Интервюта Bookmark and Share

20.09.2021 г.
Севдалина Йончева, Вицепрезидент за България, CWP Global
Ролята на ВЕИ за предвидима и достъпна цена на електроенергията
АВТОР: Интервю на Любомир Грозданов

Вижте интервюто със Севдалина Йончева, Вицепрезидент за България, CWP Global, в брой август/септември 2021 г. на сп. Ютилитис - www.utilities.bg
_

Какви са причините цената на електроенергията в България да е толкова висока в последно време?

Причините са много. Част от тях са краткосрочни и предизвикват временна деформация на пазара, но има и структурни проблеми, причинени от липсата на дългосрочна визия и стратегически решения за енергийния сектор в България. Сред краткосрочните причини за покачването на цената е нетипично високото потребление на електроенергия, което е породено от високите температури и съответно повишената нужда от охлаждане, на фона на пониженото производство.

Проблем с по-дълъг хоризонт обаче e липсата на дългосрочна визия за развитие на сектора и стратегия за изграждане на по-конкурентоспособни производствени мощности, базирани на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Те се строят най-бързо, имат нисък рисков профил и са с най-ниска себестойност на електроенергията, поради което са и най-бързо растящото производство на електроенергия по света. Според оценките на Международната агенция за енергетика (МАЕ), новоинсталираните ВЕИ мощности през 2020 г. са 280 ГВт с 45% ръст спрямо предходната година, като тенденцията се очаква да се запази и през следващите 2 години, когато ВЕИ мощностите ще съставляват 90% от всички новопостроени електроцентрали по света, съгласно анализите на МАЕ.

България обаче от години изостава от световните тенденции в енергетиката. След първоначалния ентусиазъм и насърчения, повлияни от европейски политики, преди 10 години развитието на сектора бе на практика замразено, точно когато първоначалните стимули постигнаха целта си да свалят цената на технологиите. От тогава до днес цената на ВЕИ електроенергията е намаляла значително – 70% за наземни ветрогенератори и 90% за големи фотоволтаични инсталации в рамките на 11 години (2009-2020) според 14-о издание на годишен преглед на нормализираните разходи за енергия (LCOE) на МВтч от инвестиционната банка Лазард, но България сякаш забрави да се възползва от първоначалната си инвестиция в този сектор и сега бизнесът плаща цената за забавените реформи в енергетиката.

Друг фактор, който също има дългосрочно влияние, е цената на вредните емисии, която плащат замърсяващите производства и която се покачи значително през последните месеци. Това бе лесно предвидимо още с въвеждането на механизма за търговия с емисии и ускорената стъпка на политики, водещи към климатична неутралност в Европа до 2050 г. от последните няколко години. Затова е странно, че у нас не бяха предприети мерки в тази насока.


Какво смятате, че трябва да се промени, за да се понижи цената на тока у нас?

България може да започне да инвестира приоритетно във възобновяеми енергийни източници и системи за съхранение на енергия. Трябва да се работи за разбиване на погрешния мит, че има знак за равенство между зеления ток и високата цена на електроенергията. Това отдавна не е така. Държавата също следва да промени своята политика в сектора. Настоящата енергийна стратегия на България предвижда инсталирани мощности от ВЕИ и батерии да са изключително малко. При така предвидените мощности, нашите изчисления показват, че средната борсова цена на електроенергията през 2030 г. ще остане над 100 €/МВтч, като тази цена не включва балансиращи разходи, такса пренос и други. Сами разбирате, че при така заложените цели, ако изпълним целите на сегашната енергийна стратегия, ще продължим да произвеждаме скъп ток, докато електроенергията на съседните пазари ще поевтинява заради използването на все повече възобновяеми източници. Така страната ни от нетен износител на енергия ще стане енергийно зависима само поради факта, че не използва оптимално безплатните първични ресурси като вятър и слънце.

Вярвам, че за България има по-благоприятен сценарий, но той изисква промени на много нива – основно промяна в държавната политика, насърчаване на частната инициатива и обществото за инвестиции в повече ВЕИ централи и системи за съхранение на енергия. Тогава бихме могли да говорим за средната производствена цена на електроенергията през 2030 г., която е €20-30/МВтч по-ниска от това, което ще видим при сегашната енергийна стратегия.

Анализите на екипа ни показват колко по-евтин ток може да имаме благодарение на възобновяемите енергийни източници и колко по-конкурентоспособна би била българската икономика, ако се промени енергийната ни стратегия.

Подобни на резултатите на екипа ни, са и заключенията от доклада на BloombergNEF за енергийните системи на четири държави в Източна Европа, една от които България. В него се казва, че страната ни трябва да инсталира около 7 ГВт ВЕИ, за да замести въглищните си мощности, които са към края на експлоатационния си живот. Това изисква редица законодателни промени, държавна политика и административен капацитет. Ако искаш да построиш вятърен парк например, от който ще се произвежда енергия със себестойност от 50 евро на мегаватчас, трябва да преодолееш редица административни спънки, идващи от липсата на дигитализация в държавната администрация и на погрешни политики в сектора. Като че ли разбирането е, че инвестициите във ВЕИ са нещо лошо и следователно трябва да им се пречи. За мен тези инвестиции следва да бъдат приоритетни и да са в синхрон с общата Европейска амбиция за въглеродно неутрална икономика.


Какви по-конкретни стъпки виждате, за да се реформира енергийният сектор в България?

Както казах, трябва да има силна политическа воля и ясно приоритизиране на ВЕИ сектора, за да може бизнесът да инвестира в необходимите мощности, които да заместят излизащите от експлоатация въглищни централи. Предвид пазарната динамика, ТЕЦ-овете ще станат неконкурентно способни заради квотите за въглеродни емисии, които плащат и които правят цената за мегаватчас над 100 евро.

Основните реформи, които виждам, са административно облекчаване на ВЕИ проектите от държавата, въвеждане на договори за разлика в българското законодателство и осигуряване на нормативна база за навлизане на управление на търсенето (demand response) при масовите потребители чрез осигуряване на почасово дистанционно измерване на енергията.

Под административно облекчаване имам предвид дигитализация и ускоряване на административните процедури, свързани с разработване на ВЕИ проекти. Реформата трябва да се състои в създаването на централни общи бази данни и регистри за публикуване и преглед на документи от различни административни звена, ускоряване на времето за изпращане на отговори на запитвания и издаване на разрешения. Това значително ще ускори работата на българската администрация, ще намали вероятността за грешки, ще увеличи дела на ВЕИ проекти в България и ще предотврати вредни за българската икономика досегашни практики.

В няколко документа се говори за модела на обслужване на „едно гише“, който да улесни и ускори инвестиционния процес, свързан с ВЕИ проекти. Никъде обаче не се споменава конкретни стъпките за неговата реализация. Такъв модел би включвал и повишаване на компетенциите на административните служители и увеличаване на общия административен капацитет. Необходими са и реформи, свързани с процедури по Закона за опазване на околната среда – те трябва да предвиждат развитието на експертиза в Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), за да могат да разглеждат доклади по ОВОС/ЕО, по-добра тяхна информираност за ВЕИ технологиите, позитивния ефект от подобни проекти, насърчаването и спомагането за одобрение на големи ВЕИ инвестиционни намерения в ускорени срокове.

Екологичните процедури не следва да бъдат препъникамък за разрешителния процес, а напротив – трябва да бъдат улеснявали предвид придобития в областта опит от вече съществуващите и опериращи ВЕИ проекти. Същото се отнася и до другите закони и процедури, които касаят разрешителните. Очакваме реформи, свързани с процедури по закона за устройство на територията (ЗУТ), трябва да се предвиди улесняване на административната процедура по промяна на общ устройствен план, която да върви в паралел с одобрението на подробните устройствени планове (ПУП). Тромавостта на сегашната процедура създава допълнителна административна тежест за ВЕИ инвеститорите, което значително забавя техните проекти. Синхронизирана реформа трябва да се проведе и по отношение на процедурите по Закона за опазване на земеделски земи, да се ускори процедурата за промяна на предназначението на земеделски земи – в такива за енергийно производство.


Какви са конкретните ви предложения за въвеждането на договори за разлика в българското законодателство?

ВЕИ проектите изискват значителни първоначални инвестиции, но се характеризират с ниски оперативни разходи. За да си осигурят необходимото финансиране, тези проекти трябва да удостоверят наличието на стабилни и гарантирани приходи за определен период, например 10 г. Те не могат да разчитат на гарантирано закупуване и преференциална цена както преди. За вятърна централа, чиито приходи идват от продажба на енергия на пазарен принцип, финансовите разходи могат да достигнат до 60% от общите и експлоатационни разходи. От съществено значение за жизнеспособността на ВЕИ проектите е намаляване на финансовите разходи, като най-важни фактори за това са предвидимостта и сигурността на приходите и макроикономическата среда.

Един от начините за стабилизиране на приходите е чрез търгове, при които да се идентифицират проектите, които биха постигнали най-ниска средна цена на енергията и се гарантира изплащането на тази цена чрез сключването на т.нар. договори за разлика с инвеститорите. Посредством този механизъм се гарантира сигурност и предвидимост на приходите пред финансиращите институции, които от своя страна биха осигурили финансиране на по-благоприятни лихвени нива, намалявайки разходите на проектите и съответно цената на електроенергията за крайните клиенти. От друга страна, този механизъм гарантира, че проектите няма да получат субсидии над пазарните цени.

При договорите за разлика производителите получават т.нар. „договорена цена“ („strike price”), т.е. цената, на база на която са спечелили търга и която гарантира приемлива норма на възвращаемост. Държавата залага таван на тази цена, който може да бъде определен на база средните пазарни цени към годината на провеждане на търга. Ежегодно се изчислява „референтна цена“ на база на постигнатата от производителя цена на организирания борсов пазар. Ако постигнатата пазарна цена е по-ниска от договорената, производителят ще получи компенсация за разликата. В обратния случай, когато пазарната цена е по-висока от договорената, производителят ще заплати разликата към определен държавен фонд.

Предвид прогнозите, че средните пазарни цени на електроенергията ще са на нива по-високи от договорените цени на ВЕИ електроенергията, очакването е, че договорите за разлика биха гарантирали нетен приход за държавата, който тя би могла да преразпредели към консуматорите чрез намаляване на техните разходи за електроенергия или да инвестира в енергийна инфраструктура и проекти.

Договорената цена не трябва да е по-висока от средната цена на базовия товар в страната през изминалата календарна година плюс фактор, включващ инфлацията.


Каква трябва да е нормативната база за навлизане на управление на търсенето (demand response) при масовите потребители чрез осигуряване на почасово дистанционно измерване на енергията?

За постигането на заложените европейски цели за декарбонизация на енергийния сектор и отваряне на пътя за трансформация към „smart grid” системи е наложително привеждането на нормативната база, която съвпада с най-добрите световни тенденции и практики. Целта на подобна реформа би била да създаде нормативната база, необходима за навлизане на управление на търсенето при масовите потребители чрез осигуряване на почасово измерване на енергията. Това ще понижи разходите на крайните потребители чрез умно консумиране на електроенергия и ще увеличи стабилността на електроенергийната система чрез намаляването на екстремните нива на търсене и изместване на пиковете на потребление към часове с по-ниски цени на енергията.

Задача на държавата чрез Министерството на енергетиката и КЕВР би била да стартира процес по изменение на „Правилата за измерване на количеството електрическа енергия“. В настоящите правила операторите на електроразпределителните мрежи не са задължени да инсталират електромери за почасово дистанционно търговско измерване на домакинствата и на обекти с мощност под 100 кВт. Това на практика не позволявана тези клиенти да участват активно на пазара с управление на търсенето, защото почасовата им консумация не се отчита реално, а се приравнява към стандартни товарови профили. Големият брой потребители с малки размери ще доведе до по-гъвкавото и умно управление и саморегулиране на енергийната система.

Въвеждането на управление на търсенето ще позволи на потребителите да консумират енергия и спрямо необходимостта на енергийната система, което е от значителна важност за успешната интеграция на повече ВЕИ.

Всеки потребител ще може да управлява потреблението си по-добре и ще консумира по-малко енергия, когато цената е висока и повече енергия, когато тя е ниска. Промяната на профила на консумация в зависимост от пазарните сигнали не само ще доведе до оптимизиране на разхода за всеки потребител, но по-важно – ще направи възможна трансформацията на енергетиката към въглеродно и импортно независима.

Това ще повиши сигурността на доставките на електроенергия, ще намали волатилността на цените и ще позволи електротранспортът (електромобили, зарядни станции) да участва активно в управлението и балансирането на енергийния товар в страната.

Дигитализацията на енергетиката е икономически обусловен и технологично възможен преход, с който България ще ускори успешното и устойчивото си интегриране в Европейския енергиен пазар.


Говорите за много промени и реформи, които да направят българската енергетика конкурентоспособна сега и в бъдеще. Ако се получи подобна трансформация на сектора, CWP Global има ли желание за инвестиции в България?

Говоря за доста закъснели промени, но възможни стъпки, които биха позиционирали България добре в контекста на европейските зелени амбиции. CWР Global е американска компания, която развива 1.5 ГВт проекти в Югоизточна Европа, от които 500 МВт са в България. Имаме страхотен екип, позициониран в София, които разглежда различни вятърни и соларни проекти, в които да инвестираме. Вече имаме 2 вятърни проекта, които разработваме и очакваме те да бъдат сред първите големи проекти, изградени на пазарен принцип без държавна субсидия. Компанията ни има доста опит с развитието и изграждането на едни от най-големите вятърни паркове в региона, както и най-голямата оншорна вятърна централа в Европа (600 МВт в Румъния) и опитът, които имаме от пазарните ни проекти в Австралия, смятаме, че може да приложим тук и да допринесем за модернизиране на сектора.
___

Севдалина Йончева е завършила Американския Университет в България със специалност Бизнес администрация, а после получава магистърска степен от Стопанския факултет на Софийския университет със специалност Икономика на енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги. Възобновяемите енергийни източници и енергийният преход я интересуват от дете, но в професионалния Ӝ път се вплитат в работата Ӝ като проектен мениджър на вятърен парк Ветроком, собственост на швейцарската Alpiq. След това тя работи в датската Global Wind Power, където участва в разработването на вятърни паркове Камен Бряг и Шабла и последващата им продажба на Enel. Преди да оглави българския офис на CWP Global e работила за няколко аутсорсинг компании и е била предприемач в областта на денталната медицина и гейминга.
 




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

21.02.2024  инж. Лозко Лозев, Председател на УС и Изпълнителен директор на „Български ВиК Холдинг“
Темповете, с които се подменя водопроводната и канализационна мрежа, са много бавни
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

С какво транспортно средство стигате до работните си места?











 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X
} catch(err) {}