Г-н Дичев, „ЧЕЗ Трейд България“ навърши през юли 10 години на пазара на електрическа енергия в България. Какви са предимствата и недостатъците да си пръв в българския либерализиран пазар и кое отличава „ЧЕЗ Трейд“ от останалите?

През юли 2015 г. „ЧЕЗ Трейд“ навърши 10 години активно участие на свободен пазар. За този период фирмата успя да се изгради, развие и утвърди като водещ доставчик на енергия и решения за бизнеса. Изгради професионални отношения с централите, индустрията, търговците, ключовите организации и партньори. „ЧЕЗ Трейд“ е 100% собственост на ЧЕЗ Груп – най-голямата енергийна компания в Централна и Източна Европа, с активи и бизнес в почти всички държави региона, със стабилен и висок кредитен рейтинг.

Предимствата да си първи на пазара – натрупахме опит, изградихме силен екип, въведохме за първи път нови продукти и услуги, създадохме трайни връзки, основани на доверие и коректност с нашите клиенти. Пазарът на енергията беше като неразорана нива – първи прокарахме пътеката за много неща, учехме се в движение, експериментирахме.

За това говорят и резултатите – до юли 2015 г. фирмата е доставила над 11 млн. МВтч енергия на стойност над 1 млрд. лева, изряден данъкоплатец, коректен работодател, надежден партньор на централи, търговци, ЕСО. От друга страна, като един от водещите на пазара, страдаме от нелоялна конкуренция, нарушаване на интелектуалната собственост, ниска бизнес култура, удари под кръста, излишни проверки, които на моменти блокират ценен ресурс. А фирмата е поела голяма отговорност към обществото, към пазара, към нейните клиенти, към доставчиците.

Създаваме добавена стойност по веригата, като свързваме ефективно производство и консумация. Същевременно подобряваме конкуренцията, увеличаваме ликвидността, въвеждаме модерни практики. Фирмата привлече млади, талантливи и образовани хора, с компютърни умения и езици, мотивирани да останат и да се развиват в страната. В момента сме в процес на сертификация по световния стандарт „Инвеститори в хората“, което потвърждава нашия ангажимент към служителите. Ако трябва да отличим фирмата от останалите – това са иновации и сигурност.


Какво предстои за компанията през следващите 10 години?

Компанията първа получи лиценз за още 10 години с хоризонт за развитие до 2025 г. Визията на „ЧЕЗ Трейд“ е да сме лидер на свободния пазар. Искаме да сме водещ доставчик на индустрията, координатор на най-голямата балансираща група, да предлагаме цялостни решения за средния бизнес, да предоставяме изключително обслужване на нашите клиенти и най-важното – да сме иноватор на пазара.

Предстои бурно развитие на ритейл пазара в следващите 5 години – малки бизнес клиенти и битови абонати. Фазата на растеж в сегмент индустрия и среден бизнес премина. Започна цикъл на насищане, консолидация и стабилизация на портфолиото.


През този месец се навършват и 11 години от първата сделка с електроенергия на свободен пазар между АЕЦ „Козлодуй“ и „Аурубис“ (тогава „Юмикор мед“ – бел.р.), в която също сте участвал. Какво се случи и какво не се случи в българския пазар за това време?

Да наистина, имах щастието да бъде част от изключително успешния и професионален екип, който АЕЦ „Козлодуй“ сформира през 2004 г. и който положи основите на пазара. Случиха се много положителни неща – изгради се изцяло нов сегмент от енергетиката, който започна да работи на пазарен принцип. Разбиха се стереотипи от миналото, разчупи се мисленето, енергията започна да се възприема като пазарна стока, а не като даденост от контакта. Моделът на единствен купувач е към края си и се замени със свободен избор и достъп до мрежата. Все повече се говори за конкуренция, пазарна цена, избор на доставчик. За 11 години постигнахме 50% ефективно отваряне и над 6 000 участници.

Изостанаха инфраструктурата, правилата, пазарната култура. През целия период бизнес процесите изпреварваха системите и правилата, като последните се пишеха в движение и по принуда, за да регламентират постфактум това, което е факт. И в момента е така – втурваме се да правим нещо с голяма енергия и ентусиазъм, след което осъзнаваме, че не сме готови организационно, технически и икономически. След това се поправяме и пак наново. А имаме уникален шанс да се учим от развитите пазари, които са преминали през тези етапи.


Как се отразяват на либерализирания пазар законовите и регулаторни промени от последните 2-3 месеца? Ще доведат ли те до подобрение на ситуацията или очаквате задълбочаване на дефицитите?

Първоначалният дизайн на пазарния модел беше предназначен за индустрията. Той е хибриден, с постепенно и контролирано преливане на клиенти от регулиран към свободен пазар, така че да не се застраши сигурността на снабдяването на цялата система. Моделът работеше стабилно от 2004 до 2013 г., защото миграцията на клиенти се ограничаваше до 25-30% от крайната консумация. През 2013 г. в стремежа да се либерализира бързо пазарът беше допусната огромна диспропорция в цените между регулиран и свободен сегмент, достигайки до 50-60%. През следващите две години тази аномалия отвори шлюза на пазара и повлече стотици клиенти с очаквания за огромни спестявания, което е оксиморон в система, която е недофинансирана по подразбиране. Същевременно това декапитализира допълнително регулирания сегмент.

За първи път Регулаторът показа цялостно разбиране на проблемите, изгради ясна визия за пазара и правилно действа с размах. Увеличението на цена „Задължения за обществото“ и диференцираното прилагане на добавката за тежката индустрия беше правилен неизбежен ход за частично ребалансиране на системата. Следващият логичен ход е дерегулацията на крайните цени за бита и създаване на енергийната борса.

Покупко-продажбата на електрическа енергия трябва да бъде извън НЕК, като общественият доставчик трябва да бъде саниран, капсулиран и изведен извън пазара, за да не го заразява. Дори е възможно автоматично пренасочване на енергията от ВЕИ и от дългосрочни договори на енергийната борса, срещу приходите от цена „задължения към обществото“. Там НЕК може да използва лицензията си на обществен доставчик като купувач и да продава като служебен търговец.


България все още е единствената страна в ЕС с утежнения върху износа на електрическа енергия. Доколко е ефикасен този инструмент за изнасяне на част от разходите на българската енергийна система и какви негативни ефекти очаквате?

Таксата върху износа не означава, че се изнасят „зелени“ разходи навън. Напротив, таксата се използва за регулиран арбитраж и пренасочване на приходи от централите към ЕСО и обратно на принципа на скачените съдове. Ако таксата е ниска, централите вдигат цената за енергия и прибират ценовия спред. И обратно – ако таксата е висока, централите са принудени да свалят цените или да спрат да работят, а ЕСО събира по-високи цени за пренос и достъп, разбира се ако има износ.

Икономически нелогично е да създаваш изкуствен излишък на стока, като налагаш експортни мита под формата на такса или импортни под формата на 5% вноска във Фонд енергийна сигурност. На практика чрез регулираната такса за износа се направлява пазарът и преразпределят приходите – абсолютно противно на принципите на ЕС за свободно движение на стоки и услуги.

България е третият износител в Европа след Франция и Чехия и следва да отвори електрическите си граници си напълно. Само така ще се ограничи влиянието на монопола на БЕХ и ще се даде право на избор на участниците – да купуват локално, от съседни борси и централи, да предлагат различни продукти като профил и продължителност.


До края на годината трябва да заработи Българската независима енергийна борса. Какви са очакванията Ви от нея и с какво ще помогне тя на българския пазар?

Енергийната борса толкова изостана от бизнес реалността, че може да се окаже ненужна.

Трябва да се внимава със задължението на централите да продават на борсата, за да не се получи монополизиран пазар от типа задължителен пул. Тогава цената ще е контролирана на входа и служебна на изхода, защото всички купувачи ще са „price takers“ или ценово приемащи. На борсата следва да се продава енергията от ВЕИ и от дългосрочни договори срещу приходите от цена „Задължения към обществото“.

Сегашните електронни платформи на централите, брокерски екрани, ОТС пазарът и борсата задължително трябва се конкурират. Това гарантира свобода и право на избор.


През юли тази година на либерализирания пазар излезе официално и първи битов потребител. Да очакваме ли скоро да го последват още много домакинства? Кога ще видим повече оферти от търговците на електроенергия и за този потребителски сегмент?

Ритейл пазарът, за разлика от сегмента на индустрията и средния бизнес, изисква много инвестиции в инфраструктура, ИТ системи, клиентски центрове за обслужване, каси за плащане, регионално присъствие, цялостна визия и стратегия за развитие.

От друга страна, регулираната цена за бита е все още субсидирана поради разбираеми причини, което намалява финансовия стимул за смяна на доставчик. Ако КЕВР дерегулира битовата цена, тогава може да видим раздвижване.


Може ли да кажем, че и знанията за свободния пазар са вече „либерализирани“ напълно? Виждате ли достатъчно експертиза сред заинтересованите страни в сектора и какво е необходимо за развитието на знанията по регулиране, либерализирани пазари и търговия с енергия?

Знанията за свободния пазар са либерализирани, но експертизата преля в частния сектор и оголи държавния. Централите, операторът, регулаторът и министерството изостават като условия за работа, заплащане и развитие.

Надявам се политиците да осъзнаят ключовата роля на образованието и подготовката на кадри за стабилността и развитието на сектора и икономиката като цяло.
_______________

Владимир Дичев е Изпълнителен директор на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, дъщерно дружество на CEZ a.s. Присъединява се към CEZ Group през 2006 г. като Мениджър бизнес развитие с цел да изведе компанията на свободен пазар. От 2008 г. е Изпълнителен директор, като отговаря за управлението на търговията и продажбата на електрическа енергия. Активно подкрепя създаването на прозрачен и ликвиден енергиен пазар, подобряването на нормативната рамка и насърчаването на регионалната интеграция. През 2004-2006 г. работи в АЕЦ „Козлодуй“ като част от търговския екип, реализирал първите сделки. Пред това участва в стажантска програма в Ню Джърси, САЩ. Притежава магистърска степен по счетоводство от УНСС. Председател на УС на АТЕБ в периода 2011-2013 г., зам. председател от 2013 г. Владее свободно английски, притежава сертификати за продажби, Dale Carnegie, автор на множество публикации и лектор в събития за енергийния пазар.