Интервюто е публикувано в броя от март 2017 г. на списание "Ютилитис".

- Господин Иванов, приемането на бизнес плановете на ВиК операторите за 2017 – 2021 г. започна, но очевидно вече закъснява. Как ще се отрази това на дейността на дружествата?

- Закъснението в приемането на 5-годишните бизнес планове на ВиК операторите от страна на Комисията за енергийно и вод­но регулиране (КЕВР) е факт и на практика все още не е известно колко продължително ще е то. Самата тенденция регулаторът да не спазва сроковете не е положителна. От операторите се изисква те да са стриктни в изпълнението на своите задължения и в този смисъл примерът на КЕВР не е добър. Може би има аргументи за забавянето. Но в края на краищата нека да не забравяме, че инструкциите за изготвяне на бизнес плановете към ВиК операторите им бяха зададени много късно от страна на комисията. Освен друго, това подсказва, че липсва и добра комуникация между КЕВР и ВиК дружествата. И честно казано, аз не съм удовлетворен от факта, че вината накрая винаги се търси в операторите. ВиК дружествата в страната бяха поставени в доста неблагоприятно положение. Те трябваше да изготвят своите бизнес планове за много кратък период от време, ползвайки информация, с която на практика не разполагат. Проблемът идва оттам, че КЕВР взима за референция нивото на налична информация в „Софийска вода“, като изисква от другите дружества да бъдат на същото равнище. Например, едно от нещата, което се изисква от ВиК дружествата, е подробна справка за авариите. Тези сведения в столичния оператор са налични в голяма степен в електронен формат поради това, че концесионният договор го изисква от дружеството. В другите ВиК оператори обаче информацията се съхранява на хартия, което налага допълнително време за нейното обработване.

Освен това не беше правилно оценена необходимостта от човешки ресурси в дружествата за изпълнение на изискванията на регулатора, като повечето оператори разполагат с ограничен запас от експерти. Съответно, бизнес плановете и изобщо комуникацията с КЕВР се извършва не от специален отдел, а от главния инженер и финансовия директор на оператора, които правят това наред с всички останали свои задължения. Много преди забавянето на приемането на документите, Българската асоциация по водите (БАВ) сигнализира, че периодът е твърде кратък за направата на работещи бизнес планове. Ако закъснението доведе до положителни резултати и накрая всички бъдат удовлетворени от свършеното, то ще си е заслужавало. Но в разговорите си с операторите не оставам с впечатление, че те са доволни от случващото се. Очевидно причината за масовото връщане на бизнес плановете и отлагането на тяхното обсъждане е продиктувано от липсата на заложени в документите ограничения за увеличаване на работните заплати, както и на други разходи през 5-годишния период.

Моето мнение е, че КЕВР трябваше през декември 2016 г.  да вземе публично решение по всеки един отделен бизнес план и да представи своите мотиви защо не приема определени разходи, като носи отговорност за своите решения. А не ­както се ­случва сега – да има дебати при затворени врата, в ­който ­заинтересованата страна – клиентите, нямат никакво участие. Тези дебати са последвани от „обществено обсъждане при свършен факт“, което е всичко друго, но не и обсъждане. Нормално е цените на ВиК услугите да се увеличават. Големият въпрос е как ще се използват парите, които ще дойдат с увеличението. Очакванията са те да се използват за инвестиции, които да водят до подобрение на качеството на услугата. В крайна сметка затова се прави и реформата във вод­ния сектор. Но тук е много важно да отбележим, че при тези промени всички ВиК дружества трябва да бъдат третирани еднакво. Към момента обаче не наблюдаваме такава равнопоставеност.

- Вие вече коментирахте на публичното обсъждане на бизнес плана на „Софийска вода“, че останалите ВиК дружества не са третирани равнопоставено спрямо нея. Какво имахте предвид?

- Тази неравнопоставеност е свързана със забавянето на бизнес плановете на държавните и общински дружества, но и по отношение на един основен показател  –  нормата на възвращаемост на собствения капитал. На „Софийска вода“ нормата на възвращаемост на собствения капитал е 17%, докато на другите дружества в сектора се очаква да бъде определена под 5%. КЕВР се мотивира с концесионния договор, в който тази норма на възвращаемост е фиксирана. Но кажете какъв тогава е смисълът от комисията, ако тя безусловно приема, каквото е написано в договора? Тогава трябва да преминем към договорен регулатор. Всеобщо е мнението, че към момента имаме двоен режим на регулиране, което не само че не помага, но и пречи на цялата система.

- Но КЕВР не е ли с вързани ръце с в случая?

- Затова казвам – какъв е смисълът от регулатора, ако той е с вързани ръце от концесионния договор? Неговата роля каква е? А ролята на общината каква е? Кой носи истинската отговорност пред потребителите на услугите? В теорията на регулирането има централизирано и договорно регулиране. В договорното регулиране собственикът на активите и операторът се договарят срещу какви инвестиции и какви ползи за потребителите ще могат да се управляват ВиК системите. Част от тези договорни отношения трябва да бъде начина за определяне на цените. Появата на трета страна води до объркване и размиване на отговорностите.

- Какви са коментарите ви относно другия основен параметър – лихвения процент на подчинения дълг?

- По-скоро лихвеният процент на подчинения дълг на „Софийска вода“ трябва да се сравнява с пазара, а не с останалите ВиК оператори. В доклада на КЕВР се отбелязва, че наличието на такъв дълг към дружеството-майка на концесионера може да се използва като лост за натиск при евентуално влошаване на отношенията с концедента. Но той е факт и трябва да бъде час по-скоро рефинансиран при пазарни лихвени нива. При висок регулаторен риск няма банка, която да е готова да рефинансира този дълг. Но сега, когато се приемат цени за петгодишен период и тези цени дават сигурност по отношение на приходите на ВиК оператора, банките ще имат увереност и ще са склонни да отпуснат средства. Това трябва да бъде предвидено от регулатора и той да одобри лихвени нива, съобразени с пазара, като не включва в цената за следващия петгодишен период разходите за плащане на високия лихвен процент. Така се създават стимули за ВиК операторите да бъдат активни в ограничаване на неразумно високите разходи, което е само в полза на крайния клиент.

В никакъв случай не критикувам „Софийска вода”. Дружеството има своя финансов интерес, подало е аргументирано заявление и се надява да получи положително решение. По-скоро, не съм убеден при тази липса на комуникация между Столична община и КЕВР доколко са защитени интересите на потребителите. Същото се получава и по отношение на държавните оператори – липсва нормална комуникация между МРРБ и регулатора и оттам нататък се получават спорове, които не се отразяват добре на никого. След като КЕВР се явява най-основният фактор във водния сектор, тъй като той определя развитието му чрез одобряването на бизнес плановете и цените, в Комисията трябва да мислят и подхождат стратегически по ключови въпроси, свързани с бъдещето на сектора.

- Защо смятате, че не мислят стратегически?

- Един от основните проблеми в отрасъл ВиК е недостигът на мотивирани експерти, които да работят, като наличните кад­ри стават все по-малко. Правим нови съоръжения за милиони левове, а няма кой да ги управлява. ВиК-Враца, например, има четири нови пречиствателни станции – супер модерни, скъпи съоръжения, а в същото време единственият инженер, който беше обучен да ги ­управлява, напусна заради ниската заплата. И ние алармирахме за този изключително сериозен проблем. Дори посетихме КЕВР, водихме разговори по темата за средната работна заплата във ВиК отрасъла. Аргументирахме се, че тя е в пъти по-малка, отколкото тази в енергийния сектор например. И помолихме да се помисли за това в тези петгодишни бизнес планове да се заложи нейното постепенното увеличаване, така че тя да достигне поне средната за страната, дори не тази в сектор „Енергетика“. Средната заплата във ВиК отрасъла към момента е 620 лева при средна заплата за страната от порядъка на повече от 1000 лв. Така дори експертите, които все още са в сектора, не са мотивирани да работят усърдно за неговото благополучие. И съответно вече няма и желаещи млади хора, които да искат да учат за ВиК инженери.

Ето това са въпросите, които трябва да бъдат адресирани от КЕВР в настоящите бизнес планове, а не да се влиза в детайли от рода – дали преди 3 години аварията е отстранена с подмяна на 10 или 15 м водопроводно парче. Ние не виждаме стратегическия подход в регулатора. И всичко това се дължи на факта, че комисията не носи адекватна отговорност за своите решения. Работата на КЕВР във водния сектор ­трябва да се оценява по изпълнението на бизнес плановете на операторите. Ако по-голямата част от дружествата не успяват да изпълняват своите бизнес плановете, както беше до момента, това означава, че грешката е системна и решенията на регулатора са в основата Ӝ. Комисията трябва да носи солидарна отговорност – не може да се обвиняват само ВиК операторите.

- Каква отговорност трябва да носи според вас?

- Институцията не може да бъде глобявана, така че най-удачното е персоналната отговорност.

- Да не би пък регулаторът да отчита голяма степен на неефективност в държавните и общинските ВиК оператори и чрез повишаването ú да вижда начин за осигуряване на ресурс за нарастване на заплатите, например?

- В никакъв случай не твърдя, че всички ВиК дружества се справят перфектно до момента и със сигурност има много неща за коригиране. Но този аргумент за неефективност вече 7 години се експлоатира от регулатора, респективно не се увеличават цени, не се увеличават заплати. Някои ВиК оператори не са актуализирали цените на услугите си повече от три години и половина. Междувременно минималната заплата расте и те не могат да изпълнят законовите си задължения.

По отношение на вечния упрек, че щатът на ВиК операторите е раздут, аз бих казал, че това вече не е така. През последните години дружествата бяха принудени да съкращават своя експертен персонал, за да компенсират липсата на средства. В същото време има специфични дейности, които не са обезпечени с човешки ресурси – липсват експерти по моделиране на ВиК мрежата, IT специалисти и такива, които да работят активно с КЕВР и с Асоциациите по ВиК.

Подходът на КЕВР, който се вижда от бизнес плана на „Софийска вода“, е по-голямо увеличение на цените за битовите клиенти за сметка на бизнеса. Доволни ли сте от един такъв подход?
Така погледнато увеличението се дължи на корекция на досегашна практика да се субсидират кръстосано през цените различни услуги и да се налагат по-високи цени за услугата отвеждане на отпадъчни води на клиенти, които изпускат в канализацията по-замърсени отпадъчни води. Те отново ще плащат повече, но само за услугата пречистване на отпадъчните води.

Принципът „замърсителят плаща” трябва да се спазва. Не мисля, че е нужно да има дебати по темата. По-скоро въпросът е как се прилага този принцип. Обхванати ли са ­всички ­реални замърсители? И има ли операторът техническа и ­правна ­възможност да извършва това? Не е лесно обгръщането на ­всички ­истински замърсители – ресторантите например трябва да плащат по-висока степен на замърсяване, но са таксувани като битови потребители. За ВиК операторите е ­много трудно да вземат проби, с които да доказват по-високата степен на замърсяване, защото това зависи от другата страна, която пък е заинтересована да не плаща повече. В София този процес е добре организиран. Не така стоят нещата обаче в страната. Операторите нямат законова и държавна подкрепа в тази посока. И е добре те да бъдат подпомогнати нормативно и методически.

- Много сериозни инвестиции бяха направени по линия на Оперативна програма „Околна среда”. Как оценявате тяхната ефективност и доведоха ли до подобряване на услугата в крайна сметка?

- Досега се инвестираше предимно в изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води и в изграждането на канализация и само там, където новата канализация влиза в трасето на водопровод, той се подменяше. Въпреки това, доста водопроводи бяха подменени. По отношение на ефективността на инвестициите в пречистването на отпадъчните води, има какво още да се желае. И се надявам да сме си научили уроците. Първо, голяма част от новоизградената канализация не се използва пълноценно. Хората не са мотивирани или задължени да се присъединяват към новата канализация. Освен това някои пречиствателни станции са грешно оразмерявани, което ги прави неефективни при работа в комбинация с това, че хората не ги ползват. И накрая, пак се връщам на въпроса с липсата на добре платени и мотивирани експерти, които да управляват тези сложи съоръжения.

Безспорно инвестициите в пречистване на водата са необходими, като има още много за изграждане. От агломерациите с над 10 000 еквивалент жители малко повече от половината са обхванати от пречистване. Отделно пък имаме да правим пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) в агломерациите между 2 и 10 хил. еквивалент жители. Очаква се по Оперативна програма „Околна среда“ за нас­тоящия период да се довършат повечето от тези предвидени за агломерации с над 10 000 екв. ж., а за агломерациите между 2 и 10 хил. екв. ж. не се знае откъде ще дойдат парите. Очакванията са това да се случи по линия на бизнес плановете на ВиК дружествата.

- Докъде стигна реформата във ВиК отрасъла, на какъв етап е окрупняването на операторите?

- Окрупняването не е напълно приключило. На хартия всичко е готово, но на практика не е. Проблемът е, че на места общинските съвети продължават да упорстват и да не искат да си закриват общинските дружества, което е разбираемо, защото явно не са напълно убедени, че това носи ползи на съответната община.

Решение за окрупняване на ВиК операторите е взето на много места. Оттук нататък обаче не се знае как това решение да се окрупнят ще бъде приведено в изпълнение. По отношение на самия оператор е ясно, че трябва да се приложи Търговския закон, но все пак трябва да се вземе решение как точно ще се случват нещата. Дали общинският оператор ще се закрие или ще се влее, дали ще се придобие чрез изкупуване на неговите акции или по друг начин. Публичните активи, управлявани от съответното общинско ВиК дружество, трябва да се предадат на областната Асоциация по ВиК. Самите общини обаче не са склонни да предоставят безвъзмездно частните активи като багери, камиони, с ­които ­понякога се извършва допълнителна общинска дейност. В същото време, ако те не бъдат дадени на другия ВиК оператор, той няма да може да започне веднага да работи в съответната присъединена територия.

Основният аргумент за окрупняването беше възможността за ползване на европейски средства. В същото време повечето общини, чиито дружества трябва да се окрупняват, няма да вземат от тези пари, защото излизат извън агломерациите с над 10 000 еквивалент жители. И не на последно място – парите няма да стигнат за всички. Тогава, каква е мотивацията на тези общини да бъдат обслужвани от окрупнен оператор? Мисля, че държавата трябваше да подходи по различен начин при убеждаването за ползите на окрупняването.

- Явно проблемите във ВиК отрасъла остават съществени. Има ли законодателни промени, които БАВ би предложила на следващото редовно правителство?

- Да, от БАВ ще предложим такива промени. Вече виждаме дефекти в реформата във водния сектор. Един от тях, за който споменах вече, е ролята на регулатора в контекста на договорите между областните Асоциации по ВиК и ВиК операторите. Второ, трябва да сме наясно дали ще вървим към масово концесиониране в сектора или по-скоро ще укрепваме държавните дружества. Към момента никой не изрича публично думата концесия, а истината е, че Законът за водите не предвижда нищо друго освен концесиониране. След като изтекат договорите на сегашните ВиК оператори с Асоциациите по ВиК, следващата форма на управление е само концесията. Общата тенденция в Европа, пък и в света, е да се избягват концесиите, защото те стъпват на много тежки договори, които се променят много трудно и обикновено частният субект е по-подготвен във воденото на преговори, респективно общественият интерес е в риск.

ВиК услугите се предоставят в условия на естествен монопол и не може един частен субект да хване обществото „в крачка“ и да каже – ами да не сте подписвали договора, този договор е подписан така и точка. Не казвам, че в сектора не трябва да има публично-частно партньорство и капитали, напротив. Аз виждам това партньорство в договори за управление на дружествата, договори с гарантиран резултат - ESCO, договори за постигне на конкретни нива на услугите (Performance Based Contracts) или в изнасяне на част от неспецифичната дейност (outsourcing).

За да се изчистят проблемите, БАВ планира да изготви специален Закон за ВиК отрасъла, който да обедини, преработи и допълни текстове от Закона за водите, Закона за регулиране на ВиК услугите и НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.