Интервюто е публикувано в брой януари-февруари 2017 г. на списание "Ютилитис".

- Г-н Дилков, вие имате сериозна експертиза и наблюдение в областта на енергийната ефективност. Ще успее ли според Вас България да подобри енергийната си ефективност с 20% до 2020 г., каквато е заложената ни цел?

- Действително енергийната ефективност е едно от основните направления на нашия бизнес. През 2015 г., заедно с френската група Трактeбел (част от GDF), анализирахме задълбочено практики в сектора на европейско и световно ниво, както и европейските директиви по темата. В резултат на това разработихме механизъм за търговия на бели сертификати в страната и подготвихме 50 специализирани методики за оценка на енергийните спестявания. Съвсем наскоро (преди Коледните празници), бе основан „Алианс за енергийна ефективност”. Учредителите му са осем фирми, сред които ние, а в момента се преговаря с десетки други ЕСКО компании, които изявяват желание да се присъединят към тази новоучредена организация.

Моята позиция по отношение на енергийната ефективност е в синхрон с одобрените становища по всички теми в сектора на ежемесечните срещи на Европейската асоциация на ютилити компаниите, на която съм член на управителния съвет. А тя е, че енергийната ефективност със сигурност ще е един от секторите на бъдещето.

Тук трябва да отбележа, че енергийната ефективност не означава само директното енергийно измерване в мегавати или в калории. Не е и само подмяна на ел. трансформатори, топлообменници и други инсталации. Тя означава повишаване на коефициента на полезно действие на промишлени и други системи, подобряването на комфорта на обществените и жилищните сгради.

По мое мнение, на практика в България процесът енергийна ефективност тепърва започва. И не защото аз мисля така, а защото има Национален статистически институт (НСИ) и Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), които ежегодно дават обществено достъпни данни. Според тези данни, енергийната интензивност на българската икономика остава в пъти по-голяма от средноевропейската.

- Но все пак, не можете да отречете, че се отчита сериозно намаление на енергийната интензивност на българската икономика.

- Разбира се, че намалява и все пак остава в пъти по-висока от средноевропейската. Най-лесно се правят проекти за енергийна ефективност там, където интензивността на икономиката е висока, т.е. каквато е българската икономика, защото първото ниво на енергийната ефективност е да „запушим дупките”, което само по себе си вече е един много добър резултат.

Освен това, когато четем статистическите данни за интензивността, трябва да имаме предвид, че НСИ отчита енергийната интензивност спрямо нормализираната линия на нашата икономика. Това не е в абсолютна величина спрямо това какво използват, например в Германия, за производството на същия продукт. Това са нормализирани данни спрямо българската икономика. Така че, данните трябва да се гледат много внимателно, защото българската икономика като крайна енергийна интензивност е с 68% по-висока от средните нива за ЕС, а първичната енергийна интензивност е по-висока с 33%.

Това пречи страшно много на развитието на икономиката на страната, защото, когато говорим за енергийна ефективност, говорим за цялостната икономиката на държавата, а не само за сектор енергетика. Говорим за всички наши промишлени предприятия. И ако те консумират повече енергия за единица продукт спрямо чуждестранните предприятия, това означава, че за да произведат конкурентен продукт, трябва да икономисват от заплати, суровини, качество или от нещо друго. Ето защо голяма част от нашите продукти не са конкурентоспособни и сме залети от внос. Ще ни трябва едно десетилетие, за да се доближим до средноевропейските нива. Но е важно да се знае, че енергийната ефективност е необратим процес. Той ще се случи, независимо от факта, че административно не е приоритет за държавата.

- Това ваше твърдение звучи странно на фона на всички съобщения, които идват от държавата за предприети програми и мерки за подобряване на енергийната ефективност.

- Само програми не са достатъчни. Енергийната ефективност има нужда от механизми, които да я насърчават. Един такъв механизъм, например, е този за търговията с бели сертификати, който, както споменах, разработихме през 2015 г., изпълнявайки два проекта към АУЕР. Процесът в Агенцията приключи в предвидените срокове и сега е на междуведомствено обсъждане, което вече трае една година и може би ще продължи следващите 5 г., а може би никога няма да свърши.

- Каква е причината? Има ли някакъв скрит интерес, за да бави въвеждането на този механизъм?

- Това е българската реалност. Със сигурност няма нищо общо със самия механизъм и с енергийната ефективност. Както съм казвал, нашата администрация е особена, тя е като полицай. Тоест, като една структура, която познава и ползва само една от функциите си –контролната! Най-несъществената.

В много сектори има интереси, които спират обновленията. При енергийната ефективност не мисля, че това е проблемът и не мисля, че има някакво лоби, което да спира процесите. По-скоро не се виждат ползите. Това вече се е случило в Западна Европа преди десетилетия и там държавната администрация доста се е постарала, за да покаже тези ползи, защото спестената енергия е най-хубавата енергия. В момента държави, които търгуват с бели сертификати, са Италия, Франция, Дания, Полша и др. Общо 17 са страните от ЕС, които са въвели или като България са декларирали, че въвеждат механизъм за търговия с бели сертификати.

Затова смятам, че са недопустими темпове от години за въвеждането на някаква административна мярка в България. И то при положение, че избраният модел предвижда максимално използване на действащото законодателство, на съществуващите административни структури и на действащата схема за задължения в страната.

- И все пак ще постигнем ли целта си от 20% по отношение на енергийната ефективност?

- Въпреки че има ясна тенденция за подобряване на енергийната ефективност, ние изоставаме спрямо целта си и със сигурност ще продължим да изоставаме. Ако се запази сегашната тенденция, няма да постигнем целта си. А знаем, че предстоят нови, много по-амбициозни цели до 2030 г. и особено до 2050 г.

- Вие имате експертиза и в сектора на хидроенергетиката. В каква степен към момента е оползотворен хидроенергийният потенциал на страната?

- Когато се говори са хидропотенциал, винаги трябва да се има предвид реалният. Тоест този, който е използваем. Към днешна дата се използва приблизително половината от хидроенергийния потенциал. Неизползваният към момента се оценява на 2800 MW, равняващи се на 10 млрд. евро директни инвестиции. Би било добре една дългосрочна енергийна политика да има предвид това. За съжаление, от 10 г. оперираме в страната, но за този период не съм видял нито ред за водата в енергийните стратегии. Дори ако се погледнат прогнозите на ЕК за енергийния микс на страната, които се базират на подадени от България данни, ще се види, че хидроенергията ни стои на 2883 MW до 2050 г., без да е включена ПАВЕЦ.

За съжаление, в България има страхотно лоби срещу водните централи. Не говоря енергийно, говоря като едно наложено общественото мнение, че ВЕЦ похабяват водния ресурс. А е общоизвестно, че ВЕЦ дават най-чистата енергия и имат над 90% коефициент на полезно действие. Въпреки това има много екоорганизации, които обжалват всеки един акт на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), свързан с ВЕЦ. Това са казионни структури, които спъват актовете до такава степен, че често обезсмислят инвестициите в такъв тип мощности. Това според мен е и една от причините държавата да абдикира от този сектор. В същото време най-малкият натиск на екоорганизациите е към ТЕЦ на въглища.

- Какви проекти и къде могат да се реализират в рамките на свободния хидроенергиен потенциал?

- По наши оценки, р. Дунав има потенциал за два хидротехнически комплекса с инсталирана мощност около 919 MW – само българската част. По поречието на р. Марица могат да бъдат изградени 50 малки ВЕЦ (МВЕЦ) с инсталирана мощност около 250 MW. Потенциалът на р. Искър е за около 45 МВЕЦ с инсталирана мощност около 160 MW, а на р. Струма – за 40 МВЕЦ с около 100 MW инсталирана мощност. Оценката за р. Места е за 20 МВЕЦ с около 30 MW мощност, а за р. Огоста – за 15 МВЕЦ с инсталирана мощност около 20 MW.

- Вие вече имате разработени идейни проекти за две ВЕЦ на река Дунав. На какъв етап са те?

- Проекти за ВЕЦ на р. Дунав има от много десетилетия. Дори през 2005 г. беше направена първа копка. Още когато е изграждана АЕЦ „Козлодуй“ и после, когато са правени проектите за АЕЦ „Белене“, техните нива са смятани с реализирането на две ВЕЦ на р. Дунав. Неслучайно АЕЦ „Козлодуй“ сега се охлажда с помпи, които вдигат нивото, защото то е по-ниско, а е било планирано Дунав да бъде подприщен в този участък с няколко метра. Тоест, това са стратегически проекти, не са се появили сега. Технологията днес обаче би позволила още по-щадящо ползване на водите на р. Дунав, както и целогодишното й използване за корабоплаване.

Ние сме разглеждали заложените проекти в енергийните стратегии и сме ги актуализирали с най-съвременните и модерни технологии, съществуващи към момента,а именно – с подвижна булб-турбина (капсулна турбина). Подвижната булб-турбина е съоръжение, изцяло потопено под вода. То се състои от нисконапорна, двойнорегулираща каплан булб-турбина, генератор с постоянни магнити, решетопочистваща, маслена и хидравлична системи. Всички те са фабрично интегрирани в един стандартизиран стомано-бетонен модул. Тази технология позволява да не се изграждат сградоцентрали, а коефициентът й на полезно действие достига 95%. Освен това тя е изключително екологосъобразна – конструкцията позволява пропускане на наносите и цялостно пропускане на ихтиофауната, без да има неблагоприятно влияние върху естествените функции на речните хабитати. Ние имахме късмета да участваме в екипа, който разработи тази технология. И предвиждаме чрез нея да изградим последните 4 МВЕЦ от проекта ни „Среден Искър“.

По отношение на идейния проект за р. Дунав: той включва изграждането на две ВЕЦ – едната с инсталирана мощност от 1000 MW, a другата – малко над 800 MW. Предвиждаме местоположението им да е вече заложеното – при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш. Там са проведени много проучвания и оценки. На Никопол - Турну Мъгуреле има доведена електропреносна мрежа, която трябва да поеме производството в нашата страна. На Силистра- Кълъраш също има подготовки за такава мрежа, защото за тези проекти са направени много инвестиции през предходните десетилетия.

Проектите, които ние сме направили, включват още изграждане на мостове над централите като този при Видин. Затова ги наричаме хидротехнически комплекси. Идеята е тези мостове да не са само част от инфраструктурата на ВЕЦ и съответно да бъдат изградени жп и автомобилни връзки между двете държави.

- Среща ли подкрепа тази ваша идея?

- По всякакъв начин сме пробвали да предлагаме проекта, да го обсъждаме, да настояваме да се включва в енергийни стратегии. Никога не сме намирали подкрепа. Сега вече действаме по стандартната европейска практика – след като няма никаква подкрепа от държавата, решихме да създадем SPV компания, която вече е в процес на регистрация. Тази година започваме да обсъждаме и промотираме проекта в Европа – първо във Виена, където е локализирана Международната комисия за защита на р. Дунав (ICPDR), после с ЕК и да търсим подходящи стратегически инвеститори.

- След като нямате подкрепа на местна почва, не се ли опасявате от спънки, дори ако сте осигурили частни капитали за проекта?

- Може да е много трудна и бавна процедурата, когато няма интерес, но когато всичко е законно, не би следвало да има съществени пречки. Това биха били едни много добри централи, с които успешно могат да се заменят централите, които ще отпаднат поради екологичните изисквания след време. Проектът е стратегически защото това са над 1800 МW за двете страни. А това поражда доста интереси, включително енергийни.

- Смятате ли, че при текущата ситуация, изключвам силното застудяване през януари, ще има пазар за енергията на тези ВЕЦ и то на цена, която да удовлетворява проекта.

- Аз съм привърженик на свободния пазар, въпреки че сега упорито се обяснява, че ако той влезе в електроенергийния сектор, всичко ще грохне. България изостава много сериозно с либерализацията. Тя започна с огромно закъснение, на прага на санкциите, нарушавайки всички срокове. Първо обхвана индустрията, после малките фирми, а накрая и бита – макар и само на хартия. На 21 януари 2016 г. стартира енергийната борса. Да, тя е смешна енергийна борса, с много малки обеми, силно манипулирана, но все пак е борса.

- Какво имате предвид под силно манипулирана?

- Когато на една борса има малки обеми, тя няма защитни механизми. Защитните механизми на всяка борса са, че ти си никой спрямо нея и властва пазарният принцип. Каквото и да говорим, либерализацията по български означава: „тъй като едно дружество не може да има по директива електропреносна мрежа и производство, ги делим. Мрежата я прехвърляме в ЕСО, а производствата ги оставяме – в НЕК. Двете са собственост на БЕХ, който е на Министерството на енергетиката.“ Това е либерализация по български. Да, формално това са независими акционерни дружества, но е направо смешно да се говори за либерализация. Хората от другата страна (ЕК – бел. ред.) ни казват: „Вижте, не трябва да има концентрация”. Но не могат да кажат: „Не трябва да е един субект, който е държавен и който може да се управлява политически”. Само че борсата е захранена 80-90% от дружества, които са част от един енергиен холдинг, който е с един принципал! Е, за какво говорим тогава?

И тук се връщаме на темата със стимулирането – щом някой реши да стимулира по някакъв начин един субект, той може да направи, каквото си иска, за да вдигне с 10-20 лв. или със 100 лева цената за MWh, просто ето така. Например, заявява, че ще купи 500 MWh на 100 лв. в полунощ, когато няма консумация. Софтуерът, който обработва офертите е напълно независим. Но, когато разбереш механизма, по който работи и като разбереш, че си с господстващо положение, достатъчно е при ниска консумация да вкарваш проформа заявки и после си гарантирал на някого да си продава с 10-20 лв. по-скъпо енергията. Кой някой? Това са няколко души, които могат да се изброят на пръстите на ръката.

- Това са доста сериозни твърдения, особено на фона на рекордните цени, които бяха постигнати в най-студените дни през януари.

- Много от търговците на енергия започват да водят този дебат помежду си и да казват, че това, което се случва, не е добре. Естествено, по-добре е, че борсата стартира. Да се надяваме, че сравнително скоро ще заработят и останалите й сегменти, след което да се случи истинската либерализация и цялата предлагана енергия да минава през борсата.

- Добре, но някой би ви попитал, какво ви пречи и сега да си предлагате цялата енергия на борсата? Във вашия случай – от ВЕЦ, над определените ви часове работа от КЕВР.

- Към момента това е невъзможно от регулаторна гледна точка. Спира ни държавата. Ние имаме 5 водноелектрически централи. Ако трябва да станем участник на борсата, на нас ще ни струва много скъпо, защото либерализацията сега означава, че с часовете над преференцията трябва да стоим в балансиращи групи. Създадени са куп изкуствени ограничения, като например да не мога да продавам между балансиращи групи, балансиращата група да не може да продава навън или производителите да стоят в една група, потребителите – в друга. Всичко това се прави, за да се генерират виртуални небаланси и да се събират едни пари. Как при всички тези ограничения да участваме на борсата?

- Ще реши ли според вас предложеният модел на либерализация от Световната банка тези проблеми? Доколкото, разбира се, е известно какво се предлага в него.

- Целият този дебат е много закъснял. Две години се държа в тайна, да не би на някой нещо да навреди. Всички четем и знаем и междинните доклади, гледали сме ги, и окончателния доклад. Части от тях бяха представени в някои комисии. Има решения в посока по-нататъшна либерализация. Това обаче е един научен труд, който преди две години трябваше да бъде основополагащ на това, което се случва. Сега то вече се случва, а ние тепърва правим начални изводи. Това си е повече от закъснение. Цялото усилие да не попадне този доклад в медиите беше поради страха, че ще бъдат извадени критиките на Световната банка, а това можеше да доведе до падането на някое правителство. Затова всъщност го държаха в тайна. Очаквам докладът скоро все пак да излезе на бял свят. Но пак повтарям, този доклад вече е остарял.

- Какво се случва с вашия проект „Среден Искър“. Миналата година стана ясно, че сте замразили третата му фаза, през която трябваше да бъдат изградени останалите 4 МВЕЦ?

- Случи се точно това, с което започнах. Първоначално имаше обжалване на актове на МОСВ за последните 4 централи. Това жалене свърши преди 2 седмици, когато на трета инстанция спечелихме делата срещу WWF и други екоорганизации като безпредметни. Но тази процедура ни отне повече от три години.

Жалбите спряха влизането в сила на Оценката за съвместимост, което блокира целия процес. Междувременно изтекоха сроковете на куп други процедури. Екоорганизациите не приеха да дойдат на един дебат, на една среща по същество. Ситуацията с тях е направо трагична. Сега ще трябва да преоценим проекта от нулата. Най-много държа на това те да платят разходите по делото, които са няколко десетки хиляди. Защото само така ще разберат, че това не е един рекет без край.

- Освен „Среден Искър“ имате и проект за пет малки ВЕЦ на река Марица.

- Да, там спечелихме дело срещу МОСВ, което въведе забрана за вече издадени разрешителни в плана за управление на речните басейни. Въпреки това обаче МОСВ не изпълнява съдебното решение. Всички държавни организации имат едномесечни срокове да изпълнят съдебното решение. И какво от това? Единственото, което ни остава е да заведем дело в Брюксел. В тази ситуация сме вече четвърта година. Ако не бяхме локализирали компанията в България и тя не беше реализирала едни първи инвестиции, много отдавна тази компания щеше да е забравила къде на картата е България.