Господин Крал, вие сте регионален мениджър на ЧЕЗ за България от октомври миналата година. Какви са основните цели, които искате да постигнете на местния пазар?

Както и в други отрасли с исторически доставчици – като телекомуникациите, в момента сме изправени пред огромна промяна. Бизнес средата се променя за нас и това не включва само либерализацията. Има промени в начина, по който енергията се произвежда и се доставя до потребителите. Трябва да реагираме на това, а в допълнение на тези естествени процеси, бяхме обект и на преследване от негативни компании, които сринаха доверието в сектора. Затова, моите цели са свързани с успешното превеждане на компанията през промените – либерализацията и промените в енергетиката, както и връщането на доверието към компанията и към отрасъла като цяло.

Вие сте били част от управленския екип на ЧЕЗ в Румъния и Албания. Какви са приликите и разликите между техните национални енергийни отрасли и българския?

Трудно е да се отговори, защото всяка страна има различна стартова позиция и различно развитие на енергийния си отрасъл. Например, една от големите разлики е, че България и Румъния са част от ЕС и трябва да следват неговите регулации, докато Албания не е – въпреки че участва в Енергийната общност на ЮИЕ. Също така, Албания има производство на енергия основно от хидроенергийни мощности – това означава затруднения в по-сухи години, докато България и Румъния имат и други централи в електроенергийния микс: ядрени, термични и т.н. Има и разлики относно прилагането на директивите на ЕС. Но като цяло, пазарите не са много сравними.

В Румъния например отдавна е създадена енергийна борса и пазарът е обединен със съседните страни: Чехия, Словакия и Унгария. Това е основно изискване за успешна либерализация на пазара – нещо, което все още предстои в България. По отношение на приликите, определено и в трите страни има недостатъчно инвестиции в разпределителните мрежи, наследени от миналото – имам предвид от последните 50 години.

Има ли добри практики от централноевропейския енергиен пазар, където ЧЕЗ е доста активна, които могат да бъдат приложени в България?

Има както добри практики, така и грешки в Централна Европа, които може да ни послужат като поука. Една от добрите практики е наличието на работещи енергийни борси. От Румъния например можем да вземе примера на задължителното търгуване с двустранни договори през борсата – поне за първите няколко години, тъй като това създава ликвидност на борсовия пазар. Сега, доколкото съм запознат, около три години след старта на този модел, Румъния започва да облекчава правилата и да позволява двустранни договори, които не се търгуват на борсата, а само се регистрират през нейната платформа.

Друга добра практика, този път от Чешката Република, е свързана с предотвратяването на лошо поведение от търговците чрез прилагане на „Етичен кодекс на енергийните доставчици“, приет от националния енергиен регулатор. Също така, правилата за смяна на доставчика предотвратяват лоши практики от новите участници в пазара, които в някои случаи мамят потребителите. Кодексът включва инструкции как да се избягват клаузи с неустойки, както и относно други непозволени практики. Една от лошите практики наскоро беше свързана с малки компании, които твърдяха пред потребителите, че са изпратени от енергийния регулатор и по този начин принуждаваха потребителите да сключват договор с тях. Определено може да се поучим от добрите практики в Чехия за защита на потребителските права.

Какви са очакванията Ви от прилагането на стандартизираните товарови профили и отварянето на пазара за домакинствата?

СТП са едно от необходимите условия за отварянето на пазара към домакинства и малък бизнес. Прилагането на СТП изглежда проста задача, но зад нея стоят доста сложни въпроси, особено по отношение на платформите за обмен на данни между оператора на пазара и пазарните участници. Ще има обмен на много данни от разпределителните компании към голям брой доставчици.

В момента обменът на данни е лесен, защото ЧЕЗ Разпределение България например измерва данните и един голям обем от тях се предоставя на ЧЕЗ Електро България за фактуриране. След прилагането на СТП, ЧЕЗ Разпределение България ще трябва да знае кои са доставчиците във всяка точка на измерване и да им предоставя съответните данни за потреблението. Доставчиците от своя страна ще трябва да предоставят прогнози за балансирането на своите потребители. А пазарният оператор ще трябва да може да събере прогнозите и реално измерените количества, да приложи СТП, да изчисли правилно балансите и небалансите – тъй като периодите на измерване често не започват по едно и също време в началото на месеца, като това поставя големия въпрос как ще се изчисляват небалансите за дните след края на периода на измерване и кой ще е отговорен за разликите между прогнозите и реално измерените данни. Ако тези разлики не се изчислят коректно, може да има абсолютно несправедливо разпределение на разходите между пазарните участници.

В други държави се прилагат различни модели – понякога има закръгляне на данните, понякога първоначално се чака да минат два месеца за изясняване на данните и т.н. Това все още не е достатъчно ясно за нас – как всъщност ще работи този модел. По отношение на отварянето на пазара, има много открити въпроси. Все още не е готов докладът на Световната банка, така че не знаем какъв ще е предложеният пазарен модел и какви ще са стъпките да преминем към него. Целевият пазарен модел е може би не толкова труден за дефиниране. По-важното е да се дефинират фазите и стъпките по пътя към този желан модел и затова ние сме любопитни да разберем какво ще предложи Световната банка.

За да се либерализира напълно пазарът, трябва да се изпълнят и някои предварителни условия, което още не е факт – напълно работеща електроенергийна борса, премахване на кръстосаното субсидиране, обмен на данни между пазарните участници по отношение на балансирането и т.н. Има редица въпроси, на които още не е даден отговор, а тези неща трябва да се изяснят.

Какви други трансформации в електроенергийния пазар може да видим скоро?

Ще отговоря на този въпрос със средносрочна визия. Ясно е, че начинът, по който електроенергията се произвежда и доставя, ще се промени. Т.нар. разпределено производство на енергия ще е факт рано или късно – независимо дали под формата на соларни панели с устройства за съхранение на енергия в домовете или малки когенерации за цехове, училища, болници и др. От модела на големите електроцентрали, които доставят енергия за големи и малки потребители, ще преминем към една мрежа с много повече точки на производство, като повечето от тях най-вероятно ще са от ВЕИ, като това ще доведе до много по-големи изисквания относно диспечирането – както от гледна точка на ЕСО, така и от страна на разпределителните компании.

Една от големите неизвестни е съхранението на енергия и колко бързо то би се разпространило, особено когато цените на батериите спаднат. Видяхме как цените на соларните панели паднаха рязко с масовизацията на производството им и най-вероятно същото ще се случи и със системите за съхранение на електроенергия. Тогава за потребителите ще стане по-интересно да обмислят възможностите за локално производство на енергия. Голяма роля може да изиграят и електромобилите, защото и техните батерии може да се използват за съхранение на енергия, така че сме на прага на голяма революция в енергетиката.

Това ще постави редица въпроси и пред регулирането, защото въпросът е как ще се плаща за енергийните услуги. Този проблем в момента се обсъжда широко на европейско равнище, защото ако притежавате производствена мощност и ползвате мрежата само за резерв, може и да продавате енергия, и да купувате. Въпросът е как да се изчисли цената за разпределение, която в момента се базира основно на потребените количества. Ясно е, че регулацията отива към фиксирани цени за достъпа до мрежата, която ще е нещо като застраховка, че ще имате електроенергия и в тези моменти, когато соларните ви панели не произвеждат енергия. Така че бъдещето е свързано и с въвеждането на фиксирани цени за връзката към разпределителната мрежа на домакинствата.

Пазарът на електроенергия на едро в България все още не достатъчно зрял. Вече имаме енергийна борса, но какво друго трябва да се случи за подобряване на прозрачността и конкуренцията?

В момента имаме само сегмент „ден напред“ на електроенергийната борса. Определено трябва да се въведат по-дългосрочни продукти и балансиране през борсата. Тогава, в средносрочен план, трябва да се създаде и платформа за търговия в рамките на деня. За подобряване на прозрачността, е необходима повече конкуренция – подобно на примерите от други страни, които споменах. Едно от възможните решения за подобряване на ликвидността е, подобно на Румъния, да се въведе задължително търгуване с двустранни договори през електроенергийната борса.

Тази стъпка обаче среща недоволството на енергийните търговци в България. Какви ще са отрицателните ефекти от такава задължителна търговия с двустранни договори през борсата?
Наистина, това е философски въпрос, който води до смесени чувства. Ако не може да сключите двустранен договор извън борсата, тогава като търговец имате повече рискове. Най-големият от тях е свързан с ответната страна по сделката.

Ако аз сключа двустранен договор през борсата и не мога да избера доставчика си, може да се наложи да купя от някого, на когото не вярвам, че е способен да изпълни сделката. Ако искам да купя енергия, която не е налична по вина на доставчика, може да се окажа с вече сключени договори за продажба към моите клиенти – при това на фиксирана цена – които няма да мога да изпълня.

От друга страна, този модел е положителен за ликвидността на пазара. Цялата енергия ще се търгува там и можете да бъдете сигурни, че няма да има непрозрачни договори. Ще получавате и реална цена от борсовата платформа. Определено, наличието на задължително двустранно договаряне през борсата в дългосрочен план не е добро, но за кратки периоди може да осигури ликвидност на пазара.

Какво е състоянието на електроенергийното регулиране в момента според Вас? Виждате ли положителни промени и какви ще са следващите предизвикателства?

Мисля, че е много ясно, че не сме абсолютно доволни от регулирането. Бяхме много недоволни в миналото. Сега наистина виждаме някои положителни стъпки и вярваме, че посоката, в която работи регулаторната комисия, е правилната. Все още не можем да кажем, че регулаторната среда е там, където ние бихме искали да я видим – в едно стандартно състояние. Все още има какво да се направи.

Тенденцията, създадена с решението от юли 2015 г., е в правилната посока, особено по отношение на предварителното (екс-анте) одобрение на капиталовите разходи. Това е задължително за разпределителните компании – да знаят предварително какво могат да инвестират в мрежата и кои от инвестициите ще се изплатят чрез определените цени.

Въпросите зададе Атанас ГЕОРГИЕВ

Интервюто с г-н Крал е публикувано в брой април'2016 на сп. "Ютилитис".