Срещнахме се с г-н Свиланович по време на конференцията „Energy Security and Energy Infrastructure in South East Europe”, организирана от Института за енергиен мениджмънт (EMI) и Дипломатическия институт към МВнР в София. Акцент в разговора ни, публикуван в списание ЮТИЛИТИС, са актуалните предизвикателства в Югоизточна Европа
___

Г-н Свиланович, кои са основните енергийни предизвикателства за страните от Югоизточна Европа?

Често се предполага, че най-големият стимул за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа (ЮИЕ) е перспективата за бъдещо членство в Европейския съюз. Регионализацията, чрез създаването на по-големи пазари, създава привлекателни за инвестиционна подкрепа общности, като същевременно осигурява най-ниските възможни икономически цени. Преструктурирането на енергийния сектор също така предлага по-голяма прозрачност и премахване на корупцията.

Техническите предизвикателства за постигането на тези цели водят до още една група проблеми, тъй като качеството на регулирането в Югоизточна Европа изостава от това в страните от ЕС и това повдига въпроси за възможността да се изпълнят реформите по един ползотворен начин. В това отношение, Енергийната общност, като основен регионален фактор в тази сфера в ЮИЕ, среща редица допълнителни предизвикателства. Едно от най-големите сред тях е съобразяването със сложните задължения, на които се базира Европейският модел за либерализация на енергийния пазар. Като имаме предвид технократските предизвикателства на тяхното спазване, съществува загриженост за това дали страните от Енергийната общност, които се различават по отношение на показателите за регулиране, ще могат да се справят с тези изисквания.


Какво е настоящото ниво на сътрудничество между парламентите на страните от региона по отношение на енергетиката?

Имаме активно сътрудничество между парламентите от региона по въпросите на енергетиката. Една от най-скорошните общи инициативи, подпомогнати от Съвета за регионално сътрудничество (СРС), беше конференцията на парламентаристи от страните в региона на Югоизточна Европа под надслова „Енергетика. Развитие. Демокрация: Как успешният диалог за политиките може да осигури устойчиво енергийно потребление и опазване на климата в Югоизточна Европа?“, която се проведе в Подгорица, Черна гора, в края на септември 2015 г. Тази конференция беше част от регионалната инициатива „Обществен диалог за устойчиво използване на енергията в Югоизточна Европа“, която се провежда с подкрепата на СРС и Дружеството за международно сътрудничество (GIZ), както и с програмата „Open Regional Fund for South East Europe – Energy Efficiency“.


Какви ще са ефектите от развоя на събитията в Македония и Босна и Херцеговина по отношение на перспективите за нови енергийни коридори в Югоизточна Европа?

Босна и Херцеговина, БЮР Македония и регионът трябва да осъществят осезаеми подобрения на своята взаимна свързаност. Ниската степен на свързаност на икономиките от региона по отношения на пътища, жп транспорт, вода, въздух и енергийни мрежи спира растежа на пазарите. Движението на стоки, услуги, капитали и хора в региона зависи не само от добрата инфраструктура, но и от поносимите цени на услугите. Очакват се значителните инфраструктурни инвестиции в транспорта и енергетиката да разширят достъпа до пазарите и да подобрят свързаността на частния сектор и на обществеността от Босна и Херцеговина, БЮР Македония и ЮИЕ като цяло както в регионален аспект, така и с Европейския съюз.


Стратегията за Енергиен съюз от февруари 2015 г. призовава за повече сътрудничество между Европейския съюз и най-близките му съседи. Как ще се отрази това на страните от нашия регион?

Въпреки някои проблемни обстоятелства, съм дълбоко убеден, че „Енергийният съюз“ сам по себе си и неговото разширяване за Югоизточна Европа е осъществим проект, ако има достатъчно политическа воля от всички страни. Сигурността, конкурентоспособността и устойчивото развитие остават трите стълба, върху които са разположени перспективите за сигурност и икономическо развитие в Югоизточна Европа, поради което ние ще сме отговорни за ускоряването на усилията за премахване на пречките пред развитието на един истински Енергиен съюз, допълнен с регионални енергийни мрежи и със сигурни енергийни международни външни отношения.


Какви са очакванията Ви от конференцията, която се организира в София от Института за енергиен мениджмънт и от Дипломатическия институт?

Бих желал да поздравя Българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и най-вече българския Дипломатически институт и Института за енергиен мениджмънт за организирането на това важно събитие и за поставянето на темата за регионалното сътрудничество в енергийния отрасъл на такова важно място в дневния ред за регионално сътрудничество. За мен ще е чест и удоволствие да презентирам на тази среща и да споделя вижданията за проблемите на енергийната сигурност и на енергийната инфраструктура в Югоизточна Европа. Очаквам на този форум да се чуе гласът на икономиките от ЮИЕ, тъй като дискусиите за енергийната сигурност и енергийната инфраструктура в ЮИЕ трябва да се разглеждат в широкия контекст на актуалните събития. Вярвам, че конференцията „Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа“ ще осигури именно такъв по-широк контекст.
_______________

Горан Свиланович заема поста Генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество на 1 януари 2013 г., като мандатът му бе удължен за нов тригодишен период от 1 януари 2016 г. по време на срещата на високо равнище на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) в Тирана на 26 юни 2015 г.
Сръбски дипломат и политик, преди това той е бил Координатор на дейностите по икономика и околна среда към Организацията за сътрудничество и развитие в Европа (2008-2012 г.). През ноември 2004 г. става Председател на Работна група I (Демократизация и човешки права) в Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, където остава до края на 2007 г. Бил е член на Групата за преглед на Пакта за стабилност, която предлага трансформирането му в Съвет за регионално сътрудничество.
От 2000 до 2004 г., г-н Свиланович е бил Министър на външните работи на Федерална Република Югославия, която бе преименувана на Сърбия и Черна гора през 2003 г. Между 2000 и 2007 г. е депутат в Сръбския парламент. Бил е Президент на политическата партия Граждански алианс за Сърбия между 1999 и 2004 г.
С докторска степен от университета Унион в Белград, магистър по право от Университета в Белград. Г-н Свиланович е учил и в Института по човешки права в Страсбург, Франция, Университета на Саарланд в Германия, както и в Европейския университетски център за мир в Щатшлайнинг, Австрия.
Г-н Миланович е работил с множество организации и комитети като Центъра Centre for Antiwar Action (1995-1999 г.), Международната комисия на Балканите (2004-2006 г.) и Белградския център за човешки права (2007-2008 г.). От 2008 г. г-н Свиланович е асистент по Право в Университета Унион в Белград.
Горан Миланович говори сръбски и английски език. Роден на 22 октомври 1963 г. Женен, с две деца.