В технически аспект, кои са основните предизвикателства за развитие на инфраструктурата в Централна и Източна Европа?

Йозеф Третина: Основното предизвикателство пред региона на Централна и Източна Европа е свързано с внимателното проектиране, както по отношение на градоустройството, така и по отношение на изискванията за качествено строителство. Тези изисквания трябва да са свързани не само с гаранция от 5 до 10 години, но и да обръщат внимание на качеството на използваните материали.

Когато подготвят проектите си, инвеститорите трябва да отделят повече време и за описание на характеристиките на качественото изпълнение, а не само да попълват тръжната документация и да следят сроковете по нея.

Хана Станкова: Според мен, едно от предизвикателствата е свързано със заместването на националните стандарти с тези на Европейския съюз (които по-скоро дават методически инструкции, а не толкова технически указания). Забелязвам, че в Западна Европа стандартите на ЕС препращат към националните правила, които от своя страна са свързани с местните професионални изисквания.

Подобна връзка не се наблюдава в Централна и Източна Европа.
Други въпрос е липсата на реално измерени данни за различните съществуващи ВиК системи. Така се оказва, че проекти за развитието или рехабилитацията на водния сектор не са базирани на системно събирани данни от GIS системи например.

И не на последно място искам да спомена планирането и реалното развитие на ВиК системите. От нашия опит имаме впечатлението, че някои проекти по-скоро решават конкретни проблеми на местно ниво, а не са част от интегрирани решения свързани с бъдещото развитие на системата.


Кои от добрите практики в управление на инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа може да се прехвърлят в останалите страни от региона?

Х.С.: Една от най-важните задачи трябва да е цялостното планиране на проекта. Техническите решения трябва да са подкрепени и във финансов план като се вземат предвид не само разходите за изграждане, но и разходите за експлоатация.

Нашият опит също показва, че е необходимо да се обръща повече внимание на техническите решения, използването на качествени материали и технологичните методи, които водят до по-дълъг живот на активите. Важно е също така проектантите и операторите или инвеститорите да спазват съответните проектни стандарти.


Кои са добрите практики в Чехия/Румъния по отношение на ВиК инфраструктурата?

Й.Т.: Добра практика е определянето на стандарти за качество при изграждането на нови мрежи и при реконструкция на стари. Тези стандарти са дори по-високи от новите европейски стандарти – по този начин се постига по-добро качество на работата.

Х.С.: В Чехия имаме централни водоснабдителни мрежи, които са исторически
отлично планирани, вземайки предвид бъдещото развитие на регионите. Ето защо и през последните 20 години се фокусираме основно върху пречиствателните станции за отпадъчни води и канализационните системи, които се подкрепят финансово и от програмите на ЕС. Предпочитаният досега подход е използването на пречиствателни станции, в които се събират отпадъчни води от по-голяма територия и са по-ефективни в сравнение с по-малките пречиствателни станции, при които качеството е непостоянно.


Каква е позицията на ХОБАС в Централна и Източна Европа по отношение подкрепата за обмен на опит?

Й.Т.: Това е една от основните ни цели. Необходимо е да се показват, както добрите, така и лошите примери. Опитът ни учи и помага да подобрим уменията си и да използваме знанията си в полза на нашите клиенти и служители.

Х.С.: Мисля, че това е една от силните страни на ХОБАС, защото ние се фокусираме върху техническата подкрепа и споделянето на опита и стандартите за качество на ХОБАС. Организираме семинари в различни страни, показваме на клиентите си нашите производствени предприятия (Например, ХОБАС Австрия откри нов технологичен център през април 2010 г.).

Служителите на ХОБАС членуват в различни професионални организации (като No Dig – CzSTT, професионалния комитет за нормализация, GRIS, водни асоциации и др.) и често са канени да споделят опита в различни конференции.


Какви са очакванията ви във връзка със семинара, който се проведе в България на 2-4 юни тази година?

Й.Т.: Хората от различните страни да се опознаят по-добре и да обменят част от опита си с използването на продуктите на ХОБАС.

Х.С.: Вярвам, че с организирането на подобни семинари ХОБАС успява да представи добри практики за това как и къде могат се използват нашите системи, за да бъдат крайните клиенти максимално удовлетворени.

Освен това се стараем да обясняваме и споделяме опита си от различни пазари, приложенията и начините за инсталиране, да дискутираме предизвикателствата и не на последно място да слушаме нашите партньори, от чийто опит също се учим.

Всичко това се случи на наскоро приключилия семинар на ХОБАС България във Варна, където имаше технически специалисти от поне 7 различни страни, които успяха да споделят опита си и да дискутират неформално след събитието. Вярвам, че българските експерти също имаха възможността да споделят опита и знанията си с ХОБАС. Пожелавам им всичко най-добро и им благодаря за техните презентации.