Г-н тен Берге, с Вас се срещнахме за интервю преди доста време – през май 2009 г. и после преди около 2 години в София. Според Вас, какво се е променило в България за този период и кои са все още нерешените въпроси?

Много се радвам от значимите промени в българския енергиен отрасъл през последните две години. Постигнат е значителен напредък в регулирането и законодателството за енергийния пазар, създадена е независима електроенергийна борса и важните проекти за междусистемни газови връзки напредват. Справяте се добре с наследството от миналото и изглежда има по-конструктивна среда в страната от тази, която видях преди две години и през 2009 г. Затова съм много положително настроен и за бъдещето.

Очевидно, има още много, което може да се подобри, но развитието е в правилната посока. Важно е да продължите напред с реформите и да си сътрудничите на регионално равнище със страните от Югоизточния регион.

Какви резултати очаквате от регулаторния форум, който се проведе в София на 7 и 8 април тази година?

Ролята на енергийните регулатори в процеса за либерализация на пазара е много важна. И това събитие на високо равнище е ключов форум, чрез който да се ангажират участниците в отворен диалог за по-добро разбиране на регулаторните предизвикателства. Само когато те бъдат осъзнати, когато се идентифицират празнотите в регулирането, може да работим за хармонизация на регулаторната рамка.

Сътрудничеството между националните регулатори е важно. Форумът събра 14 регулатори от региона, което е приблизително колкото половината членове на ЕС. Ако регулаторите продължат да работят по този начин и се събират, за да обменят опит и знания, съм убеден, че ще видим напредък много бързо. Няма нужда да се „преоткрива колелото“. Регионалната интеграция е първата стъпка към общите европейски цели на единния енергиен пазар.

Кои са най-спешните въпроси пред европейския енергиен отрасъл и каква роля играе EURELECTRIC в предлагането на решения? Вие казахте по време на първия ден на конференцията в София, че пазарът в Европа не работи.

Прав сте, казах го. В момента сме в преход към декарбонизиран пазар и енергийният микс все повече включва вятър, слънце, хидроенергия, ВЕИ, ядрена енергия – всичките без въглеродни емисии. Всички тези производители генерират електроенергия при пределни цени, които са близки до нула. Това означава, че ще ставаме свидетели на все по-ниска пазарна цена до нива, при които никой вече няма да може да инвестира.

Като резултат от това, правителствата намериха начини да инвестират „встрани от пазара“. Тези механизми покриват средно 50% от електропроизводството, а в някои страни от ЕС – до 67% от общите произведени количества. Ако инвестирате в хибридна система – отчасти пазарна и отчасти с правителствена намеса във ВЕИ и в плащания за капацитет – и във всякакви други временни схеми за подкрепа, то вече няма да имате коректен конкурентен пазар, защото част от парите ще заобикалят пазара. Тази система няма да проработи и EURELECTRIC настоява за премахване на всички форми на правителствена намеса, които в момента са отразени в сметката за електроенергия. Това ще позволи да се постигне конкурентен пазар за капацитети и за гъвкавост на производството със съответните пазарни цени: цена на едро, цена за капацитет и цена за гъвкавост, като по този начин ще се създаде отново необходимата конкурентна среда. Това е необходимо не само в сегашната централизирана среда при предлагането, но и в бъдеще, когато ще сме свидетели на все повече децентрализирани производители и мощности за съхранение на енергия.

Ако искате да сте конкурентни с ваша соларна инсталация, която има конкурентна цена на киловатчас – но няма стойност по отношение на капацитет, защото слънцето не свети през нощта, и която има ограничена гъвкавост, можете да се конкурирате на пазара за енергия (цена за киловатчас). Тази мощност ще е по-малко полезна в пазара за гъвкаво производство и практически няма да се конкурира за предоставяне на капацитет.

Ако вместо това имате газова централа на „стендбай“, нейната цена на киловатчас е по-малко конкурентна, но мощността е по-добра за пазара на капацитети поради „стендбай“ функцията. Така тя може да даде повече гъвкавост дори ако броят часове за производство е много ограничен.

EURELECTRIC предлага да се върви в тази посока за новия енергиен пазарен модел. Трябва да има цена за киловатчас, за гъвкавост и за разполагаемост/капацитет. Считаме, че това е необходимо в краткосрочен план, за да накараме конкурентната среда да заработи отново.

В една нова книга на Лий Ханшер и колеги – „Capacity Mechanisms in the EU Energy Market” са описани многобройните пазари за капацитет в националните пазари в Европа. Мислите ли, че те ще се обединят в единен европейски пазар за капацитет в бъдеще?

В момента имаме комбинация от страни-членки с пазари за капацитети и такива без. Франция, например, има такъв пазар, в който доставчиците на дребно трябва да договорят достатъчно капацитети, за да посрещнат търсенето. Във Великобритания капацитетите се предлагат чрез конкурентни търгове за постигане на определен твърд капацитет. Нехармонизираният подход пречи на функционирането на европейския пазар.

Съвместимостта трябва да се постигне чрез междусистемните връзки, които да помагат за договаряне на капацитети от други страни. Това ще запази поне частично взаимодействие между страните и ще помогне за балансиране на цени и разходи. Ние гледаме уверено в тази посока – към една система, но тя не може да бъде постигната утре. Страните-членки не са готови за единна европейска схема. Ние ще настояваме за нея, но тя не може да се постигне веднага.

Очаквате ли големи промени в енергийната политика на ЕС като резултат от срещата COP21 в Париж?

Когато ЕС обяви целта си за декарбонизация с поне 40% намаление на емисиите парникови газове до 2030 г., което означава 43% за електроенергийния сектор в Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), ние направихме залог за изхода от Парижката конференция.

Очаквам, че целта за 43% ще остане каквато е в момента и че ще бъде постигната и приложена правилно. Също така очаквам, че тази цел ще остане приложима и за индустриалните отрасли до 2030 г. Има значителна опозиция в момента от страна на отраслите стомана, алуминий и цимент, които твърдят, че други части на света не се движат достатъчно бързо в тази посока и че Европа също не трябва да е толкова амбициозна.

Виждаме също така, че отраслите, които не са в обхвата на ЕСТЕ – транспорт, отопление и охлаждане – не се придвижват със същия темп. За да постигнем общата цел от 40% до 2030 г., отраслите от ЕСТЕ трябва да намалят емисиите си с 43%, докато тези извън ЕСТЕ трябва да намалят емисиите си с 30%.

През следващите десетилетия трябва да гледаме не само емисиите от страна на предлагането, но и при потребителите на дребно и да видим какво може да се направи по отношение на декарбонизацията на отоплението, охлаждането и транспорта. Не е достатъчно да имаме електромобили от Tesla – дори ако те произведат няколкостотин хиляди. Искаме да видим по-ясни амбиции в Европа по отношение електрификация на транспорта, която би подобрила качеството на въздуха и шумовото замърсяване в градовете. Искаме да видим повече усилия за електрификация на отоплението и охлаждането чрез термопомпи. Това е гарантиран начин за намаляване на парниковите емисии в тези дейности.

И все пак, постигането на тези цели е дълъг и труден процес, който изисква политическа насока, както и промени в навиците ни и в начина ни на живот.

След COP21 какви са перспективите пред ядрената енергетика? Може ли да очакваме подкрепа и за нея?

Не бих бил в подкрепа на изрична подкрепа извън трите елемента: капацитет, гъвкавост и цена за киловатчас. Ядрената енергия има отличен фактор на разполагаемост, има ограничена гъвкавост и ниска цена на киловатчас. Ако възприемем пазарната структура, за която споменах по-рано, ще видим, че ядрената енергия има шанс при нея, който е доста по-добър от сега.

Но дали ядрената енергетика ще е конкурентна? Това зависи от гъвкавостта на потребителите. Ако ние не се нуждаем от резервния капацитет на ядрената енергия поради готовността на потребителите да зареждат автомобилите си и да адаптират отоплителните и охладителните си системи към наличието или липсата на слънцето, за ядрената енергия ще е трудно. Ако имаме нужда от резервен капацитет поради желанието на потребителите да шофират, да се отопляват или да се охлаждат във всеки един момент – дори ако слънцето не свети, и ако нямаме съоръжения за съхранение на енергия, то тогава ще имаме нужда от ядрена енергетика.

Въпросите зададе Атанас ГЕОРГИЕВ

Интервюто е публикувано в брой юни'2016 на сп. "Ютилитис".

---------------------------------------------------------

Ханс тен Берге е роден в Айндховен, Холандия, през 1951 г. Завършва Химия в Rijksuniversiteit в Утрехт, както и Бизнес администрация в University of Delft. След като работи в редица международни компании, включително Exxon Chemie и Kemira Agro, се присъединява към ENECO Energie през ноември 1998 г. като Управляващ директор на Energiehandelsbedrijf, а по-късно е член на Управителния съвет на ENECO Energie от ноември 1999 г. до януари 2006 г. Няколко години е председател на Пазарния комитет на EURELECTRIC, преди да поеме на основен договор поста Генерален секретар в организацията през 2007 г.