Интервюто е публикувано в броя на сп. "Ютилитис" през март. Оригиналното заглавие на интервюто е: "Фотоволтаичният сектор няма нужда от субсидии, а от развит енергиен пазар".

Госпожо Русенова, готови ли са производителите на соларна енергия за излизането на борсовия пазар чрез „Договори за разлика“?

Във Вашия въпрос се съдържат двете сериозни предизвикателства за производителите на енергия от възобновяеми източници. Първото предизвикателство е познанието и опита на продаваш електроенергия от възобновяеми източници на свободен пазар. Ние сме производители от непостоянен природен ресурс: работим, когато грее слънце, духа вятър или има вода. Тази особеност на нашето производство е и голямото предизвикателство как да участваме на свободния пазар на електроенергия. Очевидно ясно е, че няма как да продаваме директно на потребител на електроенергия.

Със създаването на борсата и развитието на пазара, се предоставиха възможности и вече три години производителите на енергия от възобновяеми източници продаваме на свободния пазар на електроенергия количествата, които произвеждаме след достигането на „нетно специфично производство“, до което ни се заплаща по преференциална тарифа. Организационно и структурно, всеки ВЕИ производител е участвал на пазара и механизмът за продажба по график, чрез координаторите на балансиращите групи на ВЕИ, е ­добре ­познат. 

Преминаването към „договори за премии“, от гледна точка на механизма за продажба на енергията от възобновяеми източници, е ясен и отработен. Производителите на електроенергия от възобновяеми източници можем да продаваме само при достатъчно развити гъвкави пазарни възможности – борса, ­балансиращи групи, балансиращ пазар и т.н. 

Второто предизвикателство е свързано с модела, по който ще се уреди материално-правната страна на договорите за премии. Признат пазарен механизъм за интегриране на ВЕИ от Европейската комисия са „договорите за разлика“, респ. избрания от българска страна „договор за премии“. От проведените срещи с институциите, бяхме информирани за модела, по който ще се осъществи материално-правната трансформация от настоящите договори по преференциална цена към договори за премии.

Договорът за премия предвижда производителят на енергия от възобновяеми източници да получава премия за произведената от него „зелена енергия“, доказана като такава чрез гаранциите за произход. Енергийният регулатор ще определя за всеки ценови период размера на премията диференцирано за различните технологии, така че да се запази легитимният интерес на инвеститорите, гарантиран им от договорите с преференциална цена.

И тук е голямото предизвикателство – едновременното запазване на стабилността на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който ще изплаща премията, и недискриминационното определяне на прогнозната пазарна цена по технологии на произведената „зелена енергия“. Така приходите на производителите на електроенергия от възобновяеми източници ще се формират от приходите от продажба на свободния пазар и премията, определена от КЕВР.

Как оценявате прилагането на точно този модел и има ли алтернативи, които според Вас са по-подходящи за българските реалности?

По принцип това е правилният модел. Успехът му зависи от правилното определяне от КЕВР на прогнозната пазарна цена, а оттук – и премията. Ако тези решения са балансирани, легитимните интереси на инвеститорите във ВЕИ сектора ще бъдат запазени, както и финансовата стабилност на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. 

Какви са предизвикателствата пред инвеститорите, свързани с излизането на свободния пазар?

Организационно и технически сме готови за излизането на свободен пазар, защото това го правим вече трета година. Познаваме технологията за продажба по график чрез координаторите на балансиращи групи на ВЕИ, но ще бъдем поставени пред предизвикателството да постигнем прогнозната пазарна цена, която в общия случай за нашата технология, в периодите на по-голямо производство, е винаги по-ниска.

Как ще се справим със сезонния тренд на цените на свободния пазар е нещо, което предстои да оценяваме. За нас е важно средногодишната ни пазарна цена да не се различава значително от предвидената от енергийния регулатор. Изключително внимателно трябва да следим и за разходите си за балансиране, защото от един момент те са много важни за запазване на нашите приходи.

ВЕИ инвеститорите винаги са подчертавали, че този процес е свързан с преговори с банките-кредитори. Смятате ли, че сравнително кратките срокове, в които се планира да бъдат имплементирани „Договорите за премии“ за производителите на „зелена енергия“, ще създадат трудности в това отношение?

Със сигурност ще създадат трудности, но сме преживявали и по-големи. Работим успешно с нашите партньори от финансовите институции. Търговските банки в България и чужбина са финансирали няколко милиарда евро във ВЕИ проекти на основата на сегашните договори за изкупуване. Най-важното за кредиторите ще бъде новите  „договори за премии” да бъдат с идентични параметри и новата страна по тях да не бъде по-малко надеждна от сегашните – НЕК и тримата Крайни снабдители.

Ако моделът убедително е базиран на механизъм, който запазва финансовата стабилност на Фонд „Сигурност на електро­енергийната система“ и са ни гарантирани приходите от премии, банките ще бъдат спокойни. Затова ние ще настояваме за държавно гарантирана финансова стабилност на Фонда. Що се отнася до приходите от свободен пазар, които ще ­съставляват непостоянната част от нашите приходи, мисля че сме напълно подготвени с опита от последните години. Вероятно, преговорите с банките няма да са лесни с оглед на ограничено време, в което трябва да постигнем съгласие. 

Трябва съвсем ясно да се каже, че докато не се постигне 100% съгласие между държавата и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от една страна, инвеститорите, и банките-кредитори, процесът на преминаване към новия модел няма да може да започне.

През март се очаква да стартира реалната борсова търговия на платформата „В рамките на деня“. Очаквате ли активно участие на нея на ВЕИ производителите?

За съжаление, настоящите Правила за търговия с електрическа енергия неясно защо създават ограничения за производителите от възобновяеми източници за участие на платформата „В рамките на деня“. Това е една от промените, които очакваме да се случат. Производителите на енергия от възобновяеми източници трябва да могат пряко или чрез координаторите на балансиращи групи на ВЕИ да участват на всички платформи на организирания борсов пазар.

Пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ чертае все по-силното навлизане на ВЕИ в електроенергийния сектор. Каква според Вас е реалната цел, която България може да си постави за дела на ВЕИ в крайното брутно потребление към 2030 г.? Очаквате ли отпадането на преференциите за ВЕИ производителите да намали инвеститорския интерес?

Четвъртият енергиен пакет не е само енергетика, а нещо много повече. Той е механизъм за модернизиране на икономиката на Европейския съюз и на икономиките на държавите членки. Амбициозността на целите, които Европейската комисия поставя, се простира далеч над това само да трансформира енергийните отрасли към чиста енергия. Комисията изчислява, че за постигането им ще бъдат необходими инвестиции в размер на 379 млрд. евро годишно през периода 2020–2030 г., основно за енергийна ефективност, ВЕИ и инфраструктура. Целта европейските компании да имат водеща роля в тези инвестиции ще зависи от способността им да реализират иновации и тук са възможностите за българските фирми.

Новото поколение възобновяеми източници рязко увеличи дела си през 2017 г. в Европа, като електроенергията, генерирана от вятъра, Слънцето и биомасата изпревари генерираната от въглищата за първи път.

България трябва да запази лидерството си във ВЕИ в Югоизточна Европа чрез заявяването на амбициозни цели. Целите, които държавата си поставя, ще бъдат ангажирано декларирани чрез интегрирания План за климат и енергетика. Важна е съвместната работа с Европейската комисия и страните-членки с недостатъчен ВЕИ потенциал, за да се намерят икономическите ползи за страната ни през реализирането на схеми за статистическо прехвърляне на „зелена енергия“ и трансгранично сътрудничество, регулирани в новата Директива за възобновяемата енергия.

Финансовите рамки и инструменти трябва да бъдат част от процеса за преминаване от ера на високо субсидирани ВЕИ към ВЕИ без субсидии, които обаче се нуждаят от добра регулаторна рамка и политическа предвидимост. И това е достатъчно за инвеститорския интерес.

Каква е актуалната ситуация във фотоволтаичния сектор и какъв е потенциалът му за развитие?

България е от държавите в Европа с най-голям потенциал за производство на електроенергия от слънчева енергия. Това ни превръща в очакван „ползвател“ на насърчителните механизмите от Четвъртия енергиен пакет, генериращи икономически растеж. Българските компании за проектиране, изграждане и поддържане на фотоволтаични централи развиха своя потенциал и в момента работят в ­целия свят – от Чили до Саудитска Арабия, от Великобритания до Казахстан. Български фирми инвестираха във високотехнологични производства на оборудване и монтаж на фотоволтаични централи. Необходимо е малко усилие – ясна стратегическа рамка за постигането на целите 2030 и в България. 

След бума на технологията през последните 20 години, слънцето вече е най-евтиният източник на енергия в световен мащаб. В следващите няколко години това конкурентно предимство ще се засилва. Фотоволтаичният сектор няма нужда от субсидии или друга държавна подкрепа, а от развит енергиен пазар с пазарна инфраструктура, която позволява на соларите и другите ВЕИ да се интегрират пълноценно в системата. Пазарът на балансираща енергия е липсващ пазарен инструмент, например. За разлика от конюнктурните цени на нефта и природния газ, природните ресурси слънце, вятър и вода подлежат на много по-дългосрочно прогнозиране. 

Четвъртият енергиен пакет дава възможност на България, богата на най-евтиния и неизчерпаем ресурс – слънчевата енергия, като използва механизмите му, финансовите инструменти, и изпълнявайки целите на Съюза, да трансформира енергетиката си в модерна, да я обърне към бъдещето и така да реши проблемите от миналото.

Визитка

Меглена Русенова е родена през 1974 г. в гр. Пловдив. Юрист по образование. В периода 2001 – 2009 г. е заместник-областен управител на Пловдивска област. От 2011 г. е управляващ директор на централи за производство на електроенергия от слънчева и вятърна енергия. От 2013 г. е Председател на УС на Българската фотоволтаична асоциация. След проведена процедура за избор, от декември 2015 г. представлява производителите на енергия от възобновяеми източници в УС на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.