Проф. Ранчи, Вие бяхте лектор в Международното лятно училище по приложна икономика за околна среда и регулиране, което се проведе в Торино, Италия, в началото на септември. Каква е ролята на икономическото образование в укрепване капацитета на енергийните регуларатори?
- Доброто регулиране изисква познания за икономическия избор. Официалните лица не могат да налагат решения или тежести на компаниите в името на публичния интерес, без предварително изучаване на алтернативите за удовлетворяване на публичните интереси (според техните виждания).
Разбира се, тази задача става по-сложна, когато съответната дейност се либерализира. Затова се изисква добро познаване на работата на пазарите – в противен случай регулаторът може да предизвика повече вреди, отколкото ползи.

Вие сте съосновател на Council of European Energy Regulators (CEER) и сте били негов вице-президент от 2000 до 2003 г. Защо е важно сътрудничеството между енергийните регулатори в Европа и какви би следвало да са основните дейности в тази насока?
- Енергийните пазари са по-големи от отделните държави: те са или регионални, или континентални, или глобални. Компаниите се стремят да достигнат размер, който отговаря на големината на пазара, в който извършват дейност. Регулаторите трябва да правят същото, но те са измислени и създадени от политическите институции.
Политическите институции в Европа са не са адекватни на глобалната икономика. Националната политика все още е силна, а политиката на ниво ЕС се развива много бавно. Европейското законодателство успя да наложи обща институционална рамка на регулаторните органи на ниво страни членки, докато европейската регулация е все още слаба.
Следователно е необходима координация между регулаторите от отделните страни членки. Затова бяха създадени CEER и ERGEG: координацията включва търсене на общи рамки в националните правила, но и развитие на обща култура и подход към проблемите и създаването на национални администрации, които да са готови и да могат да да комуникират и работят непрекъснато заедно.

Европейската комисия създаде нова институция – Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER). Какви са очакванията Ви за нейните дейности и каква ще е ролята на националните регулатори в тази нова рамка?
- ACER е важна стъпка напред към необходимото структурно решение, което е Европейски енергиен регулатор (същото важи и за комуникациите, транспорта, банките и финансовия сектор).
Очаквам скоро ACER да приеме общи правила за всички европейски енергийни мрежи и да разработи общи критерии (може и да не са правила) за ценообразуване, инвестиции, третиране на възобновяемите енергийни източници, организиране на схемата за търговия с емисии (ETS) и въглеродните пазари.
Националните регулатори трябва да участват в този процес, като съветват ACER и като предоставят своите служители за определен период от време, което би подобрило и самата тяхна дейност. Тяхната цел не е да пазят индивидуалните си компетенции, а да насърчат ясната регулация. Ще е изключително важно всички национални регулатори да почувстват, че тяхната собствена мисия е подсилена от наличието на ACER.

Енергийното регулиране все още е нова дейност за някои от страните в ЕС. Какви действия трябва да се предприемат от правителствата и гражданското общество, за да се осигури истинската независимост на регулаторния орган за енергийните сектори?
- Независимостта на регулаторите и на властта като цяло (в различни области като конкуренция, безопасност, лични данни, здравеопазване, оценка на постиженията на публичната администрация) е особено важна за една демократична държава. Енергийните регулатори са една от многото институции, които трябва да са точно дефинирани и пазени от намесата на отделни интереси.
Освен групите с отделни интереси, враг на независимите органи е и популизмът: вярата, че решенията трябва да се взимат от управниците, избрани от народа. Това е реална опасност в днешна Европа. Дори отдавна уважаваното разделение на властите, стълб на модерното управление, често се забравя или презира от незнание. Затова независимостта на енергийния регулатор е малък, но важен тест за качеството на демокрацията.
Практическите гаранции са в определянето на властите (включително събирането на информация и санкционирането), механизма на финансиране (по-добре директен, отколкото чрез държавния бюджет), процедурата по назначаване (трябва да е над-партийна), продължителността на мандата (по-добре да не се подновява), процедурата по вземане на решение (задължителни публични консултации с всички страни и обосноваване на решенията).

По време на Вашия мандат като президент на италианския енергиен регулатор започна инициативата за интелигентни електромери (smart metering) в Италия, като в момента те обхващат цялата страна. Каква трябва да е ролята на регулатора в промотирането на нови и интелигентни технологии за електроенергийния сектор?
- Enel имаше интерес в подновяването на електромерите, за да намали кражбите и загубите, както и за да защити приходите си в условия на новите тарифни структури, базирани на потреблението. Така компанията беше първата, която скочи в новия развиващ се сегмент на пазара. Enel също така искаше иновацията да се подкрепи от ценовата структура, за да се отразят положителните външни ефекти от нея. Регулаторът реши да насърчи въвеждането на новите електромери с ограничаване на признатите инвестиционни разходи в цената и изиска въвеждането на отворена система, за да избегне ограничаване достъпа до иновациите за конкурентите.
Регулаторът наложи изискване за подобна иновация на всички останали електроразпределителни компании, а по-късно и на газоразпределителните дружества.
Балансът между публично и частно финансиране, обобщаването на ползите и отвореността на технологиите трябва да са основните критерии за публичния регулатор.

Либерализацията на ниво ЕС все още трябва да извърви дълъг път. Какво очаквате от този процес и кои са най-добрите практики за съседни страни, които могат да насърчат обединяването на пазарите им (т.нар. market coupling)?
- Развитието на организирани, регулирани пазари (спот-пазари и средносрочни) е необходимо условие за нужното развитие на обединяването на пазарите и разширяването на прозрачните пазари.
Развитието на енергийните пазари е полезно, ако е реално, докато създаването на големи международни пазари за финансови деривативи може да е от малка полза само по себе си, а дори може да е дестабилизиращ фактор. За да се насърчи реалното интегриране на пазарите, регулаторните решения като тези за правилата и мрежите, ще помогнат. Също така активната антитръстова политика може да помогне: разделящата линия на компетенциите трябва да се отдалечи от националните органи в полза на европейските (като генералния директорат за конкуренцията – DG-COMP).

_______________________
Пиппо Ранчи е професор по Икономическа политика в Università Cattolica в Милано и бивш директор на Florence School of Regulation в European University Institute във Флоренция. Той е бивш президент на италианската регулаторна агенция за електроенергийния и газовия сектор (в периода 1996-2003 г.) и бивш вице-президент и основател на CEER (Council of European Energy Regulators) в периода 2000-2003 г.
Завършил е Università Cattolica в Милано през 1961 г., след което е завършил курсове в Оксфорд през 1964 г. и магистратура в University of Michigan (1965 г.).