Държавата ще трябва да осигури трасе за износ на електроенергията от „Белене“, за да намери инвеститор за проекта. Това ще е държавната гаранция по проекта, а не както се говори за нея само като за финансова гаранция, коментира в интервю за publics.bg Антон Иванов, член на УС на Българския енергиен и минен форум. По думите на експерта към момента разумно могат да се обосноват нови мощности в рамките на не повече от 800 мегавата.

- Г-н Иванов, вие сте един от авторите на анализа на Българския енергиен и минен форум, публикуван миналата седмица по проекта „Белене“. От него става ясно, че отхвърляте тезата, че АЕЦ „Белене“ може да бъде построена без участието на държавата. В същото време държавата е категорична по този въпрос. Kакво тогава е бъдещето на произведеното вече оборудване, още повече, че от Министерството на енергетиката обявиха, че препродажбата му не е на дневен ред?

- Преди да отговоря на конкретния въпрос, ми се иска да разгледаме къде се намира България и по-конкретно българската енергетика на фона на реалностите в европейски и глобален мащаб. Европа такава, каквато ние все още я проектираме в своите, планове се оформи 1995-1997 г. Тогава беше сложен акцентът върху пазарните взаимоотношения, глобализацията и развитието на икономиката на трансграничните пазари – на онези, които преодоляват националните различия, за да дадат възможност на всеки навсякъде да ползва най-доброто, което предлага съответната индустрия като услуга. Сега обаче, това с което се сблъскваме е, че глобализацията не се развива. Тя се спъна в самата себе си, защото влезе в противоречие с онези двигатели, които имат интерес да я развиват. Американските двигатели постигат по един начин своя успех, европейските го виждат по друг начин, а китайските и руските – по съвсем различен начин. Всички те обаче играят на глобалния пазар, всички купуват щатски ценни книжа, петрол, злато, деривати, но интересите им са различни. Сега борбата не е да се развива глобализацията, като обща посока, а да се извличат национални изгоди в рамките на установените международни взаимоотношения.

От друга страна имаме Европейски съюз, който поради благосъстоянието, което натрупа, първо загуби желанието да работи активно – да търпи лишения, така че да се развива. И второ, онези, които са извън ЕС решиха, че могат да решат личните си проблеми лесно – като се пренесат в ЕС. Тази криза поражда много тежки взаимоотношения.

Проблемът при нас е, че продължаваме да проектираме енергетиката в една посока, разчитайки на реализацията на сценария, при който ЕС се развива като задълбочаваща се интеграция, технологиите се развиват и осигуряват платформа за нови услуги и приложения. При този сценарий се очаква в енергетиката към 2050 г. да достигнем до 80% на ВЕИ в енергийния микс, а също така да имаме изключително високо развита мрежа, която ще ни предлага възможности за доставка на енергия във всички краища, колкото ни е необходимо и на най-добрата цена. Развитието на технологиите също ще осигурява още по-широки възможности за много добра енергийна ефективност.

- А каква е реалността?

- Реалността е, че националните държави не искат по никакъв начин да загубят контрола върху енергетиката си, който е осигурен съгласно Лисабонския договор. Те не желаят да предоставят енергийния сектор под общ европейски контрол, защото енергетиката остана едно от последните суверени икономически области на управление. В същото време ЕК изглежда, че е преодоляла това противопоставяне, като променя акцента от енергетиката, като инфраструктура и се съсредоточава върху правилата  за доставка на услуги. И в крайна сметка прокарва политиката в тази сфера през правилата за единен конкурентен пазар. Тоест, всяка държава може да избира микса, но трябва да се съобразява с правилата за конкуренцията. Това важи по еднакъв начин както за енергетиката, така и за телекекомуникациите, както и за всички останали сектори.

В момента много държави се борят да заобиколят правилата на конкуренцията. Така може да се разглеждат подходите към големи инвестиционни проекти като  АЕЦ „Хинкли Пойнт С” или новите блокове на АЕЦ „Пакш”. В Германия договореностите за затваряне на ядрените централи практически също заобикалят конкурентния пазар в своята дълбочина, защото обществените средства са тези, с които трябва да се плати с на ютилити компаниите за спирането на централите. Същото нещо ще се получи при въглищните централи.

Тук вече е въпрос на решение какви средства могат да се отделят от националния бюджет, за да се компенсират тези разходи. В България понеже националният бюджет е твърде ограничен, ние не можем да отделим такива средства, както Германия например. А той е  ограничен, защото плащаме много за недалновидни проекти.

- Накъде тогава трябва да бъде изместен векторът в развитието на българската енергетика?

- Българска енергетика в момента фактически няма. Ние имаме едни държавни дружества, които са изключително затруднени да провеждат, каквато и да е инвестиционна политика. А както знаем, без инвестиционна политика едно предприятие няма никакъв хоризонт напред. То решава даден въпрос сега и в момента, но няма идея как ще се развива в следващите 5 години. Затова казвам, че нямаме национална енергетика.

Ако искаме да имаме такава, трябва да разработим национална енергийна стратегия, като поставим развитието в условията на различни сценарии, а не само този оптимистичен сценарий за развитие на ЕС. Така че, това, което планираме да развиваме, да е устойчиво не само при оптимистичния сценарий, но и при такъв, при който националните граници лимитират трансфер на стоки и услуги. Разбира се основанието за възстановяването на контрола върху границите се налага по други причини – мигрантски потоци, договаряне на нови условия след Брекзит и т.н., но може да се допусне, че ще се отрази и върху достъпа на трети страни до енергийната инфраструктура.

Между другото, засилването на значението на националните пазари наскоро беше подчертано от Джордж Фридман (основателят на аналитичната компания „Стратфор“ - бел. ред.). Според него развитието на  глобализацията най-малкото е в застой, като международната търговия се връща към националните ограничения и суверенитети.

Това означава, че ние трябва да  разглеждаме нашия пазар, като основен източник на приходи за енергетиката и да разглеждаме регионалните пазари само в рамките на онзи капацитет, който имаме възможност да изнасяме, тоест 10%. Това доста ограничава задачата за някои проекти, за които сега много смело се казва, че с тях излизаме на регионалните пазари със 100% от капацитета им.

- Говорите за проекта „Белене“ и за 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, или само за „Белене“?

- „Белене“ е такъв проект, 7-ми блок на „Козлодуй“ - не съвсем.

- Каква е разликата?

- Разликата е 1000 MW.  Анализът на нашия пазар показва, че до 2035 г. може да се защити изграждането на един блок, а не на два. Необходимостта от втори блок може да възникне след 2035 г. Реализацията на нови блокове на площадка „Козлодуй“ може да се прави с такава стъпка, докато за „Белене“ това е невъзможно. При него или трябва да се изградят два блока, или нищо. Затова за мен тази ситуация е свързана с чисто системен проблем.

За да се реализира проектът „Белене“, държавата ще трябва да осигури възможност за изнасяне на електроенергията от площадката на „Белене“ до италианския пазар. И точно това ще е държавната гаранция по проекта, а не както се говори за нея само като финансова гаранция.

- Защо точно италианския пазар и какви инвестиции от страна на държавата предполага този вариант?

- Бих заобиколил въпроса за инвестициите, а бих говорил по въпроса за ангажиментите. Инвестициите са по-лесната част, те могат да дойдат от публичното-частно партньорство. България няма да влезе в проекта с пари, но инвеститорът ще иска да бъдат изпълнени определени условия и когато това не стане, ще си търси парите.

Тоест, когато държавата се съгласи, че ще осигури коридор за износ на енергията към Западна Европа – през Сърбия, Хърватска, Словения до Италия, това означава разрешителни режими, ОВОС-и, междудържавни отношения за уреждане за изграждане на такива коридори. Означава още взаимоотношения и с ЕК, които никак не са лесни.

- Защо смятате, че това ще е ангажиментът за държавата?

- Защото няма кой друг да го изпълни и инвеститорът ще държи да го поеме държавата.

- А защо говорите за изграждането на такъв коридор точно за Италия?

- Това, което в момента изнасяме за Гърция и Турция е напълно достатъчно, съобразно търсенето на тези пазари. Няма нужда от допълнителни мощности, които да произвеждат за тези пазари. Ако се изгради АЕЦ „Белене“, тя ще започне да се конкурира с централите от Маришкия басейн и с НЕК за износ към Турция и към Гърция. Тоест, ние ще влезем във вътрешна конкуренция. Южното направление сега не може да бъде обосновано като пазар, докато западното още сега може да бъде обосновано. Смятам, че ако има инвеститори за „Белене, те ще представят предварителни договори с търговци, които ще се ангажират с това, че са готови да продават енергията на италианския пазар, но някой ще трябва да осигури връзката.

- ЕСО ще има ли потенциал да осигури такова трасе?

- Не и тук въпросът не е толкова за финансовия потенциал, колкото организационен.

- Дали страните, през които ще трябва да мине един такъв електропровод ще имат интерес той да се реализира?

- По принцип те не би следвало да откажат транзит, но не е изключено да създават всякакви пречки, защото нямат търговски интерес това да се реализира. В крайна сметка и Сърбия изгражда мощности, макар и неядрени, и тя също се интересува от пазара в Италия. Унгария сега е значим нетен вносител, но ако тръгне да изгражда АЕЦ „Пакш”, а този проект е много по-напреднал от „Белене“, тя също влиза в конкуренция за същия този пазар. Така че всички по трасето ще кажат – вие го изградете и организирайте, но при условията за 50% наш достъп до това трасе, и тогава ще видим кога да го правим.

- Междусистемната свързаност, на която ЕК държи толкова много няма ли да облекчи целия този процес?

- Връщам се на темата за националните държави. На Балканите ние сме над средното ниво на трансгранична свързаност. Средната цел за ЕС е 10% до 2020 г. Ние сме 11-12% сега и след като се реализират проектите, заложени по различни европейски програми, ще стигне 15%.

Тук вече е акцентът е върху въпросът за интересът на страните. Целта от 10% е поставена, защото има няколко тапи на европейско ниво. Едната е Испания – Франция, има и други. ЕК заложи този малък праг от 10% заради големите страни, защото тях трудно може да ги преодолее. При северните страни, които са обединени в Нордпул, имаме по-висока свързаност между системите, защото те имат нужда и я ползват.

Затова смятам, че за Балканите този процент на междусистемна свързаност е някакъв оптимум. В момента, в който на пазара се въведе един нов голям играч, това веднага ще събуди националните системи на превенция. Освен това ЕК едва ли ще съдейства на България, защото ние сме постигнали поставената цел.  В този смисъл за финансиране на едно такова трасе за пренос на енергия от АЕЦ „Белене“ едва ли може да се разчита на ЕК.

- Ако предположим, че все пак такова трасе бъде осигурено, смятате ли, че енергията от АЕЦ „Белене“ ще е конкурентоспособна на италианския пазар?

- Това зависи от модела на инвеститора – колко може да вложи като собствени средства и колко може да привлече, както и при какви условия. Твърди се, че големи инвеститори, които разполагат с големи собствени капитали за инвестиции, биха се интересували от този проект, защото за техния модел на финансов мениджмънт, той ще им даде възможност да направят много добър финансов план. Те могат да привлекат собствени средства със срок на възвръщане 30 години и външни средства - със срок на връщане 15 г. По този начин те ще могат да балансират проекта във времето. При такива условия вече можем да говорим, че енергията от АЕЦ „Белене“ ще е конкурентоспособна, но не на българския, а на европейския пазар. Но всичко това е вярно само, когато говорим за много голям инвеститор. Проблемът при големите инвеститори е, че те ще затворят сделката, само когато я видят осигурена изцяло от пазарна гледна точка. И пак се връщаме до ангажимента на държавата.

Проектът на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, напротив, при определени допускания дава възможност да бъде реализиран като национален проект и да се търси партньор с много по-малък дял за инвестиране, така че централата да остане държавна национална кампания.

- И все пак у нас предстои затваряне на топлоелектрически централи. Това не обосновава ли нуждата от нова ядрена мощност, като АЕЦ „Белене“?

- Това е националния пазар, АЕЦ „Белене“ се разполага на регионалния пазар. На националния пазар в момента разумно могат да се обосноват нови мощности от 500-800 мегавата. В този смисъл най-добрият вариант за нас е в момента да се започне с изграждането на един блок хилядник на АЕЦ „Козлодуй“.

- Колко мощности ТЕЦ-ове ще бъдат закрити?

- В голяма степен това е въпрос на политическо решение. По моя оценка към 2025 г. 2000 MW мощности ще бъдат спрени.

- Кои са те?

- Бих посочил частните въглищни централи и някои от малките блокове на ТЕЦ „Марица Изток 2“. ТЕЦ „Марица Изток 2“ е финансово зле, защото плаща много за квоти вредни емисии. Единственият вариант за държавната централа е да приеме тежко решение за малките блокове, за да може да инвестира в големите си блокове и да ги вкара в повишените изисквания за екологични норми. И тъй като говорим за интереса на националния пазар, смятам, че най-добрият вариант за държавата е сега да започне да се строи един блок на Козлодуй, а след 2025 година  - втори.

- Виждате ли опция допълнителни мощности в АЕЦ „Козлодуй“ да бъдат изградени с произведеното за „Белене“ оборудване?

- Абсолютно. Максимално ще се използва инфраструктурата, хората, производствената база.

- Правилно ли беше решението за държавната помощ за НЕК?

- То беше единственото възможно решение. Тези пари трябва да се платят, за да отпадне плащането на лихвите.

- Кога НЕК ще успее да върне държавната помощ?

- Така, както е поставена в момента НЕК, никога няма да ги върне, дори няма да си помисли за тази възможност.