Интервюта Bookmark and Share

20.01.2022 г.
Светослав Иванов, Изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД
Природният газ е най-ефективното решение за бъдещето на българската енергетика
АВТОР: Интервю на Атанас Георгиев

Вижте интервюто със Светослав Иванов, Изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“ АД, в брой декември/2021 г. на сп. Ютилитис – www.utilities.bg
__

Господин Иванов, кои са основните промени за компанията „Овергаз Инк.“ през последните месеци и какви ще са Вашите стратегически цели като изпълнителен директор?

Овергаз е на газовия пазар вече 30 години. През тези близо 1 млрд. секунди целта ни е била една – да направим природния газ достъпен. В тази част от стратегията на компанията не може да има и няма да има промяна. Ние няма да се уморим да доказваме, че той е: 1) най-чистото гориво; 2) най-удобният вид енергия; най-икономически изгодният вид енергия.

Разбира се, ще има и промени, с които да отговорим на новите предизвикателства. Каквито и да са промените обаче, те винаги си остават подчинени на горната цел и в интерес на нашите клиенти.

Конкретиката изисква да съобщя, че сме на финала на сделката с нашия нов акционер – американската компания Линден Енерджи. Това ново партньорство ще създаде нова възможност за изгоден избор за потребителите на природен газ. Стратегията ни е подчинена на създаване на възможност за свободен избор – избор на енергия и избор на доставчик.

Мястото на природния газ в Зелената сделка на ЕС и в глобален мащаб е обект на сериозни фундаментални спорове. Какви са според Вас перспективите на природния газ за света, за Европа, за Балканите и в частност – за България?

Обективните факти показват, че човечеството е в навечерието на 310 години масово използване на най-старото изкопаемо гориво – въглищата и на 200 години от това на петрола. В тази статистика природният газ фигурира като най-новото, най-модерно и екологично чисто гориво. Изминали са едва 50-60 години от началото на неговото масово използване и то, забележете, през всички тези години Негово Величество газът е бил символ на чистата енергия.

Ежедневно сме свидетели на дискусии за това дали е време човечеството да погребе въглищата. Паралелно с това виждаме много доказателства за това, че то не е напълно готово да се раздели с тях. Подобен спор за петрола тепърва предстои. Струва ми се, че онази част от обществото, за чиято фундаменталност в спора намеквате, е в навечерието на отрезвяване, както става след всяка емоционално обяснима еуфория. Няма нужда от дискусия. Днешното търсене на природен газ в Европа е ясно доказателство за потребността от него.

Мястото на природния газ в Зелената сделка на ЕС и в глобален мащаб е обект на сериозни фундаментални спорове. Какви са според Вас перспективите на природния газ за света, за Европа, за Балканите и в частност – за България?

Обективните факти показват, че човечеството е в навечерието на 310 години масово използване на най-старото изкопаемо гориво – въглищата и на 200 години от това на петрола. В тази статистика природният газ фигурира като най-новото, най-модерно и екологично чисто гориво. Изминали са едва 50-60 години от началото на неговото масово използване и то, забележете, през всички тези години Негово Величество газът е бил символ на чистата енергия.

Ежедневно сме свидетели на дискусии за това дали е време човечеството да погребе въглищата. Паралелно с това виждаме много доказателства за това, че то не е напълно готово да се раздели с тях. Подобен спор за петрола тепърва предстои. Струва ми се, че онази част от обществото, за чиято фундаменталност в спора намеквате, е в навечерието на отрезвяване, както става след всяка емоционално обяснима еуфория. Няма нужда от дискусия. Днешното търсене на природен газ в Европа е ясно доказателство за потребността от него.

Няма да пренасям разговора на неевропейските пазари. Там доказателствата са повече от категорични. В разговорите за газ трябва ясно да разграничим газа като гориво (първична енергия) от газа като крайна енергия. За разлика от ядрената енергия, природният газ може да бъде използван и в двете си роли. Когато се използва във втората си роля обаче, ползите от него се усещат не само по спестяванията на разходи, а и по нашата „карбонова сметка“, т.нар. отпечатък. По-късно ще дам и подходящ пример.

Днешните защитници на енергетика без газ всъщност са лобисти, които натрапват една теза, в която няма прагматизъм. Те опитват да убедят обществото, че трябва да пропусне една златна възможност и като прескочи етап в своето развитие. И плати за това висока цена без никаква гаранция за крайния резултат. Твърде наивно е да пропускаме простия факт, че западните и централноевропейските икономики вече половин век усилено използват предимствата на синьото гориво. Това води до натрупване на ресурс както от икономии на разходи, така и от спестени емисии от всякакъв характер. Когато в продължение на няколко десетилетия си спестявал стотици милиарди евро и си повишавал конкурентоспособността на икономиката си, естествено е да помислиш за следващо ниво. Просто защото потенциалът за ръст в ползите от използването на газ е изчерпан. Българският случай не е такъв. Глупаво е да се опиташ да прескочиш съществуваща възможност и да платиш високата сметка за следващото ниво. Тогава се получава нещо като две в едно, но с негативен знак. Повече от ясно е, че увеличеното използване на природен газ в българските условия всъщност може да е част от въглероднонеутралното ни бъдеще, при това най-ефективната.

Потенциалът в региона е сериозен. В регион, в който допреди 30 години властваше комунизмът (той не си е отишъл май съвсем), е обяснимо наследството от централизацията във всичко. Обяснима е и наследената централизация на производство на енергия – предимно електрическа. И простото обяснение е в това, че колкото по-централизирано е едно производство, толкова по-лесни за манипулация са неговите потребители (избиратели), и толкова по-лесно се краде от първичните ресурси и от крайния продукт. Не много масовото потребление на природен газ в региона обаче може много лесно от слабост да се превърне във възможност. Особено в ситуация на много кризи, които имаме накуп.

Балканите са с население над 50 млн. души, а средното потребление на природен газ на глава от населението е 3 пъти по-ниско от средното за европейския континент ниво. Между 4 и 5 пъти повече първична енергия за единица вътрешен продукт е другото обяснение на сериозната енергийна и въглеродна интензивност на местните икономики. И точно тези два факта могат взаимно да ни помогнат като предпоставка за реализиране  на много синергии с огромен потенциал на ползи от всякакъв характер – социален, икономически, екологичен, климатичен и т.н. Няма друг регион в Европа, освен Балканите, в който намаляване на въглеродната интензивност да може да се постигне с толкова малко средства, за толкова кратък период и то само с конвенционални технологии. И нещо още по-важно – почти без публичен финансов ресурс. Регионът има нужда от над 5 млрд. евро инвестиции, а търсенето на природен газ може в 10-годишен срок да бъде почти удвоено – от днешните 25 млрд. куб. м може да бъде увеличено до почти 45 млрд. куб. м. Разбира се, ползите от това ще са десетки милиарди евро от спестена енергия и стотици милиони тона спестени емисии на всякакви вредни и парникови газове. Да не забравяме, че газоразпределителната инфраструктура, която се изгражда в България от десетилетия насам, е „hydrogen ready”.

 

Какво е състоянието на газовия пазар на едро в България? Достатъчна ли е изградената и планирана инфраструктура, каква е конкурентната среда?

Със сигурност тук не мога да кажа нищо ново. Ще го изрека направо. Газопреносната инфраструктура е насочена основно към интереса на съседните пазари и поради тази причина 50% от населението на България е лишено от физически достъп до газова инфраструктура. Обяснението е просто. По-горе обясних естествения стремеж на политиците да държат под контрол възможностите за влияние върху цените с цел манипулация на общественото мнение и възможността за кражби и корупция. В едно изкуствено създадено обединение са приобщени играчи с господстващо положение на своите пазари и естествени монополисти от газовия и електросектора. Това обединение се контролира от Държавата. Като добавите и факта, че това обединение държи 85% от електрогенериращите мощности в страната, със сигурност ще получите обяснение за „особеното отношение“ към природния газ, който е единственият естествен и силен конкурент на електрическата енергия.

Днес конкурентната среда с нищо не се различава от времето, в което ЕК проведе разследване и реши да глоби държавните енергийни компании за координирани действия, с цел ограничаване на конкуренцията. Пазарният дял на играча с господстващо положение е 95%. Трябва ли да кажа още нещо за конкурентната среда? Може би да припомня, че надеждата за промяна е по-силна от всякога и се надявам това да се възприема от новите политически играчи като предизвикателство за изява. Изява, която с резултати, а не само на думи, да ми даде основание след година да ви отговоря по различен начин на този въпрос.

Новите политици е добре да осъзнаят, че летвата е вдигната много високо и няма никакво време за губене. Въпреки че подобни тези звучат като идеология, искам ясно да заявя, че не са. Освобождаването на пазара и поставянето на всички енергии при равни условия ще доведе до преки ползи само и единствено за потребителите, за разлика от идеологиите, които са полезни само и единствено на политиците.

 

Как може природният газ да достигне до повече домакинства и бизнеси в България и да замени твърдите горива или електроенергията като източник на енергия?

С много прости и конвенционални мерки. Българският потребител на енергия няма нужда от нищо друго, освен от обективна информация, за да направи правилния избор на енергия. Има няколко представителни изследвания сред клиенти на газоразпределителните дружества в страната, които ясно показват, че домакинствата, които използват природен газ, считат, че той съвпада напълно с представите им за идеалната енергия. Подобни изследвания сред потенциалните потребители, които все още не използват природен газ, показват впечатления, които са резултат от поднасяната в днешни дни дезинформация по всички възможни канали.

В никакъв случай не искам да омаловажавам усилията на газовите компании да популяризират предимствата на газа. Прекомерното говорене за природния газ от непосветените в експертното знание на нашата дейност и свързването на газа с геополитика в медийното пространство плаши потребителите. Наричам дезинформация включително ежемесечните съобщения за решенията на КЕВР за цената. В тях се съобщават числа и проценти, които не съответстват на истината. Изваждането от контекста на промяната в един от компонентите на това, което заплащат клиентите, дезинформира и е вредно. Далеч по-важно е клиентите да знаят, че газът е три пъти по-евтин, в сравнение с електрическата енергия, използвана за отопление, готвене и топла вода.

Не съм сигурен дали глупостта, породена от незнание, или умисълът са причината за подобна подвеждаща информация, но резултатът е налице. Всички, без изключение, губим. Губим от пропусната възможност да дишаме по-чист въздух, да се разхождаме по чисти улици, да пестим разходи на енергия, които можем да насочим към образование и здравеопазване, да създадем предпоставки за нови работни места и много други ползи.

Ето и пример: месечните спестявания на разходи за енергия от замяната на електрическа енергия с природен газ за едно средностатистическо българско домакинство са два пъти по-високи от помощта, която днес се обсъжда по повод повишените цени на електроенергията за същото домакинство. Помощите са непопулярно и краткосрочно решение, а газификацията е дългосрочно устойчиво решение. Спиране на дезинформацията, правилно насочване на наличните финансови публични ресурси към крайните потребители и полезно за обществото  планиране на газопреносната инфраструктура – ето кои са напълно достатъчните мерки за бърза газификация. На скептиците мога само да кажа, че това е изпитана в продължение на 5 десетилетия успешна формула в почти всички страни членки на ЕС.

 

Реалистична ли е замяната на въглищата с природен газ за електропроизводство? Очаквате ли да видите нови такива проекти, включително в близост до големи енергийни потребители?

Най-сериозният проблем на българската енергетика не е в това с какво гориво се произвежда електрическа енергия. За съжаление, разговорът по тази тема в България започва не от началото, а от средата. Правилно подреденият и смислен разговор трябва да започне с въпроса: колко и каква крайна енергия може по най-ефективния (а днес и най-ниско въглеродно интензивния) начин да задоволи търсенето на крайна енергия. При този анализ няма как да не стигнем до извода, че електрическата енергия следва да се използва само там, където няма алтернатива, а нейното производство следва да става по възможно най-децентрализирания начин.

Всички потребители на електрическа енергия трябва да знаят, че с всеки киловатчас, който са получили от контакта вкъщи, те са изконсумирали и още 4 кВтч първична енергия – гориво. С други думи, за всяка единица консумирана електрическа крайна енергия, е било необходимо на входа на централата за електропроизводство да бъдат вложени общо 5 единици, респективно – направени са 5 пъти повече разходи и е емитиран 5 пъти повече СО2 в атмосферата. Т.е., ако заменим електрическата енергия за отопление, готвене и топла вода с природен газ директно в домовете на българите, ние ще намалим въглеродния отпечатък в електропотреблението 5 пъти. Или, ако газифицираме домовете на 1 млн. български домакинства:

1) разговорът за централите, които днес използват въглища, от неприятен ще стане практичен – отпада необходимостта от над 2500 МВт инсталирани мощности; 2) ще създадем близо 10 000 устойчиви нови работни места за висококвалифицирани кадри в изграждането на газова инфраструктура по улиците и в домовете; 3) ще намалим съществена част от отделяния днес въглероден диоксид; 4) ще елиминираме отделянето на твърди прахови частици; и 5) много други позитивни ефекти.

 

Какви са перспективите на водорода като добавка към природния газ за българския пазар? Може ли да очакваме „позеленяване“ на природния газ и кога?

Както вече казах, аз считам, че „зеленото“ в конвенционалния природен газ все още има огромен неизползван потенциал. Спестяването на първична енергия, с всички произтичащи от това ползи, е само едно от многото доказателства за това.

Не бива да забравяме, че газовата инфраструктура в българските градове може без допълнителни усилия да пренася и  водород. Не бива да забравяме, че природният газ е потенциален източник на водород, както и че са налице технологии за неговото производство при крайния потребител. Ние вече сме започнали преговори с потенциални партньори – производители на водородни клетки. В ход е и наш пилотен проект на територията на страната.

 

Какви иновации в газовия бранш може да очакваме през следващите години? Може ли да очакваме и нови приложения на газа, освен в традиционните му полета?

Българската газова индустрия, с изключение на газопреносната инфраструктура, е свикнала с това да постига своите резултати не благодарение на, а въпреки държавата. В този смисъл мога да кажа, че именно в този бранш могат да се видят истинските успехи, които се раждат благодарение на професионализма, предприемчивостта и прилагането на чисто пазарни механизми. Ако днешната среда се промени и бъдем поставени при равни други условия с всички останали подотрасли на енергетиката, можете да не се съмнявате, че българското общество ще генерира милиарди допълнителни ефекти от многоизмерните ползи от нашата дейност.

Ето и първи пример: в България вече се реализира проект за интелигентно измерване по газоразпределителните мрежи без никакви публични средства на чисто пазарен принцип. Проектът се финансира само и единствено за сметка на допълнителните ползи, които генерира. Считам това за красноречиво доказателство за по-високата конкурентоспособност на частното предприемачество. Още в началото на следващата година първите клиенти, които могат да следят своето потребление в реално време, ще са факт. Разбира се, това не е единствената полза от проекта.

И още един пример, който доказва доверието в сектора. С помощта на ЕБВР беше реализиран проектът ДЕЗИРЕ. Банката бързо осъзна, че газоразпределителните предприятия в България са доверен партньор и ни повери отговорната задача да разпределим към крайните потребители 10 млн. евро, за да ги подпомогнем в тяхната газификация. Всеки цент от тази сума гарантирано стигна до крайните потребители по възможно най-ефективния начин. В резултат на това 10 000 български домакинства замениха електрическата енергия с природен газ. Тези домакинства генерират допълнително търсене от близо 20 млн. куб. м природен газ и са намалили съществено въглеродния си отпечатък, намалявайки трикратно своите разходи за енергия. Подобна сума на тази по проекта ДЕЗИРЕ беше отпусната по друг проект от същата банка. Този ресурс обаче беше заровен под земята под формата на тръби и днес тази инвестиция генерира много по-малко търсене на природен газ, респективно и много по-малко ползи за обществото. С този пример искам да покажа колко е важно правилно да бъдат насочвани наличните публични средства и те да бъдат поверени в ръцете на доказано доверен партньор, който обективно може да докаже прозрачност и ефективност. По подобие на проекта ДЕЗИРЕ скоро в страната ще се прилагат договори с гарантиран резултат при замяната на електрическа енергия, твърди, течни горива и централизираното топлоснабдяване с използване на природен газ.

Новите технологии за използване на природен газ вече са тук. Използването на природния газ за охлаждане беше екзотика допреди няколко години, но днес вече е призната технология в страната. Липсата на газопреносна инфраструктура е предпоставка за развитие на нетрадиционните технологии за транспорт на природен газ в сгъстено и втеченено състояние и използването му като гориво за автомобилния, железопътния и морския транспорт.

____

Светослав Иванов има повече от 25-годишен опит в областта на природния газ. Преминал е през поста изпълнителен директор на 5 големи частни газоразпределителни компании. От 2003 г. е заместник-изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“, отговорен за корпоративното бъдеще и маркетинговите стратегии. От 2014 г. оглавява и корпоративното развитие на „Овергаз Мрежи“. От 2017 г. до 2021 г. е изпълнителен директор на „Овергаз Мрежи“. От 2021 г. е изпълнителен директор на „Овергаз Инк.“. Светослав Иванов е автор на десетки анализи и статии за пазара на природен газ в България и в Европа, активен участник в дебатите за енергийното бъдеще на страната. Като главен експерт е сред авторите на проекта „Национална програма за ускорена газификация“. Г-н Иванов е магистър по две специалности – „Автоматизация на електрозадвижванията“ и „Индустриален мениджмънт“ в Техническия Университет – София. Има редица специализации, една от които – по енергетика в Германия. Светослав Иванов е председател е на Българската асоциация Природен газ (БАПГ).



 




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

20.03.2022  Теодор Бобочиков, Управляващ партньор, V-Ridium
Трансформация на енергетиката – тенденции и двигатели
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

С какво транспортно средство стигате до работните си места?











 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X