Енергийните общности са преди всичко форма на сдружаване на граждани, често в партньорство с малки и средни предприятия, както и местната администрация с цел съвместното производство, споделяне и оптимизирано потребление на енергия. Възобновяемите източници на енергия предоставят отлична възможност за малките потребители да се обединят в най-различни формати и да бъдат част от енергийния преход, като спестяват разходи, но и подпомагат балансирането на системата. В момента основната пречка в България, стояща пред тези инициативи, е липсата на цялостна правно-регулаторна рамка, която да регламентира взаимоотношенията между енергийните общности, операторите на мрежите, енергийния регулатор, финансовите институции и други органи, отговорни за процеса на издаване на разрешителни. Европейската директива за ВЕИ (т.нар. RED II) вече трета година не се транспонира в българското законодателство, поради което страната ни е в наказателна процедура. Първата и най-важна институционална стъпка е привеждането на българското законодателство в синхрон с европейското. Но тук не става въпрос за преписване на текстове от Директивата, а вземане под внимание на националните особености и изоставане на страната ни от гледна точка на всеобхватната интеграция на малките потребители-производители на ВЕИ. Българското законодателство трябва да направи възможни разнообразни бизнес модели, като определи каква правно-организационни форми биха могли да се ползват, намали несигурността при сдружаване на гражданите, въведе условия за нетно/ виртуално отчитане на потребените и подадени в мрежата количества енергия. Също така е нужно да се регламентират микро-мрежите и условията, при които те могат да се изграждат и оперират децентрализирано. Предвид това, че домакинствата са все още обхванати от регулирания пазар, все още за много от тях липсват и финансовите стимули да инвестират във ВЕИ за собствени нужди. Но този ситуация се променя, а липсата на законодателство представлява спънка в момента пред общините да осъществят своите проекти за публично-частни партньорства в тази област. Считам, че от институционална гледна точка липсва структура или организация, която да защитава интересите на енергийните общности и т.нар. просюмъри, като представлява техните интереси и добри практики, които са се доказали в други държави. Националният портал sharerenewables.bg, разработен с подкрепата на програма Хоризонт 2020, цели да се превърне в първата точка, където те да намерят полезна информация за своите инициативи, но той не може да замени активните действия, които са необходими, за да се запълнят институционалните липси.

 

 

Комисията по енергиен преход (КЕП) беше създадена като реформа, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), с цел моделирането на сценарии за прекратяване изгарянето на въглища в енергийния микс на страната към 2030 г. и 2038 г., наред с още няколко други задачи, които бяха включени в работната ѝ програма. Работата на комисията трябваше да доведе до формулирането на препоръки към Народното събрание как тези сценарии да бъдат осъществени наред и с конкретните социално-икономически последствия от тях. Въз основа на изготвения от КЕП доклад, определен като междинна стъпка в НПВУ, се очакваше да се разпише и Пътната карта на Република България за постигане на въглеродна неутралност до средата на века. Държа да отбележа, че със своите 40 участници, представляващи различни организации и интереси, КЕП предлага експертиза и аналитична база за вземане на решения, но самата Комисия не взема решения. Предвид липсата на аналитичен капацитет в административните структури в България, ефективната работа на подобни експерти групи се оказва много необходима. От години изследвам различните форми на участие на заинтересованите страни в енергийния преход на различни европейски държави. Платформи като Комисията по енергиен преход в практиката се определят като форми за най-задълбочена ангажираност. Тяхната роля е не просто да улеснят обсъжданията на конкретни политики, а да дадат възможност на заинтересованите страни и на експертите да дадат своя принос в процеса на вземане на решения и да подпомогнат публичната администрация. За жалост, този формат на работа не беше правилно разбран от всички участници. След решението на Народното събрание за предоговаряне на целта за декарбонизация в енергийния сектор, заложена в НПВУ, заседанията на КЕП бяха преустановени. Силно се надявам, че правителството ще намери начин да рестартира работа на КЕП в скоро време, като осигури условия за нейната независимост, така че анализите, които бяха направени до този момент въз основа на интеграцията на двата модела Pathways Explorer и Compass Lexecon, след направените препоръки на Европейската комисия, да бъдат официално публикувани. Това е и необходима стъпка за отчитане на изпълнението на реформата по НПВУ. Също така се надявам, че членовете на КЕП не са загубили интереса да участват в платформата и ще продължат да допринасят активно за обсъжданията и анализите, които тя трябва да изготви и по другите планирани в работната ѝ програма задачи.

 

 

Този проект на Стопанския факултет на Софийския университет обедини докторанти и практици в определянето на факторите, които доведоха до рекордните нива на цените на природния газ в България, както и измерването на тяхната тежест. Към края на 2022 г. цената на природния газ в страната се е увеличила четири пъти, на електроенергия шест пъти. Вследствие на европейската динамика на търсенето на енергийни суровини, цените и на квотите на въглеродни емисии скачат на годишна база с три пъти, на петрола с 1,5 пъти, а на българските въглища – с 13%. Статистическият анализ показва, че цените на борсите в България следват плътно и със закъснение от едва 1-2 дни тенденциите, определяни от холандската борса TTF и отразени от азиатските индекси на JKM. Те са силно корелирани с вноса на газ по тръбопроводите от Русия, поради което и руската инвазия в Украйна и последващите събития значително разклащат европейските и българските пазари миналата година. В регулирания сегмент, обаче, двата режима на ценообразуване, въведени в последните години, водят до по-високи нива на регулираните цени на природния газ в страната в сравнение с международните индекси с малки изключения в няколко месеца след периода на самата смяна на режима през лятото на 2020 г. Въпреки че редица инфраструктурни проекти, стоящи в застой години наред, бяха възобновени, за да се осигурят алтернативни източници на доставка, остава притеснителен фактът, че вземането на решения относно ценообразуването остава в компетенциите на държавата, като параметрите за формиране на цените не са напълно прозрачни за обществеността. Освен това, докато проектите имат за цел да намерят различни от Газпром доставчици на газ, фокусът е върху поддържането на доминиращата позиция на Булгаргаз, вместо да се допусне определяне на цените от пазарните сили. Липсата на достатъчно търговски обем на пазарите на природен газ в страната прави трудно определянето на справедлива цена за крайните потребителите. От друга страна, капацитетът на инфраструктурата за пренос на газ в България надхвърля многократно домашното потребление, т.е. инвестициите не благоприятстват директно българските потребители. В последните 5 години страната ни е инвестирала между 3 и 4 млрд. лева в газопреносна инфраструктура, макар само 20% от българските общини да имат достъп до тази инфраструктура. Не е ясно и доколко тези инвестиции ще се възвърнат, предвид това че индустриалните компании в Европа все по-често обявяват стратегии за прекратяване употребата на природен газ към 2030 г. поради екологични причини. Резултатите от изследването са обобщени в доклад, който е публикуван на сайта на Стопанския факултет.

 

 

От всички европейски държави с излаз на море България и Кипър остават единствените, които не са направили постъпки да разработят правно-организационна рамка, която да отключи инвестициите в техните морски възобновяеми източници. Технологиите за добив на енергия от вятър в морските територии се развиват изключително динамично както в Европа, така и в Азия. За Европейския съюз този сегмент остава най-обещаващ от всички други ВЕИ поради мащаба на проектите, които се разработват, а и защото все още държавите членки доминират производството на оборудване в глобален план. Към Черно море има изключителен интерес и това мое впечатление беше потвърдено и от последната конференция на европейската ветроенергийна асоциация WindEurope, която се проведе миналия месец. Като нов и неразработен все още пазар страната ни има достъп до финансиране и техническа помощ по различни финансови инструменти. За ЕК и европейската вятърна индустрия е ясно, че целите, заложени в европейската стратегия за офшорна възобновяема енергия, няма да могат да се изпълнят, ако се разчита само и единствено на съществуващите пазари в Северно и Балтийско море. В Министерството на енергетика вече има постъпили заявления за проучване и разработване на проекти в Черно море. Същевременно по научно-приложния проект BLOW, подпомогнат от програмата за изследвания и иновации на ЕК Хоризонт Европа, трябва да се инсталира първата турбина-демонстратор в българската акватория в следващите три години. В изключителната икономическа зона на страната държавата единствено отговаря за лицензионните режими. Липсата на ясни и прозрачни правила рискуват достъп до този пазар да се даде само на близки до властта компании, които не задължително носят необходимия опит и високо стандарти относно използването на най-ново поколение оборудване и опазването на околната среда. Законодателство е необходимо, за да може първо да се регламентират процедурите и да се намали рискът за инвеститорите. Проектите за добив на офшорна енергия са изключително капиталоемки и с дълга продължителност на всички необходими проучвателни дейности, преди да се докаже тяхната осъществимост. В допълнение и веригите на доставки са изключително натоварени в момента, което изисква един хоризонт за планиране от поне 5 години. Подчертавам, че добрите практики показват, че подобна законодателна рамка е нужно да се въведе със самостоятелен закон, за да се избегне сблъсък с редица съществуващи закони, а и защото материята обхваща доста други икономически дейности в морските пространства. Същевременно, както е и предвидено във внесеното предложение за закон миналата година, зоните с най-сериозен потенциал следва да бъдат предварително определени и запазени за отдаване на търг, така че да се гарантира най-ниската цена за обществото от произведената в тях енергия. Тъй като подготовката на търговете отнема поне 2 до 3 години, за да не се спъва инвеститорският интерес към други зони, се отваря и възможност за т.нар. отворена процедура, в която разработчиците на проекти могат да получат при ясни и равнопоставени условия право да проучват други територии, различни от приоритетните. Двете процедури са подробно описани в доклад, подготвен съвместно с Центъра за изследване на демокрацията и публикуван тук (bit.ly/wind-csd). Законодателната рамка би била и много силен сигнал за инвеститорите. Тя трябва да гарантира, че проучвателните и строителни дейности в морето ще се случват, без да се компрометират други икономически дейности, без да се нарушават местообитанията на животинските видове и с мисъл за последващо извеждане от експлоатация и рециклиране на оборудването. Всеки момент се очаква Румъния да публикува своето второ предложение за закон, който регламентира офшорните вятърни проекти в нейната изключителна икономическа зона на Черно море, както и пътна карта, подготвена с помощта на Световна банка. Поради близостта на зоните, богати на вятърен ресурс, инвеститорите гледат на България и северната ни съседка като общ пазар. Поради това е необходимо България не само да не се бави, но и да работи в тясно сътрудничество с румънските ни партньори. Допълнително, механизмът Свързана Европа на ЕК предлага отлична възможност за финансиране подготовката на съвместни търгове за двете държави при достъп до техническа помощ. 3 май е крайният срок за подаване на проектни предложения по този инструмент от страна на националните власти.

 

 

Считам, че Стопанският факултет на СУ много отговорно възприема своята роля не само за осъществяване на енергийния преход, но и за постигане на общите цели за климатична неутралност до средата на века. Нашият принос за зелената трансформация се основава на четири различни стълба. На първо място, личен пример. Ние сме първата академична институция в страната с климатичен план и стратегия за постигане на глобалните цели на ООН. В подготовката на последния ни доклад за устойчивост бяха ангажирани и студенти от магистърските ни програми. Работим прозрачно и открито, приобщаващо и това може да стане ясно от високата ни активност в споделянето на резултати, знание и инициативи в онлайн пространството, както и редицата отворени за широката общественост уебинари и лекции. Най-актуален пример е курсът за въглеродна грамотност, който е отворен за всички граждани и служители на Университета. Вторият стълб са нашите партньорства с бизнеса, с правителствения и неправителствения сектор. Към днешна дата можем да се похвалим с над 150 споразумения за партньорства, повече от половината сключени от началото на 2021 г. В това число влизат и споразумения с изследователски институти като Съвместния изследователски център на ЕК. Участваме и в редица работни групи на европейско ниво като Европейската платформа за справедлив преход, Европейската платформа за технологии и иновации във вятърната индустрия ETIPWind, академичния консултативен съвет към „Платформа за обмяна на опит в прехода” (Cohesions for Transitions Community of Practice) на Генерална дирекция Регионални и градски политики на ЕК. Работим все по-интензивно с бизнес организациите, за да създадем съдържание в отговор на най-новите за тях предизвикателства и нуждите им от умения и знания, необходими за постигане на новите климатични цели. Прилагаме различни иновативни методи, за да представим достиженията на науката достъпно, разбираемо и интригуващо за нашите студенти чрез организация на климатични игри, участие на гост-лектори и интегриране на инвестиционни предизвикателства в нашите занятия. В допълнение към магистърските и бакалавърските програми, в които Стопанският факултет интегрира знания, необходими за по-доброто разбиране на декарбонизацията, която българската икономика трябва да осъществи в средносрочен план, ние предлагаме и по-гъвкави и целенасочени обучителни продукти. Такива са ESG академията, която вече втора година успешно обучава практици основно от финансовия сектор. В бургаския филиал на СУ съвсем скоро ще дадем началото и на Черноморската енергийна школа, която ще обхваща няколко академии с активно участие на бизнеса и чуждестранни лектори. Активни сме в подготовката и изпълнението на проектни предложения по програма Хоризонт с цел обмен на знания с колеги от други европейски проекти и създаването на наши, национални аналитични инструменти и методологични рамки за ниско-въглеродна икономика. Но най-важното – ние съзнателно и целеустремено създаваме общност от хора, които съзнават, че са изправени пред общ проблем, изграждат споделени мисловни модели и които мотивираме да търсят решения, работейки заедно.

 

 

Магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“ се радва на сериозен интерес най-вече от практици, които работят в българския енергиен сектор и търсят възможност да надградят и разширят своята експертиза. Често интерес към програмата проявяват и професионалисти, които търсят възможности за нови контакти. Тази година посрещнахме почти 50 кандидат-магистри, повечето от които се занимават с търговия на енергия, което говори и за динамиката в енергийния сектор. Обучението е структурирано в модули с интензивно обучение, фокусирано в общо 5 седмици в рамките на една година. Това прави програмата подходяща и за работещи, както и за участници, които не живеят в гр. София. В рамките на обучението търсим баланс между теоретични фундаменти от различни области на икономическите науки и актуален анализ на текущите събития в енергийния сектор. Стремим се да научим нашите студенти да боравят с различни аналитични инструменти, които да им помогнат самостоятелно да изградят инвестиционни модели и симулации на ефектите от публични политики. В програмата всяка година участват гост-лектори от практиката, което позволява на студентите да се запознаят и с актуалните практики и корпоративни стратегии. Всеки, преминал през програмата, става част от нашата алумни общност, в която най-важното правило е „Растем заедно, като споделяме“.

 

-------------------------------------------------------------------------------------------

 

Мария Трифонова е дипломиран икономист от Университет „Дуисбург-Есен“, Германия. Тя работи в областта на енергийната икономика и политика. През целия си професионален път изследва и допринася за технологичното и социално-икономическото развитие на енергийния сектор. Била е програмен директор на Българската фотоволтаична асоциация. Като част от екипа на Европейския институт за енергийни изследвания (EIFER) в Карлсруе, Германия е анализирала иновативни бизнес модели за интегриране на възобновяеми енергийни технологии в редица европейски държави. В момента участва в редица научно-приложни проекти за повишаване на социалната приемственост и внедряване на ново поколение ВЕИ технологии като офшорните вятърни електроцентрали в Черно море, както и за разпространението на модели за социална иновация като енергийните общности. В Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е главен асистент, научен секретар на Катедра „Икономика и управление по отрасли“ и координатор на магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“. Мария Трифонова е част от управителния комитет на Европейската платформа за технологии и иновации ETIPWind, член на Академичния борд към платформата „Cohesion for Transitions C4T” към Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (DG REGIO), както и член на работните група на платформата за Справедлив преход, отново към DG REGIO.