Вижте интервюто с Миглена Стоилова в юнския брой на сп. Ютилитис - www.utilities.bg
_
Госпожо Стоилова, каква ще е ролята на вятърната енергия според актуалните политики в Европейската зелена сделка?

В Европа преходът към чиста енергия се ускорява, пазарната и политическата динамика поставят чистата и икономически обоснована енергия в центъра на европейското енергийно развитие. Зелената сделка подчертава климатичното лидерство на Европа, като се ангажира да постигне въглероден неутралитет до 2050 г., a непосредствената цел до 2030 г. е 32% дял на възобновяемата енергия в енергийното потребление.

Европейските граждани и бизнес се стремят към сигурна, достъпна и чиста енергия. Нуждаем се от бързи и задълбочени действия по отношения на климатичните промени, което изисква и трансформация на енергийната ни система към въглеродно-независими технологии. Правителствата от своя страна са ангажирани с привличане на необходимите инвестиции за постигане на тази цел, като едновременно с това  запазят конкурентоспособността на индустрията и подпомогнат икономическото възстановяване. Новото европейско законодателство поставя основен акцент върху приобщаващ преход, който не позволява на нито един участник по веригата да изостава. В този контекст ЕС ще подпомогне финансово преструктурирането на регионите, чиито икономики са силно зависими от въглеродно-интензивното електропроизводство и ще се преориентират към възобновяема енергия.

Конкуренцията от възобновяемата енергия с нулеви пределни разходи и повишаващите се цени на въглеродните емисии ще намалят значително ролята на въглеродно-интензивното електропроизводство, субсидирано от консуматорите. Оншорната вятърна енергия ще бъде съществена част от новоинсталираните капацитети през следващото десетилетие – това е най-конкурентната форма на зелена енергия в по-голяма част от Европа. Основните предимства на вятърната енергия са:
- Вятърът е местен енергиен ресурс. Той намалява вноса на енергия в Европа и ограничава въздействието на волатилните цени на изкопаемите горива;
- Вятърната енергия отделя нула въглерод, серни и азотни окиси;
- Вятърните енергийни проекти произвеждат ~95% по-малко CO2 от газовите и ~98% по-малко CO2 от въглищните централи;
- Вятърните проекти не консумират почти никаква вода;
- Въглеродният отпечатък е незначителен: една турбина изплаща емисиите от целия си жизнен цикъл само за 6-9 месеца работа.

Според изследване на Bloomberg New Energy Finance („BNEF”) най-интензивните въглищни икономики в ЕС (Полша, Чехия, Румъния и България) биха могли да достигнат 47% дял от възобновяеми енергийни източници през 2030 г., изпреварвайки с лекота целите, които кумулативно залагат тези държави в своите Национални интегрирани планове Климат и енергетика.


Според Вас какво е бъдещето на вятърната енергия в краткосрочен и дългосрочен аспект?

Съществуват различни анализи и прогнози за развитие на вятърната енергетика, които отразяват наличието на ветрови потенциал, съществуващи и очаквани икономически и регулаторни параметри, както и европейските цели за декарбонизация в контекста на Зелената сделка.

Европейската вятърна асоциация разработва два сценария за развитието на вятърната енергия. Реалистичният сценарий е свързан с постигане на целите, заложени в интегрираните национални планове, както и изпълнение на общата цел от 32% възобновяема енергия до 2030 г. В този случай Европа ще постигне 318 ГВТ обща инсталирана мощност от вятърни централи. В рамките на песимистичния сценарий европейските правителства не успяват да се справят ефективно с последиците от пандемията и ограниченията пред свободното движение на стоки и хора, което съответно ще доведе до 292 ГВТ кумулативен инсталиран капацитет. Разбира се, и двата сценария отразяват потенциалното развитие на регулаторната рамка, националните политики, разработване на нови проекти, осигуряване на капацитет за нови вятърни проекти.

За да постигнат целите за 2030 г., държавите от ЕС трябва да инсталират 27 ГВТ вятърни мощности годишно. В настоящата  ситуация обаче очакванията са за 15 ГВТ нови вятърни инсталации годишно. При условие че правителствата проектират по правилен начин пазарния си модел, предизвикателство не биха били финансирането, разходите или технологията. Проблемът е в броя на новите проекти, които се реализират. В много държави, в това число и България, процедурата за получаването на разрешителни за нови или рехабилитирани вятърни централи е твърде усложнена. Има все повече пространствени ограничения при планирането, напр. минимално разстояние до корпус, ограничения на височината на турбината, зони около радарни инсталации или изключване на екологично защитените зони в Натура 2000. 30% от територията на България попада в защитени зони, като на този етап напълно се ограничава възможността за изграждане на вятърни проекти в тези райони. Добра практика е да се извърши внимателен анализ и оценка на съвместимостта на съответната икономическа дейност с флората и фауната в тези райони, като се предвидят средства за преодоляване на неблагоприятното въздействие върху местните хабитати.

Множество органи на местно и национално ниво са ангажирани в процеса на издаване на разрешителни за вятърни проекти, което го удължава и усложнява прекомерно. Препоръчително е да са предвидят „звена за контакт за подпомагане на инвеститорите”. Друга съществена пречка е, че местните властите нямат човешки и дигитални ресурси за обработка на нарастващия брой инвестиционни намерения. За да постигнат набелязаните за 2030 г. цели, правителствата трябва спешно да опростят правилата и процедурите за нови вятърни проекти, а ЕК да подкрепи добрите практики за инвестиционни предложения в Директивата за възобновяема енергия.

По отношение на България, предвид понижаващите се инвестиционни разходи за ВЕИ, развитието на технологиите и наличния ресурсов потенциал, анализ на BNEF заключава, че икономически целесъобразно би било да се добавят 8 ГВТ нови ВЕИ мощности до 2030 г., които да заменят 3/4 от въглищните мощности. Това би повишило дела на ВЕИ в енергийното потребление  до 49% и би понижило въглеродните емисии със 70%. BNEF подчертава необходимостта българското правителство да насочи усилия в подкрепа облекчаване на разрешителните режими и въвеждане на регулации за постигане на ускорено развитие на нови ВЕИ проекти, които към настоящия момент са недостатъчни за постигане на набелязаните цели.


Какви са ползите от инсталирането на повече  вятърни централи в европейски мащаб?

Вятърната енергия е ценен актив за европейската икономика. Секторът допринася 37 млрд. евро към БВП на ЕС и наема 300 хил. души. Вятърната енергия се оказа устойчива на кризата, свързана с COVID-19, като голямото предимство бе използването на безплатен и изобилен местен ресурс, достъпен без значителна човешка намеса. Съществуващите вятърни паркове в Европа не спряха своята работа по време на пандемията. Индустрията продължи да инсталира нови капацитети, свързвайки 14,7 ГВТ към мрежата през 2020 г. (80%, от които оншорна вятърна енергия). Инвестирани бяха 42,8 млрд. евро в нови проекти, отбелязвайки второто най-високо ниво на рекордни инвестиции и значително увеличение със 75% в сравнение с предходната година. Вятърната енергия покри 16% от търсенето на електроенергия в Европа. Това категорично води до извода, че вятърната енергия има необходимите характеристики да изиграе основната роля в зеленото икономическо възстановяване.

Вятърната енергия облагодетелства пряко местните общности. Вятърните паркове често се намират в отдалечени райони  с ниска инвестиционна активност, откъснати от бързоразвиващите се големи икономически центрове.

Ползите от  разработване на вятърна енергия не се ограничават само до създаване на нови работни места. Вятърните паркове допринасят значително за местната икономика чрез заплащане на данъци и такси, които представляват основна част от приходите на местните общини. През 2019 г. европейските компании в сектора са заплатили данъци в размер на 5,2 млрд. евро, което представлява увеличение с 52% спрямо нивата от 2011 г. Именно тези данъци финансират нова инфраструктура или модернизация на съществуваща такава, както и различни социални програми. Всичко това допринася за подобряване на социалното благосъстояние и икономическото развитие на местно ниво.

Развитието на технологията и цените на въглеродните емисии през последните години повишиха конкурентоспособността на енергията от вятър, чиято цена достигна нива по-ниски от средните пазарни нива на електроенергия, като е значително по-евтина от други опериращи конвенционални източници на енергия. Снабдяването с електроенергия от вятър несъмнено би имало благоприятен ефект върху конкурентоспособността  

на индустрията и разходите за електроенергия на домакинствата. Тези икономически ползи са в допълнение на безспорните екологични и здравни ефекти от намаляването на въглеродния отпечатък на електропроизводството.


Какви финансови механизми за реализиране на ветроенергийни проекти ще са налични през следващите години?

Вятърните проекти изискват значителни първоначални инвестиции, но се характеризират с ниски оперативни разходи, тъй като не използват скъпи суровини. За да си осигурят необходимото финансиране, тези проекти трябва да удостоверят наличието на стабилни и гарантирани приходи за период от 10-15 г. Финансовите разходи са съществен дял от общите им разходи. За вятърна централа, чиито приходи идват от продажба на енергия на пазарен принцип без форма на стабилизиране на приходите, т.е. merchant проект, тези разходи могат да достигнат до 60% от разходите за целия експлоатационен живот на проекта. От съществено значение за жизнеспособността на вятърните проекти е намаляване на финансовите разходи, като най-важни фактори за това са предвидимостта и сигурност та на приходите и макроикономическата среда.

Един от начините за стабилизиране на приходите е чрез търгове за капацитет, при които правителствата да идентифицират проектите, които биха постигнали най-ниска средна цена на енергията и да гарантират изплащането на тази цена чрез сключването на т.нар. договори за разлика с инвеститорите. Посредством този механизъм се гарантира сигурност и предвидимост на приходите пред финансиращите институции, които от своя страна биха осигурили финансиране на по-благоприятни лихвени нива, намалявайки разходите на проектите и съответно цената на електроенергията за крайните клиенти.

Дългосрочните корпоративните договори за изкупуване на енергия (т.нар. corporate PPAs) също са елемент за стабилизиране на приходите. Тези договори набират скорост в Европа, като през 2020 г. техният пазарен дял се увеличава с 50%. Това се дължи на увеличеното търсене на възобновяема електроенергия от индустриални предприятия, които все повече се стремят да намалят и дори елиминират въглеродния си отпечатък и да стабилизират разходите си за електроенергия в дългосрочен план.


Има ли значителни законодателни и регулаторни дефицити по отношение на вятърната енергетика в България?

Следва да отчетем очаквания благоприятен ефект от поредицата законодателни промени, които премахнаха някои от бариерите пред бъдещите ВЕИ проекти, а именно: 1) на проекти, влезли в експлоатация след 01.01.2019 г., бе дадена възможност за сключване на двустранни договори за продажба на електроенергия извън Българската независима електроенергийна борса; 2) клиентите по тези договори не дължат цена „задължения към обществото“, която понастоящем е в размер на 21,47 лв./МВТч; 3) централите, въведени в експлоатация след 01.01.2021 г., не заплащат 5% вноска върху приходите си на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Предвид факта, че изброените законодателни промени представляват облекчения на въведени ограничителни мерки, справедливо е те да отпаднат и по отношение на опериращите вятърни централи, които в следващите две-три години вече няма да бъдат насърчавани и ще трябва да работят при изцяло пазарни условия.

Необходими са законодателни и нормативни промени, които да облекчат разрешителния режим и процедурите по присъединяване  на нови ВЕИ мощности и такива, които удължават полезния си живот и въвеждат нови и по-ефективни технологии (т.нар. repowering). Процедурите в момента са оптимизирани за големи конвенционални мощности, които имат дълъг цикъл на изграждане и въвеждане в експлоатация. ВЕИ централите са с по-ниска мощност, с по-кратък период на изграждане, който може и да е на етапи, и са географски разпръснати, което изисква повече прозрачност по отношение на мрежовите капацитети, дигитализиране на процеса на съгласуване  между различните  институции и обработка на инвестиционните намерения. Препоръчително е да се предвиди възможност за предварителна консултация с инвеститорите като част, например, от функциите на т.нар. „звена за контакт за подпомагане на инвеститорите”.

Разглеждайки Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., БГВЕА счита, че е необходимо да бъде отчетена ролята на вятърната енергия за поддържане стабилността и сигурността на електроенергийната система. Предлагаме да се преразгледа и увеличи прогнозата за инсталирана мощност от нови вятърни централи от 249 МВТ на поне 2 ГВТ, което би спомогнало за повишаване дела на ВЕИ енергията през зимния период и вечерните часове и би допринесло за по-добър баланс на електроенергийната система. Развитието на нови ВЕИ проекти в бъдеще няма да изисква финансова подкрепа от потребителите на електроенергия, съответно държавата не бива да ограничава новите инсталирани мощности от различните технологии. Това ще се определи от изцяло пазарни принципи и конкурентоспособността на всяка технология.

Поради производствените си характеристики, вятърните и фотоволтаичните централи спомагат по естествен начин баланса на електроенергийната система. В този смисъл те не са взаимозаменяеми, а допълващи се ВЕИ източници, имайки предвид денонощната и годишната крива на производство – вятърните централи произвеждат предимно през вечерните часове и през зимния сезон, когато слънцегреенето е слабо. Добавянето на повече вятърна енергия ще повиши дела на ВЕИ в системата, без да измества нуждата от нови фотоволтаични централи и същевременно ще спомогне за стабилизиране на ВЕИ товара. По-балансиран микс от вятърни и фотоволтаични централи ще улесни управлението на електроенергийната система, и ще увеличи количеството базова енергия от ВЕИ.

От екологичната гледна точка вятърните паркове биха могли да съществуват в гарантирана симбиоза с другите икономически сектори, като същевременно работят в пълно съответствие с биоразнообразието и защитата на  околната  среда. Съществуват множество позитивни примери в това отношение. Интегрираната система за защита на птиците се  прилага от всички вятърни електроцентрали от 2018 г. в защитена зона Калиакра с цел запазване на естествения хабитат на птиците в района. Добър пример за комуникация с екологичните групи е Меморандумът за разбирателство и създаване на коалиция за разработването на офшорна вятърна енергия. Коалицията, основана през ноември 2020 г., обединява неправителствени организации, представители на индустрията и оператори на преносни системи в цяла Европа за сътрудничество и устойчиво развитие на офшорната вятърна енергия в съответствие със защита на природата и морските еко-системи.


Какви са очакванията и препоръките Ви към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)?

С цел възстановяване на икономическите последици от COVID-19, лидерите на ЕС одобриха пакет за финансиране, NextGenerationEU.

Заедно с бюджета за следващия период (2021-2027), ЕС залага 1,8 трлн. евро за най-големия досега пакет стимули за екологично, дигитално и устойчиво икономическо възстановяване и развитие. Като част от NextGenerationEU, ЕС насочва 673 млрд. евро към механизма за възстановяване и устойчивост, като финансирането се разпределя между държавите-членки съгласно техните планове за възстановяване и устойчивост. 37% от финансирането във всеки план трябва да бъде разпределено за проекти, които ще направят възможен прехода към ниско-въглеродна икономика.

Средствата за електроенергийни проекти в настоящия НПВУ на България са ограничени до 0,5 млрд. лв., предвидени за дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите в реално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Модернизацията на енергийната мрежа е ключова, предвид очаквания висок ръст на нови ВЕИ мощности с оглед постигане на амбициозните европейски цели за намаляване емисиите на парникови газови. Очакванията ни са реализацията на този проект да доведе до:
1)    оптимизиране на управлението на преносния капацитет на електропреносната мрежа с оглед преодоляване на тесните места и интегриране на нарастващите ВЕИ мощности;
2)    намаляване на разходите за допълнителна разполагаемост за вятърна и слънчева енергия, заплащана през „цена за достъп“;
3) мерки за модернизиране и усъвършенстване на балансиращия пазар в посока предоставяне на повече прозрачност на неговата работа и намаляване на разходите за балансиране.

Предвид че НПВУ следва да подготви и стартира мерки, които ще направят възможен прехода към нисковъглеродна икономика, препоръката на БГВЕА е той да предвижда проекти и средства за рехабилитация и разширяване на преносния капацитет на електроенергийната мрежа в райони с подчертан ресурсен потенциал за развитие на ВЕИ мощности. Тези инвестиции са необходими с оглед подготовка на мрежата да интегрира нови ВЕИ мощности и избягване на забавяния при присъединяване на енергийните проекти.


Как ще се отрази върху търговията с вятърна енергия в България обединението на пазарите ден напред, което се осъществява през тази година?

Освен стартиралото на 11 май т.г. българо-гръцко пазарно обединение на сегмент „Ден напред”, в рамките на настоящата година се планират обединения на пазарни сегменти „Ден напред” на Българската независима електроенергийна борса с Румъния (OPCOM) и на пазарен сегмент „В рамките на деня“ с Гърция, както и повишаване на разполагаемия трансграничен капацитет за търговия на българо-румънската граница до 800 МВТ. Румънският електроенергиен пазар

е вече свързан с този на Унгария и Чехия, а гръцкият – с Италия. Това ще позволи по-безпрепятствено търгуване на електроенергия с произход България на тези регионални електроенергийни пазари, както и хармонизиране на цените в рамките на това обединение.

Обединенията на съседни електроенергийни пазари са част от стратегията за създаване на Единен вътрешен пазар на електроенергия в Европа. Това ще позволи вятърната електроенергия от страни с благоприятен ветрови потенциал, където би могла да бъде постигната по-ниска цена на тази електроенергия, какъвто е случаят и в България, да достигне до другите държави в региона. По този начин би могло ефективно да се използва ВЕИ потенциалът в различните региони на Европа и европейските консуматори да се възползват от конкурентна цена на електроенергията.
_________

Миглена Стоилова е Председател на Надзорния съвет на БГВЕА и член на Управителния съвет на Националната енергийна камара. Г-жа Стоилова е Вицепрезидент Специални проекти в Postcriptum и CWP Global. Тя е с дългогодишен опит в световния енергиен лидер Enel, където заема различни ръководни позиции, управлявала е ветроенергийните активи на компанията в България и е била финансов директор на компанията в Турция.
Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) e представителна организация за сектор вятърна енергия в страната. БГВЕА обединява мнозинството производители на вятърна енергия и компаниите, активни в сектора. Членовете на БГВЕА формират основен дял от общата инсталирана мощност на вятърна енергия в България. БГВЕА е съучредител на Национална енергийна камара и член на Европейската асоциация за вятърна енергия – WindEurope.