– Г-н Стефанов, какво означава за световната енергетика изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ?

- На първо място, както всички отбелязват, това означава несигурност. Тоест, не е ясно какви точно ще бъдат неговите политики. За хората, които са запознати с американския модел на демокрация и с вградените в нея механизми за баланс и контрол на президентската институция е ясно, че със сигурност няма да има някаква прекалено драматична промяна в политиката.

Въпреки това всички ние ще прекараме следващите два месеца в много внимателно наблюдение и анализ на преходния период и какво може да се очаква след 20 януари 2017. Ако се съди по първата реакция на пазарите, които тръгнаха надолу, се потвърждава очакването за несигурност и неяснота за бъдещата политика на Тръмп.

Ако трябва да съдим по екипа на Доналд Тръмп, който специално в енергетиката е съставен от хора, обвързани с петролния и газов бизнес и от изявленията му по време на предизборната кампания, това което може да се очаква е ясно предпочитание към големия бизнес и към разширяване на пазарите. Интересното е, че това влиза в противоречие с политиките, които г-н Тръмп обяви официално - за затваряне на пазарите и ограничаване на международната търговия. Именно тези противоречия се надяваме да се изяснят следващите два месеца.

И все пак, ако може да се търси някакъв паралел с миналото, идването на Тръмп на власт би следвало да означава за международната енергетика по-ниски цени. Тоест, вероятно ще има повече желание и за развитие в сферата на неконвенционалния газ, както и за разработване на нови находища, както и по-малко фокус върху климатичните промени и околната среда.

Ако вземем за отправна точка постигнатите договорености в рамките на Парижкото споразумение за климата, които в момента се детайлизират, може да се прогнозира, че ще станем свидетели на движение назад на американската политика - към базата, която е нефт и газ. От там идва и очакването за намаляване на цените на петрола и природния газ.

- Но нали споразумението, постигнато в Париж вече е правно обвързващо. Ще бъде ли възможно в този смисъл това връщане назад към базата?

- Големите страни играят по собствени правила и едно такова обвързване е в сила дотолкова, доколкото те самите искат то да действа. Ако има нещо, от което всички хора се опасяват е, че спечелилият кандидат-президент Тръмп най-малкото няма с отворени обятия да иска да спазва тази обвързаност. Между другото, в това отношение има страшно много парадокси. Повечето хора смятат, че с идването на Тръмп на власт ще има сближаване на отношенията САЩ - Русия. Според мен ще се случи точно обратното. Нека не забравяме, че Доналд Тръмп спечели именно на базата на кампания за по-изолирани, по-националистки САЩ. Това, малко или много, ще доведе до натиск от САЩ към своите партньори, да имат сходно отношение.

- Означава ли вашата прогноза за по-ниски цени на петрола, че опитите на ОПЕК за стабилизиране на цените са обречени на провал с новината за избора на Тръмп?

- Дори да на беше спечелил Тръмп, едва ли ОПЕК щеше да успее да стабилизира цените. Вътре в самия ОПЕК отношенията между различните страни са много обтегнати. Има и нови играчи, които имат желаят да се върнат в пълна сила на тази сцена. Либия, Иран и Ирак са големи неизвестни. Всичко това оказва натиск върху цените на петрола. От друга страна, ако погледнем в международен мащаб какво се случва, не бива да пренебрегваме зелената революция. Макар че малко или много зелената енергия беше отречена заради високите цени, тя така или иначе се случва. Инвестициите са направени.

Затова си мисля, че един пробизнес президент, в чийто екип нефтеният и газовият бизнес има сериозно присъствие, най-вероятно ще означава и по-добър бизнес климат за американските компании в международен план и вероятно по-агресивна политика от тяхна страна.

За Европа по щастлива случайност, това ще означава доста по-добри цени. Ако съдим по последната година, това което се случва в Европа, включително в България е, че по-ниските цени на петрола и природния газ водят до по-висок ръст. Отново парадоксално, надеждите са, че докато реториката на Тръмп сочеше проблеми в международните отношения със съюзниците, ефектите могат да са положителни. 

- Очакваната по-висока степен на агресивност на американските компании от петролната и газовата индустрия дали ще извади на дневен ред у нас забраненото на този етап проучване за шистов газ чрез хидравличен фракинг?

- Едва ли можем да очакваме нещо агресивно в тази посока, по-скоро това ще е някаква местна политика, на ниво ЕС. Тези компании така или иначе са тук. Те имат своя интерес, така че въпросът там зависи от бъдещите отношенията ЕС – САЩ.

Тук любопитен е и друг момент – този с LNG терминалите. Ако Доналд Тръмп изпълни това, което проповядваше по време на предизоборната си кампания, най-вероятно той моментално трябва да прекрати всички международни споразумения и да спре всякакъв износ от САЩ, което ще спре натиска върху Газпром да намалява цените за Европа. Това не вярвам да се случи в действителност.

Руслан Стефанов е директор на Икономическата програмата на Центъра за изследване на демокрацията. Той е магистър по икономика и бизнес администрация от Университетa за национално и световно стопанство, София и Университета за икономика и бизнес администрация, Виена. Има над 15-годишен изследователски опит, свързан с активното участие на гражданското общество в намирането на решения за проблемите на управлението в Югоизточна Европа и в България. Автор е на редица изследвания в областите: антикорупция, неформална икономика, управление на енергийния сектор, иновации и конкурентоспособност, Югоизточна Европа, европейска интеграция.