Г-н Бурханларски, бихте ли представили дейността на „Еолика България“ ЕАД?

„Еолика България“ е дъщерна фирма на испанската индустриална енергийна група Enhol, която се занимава изключително с разработване на ветроенергийни проекти . Характерно за нея е, че изпълнява своите проекти от А до Я – измерва ветровия ресурс, закупува терените, изготвя проект и цялата документация с разрешителни, съгласувания с местната и централната администрация, извършва строежа и пуска в експлоатация. Това гарантира срещу евентуални пропуски, ако бъде закупена готова документация – преди всичко свързана с ОВОС. Има случаи в Североизточна България, когато големи фирми са закупили готова документация и сега се налага да правят корекции, а това струва много пари.

По този начин разработихме нашия ветроенергиен парк „Суворово“ в землището на едноименната община. Той беше замислен с мощност от 100 MW. Имахме и други проекти – в общините Ветрино, Нови пазар и Кула (Видинско), но се отказахме от тях, след като настъпиха неблагоприятни ситуации през 2012 г. Така подготвеният парк в „Суворово“ остана с 60 MW. Но цялата работа за това електроенергийно съоръжение беше извършена за 100 MW. Както подстанцията, така и присъединителният електропровод бяха изчислени за тази мощност. Затова считаме втората част на този проект от 40 MW за замразена – както са замразени и останалите ни 3 проекта с обща мощност от 130 MW.

Работата по „Суворово“ започна през 2004 г. с измерване на ветровия ресурс. Извършихме пуска през 2012 г. На всеки, който познава историята на това съоръжение, му прави впечатление голямото забавяне. Няколко са причините – административно-бюрократични и корупционни. Забавянето се случи и въпреки факта, че през 2007 г. бяхме обявени за инвеститор I клас, което предполага ше улеснения от централната и местна администрация, но ние не получихме такива улеснения.

Инвестицията за изграждането на този ветропарк от 60MW е 106 млн. евро с кредитни линии от Европейската банка за възстановяване и развитие, Черноморската банка за търговия и развитие и Уникредит Булбанк. Произведената от парка „Суворово“ енергия е достатъчна да захрани град със 7 хил. жители, като същевременно спестява 56 хил. т въглеродни емисии годишно, което е съществен принос в екологичните усилия на България.

В Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници до 2020 г. са предвидени 1256 MW ветроенергий- ни мощности в края на периода, а в момента са около 700 MW. Същевременно за фотоволтаичните централи са заложени 303 MW към 2020 г., а в момента те са над 1000 MW. Защо се получи това разминаване между цели и постижения?

Има значителна разлика между фотоволтаичната и вятърната енергия – можем да я видим още при реализацията на един проект с всяка от двете технологии. За изграждането на фотоволтаичната инсталация се ползва опростена процедура и документация, докато за един ветроенергиен парк са необходими години трудни „битки“ с местната и централна администрация.

За отбелязване е, че големите ветроенергийни паркове у нас са собственост на доказали се в този бранш чуждестранни фирми. Те дават лице на ветровата индустрията в България, защото представляват почти половината от инсталираните ветроенергийни мощности в страната.
Съществена е разликата между нас и фотоволтаиците в преференциалната цена. По данни на Министерството на енергетиката от септември 2014 г., средната цена на фотоволтаичната енергия в България е 501 лв./MWh, докато средната цена на вятърната енергия е 185 лв./MWh. Но между 2008 и 2012 г. капиталовите разходи за изграждане и пуск в експлоатация на ФЕЦ бяха намалени до 80%. В същото време се запази високата преференциална цена.

Защо отговорните институции пропуснаха да намалят пропорционално преференциалната цена спрямо намалените капиталови разходи? Това стана причина за т.нар. фотоволтаична „експлозия“ в първите 6 месеца на 2012 г., когато бяха обявени нови 908 MW фотоволтаични мощности. Любопитно е да се отбележи, че някои от собствениците на такива инсталации са в близки родствени и други връзки с висши служители на НЕК, ЕСО и на електроразпределителните дружества.

Очевидна е голямата разлика в преференциалните цени между двете възобновяеми енергии.
Очевидни са и финансовите предимства на фотоволтаичната енергия след „експлозията“ от 2012г. Именно поради това се налага диференциран подход към двете ВЕИ-технологии, когато институциите регулират дейността им и ги облагат с данъци и такси.

А защо не се промени цената на фотоволтаичната енергия при намаляването на капиталовите разходи? ДКЕВР работеше в рамките на стария ЗВАЕИБ, който позволяваше малки годишни изменения на цените. В забавянето на законовите промени чак до 2011 г. ли се крие причината за тази „експлозия“ от проекти или в избора на неправилен модел за подкрепа?

Това, което се случи, е преди всичко поради липса на административен капацитет – в предишния състав на ДКЕВР. Тази липса на капацитет им попречи да предвидят фотоволтаичната „експлозия“.
В България е абсурдно съотношението между вятърните и фотоволтаичните мощности. Такова съотношение в Европа няма. У нас то е 697 MW ветроенергийни срещу 1038 MW фотоволтаични. За сравнение, в Испания при 23 000 MW ветроенергийни мощности има само 4 900 MW фотоволтаични мощности. Да не би в Испания слънчевият ресурс да е по-слаб? Точно обратното! Но в Испания има строг контрол върху развитието на по-стимулираната фотоволтаична енергия, докато при нас този контрол е изтърван поради липса на административен капацитет, както вече отбелязах, и поради корупция.

Как последните законодателни промени се отразяват на ВЕИ сектора и по-специално на ветроенергийните паркове?

Както предишните, така и настоящите промени имат за цел по косвен път да намалят значително преференциалните цени във ВЕИ сектора. Но това най-остро го чувства вятърната енергия.
На пръв поглед замисълът на Фонда за сигурност за електроенергийната система е добър, но реализацията му ще създаде сериозни проблеми на ветроенергийните фирми и на държавните компании АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ и НЕК, които и сега са под финансово напрежение. Отнемането на 5% от производството им ще прелее чашата на и без друго финансовото неравновесие.

Ние от ветровата енергия и без тези отчисления сме с големи финансови проблеми. Когато ДКЕВР ни утвърждаваше възвращаемост около 8%, на базата на която банките ни отпуснаха кредити, бяхме много внимателно изследвани и след като се доказа, че инвестицията може да бъде възстановена, започнахме работа. След това, обаче, се случиха други събития. Имаше един данък от 20%, който беше отменен от Конституционния съд, но ние в продължение на 7 месеца го плащахме. Едновременно с това ДКЕВР издаваше решения за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа – първо в размер на 10% от производството, после 2.45 лв./MWh, сега е 7.14 лв./MWh.

Първите две такси бяха съдебно отхвърлени, такава ще е съдбата и на настоящата, но ние си плащаме. Е как ще постигнем 8% възвращаемост, особено като при- бавим и новия налог за т.нар. „балансиране“, което е нов, тежък удар за ветровата енергия.

Балансирането започна през юни 2014 г. За първите месеци тази операция ни струваше малко над 30% от производството, после остана между 20-25%. Като координатор на специалната балансираща група, НЕК обобщава по своему нашите прогнозни графици и ги предава на ЕСО.

Проблемът е, че ние и досега не знаем какво се случва между НЕК и ЕСО – това е една „черна кутия“, в която се извършва калкулацията. На нас ни се предоставят крайните данни за небалансите. Ние не знаем как се преразпределят те, как се извършва калкулацията. До изменението на закона през юли т.г. НЕК си позволяваше да променя нашите прогнози. След като Парламентът забрани да го прави, небалансите спаднаха до 15%, а през септември са малко над 14% за Еолика България ЕАД.

Ние продължаваме да настояваме за прозрачност при балансирането. За сведение, в Европа тази операция отнема от 3% до 5% от производителите на ветрова енергия.

Какви са причините за тежкото финансово състояние на НЕК? Какви може да са мерките за стабилизиране в отрасъла?

Причината е в задължителното изкупуване на енергията на високи цени по дългосрочни договори и едновременно с това НЕК, като доставчик, продава на по-ниски цени. Маржът между двете операции създава големия дефицит.

Според прогнозните данни на Министерството на енергетиката до края на първото шестмесечие на 2015 г., НЕК трябва да плати на AES Гълъбово и КонтурГлобал Марица Изток 3 над 1 млрд. лв., 665 млн. лв. на фотоволтаиците, 500 млн. лв. на когенерациите и 253 млн. лв. за вятърната енергия. Високите преференциални цени на фотоволтаичната енергия и когенерацията са вторият воденичен камък на НЕК, след американските централи.

Ние от ветроенергийния отрасъл считаме, че предприетите мерки са малко позакъснели, но и съществени и ако бъдат изпълнени изцяло ще дадат сериозен положителен резултат. Приветстваме проверките, които започна АДФИ в сектора ВЕИ, но след като бяха проверени големите ветроенергийни фирми и не беше открито никакво нарушение, дотам спря публичността. Не се знае какво става по-нататък и затова настояваме резултатите от тази проверка да бъдат публично оповестени. Трябва да стане ясно кой какво е инвестирал, какъв е произходът на парите, с каква строителна и друга документация са изграждани обектите, както и кога е фактическият пуск на ВЕИ-инсталациите. Ще бъдат открити много нередности във всеки един от тези елементи.
Приветстваме уреждането на отношенията между двете американски централи и НЕК, което ще спести милиони левове на държавната компания. Положително, макар и плахо, е обявеното наскоро намаление на преференциалнита цена на когенерациите, която е по-висока от цената на ветроенергийните мощности.

Положителен ефект ще има и съкращаването на разходите в държавните енергийни фирми с 10%.
Не можем обаче да се съгласим с начина, по който беше въведен данъкът от 5% върху производството на електроенергията за създаване на Фонда за сигурност на електроенергийната система. Този налог, както и данъкът от 20%, който беше отхвър- лен от КС, бяха приети набързо, без убедителна обосновка, без да се консултират институциите с производителите и без изясняване на последствията. Без обосновка ДКЕВР приложи и всички онези решения, свързани с таксите за достъп. Това отново говори за липса на административен капацитет – прибързани решения, без поглед върху последствията за всички участници.

Съвършено неприемлив за ветроенергийния сектор е начинът, по който беше наложено на ВЕИ т.нар. „нетно специфично производство“. „Еолика България“ подписа търговски договор с НЕК за продажба на електроенергия по преференциална цена до 2250 часа средногодишно производство.
Сега, със специфичното нетно производство, се оказва, че ние ще ползваме преференциалната цена само до 2000 часа. Но нашата възвращаемост е изчислена при праг 2250 часа, т.е. при 2000 часа ние няма да я постигнем. Това е още един удар по ветроенергийния отрасъл. Оказва се, че всички мерки на институциите за подобряване на финансовото състояние на НЕК са свързани с натиск срещу ВЕИ. Затова непрекъснато обжалваме пред съда мерките, които заплашват да предизвикат серия от фалити във ветровата индустрия. Вече близо хиляда дела са заведени в съдилищата.

Не се ли безпокоят управляващите от толкова много дела, някои от които вече са спечелени от ветроенергийните фирми. Но това се отразява на инвестиционния имидж на България. И се чудим, защо намаляват чуждестранните инвестиции. Просто инвеститорите не искат да влагат в една непредсказуема институционална среда, където нормативната и регулаторна база се променя много често и непредвидимо.

Планираш днес на базата на едни норми, след година или месеци може да се окаже, че сметката ти не е вярна, какъвто е случаят с Еолика България ЕАД, която в резултат на нескончае- мите промени в регулаторната база се оказа в изключително тежко финансово състояние.

Как си представяте бъдещия пазарен модел, в който НЕК ще продава все по-малко количества на регулирания пазар, а е страна по договорите с вашата компания и с останалите големи ВЕИ? Как ще се отрази либерализацията?

Откровено казано не си го представям и затова съм притеснен. Никой не ни обяснява как ще ни бъдат гарантирани преференциалните цени. Това, което ни се казва, е, че ще излизаме на либерализирания пазар, където не можем да се състезаваме с нашите преференциални цени.

Но ние трябва да си върнем направените инвестиции. Кой ще ни го гарантира? Така, както ни се обяснява в момента, излиза, че ще го гарантира Фондът. Преди малко говорихме за него и пак ще кажа – ние се съмняваме, че в този фонд ще бъдат събрани достатъчно средства, за да се гарантират преференциалните цени. Освен това, не сме сигурни, че ресурсите на фонда ще се използват само за гарантиране на преференциалните цени на ВЕИ. От практиката знаем, че когато се съберат такива големи средства, правителството може да си позволи да пренасочи част от тях за друг сектор. Това ни притеснява. Затова е необходима реформа, която трябваше досега да се извърши, за да гарантира интересите на всички участници в енергопроизводството – и на държавните предприятия, и на частния капитал.

Но трябва да бъдат защитени и интересите на широките слоеве от населението, които ще посрещнат трудно неизбежно повисоките цени на тока в резултат на либерализацията на пазара на електроенергия. В много европейски държави се осигуряват добавки на социално слабите домакинства, за да се покрият разликите от повишаването на цените на електроенергията. Това може да бъде използвано като модел и в България.

Въпросите зададе Атанас ГЕОРГИЕВ

Интервюто е публикувано в брой декември на сп. "Ютилитис".