Интервюта Bookmark and Share

27.06.2020 г.
Иванка Диловска, Член на УС, „Институт за енергиен мениджмънт“
Следващото десетилетие ще премине под знака на многопластова трансформация на електроенергетиката
АВТОР: Любомир Грозданов

От брой юни/2020 г. на сп. Ютилитис
__

Госпожо Диловска, през май 2020 г. Институтът за енергиен мениджмънт навърши 10 години. Каква роля има той при формиране на национални и европейски политики в сектор електроенергетика?

Да, Сдружение „Институт за енергиен мениджмънт” (EMI) посрещна десетгодишен юбилей на 15 май 2010 г. Негови учредители са „ЕВН България” ЕАД, „ЧЕЗ България” ЕАД, „Е.ОН България” ЕАД и „Овергаз Инк” АД. С времето настъпиха промени и сега членове на Сдружението са „ЧЕЗ България“, „ЕВН България“, „Енерго-Про Варна“ и „Ей И Ес-3С Марица изток I“.

Ако се върнем във времето 10 години назад, ще си припомним, че тогава членството в ЕС вече беше юридически факт, но в практически план България се намираше все още на прага на своя нов дом. С времето се открои сложността на задачата – да се адаптира развитието на българската енергетика към европейските разбирания и рамка, но при намиране на най-добрите национални решения.
В тази посока и в отговор на тези предизвикателства са определените от учредителите мисия и цели на EMI – да идентифицира и да представя по най-добър начин интересите на националния енергиен сектор, да разяснява европейските енергийни политики и най-добри практики, да създава предпоставки за сътрудничество, да подкрепя вземащите политически решения в сложния процес на развитие на енергийните и екологични политики.

Ролята на Института в този смисъл през всичките тези 10 години остава неизменна. При това, стремежът ни винаги е бил да се утвърдим като неутрална платформа за обмен на мнения и знания, подчинявайки се на принципите за независимост и обективност. Трудно е да преценя до каква степен това е постигнато, нужен е поглед отвън. Надявам се, че посрещаме десетгодишния си юбилей именно с такъв разпознаваем профил.

Най-силният като ефективност и рационалност инструмент, с който се стремим да постигнем своите цели, са авторските анализи, становища и позиции по горещи теми от българския и европейски енергиен дневен ред. Статистиката показва, че тяхното търсене от различни публики расте с времето. Тези продукти – повече от 1000 за десетте години – показват цялостната картина основно на електроенергетиката: състояние и развитие на българския и европейския електроенергиен пазар, политика „енергетика и климат“, регулация и регулаторни интервенции, политически и законодателни предложения и документи на институции и браншови организации, енергийна статистика. Стремежът ни е да се обективира и актуализира постоянно знанието за енергетиката и факторите, които определят нейното развитие.

На второ място може да се посочи практиката на Института да подготвя, представя и аргументира официални позиции и предложения чрез директна комуникация и активно взаимодействие с европейски, регионални и национални институции, респективно – с отговорните за вземане на решения за енергийната политика.

И на трето място, организирането и партньорството на фокусирани събития се явява ефективен допълващ канал за излъчване на нашите послания. В качеството си на организатор и партньор на събития, EMI реализира между 5 и 10 събития на година и се представя с над 30 лекторски и модераторски участия годишно в разнообразни партньорски формати.

Нещо друго, не по-малко важно. Една от приоритетните задачи, които първият Управителен съвет на компаниите-учредители постави на току-що сформирания екип на Сдружението през 2010 година, бе максимално бързо установяване на ефективно сътрудничество с научните и академични среди и иницииране на съвместни проекти за обучение. Само няколко примера в тази насока: сформираната през 2012 г. магистратура с УНСС „Енергиен бизнес“ има вече над 10 успешно завършили випуска, а голяма част от студентите са действащи служители в енергийния отрасъл. Интересът към този академичен формат доведе до разширяването му към бакалавърска специалност „Икономика на транспорта и енергетиката“ с 3 успешни випуска до момента. Друг успешен проект с УНСС (ИСК към УНСС) се оказа брандовото Училище по енергийно регулиране, основно с лектори от EMI, което дипломира над 120 участници през годините, сред които мениджъри и служители на държавни институции, енергийни и индустриални компании, консултантски, финансови и адвокатски фирми и др. Устойчиво е сътрудничеството с Дипломатическия институт към МВнР, както и подкрепата за обучителните формати на Стопански факултет към Софийския университет, Нов български университет, и др.

Сред важните постижения на Института е установеното му присъствие и в Брюксел. Ексклузивното национално членство на EMI в най-голямата европейска електроенергийна асоциация Eurelectric от април 2014 г. на първоначалния етап означаваше достъп до незаменим източник на ранна информация директно от европейските структури и респектираща експертиза. С времето български представители се включват все по-активно в Борда на директорите на Eurelectric, както и непосредствено в работата на нейните експертни структури и този многостранен процес на взаимодействие на различни нива и инициативи в организацията все по-успешно разполага българския електроенергиен сектор в сърцето на бъдещите европейски енергийни политики. Илюстрация за значимостта на това са предстоящите съвместни задачи и проекти за 2020 – те са насочени към конкретни елементи на законодателните актове от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, чието прилагане е в ход, както и в своевременната подготовка за първи, ранни реакции по инициативите на Зелената сделка.


Вече 15 години електроенергийният пазар в България се либерализира, кои са политическите рискове пред пълната либерализация и те ли са основната причина за удължаване на процеса?

Първите търговски сделки на свободен пазар – на т.нар. пул на Англия и Уелс – датират отпреди 30 години. Първият либерализационен законодателен пакет на ЕС е от 1996 г. В сравнение с европейската хронология, българският 15-годишен път към либерализацията е два пъти по-кратък. Да не забравяме и това, че пазарът за балансиращи услуги и организираният пазар за електрическа енергия – БНЕБ – започнаха работа съответно през 2104 и 2016 г. Това ги дефинира като все още незрели пазари и би трябвало да сме снизходителни към техните недостатъци. Разбира се, същото търпение и гъвкавост се дължат от регулаторните и политическите институции към енергийните компании в случаите, когато недостатъчно установените правила и процедури ги възпрепятстват в изпълнението на техните задължения като пазарни участници.

Проблемите пред електроенергийния пазар не са само национална характеристика. Пречките пред либерализацията напоследък се дължат на установените сериозни дефекти на прилагания в ЕС пазарен модел. Той беше призван да съвмести едновременно две противоречиви цели – подкрепа на екологични политики чрез непазарни стимули за определени технологии, от една страна, и напълно либерализиран пазар, от друга. И естествено пазарът се срути! Какво следва? Тази констатация и този въпрос възникнаха преди няколко години, станаха предмет на разгорещени дискусии от 2016 г. и като резултат в края на 2019 г. беше приет (като елемент на Пакета Чиста енергия) подобрен пазарен модел, т.н. ЕОМ (Energy Only Market). В следващото десетилетие до 2030 г. предстои той да бъде въведен на национално ниво.

Така че, да се върнем на въпроса. Когато говорим за рискове пред либерализацията, напоследък бих ги определила като възникнали от политическите решения на третия пакет за непазарна подкрепа чрез пазарите на едро. И ако продължим темата, от своя страна, като бумеранг, деформираните пазари създадоха рискове за енергийната сигурност, респективно за политиците, които са отговорни за нея.

Оценката на въздействието на подобрения пазарен модел е оптимистична и се очаква чрез неговото въвеждане да се възвърне доверието на инвеститорите в пазара, така че да бъдат привлечени необходимите за надеждно електроснабдяване инвестиции. Това обаче едва ли ще е краят на пазарната одисея. Пътят към перфектния пазар и към перфектната конкуренция е безкраен.


Как ще преминем от дългосрочни договори към механизми за капацитет и либерализация на пазара на едро?

Съгласно Пакета Чиста енергия преминаването към модела Пазар само за енергия (ЕОМ) трябва да стане факт до 2030 г. във всички държави-членки на ЕС. Както подсказва името му, дотогава трябва да бъдат преустановени всички извънпазарни плащания за производителите на електрическа енергия под формата на субсидии за ВЕИ или плащания за разполагаемост. Същевременно, до 2025 г. трябва да се осъществи и либерализацията на пазарите на дребно. Оттук стигаме до извода, че следващото десетилетие ще премине под знака на сложна многопластова трансформация на електроенергетиката. Европейската рамка вече е ясна, на ход са националните правителства и решения.

От Интегрирания национален план енергетика и климат се разбира, че намеренията са за въвеждане на механизми за плащания за капацитет. Разбира се, ако предложението на България бъде одобрено от ЕК. Както става ясно от преработения Регламент относно вътрешния пазар на електроенергия, въглищните централи ще могат да участват в такива механизми до 1 юли 2025 г. Какви са опциите за след това? Едната възможност е дотогава да се въведе новият модел Пазар само за енергия. Втората – да се продължи с механизмите за капацитет за невъглищни централи. Изглежда правителството предвижда разширяване на ролята на природния газ като възможен мост към безвъглеродна енергетика, но в момента в Европа текат ожесточени дискусии доколко това е приемлива преходна технология и дали тя ще може да се подкрепя чрез механизми за капацитет след 2025 г.

Бъдещото позициониране на дългосрочните договори ще се определи от траекторията на предстоящото пазарното развитие. А тяхната конкурентоспособност в рамките на отварящ се пазар ще е в пряка зависимост от цените на въглеродните емисии. Въпреки амбициозните планове за стабилизиране и подсилване на европейската Схема за търговия с емисии, този инструмент едва ли ще е достатъчен за реализация на климатичните цели на Европа, дори ако не обръщаме внимание на срутилите се цени на CO2 квоти поради COVID-епидемията. Не по-малко влияние върху пазарната експозиция на въглищните централи в граничните региони на ЕС ще има обсъжданото въвеждане на въглеродни данъци или мита за електроенергията по границите на ЕС. Всичко това трябва да бъде отчетено при избора на конкретни типове механизми за капацитет и да се предвиди интегрирането на дългосрочните договори към тях по подходящ начин. И накрая – в този процес, както неведнъж е ставало дума, трябва да се отчитат правата и да се търси координация и баланс с интересите на инвеститорите.

Какво ще представлява един напълно либерализиран пазар? От гледна точка на производителите – ще отпаднат квотите за регулиран пазар, задължителното диспечиране на ВЕИ, договорите с преференциални и фиксирани цени. Всички техни приходи ще идват чрез борсата (ПДН, ПРД), която ще придобие нов профил и висока ликвидност. И още нещо, вероятно ще се създаде законова възможност за извънборсово сключване на двустранни договори, каквито изисквания има в законодателството на Пакета Чиста енергия.

Е, то се разбира, че пазарните цени ще са по-различни, след като всички приходи за доставчиците ще идват оттам. По-високи, особено за върхови товари, по-динамични. За да привличат доверието и интереса на инвеститорите и те своевременно да се ангажират с изграждане на нови мощности, нужни за сигурността на електроснабдяването. И една интересна особеност – очаква се да отпаднат отрицателните почасови цени и да се установи минимална почасова цена от 60 евро/МВтч в резултат на отпадане на субсидирането и на приоритетното включване на ВЕИ-производители.


Либерализацията на пазара на дребно изисква както информация по отношение на товаров профил и предлагани услуги, така и административен капацитет. Кой има потенциал да участва на пазара на дребно?

Всъщност основният проблем е в това, че не се забелязва особен интерес към свободния пазар на дребно дори на добре развити, зрели пазари. Скорошно проучване за Великобритания, където от 20 години има либерализиран пазар на дребно, показва, че 70% от домакинствата предпочитат своите исторически доставчици. Подобни са наблюденията на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори за почти всички пазари на дребно в Европа. Малките стопански и битови потребители не особено силно търсят и не се доверяват на нови доставчици. Това се дължи на особено важната роля на електроснабдяването в бита на домакинствата, от една страна. А от друга – на недоверие във финансовата стабилност и в професионализма на търговците на електрическа енергия. Търговецът на електрическа енергия не е обикновен търговец на стандартна стока. Търговията на дребно, особено в ерата на активните потребители, е услуга „all inclusive” – договаряне, доставка, плащания за енергия; пренос и плащания на мрежови цени на операторите на преносна и разпределителна мрежа; балансиране, тарифиране, отчитане, фактуриране, агрегиране, управление на товарите... Кой ще има потенциал да извършва всичкото това, да спечели доверието на потребителите и да спечели и за себе си достатъчно, че да има ресурс, за да гарантира непрекъсната доставка на клиентите си и при бъдещи пазарни неблагополучия?

Задачата е трудна, почти невъзможна. Вертикалната архитектура на пазара на дребно в центъра на която е фигурата на търговеца, ще трябва изглежда да се преосмисли. След четири законодателни пакета за пазар на едро може би е дошло времето и за пети пакет, този път за пазар на дребно.

Да не забравяме и нуждата от интелигентни измервателни системи. Ако либерализацията на пазара на дребно ще се разгръща на базата на стандартизирани профили, без нови интелигентни уреди и дигитализирани мрежи, то това още повече ще създаде бариери пред търговците. Защото целият риск от балансирането ще пада върху тях, въпреки че се предизвиква от потребителите.


За по-конкурентен спот пазар, очакваме до края на годината да се осъществи пълноценно пазарно обединение на пазара ден напред. Какво ще се случи с националния и регионалния пазар на електрическа енергия и допълнителни услуги при този процес?

Както става ясно от проекта на Интегриран национален план „Енергетика и климат“, през тази и следващата година българският пазар ден напред ще се обедини първо с румънския, а след това – с гръцкия пазар ден напред. Обединенията ще продължат и по-нататък, пазарите ще разширяват своя обхват. Паралелно с пазарните обединения ЕСО и другите национални преносни оператори са ангажирани с проекти за увеличаване на капацитета на преносните мрежи. Очаква се, според десетгодишния план на ЕСО, трансграничният мрежови капацитет на България със съседните страни да се удвои и утрои през следващото десетилетие. Тези два процеса ще доведат до по-улеснена търговия предвид уеднаквяването на пазарните правила и значително по-големи търгувани обеми заради увеличен преносен капацитет.

На първо място, може да се очаква постепенно сближаване на цените на пазар ден напред на националните борси. През 2019 г. разликата между най-ниската и най-високата цена на ПДН на националните борси в региона на ЮИЕ е 24 евро/МВтч. – най-високата в ЕС, като се има предвид, че в повечето от останалите зони за търговия тя е под 10 евро/МВтч. С обединяването ще започне тенденция на ценово сближаване и тази разлика постепенно ще намалява. Разбира се, при равни други условия.

На второ място, обединяването ще смекчи рисковете пред надеждността на снабдяването. По-голямото търсене, респективно предлагане, могат да намерят своята реализация извън националните граници.

И най-важното, заради което се правят усилия за пазарно обединяване – ще се засили конкуренцията между доставчиците и това би трябвало да доведе до обществени ползи във вид на относително по-ниски ценови нива на предлаганата енергия. Това е от особена важност за България, където конкуренцията в електропроизводството продължава да е силно ограничена.
__

Иванка Диловска има богат 40-годишен опит в сферата на енергийната икономика като ключов професионалист в проектиране, управление, мониторинг и оценка на българските национални енергийни политики и стратегии, програми, проекти и въпроси, свързани с въздействието върху околната среда.
Притежава задълбочена експертиза в сферата на икономическите анализи и оценки, свързани с енергетиката и по-специално в ценообразуването и определянето на тарифите, електроенергийни пазари, регулация и прогнозиране.
Има повече от 15 години опит във висшето ръководство на Министерството на енергетиката, с основни отговорности при разработването на национални енергийни стратегии, програми за преструктуриране и либерализация в енергийния сектор на България и в подготовката на необходимото за целта първично и вторично енергийно законодателство, включително Закон за енергетиката, Закон за ВЕИ, Закон за енергийна ефективност и др. Участва активно в мониторинга на изпълнението и развитието на секторни енергийни и екологични политики.
Иванка Диловска е първият председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, като заема този пост в периода 2010-2014 г.
 




Всички интервюта

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

18.07.2020  Ютилитис, бр. юли 2020 г.
Ева Майдел, Член на Европейския парламент от групата на ЕНП
Пълен текст

Събития

Няма въведени записи в тази категория!

Анкета

Кое е транспортното гориво на бъдещето?










 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X