Г-н Бартелони, по време на Вашата презентация в рамките на срещата на петролно-газовите асоциации от ЦИЕ през март в София говорихте за рисковете пред рафиниращата индустрия в Европа. Кои са основните тенденции и препятствия за този сектор?

За да определим рисковете и предизвикателствата за европейската рафинираща индустрия, трябва да погледнем текущите социални и икономически тенденции.

Климатичните промени са глобално предизвикателство. Всички държави, подписали парижкото споразумение за климата, се зарекоха да предприемат глобални действия. Европейският съюз (ЕС), като всепризнат лидер в тази посока, предприе и ще продължи да предприема най-амбициозните мерки за намаляване на парниковите емисии. Това означава, че ще има регулации за намаляване на въглеродните емисии от няколко основни икономически отрасъла, включително преработката на петрол и транспорта.

Лошото качество на атмосферния въздух, особено в градовете, е друг проблем, който иска спешни решения. Моторните превозни средства на бензин и дизел са една от причините за това, макар и единствената, а що се отнася до някои специфични замърсители – дори не са най-големите.

Нашият континент е първенец сред световните региони по енергийна ефективност и по намаляване на зависимостта между енергийното потребление и БВП. Това е полезно за икономиката и допринася за намаляването на парниковите емисии и замърсяването на въздуха.

Можем да споменем и социални тенденции, но дори и да спрем само до тези три – климатичните промени, качеството на въздуха и енергийната ефективност, влиянието на ЕС върху рафиниращата индустрия е огромно, що се отнася до спада в търсенето на петролни продукти и скока на оперативните и инвестиционните разходи.

Открай време нашата индустрия се опитва да се справи с тези три предизвикателства, като иновира, работи ефективно и в сътрудничество с другите индустрии и с регулаторните органи. В много случаи рафиниращата индустрия бе принудена да се реструктурира – само през последните няколко години затвориха 17 европейски рафинерии от общо 100.

Следните условия са необходими за да се адаптира успешно европейската рафинираща индустрия. На първо място регулаторна предвидимост, което означава ясни и стабилни дългосрочни регулации. Те дават увереност на инвеститорите при взимане на решения/ В рафиниращия сектор икономическият жизнен цикъл на много инвестиции, особено структурни или в нови технологии, траят десетилетия. Инвеститорите, често международни компании и акционери, имат възможност да избират измежду няколко региона преди да направят инвестиция. Когато няма регулаторна стабилност в ЕС, е ясно защо инвестициите се насочват на другаде.

На второ място – конкурентна среда. Петролните продукти се търгуват на глобален пазар, с малко или никакви бариери, било то физически или икономически. Съществува поток на суровините – бензин, дизел, самолетно гориво, мазут и други течни продукти за масова употреба, от едни региони по света до други. За да бъде една рафинерия в ЕС икономически успешна, тя трябва да се конкурира на вътрешния европейски пазар с рафинерии от Русия, Близкия изток, САЩ и др. Регулаторните разходи представляват около 25% от загубата на световна конкурентноспособност на европейските рафинерии за периода 2000 – 2012 г.

Конкурентни цени на енергията е третото необходимо условие. Рафинирането е енергийно-интензивна индустрия и цената на природния газ и електроенергията имат важна роля в икономиката и конкурентноспособността на всяка една рафинерия. Тъй като енергията за индустрията в ЕС е по-скъпа в сравнение с много от нашите конкуренти, има поле за развитие на регулации, които да допринесат за ребалансирането на енергийните разходи на нашия континент.

В заключение рафинериите в ЕС са сред най-ефективните в света по отношение на въглеродните емисии и екологичните мерки. Освен това те имат значителен принос към икономиката и обществото чрез добавена стойност, работни места, енергийна сигурност и интеграция на индустриалната верига на доставките. Докато има търсене на петролни продукти в ЕС, е изключително важно, в името на икономиката на ЕС и околната среда, тези продукти да се доставят от рафинерии, намиращи се в Европейския съюз.

Как спадът в цената на петрола се отрази на рафинериите? Усети вече ли индустрията ефект от ограниченията на добива, приети от ОПЕК и някои държави извън тази организация?

Цената на петрола е най-важният ценови компонент за печалбите и загубите на една рафинерия. Търговският марж се определя от разликата между цените на основните петролни продукти и цената на суровия петрол. Ето защо ниската цена на петрола не означава непременно, че маржът за рафинериите се увеличава, тъй като върху него оказват влияние други фундаментални фактори – търсенето и предлагането на отделните продукти, състоянието на икономиката, наличните запаси и др.

През последните две години рафиниращата индустрия в ЕС отчете подобрение на маржовете през последните две години в сравнение с близкото минало. Но волатилността на маржа, несигурност относно търсенето и предлагането и регулаторният натиск са основните елементи, влияещи на решенията за бъдещето и инвестиционните стратегии на петролните компании.

По време на срещата в София беше засегната и темата за сивия сектор на горивата. Какво е състоянието на рафиниращата индустрия в Европа? Какви мерки трябва да се вземат, за да има повече прозрачност, качествени горива и по-високи бюджетни приходи?

Работата на FuelsEurope е съсредоточена върху политиките на ниво ЕС. Данъчното облагане в страните членки попада в обсега на националните петролни асоциации. Въпреки това, на европейско ниво FuelsEurope защитава прозрачността, ефективността и особено много целенасоченото прилагане на регулациите на територията на ЕС. Последното е ключово условие за запазване на вътрешния пазар и е едно от най-големите желания на нашата индустрия.

Как ще се отразят по-строгите изисквания относно парниковите емисии на рафиниращата индустрия в Европа?

Парниковите емисии в рафиниращия сектор, както и в други енергийно-интензивни сектори, са регулирано от Европейската схема за търговия с емисии (ЕТС), чието преразглеждане в момента се обсъжда на политическата арена в Брюксел. Амбициозните цели за намаляване на тези емисии с 43% до 2030 г. в сравнение с 2005 г., изисква да се дават все по-малко въглеродни квоти на индустрията. В зависимост от степента на изнасяне на рафинерии извън Европа и цената на квотите, ефектът върху конкурентността на рафиниращата индустрия в ЕС може да бъде значителен.

За да се предотврати изнасянето на рафиниращата индустрия извън ЕС, принципът е прост. Тъй като енергийно-интензивните европейски инсутрии се състезават на глобалния пазар, а много от конкурентите им са в страни с по-слаби и дори никакви регулации за въглеродните емисии, трябва да се въведе някаква форма на защита срещу въглеродното изтичане извън Европа.

До какво води т. нар. „въглеродно изтичане“? До преместване на производствените дейности от ЕС в страни с по-ниски разходи, произтичащи от регулаторните режими. В резултат същите стоки се произвеждат навън и се внасят в ЕС, а резултатът са по-високи въглеродни емисии и прогресивна деиндустриализация на Европа, която губи работни места.

Защитата срещу въглеродното изтичане, която се изразява в безплатни въглеросни квоти, трябва да бъде ефективна. Тя трябва да покрива 100% от директните и индиректните емисии на най-добре представящите се рафинерии, които са около 10% от всички инсталации. Така ще се създаде бенчмарк.

Разпределянето на безплатни квоти трябва да извършва на база на актуалните нива на активност, а не на исторически данни. Бенчмаркът за въглеродни емисии на база дейността на 10-те процента най-добри инсталации трябва да се преизчислява на база на актуални данни, а не да следва нереалистично бърз курс надолу.

Целият брой на безплатните квоти трябва да е достатъчен, за да защити всички индустрии, засегнати от въглеродното изтичане. Трябва да се избягва прилагането на т. нар. „крос-секторен фактор на корекция“.

Освен това трябва да се позволи отказ от въглеродни компенсации, в случай, че това гарантира устойчиво намаляване на емисиите, а процесът е подложен на стриктен мониторинг, с докладване и протоколи за верификация. Това ще спомогне за глобално участие и ще даде най-голям ефект за намаляване на разходите за борба с емисиите.

При тези условия рафинериите в ЕС ще еволюират чрез по-добра енергийна ефективност, иновации в процесите и ще използват нови технологии, които ще допринесат за борбата с климатичните промени на световно ниво, а в същото време ще се запазят работните места и инвестициите в Европа.

Транспортните политики в ЕС постоянно търпят промяна. Каква ще е занапред ролята на горивата в транспортния сектор след като все по-често фокусът се измества върху електромобилността?

Мобилността, която е основен актив за нашата икономика и качеството на живот, не касае само автомобилите, но и камионите, влаковете, самолетите и коребите.

За авиацията и корабоплаването алтернативите на течните горива са малко, дори и практически възможни, в средносрочен план. Прогресивното намаляване на въглеродните емисии е най-вече постижимо чрез смесването с биогорива, подобрение на енергийната ефективност чрез модерни горива, лубриканти и мотори, подобрения на аеродинамиката и теглото при самолетите и корабите и по-добро управление на трафика.

Течните горива също трудно ще бъдат в търговския транспорт, защото са с много висока енергийна плътност, лесни за пренасяне и складиране, със сравнително ниска цена преди облагане и за тях има добре развита инфраструктура. Има обаче голям потенциал за намаляване на въглеродните емисии чрез същите мерки като при корабите и самолетите.

Фокусът на обществения дебат в транспорта основно се води за пътническите автомобили и ванове. Електромобилността в този сегмент със сигурност е привлекателна и често е сочена като решението с главно „р“, предвид очакваните ползи в посока на по-малко вредни емисии, по-високо качество на въздуха и повече работни места,

Следва внимателно да анализираме тези предположения.

Наистина ли са с нулеви емисии електрическите МПС? Този въпрос трябва да се разгледа по отношение на употребата на колата и производството на самата кола и на батериите.

Съсредоточаването само върху нулевите емисии на изцяло електрическите коли дава само частична гледна точка и може да доведе до грешни заключения.

Електромобилът е „чист“ само ако ползва чиста енергия. Например при ВЕИ и атомната енергия може да се каже, че въглеродният отпечатък е много малък. Но ако електроенергията идва, какъвто е случаят в ЕС, от комбинация от въглища, газ, ЕЦ и ВЕИ, сравнението с колите на бензин и дизел е много по-балансирано.

Ако в сметките се включат и въглеродните емисии по време на производството и рециклирането на превозното средство, ще видим, че електромобилът е много въглеродно-интензивен при производствената фаза, особено при батериите. Така електромобилът започва живота си със значителна въглеродна тежест в сравнение с конвенционалните коли. До около 60-хилядния километър от пробега на един автомобил, кумулативните емисии от конвенционална кола са по-ниски от тези на електромобила. Заключението е още по-поразително, ако потребяваната електроенергия се произвежда предимно от въглища, или ако батерията трябва да се подмени.

При оценка на ефекта върху икономиката от по-широкото възприемане на електромобилите, трябва да се отчетат необходимите инвестиции за изграждането на генриращи мощности, разпределителна и зарядна инфраструктура. Фискалният баланс на страните-членки, които в момента получават значителни приходи от акцизите върху бензина и дизела, трябва да се има предвид. Ще има ли сходни акцизи за електроенергията в транспорта, както за петролните горива. Ако не как ще се заместят загубените фискални приходи в бюджетите на страните-членки.

Така че, ако се предприеме обективен подход, сравнението между ползите и недостатъците на колите с двигател с вътрешно горене и на електромобилите трябва да се прави внимателно.

Успява ли европейската рафинираща и горивна индустрия да иновира предвид икономическата среда – много компании спират производството или се изтеглят от ЕС, а цените на петрола са ниски?

Ако условията са правилни за европейската индустрия да планира бъдещето си и да инвестира, иновацията ще е ключовата дума.

Да не забравяме, че според доклада на ЕК от 2013 г., рафиниращата индустрия е била на първо място по иновации в процесите и на второ място по образование на работната си сила.

Нашите рафинерии са водещи в света по технологии и дори, в комбинация с други индустрии, чрез веригата си на доставките допринасят за технологичното първенство на ЕС в много сфери.

Снимахме клипове в Гърция, Белгия, Полша, Словакия и Дания, с участието на млади колеги, които разказват техните истории – за следването, очакванията, избора им на рафиниращата индустрия и мнението им за работата. Резултатът е поразителен – и младите учени и инженери, и работниците, казват, че са горди да са част от една високотехнологична индустрия. Индустрия, в която могат да използват наученото и да продължат да развиват своето ноу-хау. Те са доволни, че са открили възможност да изпълнят очакванията си в ЕС.

Въпросите зададе Людмила Златева

Интервюто е публикувано в брой май 2017 на сп. "Ютилитис"