустриални потребители на електроенергия, за да се запознаят с основните аспекти на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от ВЕИ (PPAs) и опита от сделките сключени в региона.

Другата най-високо оценена от посетителите част от програмата на събитието беше демо посещението на система за съхранение на енергия в батерии от българското предприятие International Power Supply (IPS). 

Оценката на посетителите ясно подсказва и променящите се нагласи на потребителите – все повече се търсят решения за управление на риска от волатилни цени на енергийния пазар.

-----------------

Марияна Янева има университетски степени по Международни отношения и Маркетинг. Тя започва развитието на кариерата си в Министерство на външните работи на Република България, но нейните професионални интереси и познания в сферите на устойчивото икономическо развитие, пазарните проучвания и комуникациите я насочват към бизнес журналистиката, като по-късно тя става и отговорен редактор в SeeNews Renewables – новинарска агенция, която предоставя бизнес новини и пазарни анализи за индустрията за възобновяема енергия по света. Професионалният ѝ опит вече повече от 12 години е свързан с развитие на бизнеса в сектора на възобновяемата енергия и технологиите за съхранение на енергия, включително пазарни проучвания, регулаторни анализи, публични комуникации и ангажиране на заинтересованите страни. След опита ѝ като Изпълнителен директор на Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), тя се присъединява към Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), където в момента е на позицията Заместник-председател.