Стефан Колен е генерален мениджър на „Сага Комодитис“ АД. Той има магистърска степен по финанси от Университета Париж Сорбона. Г-н Колен има дълъг опит с финансовите пазари. Той започва кариерата си като пазарен консултант на финансови деривати.

По- късно Стефан Колен участва в развитието на проекти в ИТ сектора и тяхното първично публично предлагане. Той основава френската брокерска къща за търговия с въглеродни емисии Sagacarbon SA през 2005 г., когато е даден старт и на европейския пазар за търговия с емисии. След това компанията става собственост на френската държавна банка Caisse des Dépôts, като г-н Колен продължава да бъде неин изпълнителен директор до ноември, 2011 г., когато банката решава да прекрати дейностите си в търговията с емисии.

-------------------------------------------------------------------

Господин Колен, какво е състоянието на световния пазар на въглеродни емисии след споразумението СОР21, подписано в Париж?

Много интересен въпрос. Парижкото споразумение е стъпка напред, понеже за пръв път има стимул за поемане на индивидуални и обвързващи ангажименти за постигане на една глобална цел. Това е началото на ново, съвместно усилие за ограничаване на климатичните промени. По-голямата част от правителствата по света – общо 189 държави, които допринасят за 96% от емисиите на парникови газове и в които живее 98% от населението на света, се ангажираха да намалят своите вредни емисии и да се адаптират към променящия се климат чрез действия, одобрени на национално ниво.

За нас, като търговци на емисии, най-обещаващият подход е чрез използването на ценови механизми за въглеродни емисии. Едно от основните предизвикателства е цената на емисиите, защото има отделни пазари. В момента, около 40 държавни юрисдикции и над 20 града, щата и региона определят своята цена на емисиите. Тези пазари покриват около 13 на сто от световните емисии, като този дял се утрои през последното десетилетие. През 2016 бе дадено начало на две нови ценови инициативи. Британска Колумбия, Канада, която вече има данък въглерод- ни емисии, въведе цена на въглеродните емисии от производство на втечнен природен газ. Освен това Австралия прие механизъм за подсигуряване на своя Фонд за намаляване на емисиите.

Междувременно Казахстан реши временно да преустанови работата на своята система за търговия с емисии до 2018 г., а Южна Африка отложи влизането в сила на въглероден данък до 2017 г.

През 2017 г. може да очакваме най-големия растеж на годишна база на дела на глобалните въглеродни емисии, които са покрити от някакъв ценови механизъм. Ако Китай наистина започне търговия с емисии през 2017 г., първоначалните неофициални оценки сочат, че делът на емисиите, включени в ценови механизми, може да нарасне от сегашните 13% на 20 – 25%. Така китайският национален пазар на въглеродни емисии ще стане най-големият в света, задминавайки европейския.

Вярваме, че решителна стъпка като създаването на глобален пазар на въглеродни емисии още е далеч в бъдещето, тъй като тези отделни национални действия трябва да се свържат с единен инструмент. Смятам, че всъщност бяхме по-близо до тази цел с Протокола от Киото, който въведе в сила Сертифицирани единици редуцирани емисии (СЕРЕ)и Единици редуцирани емисии ЕРЕ.

Очаквате ли цените на въглеродните емисии да се вдигнат? Какви нива ще достигнат те?

Ефектите от Парижкото споразумение в цените засега няма почти никакво отражение върху европейския пазар. В момента на подписването EUA цената беше около 8 – 8,70 евро/тон през първото тримесечие и леко се повиши през май, след което отново се върна под 4 евро. В момента има леко възстановяване, до около 6,40 евро, но непосредственият ефект от споразумението върху европейския пазар беше отрицателен.

Основните двигатели на цената на въглеродните емисии са цената на енергията и други енергийни продукти. Когато електроенергията поскъпва, емисиите я следват, тъй като търсенето на емисии идва основно от електроцентралите.

Освен това, цената на емисиите се определя от търсенето и предлагането, а все още има излишък от около 2 млрд. квоти от втората фаза на европейската схема за търговия с емисии. Едва ли може да се очаква драстично покачване на цената, преди да се стопи излишъкът. ЕС е наясно с този проблем и затова са предприети действия за ограничаване на предлагането. Държавните търгове бяха ограничени през последните три години, а задържаните квоти бяха преместени в отделен пул, в който ще се продават през последните две години на фазата. Практически, търговете за следващата година ще се завърнат към първоначалния си обем, което предполага повишено предлагане и вероятно още спад в цената през първото тримесечие. За да се стимулират зелените инвестиции, цената на въглеродните емисии в ЕС трябва да стане двуцифрена. В противен случай, тя ще е само още един допълнителен разход за индустрията. Възможните намаления в цената ще помогнат на индустрията да се съобрази с правилата на по-ниски разходи през април. На българския пазар, индустрията не е толкова чувствителна към ценовите флуктуации. Решенията се взимат на база на наличните средства.

Готова ли е българската индустрия за предизвикателствата на новия пазар на емисии? Какво трябва да направи тя в средно- и дългосрочен план?

Фокусът на нашата дейност е европейският пазар. Целите на глобалното споразумение трябва да се спазват с решения и политики на национално правителствено ниво, защото само тогава изпълнението ще е съобразено с индустрията и енергетиката. Българските енергийни компании участват най-много в европейската схема за търговия с емисии. Основните проблеми за тях са свързани с дефицита на позволени емисии.

До 2013 г. повечето от инсталациите имаха натрупан излишък от емисии, който се стараеха да стопят чрез наличните безплатни емисии в този период. Сега, през 2016 г., този излишък е вече изчерпан, а за компаниите предизвикателството е да хеджират дефицита си, за да станат по-конкурентноспособни.

Какви мерки трябва да предприеме българската индустрия, за да е готова?

Най-напред трябва да се предвиди достатъчен ресурс, за да могат да се възползват от възможностите на пазара. Финансовият ресурс трябва да се с планира в началото на годината като част от стратегията за купуване, която трябва да е адаптирана към промените в цикъла на производството.

Българските компании отиват на пазара само когато разполагат с необходимите средства, което прави цената риск за тях. По този начин те не се възползват от най-добрите пазарни условия. Повечето правят количествена прогноза, но много малко изготвят стратегия за купуване. Ето защо ние сме концентрирани върху това да предлагаме на нашите клиенти стратегии, които ще им позволят да изпълнят задълженията си по интелигентен начин.

Ние имаме решенията за това. Да разполагаш с пари не е достатъчно, за да си подготвен трябва да познаваш пазара, затова ние работим едновременно с обработени данни и пазарна информация. Искам да подчертая, че този подход не е валиден само за българските компании. Повечето индустриалци, не само в България, но и в Румъния, Полша и другите страни от Централна Европа, имат много добри рефлекси заради времето, в което трябваше да се справят с излишък от квоти.

Какви услуги предлага „Сага Комодитис“ в България? Какви решения бихте искали да предложите на компаниите в тук и в чужбина?

Първо, малко история за „Сага Комодитис“. Българската компания бе създадена през 2011 г., но още преди това бяхме познати на българските клиенти като екип, извършващ сходни дейности под името „СагаКарбон“ – компания, собственост на френската държава. Развивахме дейности в Европа, Азия и САЩ, което поради вътрешни причини. Решихме да продължим да работим в страните, в които имахме най-много клиенти, а те са в Източна Европа. Развиваме дейност във всички страни от региона, а централата ни е в София, имаме и дъщерно дружество във Варшава, което се грижи за пазарите в Северна Европа.

Основната ни дейност е свързана с консултантски и брокерски услуги в сферата на търговията с емисии. Като продукти предлагаме финансови инструменти, които съчетаваме с индивидуални стратегии, съобразени с дейностите на съответния клиент. В някои случаи трябва да променяме нагласите на хората, които взимат решенията.

Например, в посока на редовно участие в пазара и постигане на средна пазарна цена. Някои клиенти гледат на това като на спекулация, но всъщност това е най-разумният начин за справяне с ценовите промени. Спекулация би било да не се вземат никакви предварителни мерки – така се поема 100-процентов пазарен риск, тъй като производството върви без да се знае каква е цената на въглеродните емисии.

Ние съветваме нашите клиенти да избягват да търгуват в последната минута. В някои страни, като например Полша, предлагаме и търговия в местна валута. Клиентът купува на средна пазарна цена, представена в злоти. Предлагаме и продукти с повече опции, но по мое мнение средната цена е най-разумният продукт, тъй като емисиите могат да се разпределят според месечните или сезонните флуктуации.

Имаме и продукт, който наричаме „Тунел“ – диапазон между фиксирана най-ниска и най-висока цена. В този случай клиентът има буфер за цени над или под тези нива. Имаме и друг продукт, базиран на ценови таван и средната пазарна цена. В края на определен период клиентът плаща което е по-ниско от двете. Българските клиенти обаче са ориентирани към форуърд и спот продукти, защото предпочитат фиксирани цени при подписването на договора. В сравнение със спот пазара, форуърдната търговия дава много ниска цена, но само срещу депозит при подписването на договора.

Какви са бъдещите планове за развитие на „Сага Комодитис“ в България?

Имаме няколко дейности и търговията с въглеродни емисии е една от тях. Една от другите ни бизнес линии е с търговия с биомаса.

Произвеждаме дървесен чипс в България за износ към чуждестранни производители на MDF. Страната е малка и мисля, че сме стигнали реалистичния лимит за дърводобив в България, така че искаме да разширим бизнеса си в други страни извън ЕС.

Имаме и лицензия за търговия с електроенергия в България, като искаме да се насочим към комбинирани продукти с електроенергия и въглеродни емисии, например клиентът да продава електроенергия и получава въглеродни квоти. Ние се фокусираме върху вътрешния пазар и големите клиенти. За в бъдеще бихме искали да установим по-добри отношения с държавните компании, но е трудно да се разбере тяхната логика при купуване на въглеродни квоти. Смятам, че можем да им предложим добри стратегии за управление на емисиите. Винаги е въпрос на цена, но мисля, че добрите връзки с клиентите са определящи за успеха. Затова ние имаме пазарен дял от около 80 на сто в търговията с емисии в България. Имаме добри позиции и в Полша и Гърция и редица други страни.

Въпросите зададе Людмила ЗЛАТЕВА

Снимка: Александра КОЛЕВА