Господин Стойнов, енергийната ефективност е сред приоритетите както на властите, така и на бизнеса в България и по света. Зад това понятие у нас като че ли превратно обаче се разбира само един от неговите аспекти, а именно санирането на сгради като начин за ограничаване на загубите на енергия.

Наистина, енергийната ефективност е нещо много повече от това. За енергийна ефективност можем да говорим както в индустрията, така и в енергетиката, строителството, транспорта. Като цяло става въпрос за комплекс от мерки, които целят да намалят разходите за производство, пренос и потребление на енергия, да ограничат загубите, да спестят ресурси и не на последно място да ограничат щетите за климата. В този сложен пъзел много важна роля играят производствените предприятия и особено електроцентралите, които биха могли да допринесат съществено за повишаването на енергоефективността.

Според Вас фокусът върху мерките за енергийната ефективност един вид временна „мода” ли е или трайна тенденция?

В никакъв случай не бих могъл да кажа, че става въпрос за временно явление. Напротив, енергийна- та ефективност се очаква да нараства като значение както като национално, така и на наднационално ниво. Пример за това е Европейският съюз, който води целенасочена политика за намаляване потреблението на енергия и ограничаване на загубите. Все повече се налага мнението, че мерките за повишаване на енергийната ефективност са средство не само за постигане на устойчиви енергийни доставки, ограничаване на еми- сиите на вредни газове и намаляване на разходите за внос, но и за увеличаване на конкурентоспособността на европейските икономики. За целта обаче е необходимо повишаване на ефективността по цялата енергийна верига, от производството и доставката до пот реблението на енергия.

Как се вписва България в тази картина?

Моето впечатление е, че фокусът на обсъждане по темата у нас е предимно върху обикновеното саниране на сградите, въпреки че вече има реално реализирани проекти и в индустрията.

Всъщност трябва да се подходи комплексно към проблема, включвайки в дискусията и анализ на състоянието на електрическите и топлоцентрали, електропреносните съоръжения, индустриалните консуматори. В момента голяма част от съоръженията в българските централи имат нужда от обновяване, а понякога и пълна замяна, тъй като не отговарят на изискванията за енергийна ефективност и екологичност.

Но подобни инвестиции са не само екологични и целесъобразни предвид поетите от страната ни ангажименти в тази сфера, но и икономически изгодни.

Инвестирането в нови, модерни, високоефективни съоръжения, в частност когенерационни мощности, базирани на газови турбини, гарантира по-къс срок на изкупуване на инвестицията, по-ниска цена на производството и безспорни екологични предимства.

Според Националния план за действие за енергийна ефективност почти 95 % от мощностите за комбинирано производство у нас са на възраст от 20 до 36 години. Съгласете се, че това са съоръжения, които са близо до края на експлоатационния си потенциал и в този смисъл са наложителни мерки по модернизация или замяна, които да отчитат съвременните технологични достижения, както обществените възприятия за нуждата от енергийна ефективност и екологичност.

Гордеем се, че технологиите на Siemens са в основата на най-модерното когенерационно съоръжение за производство на електро- и топлоенергия не само в България, но и на Балканите – това на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД в Пловдив. Негови ключови компоненти са високоефективните газова и парна турбина, произведени и дос тавени от Siemens. С пускането в експлоатация на новата когенерация централата увеличи коефициента си на полезно действие до над 90%. В допълнение централата на ЕВН има в пъти по-ниски нива на емисии, сравнени с други мощности в региона.

В момента се говори много за предимствата и недостатъците на възобновяемите енергийни източници. Според Вас какво е тяхното бъдеще в енергийния микс?

Безспорно, енергията от възобновяемите източници ще играе все по-голяма роля в енергийния микс както у нас, така и по света, като в средносрочен план тя ще бъде една от възможните алтернативи за електропроизводство наред с централи, използващи ядрено гориво, въглища или газ.

Въпреки че процесът на разработване и внедряване на технологии за съхранение на енергия (energy storage) напредна чувствително през последните години, все още не може да се гарантира непрекъснатост на енергоподаването, базирано на електропроизводство само от соларните, водните или вятърните централи. Същевременно консуматорите имат постоянни потребности, които трябва да бъдат задоволявани 24 часа в денонощието.

Знаем, че значителна част от нашите енергийни мощности са проектирани да оперират като централи за „базов” товар и притежават голяма инертност, когато е необходимо динамично регулиране на товарите – тоест не е технически препоръчително и икономически изгодно те да бъдат често пускани и спирани. При това положение има наистина високоефективна алтернатива – паро-газови централи.

Предимството при тях е, че тяхната изходяща мощност може да се регулира, и то в широки граници, като същевременно могат да бъдат пускани и спирани многократно и в кратки срокове. Именно затова развитието на газови централи у нас е предпоставка за пъл- ното използване на потенциала на зелените енергийни технологии без риск за срив на енергийната система. Без да споменаваме, че те са и най-екологичните от всички видове ТЕЦ, а и предвид тенденцията за ниската цена на газа в бъдеще са и най-икономически изгодни.

Какъв е примерът на Германия в това отношение?

В Германия бе дадено началото на т.нар. Energiewende, чиято цел е да подготви Федералната република за енергийните предизвикателства на бъдещето. Но въпреки че реформата предвижда постепенно изключване на ядрените централи и преориентиране към възобновяеми източници, това съвсем не означава, че Берлин е склонен да се откаже от конвенционалните. Както отделни компании, така и комуналните власти продължават да инвестират във високоефективни и екологични енергийни решения, каквито са газовите централи и централите с комбиниран цикъл на производство (когенерация).

Пример за това е Дюселдорф, където нова свръхмодерна електроцентрала с комбиниран цикъл на производство, оборудвана с газова турбина клас H на Siemens, в края на януари бе предадена „до ключ” на клиента – компанията за комунални услуги Stadtwerke Düsseldorf AG. Още преди официалното му приемане съоръжението постави 3 нови световни рекорда в сферата на енергийната ефективност и производителност, вкл. максимална електрическа нетна мощност от 603.8 мегавата (MW) и нетна ефективност от около 61,5%. Високото ниво на ефективност прави електроцентралата изключително екосъобразна. В допълнение блокът „Fortuna” може да произведе до 300 MW за топлофикационната система на Дюселдорф, което също е върхово постижение за този тип централи. Новаторските технологии на Siemens подобряват оползотворяването на горивото до 85%, намалявайки въглеродните емисии до едва 230 грама на киловатчас.

Интервюто е публикувано в в брой април'2016 на сп. "Ютилитис"