Г-н Курткюис, тази есен туининг-проектът, по който работите в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), приключва. Какви са основните цели на този проект?
- Основната цел на проекта беше да се помогне на българското Министерство на околната среда и водите и на четирите басейнови дирекции да приложат Рамковата директива за водите и най-вече да разработят програма от мерки и планове за управление на речните басейни. Тези документи трябваше да са финализирани до края на 2009 г. и да бъдат предоставени на Европейската комисия преди края на март 2010 г. Всъщност, България беше една от малкото европейски страни, които успяха да се справят с тези срокове.
Втората ни цел беше да се въведе повече икономически анализ във водния сектор на България. Имахме възможност да разгледаме какво е направено до момента като икономически анализи. Рамковата директива за водите е много изискваща по отношение на тази част. Също така, трябваше да преценим какво да се направи през следващите години, за да се развие използването на икономически анализ.
И накрая, в добавка към втората ни цел, трябваше да разгледаме специфичния въпрос за ценообразуването на водата и екологичните такси. Преди 7 години е започнал проект за оценка на настоящата система от такси и една от целите на нашия проект беше да се определят необходимите промени в тях. В момента има много такси за водоползване и трябваше да направим оценка как може те да се подобрят, за да се събират повече средства. Понякога се случва така, че не плащат всички задължени лица. Трябваше да разработим система за включване и на замърсяванията от общините, индустрията и земеделието в таксите. Цялата система трябваше да бъде преоценена, за да може да се използва като източник за финансиране на програмите от мерки.

Българският воден сектор ще се нуждае от значителни инвестиции в следващите години. Какви източници може да се използват, за да се завършат всички необходими проекти?
- В следващите години ще са необходими огромни инвестиции. Общините трябва да построят пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и канализационни мрежи. Те могат да вземат част от тези средства чрез европейските фондове, но в края на този процес ще са налични повече активи и ще се повишат оперативните разходи. За водния сектор е важно да разбере, че този процес ще доведе до цялостна промяна в разходите. Общините трябва да мислят и за подновяването на активите в бъдеще – след 20 или повече години, когато няма да са налични европейските фондове. Водният сектор трябва да започне тази еволюция, за да се справи с предизвикателствата.
В нашите дискусии с общините и министерството открихме, че освен инвестициите в пречистване и канализация, са необходими и много средства за водоснабдяването. В много населени места из България има голям обем загуби на вода заради течове по мрежите и този проблем трябва да се управлява.
И накрая – трябва да се вземе предвид и изменението на климата. Вече има населени места в България, където се изпитва недостиг на вода. Трябва или да се намерят нови източници, или да се заменят амортизираните тръби, от които изтича вода. Тези инвестиции обаче не може да се финансират от сега наличните европейски фондове и това е проблем за общините. Те трябва едновременно да следят за крайния срок по Рамковата директива за водите, защото в противен случай ще се наложат санкции, а от друга страна имат проблем с водоснабдяването и трябва да мислят за промяна в тази част от водния цикъл.

Някои от общините нямат достатъчно капацитет за подготовка и изпълнение на такива проекти. Каква техническа помощ трябва да използват?
- Това е голям проблем за общините. По отношение на инвестиционните потребности, те трябва да получат финансова подкрепа от министерствата, от ПУДООС и др. Новата организация на ВиК сектора чрез водни асоциации означава, че ще са необходими и нови умения в общините в технически аспект, за да могат да изберат най-добрите технологии. Наскоро се върнахме от посещение в Басейновата дирекция за Западнобеломорския регион (Благоевград), където се срещнахме с представители на общините. По отношение на пречистването на отпадъчни води, има различни възможности, свързани с релефа и надморската височина, както и алтернативни решения за утайките. Процесът на инвестиция в канализационни мрежи и ПСОВ не е лесен – няма само едно техническо решение. Трябва да се търсят най-подходящите опции според местните особености.
В общините има нужда и от финансова експертиза. Те ще играят по-голяма роля в управлението на водните услуги дори ако има отделна ВиК компания. Ако общината е собственик на активите, тя трябва да получава част от събраните приходи, за да може да подменя и поддържа тръбите например.
В рамките на проекта разработихме прост модел на Excel, който може да оцени как инвестицията и различните решения влияят на крайната цена, според различни финансови допускания, нива на консумация и др. фактори. Целта на този модел не е да се превърне в ценова „кристална топка”, а да даде на басейновите дирекции и общините възможност за оценка на различни фактори като финансирането например. Друг чувствителен параметър е нивото на потребление. В много страни, където бяха направени големи инвестиции, увеличението на цените доведе до намалено потребление заради ценовата еластичност на търсенето. Когато обикновеният потребител получи по-висока сметка, той има стимул да намали потреблението си, например чрез технически решения.
Като цяло, новите знания и умения в общините трябва да се развият така, че да се справят с тези предизвикателства.

ВиК услугите в България в момента се осъществяват основно от държавни и общински дружества. Има ли възможност за повече публично-частни партньорства?
- С последните промени в законодателството беше отворена вратата за публично-частни партньорства (ПЧП) във водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадъчни води. Едно от основните послания на водния семинар, организиран от Френското посолство през април 2010 г., е, че ако направите ПЧП, трябва да имате и инструменти за оценка на това какво е направено от оператора. Ако погледнем примера на Франция, системата сега работи по-добре, защото в общините има повече капацитет и те развиха набор от индикатори за качеството на услугите, инвестициите, ефективността по отношение на течовете и др. С тези индикатори може да постигнете по-силен диалог между общините и ВиК операторите, като така предоставите и по-добри услуги на потребителите.
Важно е да има и финансов капацитет в общините за договарянето на заеми, например – да имате финансова стратегия как да се намали крайният товар върху потребителите. Това е ключово послание – който и да управлява мрежата, най-важното е кой ще плаща сметката за водата. Едно от изискванията на Рамковата директива за водите е да има покриване на всички разходи – общините и областните администрации не трябва да субсидират ВиК услугите. Цените трябва да са възможно най-близко до реалните разходи. Така промотират и водните икономии, и по-внимателното използване на водата като цяло.

Явно и българският воден сектор ще се нуждае от нов опит. Какви ще са основните умения, необходими там?
- Ще е нужна техническа компетенция за избор на най-добрите решения. За малките общини и населени места например трябва да се разгледат и възможностите за индивидуално пречистване на отпадъчните води. Във Франция много малки общини бяха предпазливи по отношение на индивидуалното пречистване, защото си мислеха, че то не е толкова еко-съобразно. Те искаха колективно пречистване, но то беше прекалено скъпо и в повечето случаи – не особено ефикасно. Индивидуалното пречистване може да е много добро и по-ефикасно решение, което е и по-евтино, ако се проектира и поддържа добре. За такъв тип решения ще са необходими технически познания.
Финансовата експертиза ще е нужна, за да може да се намират средства за общините и басейновите дирекции.
Интересна област на развитие е и бенчмаркингът. Трябва да се изготвят показатели в общините, така че да може да се правят сравнения на по-горно ниво, например както в държавната регулаторна комисия в момента, но не само. Ясно е, че разходите ще са различни в отделните населени места, но може да се използват някои показатели като процент на загубите, време за аварийна реакция и др.
Ще са необходими и умения за икономически анализ – трябва да се правят анализи разходи-ползи не само от икономистите, но и от инженерите и техническите лица.

Вие сте един от авторите на симулацията за водния сектор „Eco What ?”. Каква е нейната цел и какъв е опитът ви от досегашните сесии на играта?
- Играта е създадена, за да обясни анализа разходи-ползи и анализа разходи-ефективност в дейностите по управление на водите. Симулацията е забавна, но и много сериозна. Нейната основна цел е да промотира икономиката на неикономистите и да им покаже, че нещата не са толкова сложни. Икономическият анализ е ключов за разбиране на връзките между отделните потребители в речния басейн и тяхното разбиране за използването на водите.
Развихме играта във Франция, след което направихме английска версия, която използвахме в Европа и Южна Америка. По време на проекта ни в България преведохме играта и на български. Ще включим още проблеми на управлението на водите в нея –например ефекта от инвестициите върху цените на ВиК услугите, натиска върху околната среда като например добива на инертни материали от реките и др. Играта се развива непрекъснато, защото считаме, че трябва да засяга много проблеми на различните заинтересовани страни при управлението на водите. Затова ще я променяме според различните проблеми и публики. Може би ще адаптираме и версия за деца.

______________________
Арно Курткюис е роден във Франция през 1966 г. Завършил е икономика, а в момента е директор по международните дейности в Басейнова дирекция Артоа-Пикарди във Франция. Има 15-годишен опит в икономическия анализ и проучвания как тези инструменти могат да подобрят мениджмънта на водите. Водил е проекти по международни проблеми, като например Интегриране на управлението на речни басейни (Twinbasin, Scheldt International Commission, EU Water Initiative). Работи по редовни мисии на Програмата за техническа помощ и обмен на информация (EU TAIEX) и е местен туининг консултант в България от март 2009 г.
Арно Курткюис е създател на ролевата игра "Eco What?", която представя икономически инструменти за мениджмънт на речни басейни през заинтересовани страни от водния сектор и специалисти. Симулацията е провеждана успешно в Китай, Панама (за Inter-American Bank of Development), Румъния и Франция.