Интервюто с проф. Атанас Тасев беше публикувано в брой януари/февруари 2016 г. на списание Ютилитис
_____

Проф. Тасев, наскоро празнувахте 70-годишен юбилей. Каква е равносметката Ви от работата за енергийния отрасъл през последните години и кои проекти са Ви донесли най-голяма удовлетвореност?

Ако използвам метафора, ще отговоря с въпрос: „Може ли един родител да направи рангова класификация на своите деца? Естествено – не. За него всички са любими, макар и с различни характери. Фактически моята дейност в енергетиката започна през 1998 г. в качеството ми на главен икономически съветник в „Булгаргаз“. Преди това съм имал активна научна и преподавателска дейност (повече от 100 публикации и 18 изобретения) до 1990 г.

В условията на прехода след 1989 г. преминах през консултантския бизнес, банковото и застрахователно дело, което в съвкупност със сериозната ми математическа подготовка позволи да стартирам убедително в преговорния процес с „Газпромекспорт“. От доста години съм направил публично достояние факта, че откритата от мен груба структурна грешка във финансовия модел на руската страна, определящ размера на таксата за транзитиране през нашата страна на около 18 млрд. куб. м руски природен газ, доведе до значително завишаване на индикативната такава, в наша полза.

През следващите години като консултант на Световната банка участвах при съставянето на нормативната уредба на Комисията за енергийно и водно регулиране. По-нататък, като консултант на Комитета по енергетика, анализирах финансовите модели на т.нар. „американски централи“, където, ползвайки инерцията, придобита в „Булгаргаз“, открих „дефекти“, което позволи да се намалят с повече от 12,5% предварително договорените цени на електроенергията за период от 15 години. За същия период направих финансовия модел на цената на въглищата от комплекса Мини Марица-Изток, въвеждайки за първи път инструмент на „ценови профил“, както и първия съвременен финансов модел за стартиране на проекта АЕЦ „Белене“.

Имам принос за вземане на важни решения за ХЕК „Горна Арда“, рехабилитацията на ТЕЦ „Марица-изток 2“, съгласно проекта на Японската банка за развитие. Бях член на Консултативен съвет за реализация на проекта АЕЦ „Белене“ и Групата за управление на проекта. През периода 2003-2007 г. като общински съветник и председател на Временна комисия за контрол на „Топлофикация София“ съм правил аналитични сценарии за оптимизация на процесите и технологична реконструкция на база високотехнологични модули. Намесих се и във финансовия модел на концесионера „Софийска вода“, където открих калкулирани неправомерни разходи за около 160 млн. лв. до края на концесионния период.

Докоснах се и до тайните на законотворческия процес по време на мандатите на 40-то и 42-то Народно събрание като главен експерт на Комисията по енергетика. И сега активно следя процесите в енергетиката на база на разработен от мен цялостен модел на паричните потоци и взаимовръзки в отрасъла, което ми позволява да правя независими анализи, базирани на числа. Както казва народът – числата са най-упоритото нещо.

Като финал на подробния ми отговор мога да кажа, че през целия период на прехода, никога не съм се занимавал с рутинна дейност, а това, за един човек със склонност към академизъм, е наистина щастие.


Кои са най-важните теми и най-големите предизвикателства за българската енергетика в момента?

Българската енергетика има две важни предизвикателства.

Първото е свързано с ликвидация на последствията от прекомерната конюнктурна политическа намеса в управлението на дейностите в държавната енергетика и в работата на КЕВР. Последствията от тези действия доведоха до тежки финансови дебаланси в енергийната система, най-тежкият от които е текущият тарифен дефицит, възлизащ на около 800 млн. лв. годишно. Ако не бяха предприети законови промени, този дефицит, свързан с неправилната тарифна политика в сектор ВЕИ, щеше да стигне до края на преференциалния период с натрупване до около 14 милиарда лева. Мораториумът върху въвеждането на нови ВЕИ, нормативните ограничения по „разполагаемост“, преференциране на електроенергията само в „принуден“ режим на заводските централи и високоефективните когенерации, както и създаването на Фонда за гарантиране на стабилността на енергетиката, в рамките на новия ценови модел на КЕВР, доведе до почти пълна ликвидация на текущия тарифен дефицит. По моя оценка остава текущ дебаланс около 100 млн. лв., който при определен сценарий може да бъде компенсиран, заедно с натрупания в НЕК тарифен дефицит от 1,5 милиарда лева.

Вече съм предложил подобен сценарий, аналогичен на сценария на Световната банка, приложен в периода 2002-2005 г. Предимствата на сценария са в „щадящия“ ценови режим за крайния потребител, прозрачност и предвидимост (ценовата рамка е ясна за 3-4 години напред). Едва тогава ще трябва да се помисли за ликвидация на проблеми, свързани с нормативната декапитализация на енергетиката, довело до акумулирани проблеми, свързани с невъзможност да се правят целесъобразни капиталови и инвестиционни разходи, което поставя под риск функционирането на системата като цяло.

Както веднъж коментирах, ние можем да останем и без централи, но прилагайки принципа на „виртуалната централа“, можем да внасяме ток. Без наличие на надеждно функционираща мрежа (високо и ниско напрежение) и при излишъци на енергия, няма да гарантираме електрозахранване на всички потребители. Кредитните задължения на НЕК за проектите ХЕК „Цанков Камък“ и АЕЦ „Белене“ със задбалансови пасиви нямат пряко отношение към ценообразуването в сектора и при определени сценарии, базирани на предстоящия „ренесанс“ на ядрената енергетика, могат да бъдат ликвидирани. При това може да се минимизира и рискът от негативно за нас решение на арбитражния съд в Женева – „Атомстройекспорт срещу НЕК“.

Второто предизвикателство е свързано с изводите и препоръките на ЕП в контекста на взетите решения по време на Конференцията на ООН за климатичните промени (COP 21) от 30 ноември до 11 декември 2015 г. След това събитие реакцията на ЕП беше светкавична. С последния доклад по проблемите на енергетиката, в контекста на климатичните промени, се дават насоки за „ядрен ренесанс“, в качеството на източник на безалтернативна енергия в секторите „базова“ и „безкарбонова“, както и на сектор ВЕИ, в съчетание със системи за интелигентно управление („интелигентни мрежи“), при развитие на мащабно участие на „активните потребители“ като резерв за оптимизация и балансиране на процеса „производство-потребление“ в реално време.

Добрата новина за сектор ядрена енергетика се съчетава с недобрата за „карбоновата“ ни енергетика. Пътната карта на ЕК за електроенергийния сектор предполага декларативно „зануляване“ на емисиите СО2 до 2050 г., като постепенно нормата за допустими емисии периодично ще се намалява. Общото мнение предполага към 2050 г. делът на ядрената енергия да бъде около 50%, сектор ВЕИ 37-40%, останалото за маневрени газо-турбинни модули и когенерации.

България има достатъчно потенциал и опит да посрещне предизвикателството „ядрен ренесанс“, както в сектор когенерация и ВЕИ. Проблемът за съдбата на сектор „въгледобив“ и ТЕЦ на въглища стои открит, без никакъв, поне до момента, публичен сценарий. Това означава методите за управление на отрасъла да станат „проактивни“ (изпреварващи). Проблемът следва да бъде изведен, в това число и на публичен дебат, като високоприоритетен.


Газовите проекти са една от най-актуалните теми, които анализирате. Какви са очакванията Ви за реализацията на газовия хъб „Балкан“, за проектите от Южния газов коридор и за Южен поток?

Става все по-трудно да се правят прогнози в този сектор поради високата турбулентност при процесите за вземане на решение, породена от доминирането на геополитическия фактор. Известно е, че Путин взе решение за спиране на проекта „Южен поток“(ЮП) и преформатирането му като „Турски поток“, чисто емоционално. Проектът ЮП и преминаване на трасето му през България не беше сантимент на фактора „българо-руска дружба“, а предварително извършени разчети, които определяха това трасе като икономически най-привлекателно. Русия не криеше още от началото на дейностите по проекта, че той е силно доминиран геополитически и че задачата е да се направи „байпас“ на Украйна, поради политическата й нестабилност. Като доказателство на тезата – спиране на транзита през Украйна през 2009 г., ежегодните ценови и дългови спорове, а върхът – въведеното от 1 януари 2016 г. едностранно увеличаване трикратно на транзитната такса от 2,7$/1000 куб. м/100 км – на 7,9$ или за транзит през Украйна, средно „Газпром Експорт“ ще заплаща около 39,5$ за всеки 1000 куб. м или за транзит общо около 4 млрд. годишно.

Едновременно с това и насрещната претенция на Украйна срещу „Газпром“ за 4 млрд. долара „за злоупотреба с монополна позиция“. Това, на фона на спадащите котировки на нефта и дериватите, нанася сериозен финансов удар на „Газпром“. Всичко това може да накара Русия да ускори строителството на „Северен поток-2“ и тогава се получава баланс за ЕС, както следва: „Северен поток 1, 2“ – 110 млрд. куб. м/годишно; „Ямал“ през Беларус – 30 млрд. куб. м/год. или общо 140 млрд. – достатъчно да покрие експортната квота за ЕС. Лошото е, че през 2019 г. или по-рано може да се прекъсне транзитът през Украйна, като ни лиши от 18 млрд. куб. м/годишно транзит и да превърне транзитната ни система в подходящ за скрап обект.

Нашият отговор на тези предизвикателства е проектът за газов хъб „Балкан“, който, както е известно, има подкрепата на ЕК. Газовият хъб, както всеки план Б, има редица условности, а те са: хипотетични очаквания за собствен добив на газ в значителни количества, внос и/или транзит на „азерски“ газ (поставен под въпрос във връзка със събитията около Сирия и влошените отношения Русия-Турция), внос и/или транзит на втечнен газ (необходимо е участието на Гърция за изграждане на регазификационен терминал в Егейско море), необходимост от изграждане на нова газова инфраструктура за връзка с пазарите на ЕС, необходимост от допълнителен капацитет на газохранилището „Чирен“ или строителство на ново.

Имаме класическа ситуация, при която въпросите са повече от възможните отговори. По важното е, че се прави опит за проактивност, изпреварване на събитията, което е ново в нашата енергийна политика и следва да се подкрепя.


Какви решения трябва да се вземат за стабилизиране на електроенергийния отрасъл? Как ще се отрази либерализацията върху обществения доставчик НЕК и върху БЕХ?

Основните проблеми на НЕК възникнаха след взетото решение тя да бъде балансьор на паричния поток в сектор ВЕИ във връзка с прилагането на „принципа на пощенската марка“ при определяне на цените в сектор ВЕИ. Какво означава това? Цените на ВЕИ в отделните сектори са еднакви за цялата страна, териториалното разпределение – не. Оказа се, че фотоволтаичните паркове са с най-голяма инсталирана мощност в района на компанията ЕВН. Това се съчетава с по-малкия брой консуматори на електроенергия, при това на висока цена. Сумарният паричен поток за ЕВН от потребителите не е достатъчен за изплащане на високите преференциални цени на ВЕИ.

В другите райони имаме обратен ефект. Тогава, съгласно модела, НЕК събира целия паричен поток от сектора и го преразпределя, аналогично на алгоритъма за дялово разпределение в рамките на етажна собственост при топлофикационните услуги. С решението на ДКЕВР от 2012 г. не беше отчетено наличието на нови инсталирани мощности фотоволтаици от около 950 МВт и около 100 МВт ВяЕЦ, което породи явлението „текущ дефицит“.

С „новия ценови модел на КЕВР“, с изравняване на отговорността „бит“ и „индустрия“ към добавката „задължение към обществото“ в размер на 40,21 лв./МВтч, завиши разходите за индустрията със 370 млн. на годишна база, но завиши и приходите на НЕК с 224 млн. лв. Публичният натиск на индустрията, последвано от корекция на „задължение към обществото“ до 27,34 лв./МВтч, намали техните разходи, но „занули“ приходите в НЕК в този раздел, с което отново постави модела в неравновесен режим.

„Новият модел“ е сериозен аналитичен инструмент, който позволява да се отчита и влиянието на „отварянето“ на свободния пазар. Например, ако предвидените 15 млрд. кВтч годишно за регулирания пазар се насочат за повишаване ликвидността на свободния пазар, интересите на НЕК няма да пострадат, ако цената на микса се повиши от 119,89 лв./МВтч на 126,5 лв./МВтч. Ако тази промяна не се състои, то веднага се формира допълнителен дефицит от 51 млн. лв.

По същия начин при падане (на 50%) на пазарните цени на свободния пазар от индикативните 73 лв./МВтч ,отново при промяна на цената, на която НЕК продава на регулирания пазар, и размера на добавката „задължение към обществото“, тогава моделът е в равновесие. Ако не се променят, НЕК ще калкулира загуба от 61 млн. лв. Новият модел като аналитичен инструмент има пряко отношение към повишаване ликвидността на борсовата търговия, защото позволява преференциалната енергетика да мине в пазарна експозиция по формулата: „задължително изкупуване по пазарни цени ,плюс динамична оценка на величината задължение към обществото“.

Тези примери показват, че при правилно боравене с новия инструментариум, НЕК и енергетиката, включително БЕХ, ще бъдат в равновесие. При некомпетентно боравене, новият подход може да задълбочи финансовите проблеми на НЕК, на енергетиката като цяло, включително и на БЕХ.

Що се касае до ролята на БЕХ, той по определение е мощен инструмент за реформи. Мощните инструменти са опасни. Те могат да съзидават, но и да разрушават. Моето мнение е – не пипайте БЕХ. Поработете с „фините настройки“.


Какви са наблюденията Ви за работата на КЕВР, особено след законовите промени от март 2015 г.? По-независима ли е Комисията в работата си и какво може да се подобри в регулирането на енергийните и ютилити отрасли?

Както формулирате въпроса, понятието „независимост“ е условно. Трябва да говорим за различна степен на зависимост, която, очевидно с промяна на статута на ДКЕВР (КЕВР), намали прякото влияние на политиците върху оперативната работа. Този аналитично-консервативен институт по определение трябва да има независима политика, но моделът не работи в условията на криза.

Случаят „Борисов“ подсказа, че Регулаторът е перфектен, сертифициран инструмент за сваляне на правителства. Достатъчно е само да вземе икономически, а не политически модулирани решения, и Правителството пада.

Сега ситуацията е по-различна. Политиците видяха до какво може да доведе намесата им и реално оставиха Регулатора да действа съобразно законовата рамка, дадена от Парламента. Освен това, Председателят доц. Иванов възприе перфектен формат за общуване с политиците, а именно – „ При тази законова рамка – импликативно – това е резултатът! Променете рамката – ще получите друг резултат!“. „Противното е „подбудителство за документално престъпление“. И, както виждаме – сработи.
____________

Атанас Тасев е роден на 26 октомври 1945 г. в Свиленград. Завършил е „Автоматика и телемеханика“ в Киевския политехнически институт. Професор по кибернетика и информатика. Финансов анализатор в преговорите между „Булгаргаз“ и „Газпром“ и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти – АЕЦ „Белене“ и ТЕЦ „Марица изток“ (1, 2 и 3). Бил е член на междуведомствения консултативен съвет към Министерския съвет по проекта „Белене“и групата за управление на Проекта, главен експерт в Комисията по енергетика в 40-то и 42-ро Народно събрание; общински съветник от НДСВ в Столичния общински съвет; „Почетен гражданин“ на София.