Срещнахме се с г-н Тодор Николов по повод наградата му „Енергетик на годината“ в сектор „Топлофикация“, като обсъдихме и актуалните теми в отрасъла. Снимките за интервюто са с автор Енис Узунов.
__

Г-н Николов, наскоро бяхте удостоен с наградата „Енергетик на годината“ в сектор „Топлофикация“ като признание за успешните проекти, осъществени от Вас. Бихте ли разказали малко повече за тях на нашите читатели?

Това беше една много приятна изненада за мен, особено в контекста на това, че след 2013 г. тази награда беше временно замразена. Тя е признание за опита, но и за всичко, което се е случило през последните няколко години. Зад всеки такъв успех има два основни стожера – екипът и семейството. Използвам Вашето издание, за да благодаря на всички екипи, в които съм работил и които съм ръководил, както и да благодаря от все сърце на семейството ми, което истински ме е дарявало с любов и подкрепа.

Като номинация – да, тя се основава на опита и на проектите, които правим във Варна през последните две години. Опитът не е малък – започва през февруари 1994 г., почти след студентската скамейка и който е преминал изцяло в енергетиката, с изключение на един малък период от две години и половина, когато се занимавах с публичен транспорт. Работил съм в ТЕЦ „Русе“ – тогава централата беше част от „гигантската“ НЕК (създадена по модела на EDF през 1992 година), после стана самостоятелно дружество и след това се вля и стана част от Топлофикация-Русе. След това бях в ТЕЦ „Девен“ („ДЕВЕН“ АД, част от групата Солвей)– един прекрасен период, в който имах шанса да науча много неща, да бъда в чужбина и да се занимавам с многослоеви проекти. И на двете места минавах през различни позиции, докато накрая пристигнах в „Далкия“ – както аз обичам да казвам, в „малката енергетика“. За мен и моите разбирания за енергетиката - тя е нашето бъдеще. Това е енергетиката, която произвежда и доставя на локални платформи, близо до клиента.

А проектите, за които конкретно са ме номинирали колегите, са в две направления. Първите два са свързани с условията на труд и безопасността и са по програмите „Фонд условия на труд“ и „Управлението на човешки ресурси“ – проекти, с който във Варна подобрихме средата на работа и безопасността на служителите. Третият проект, с който се гордеем и който е на финалната права, е проектът ни за иновации по програмата „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и подпрограмата „Внедряване на иновации в предприятията“. Ние сме първото дружество не само в сектор „Топлофикация“, но и в сектор „Енергетика“, което спечели подобен проект. Бяхме в резервите и точно преди Коледа през 2013 г. „стана чудото“ и ни поканиха да подпишем договор. Проектът приключи в края на юни тази година, в момента текат одитите и предстоят проверките. Реалното му приключване за нас ще е в периода, в който получим финансовата помощ. Същевременно проектът не беше лесен, защото се изисква съфинансиране от 51% по част от перата на общия бюджет от 1,1 млн. лв., което трябваше да бъде осигурено от акционера. Проектът е целеви и е извън програмата, която имаме за инвестиции и ремонти. Той е трипластов и завършва с една платформа, която изцяло е обърната към клиентите. Зад тази платформа, която виждат клиентите, има много неща и те са свързани с пълното реновиране на автоматиката на измерителните уреди по абонатните станции, нова система за фактуриране и топлинно счетоводство, и клиентска платформа, в която потребителите могат да следят определени параметри.


Кои са следващите проекти, които предстоят на компанията?

Проектът за иновации беше свързан с истинско оптимизиране на доставките на енергия и истинско обръщане към клиента. В този проект ние включихме базата на една бъдеща разработка, която ще продължим да доразвиваме в следващата близо една година, за да можем да я направим в още по-удобен и атрактивен за клиентите вид. Клиентът е нашата вселена – ние успяхме последователно за 5 години да обърнем политиката на едно топлофикационно дружество, каквото е „Далкия Варна“, в компания, която е изцяло обърната към клиента. Няма топлофикационно дружество, което може да съществува без клиентите си и те трябва да разберат, че има смисъл от тази услуга, че тя е най-добрата за тях, че тя е най-здравословният начин за отопление, за да можем заедно да вървим по пътя напред. Този проект е практически завършен административно, но ще има надграждане за наша сметка. Ще има пълно отваряне и всеки клиент ще може да следи какъв специфичен разход за отопление, какъв специфичен разход за топла вода, каква обща сметка има сградата, каква е била исторически назад – ще има графики, визуализации, които ще са доразвити за наша сметка и ще помогнат на клиентите да консумират по-разумно.

В същия период получихме и одобрихме искане за присъединяване на комплекс от затворен тип с 400 апартамента, който премина доброволно от газ на топлофикация –положителна изненада за нас. Миналата година започнахме мащабна работа по присъединяване на нов комплекс от затворен тип с 240 апартамента. Има 2 нови жилищни сгради с по 80 апартамента, които са в процес на присъединяване и още няколко искания за следващи периоди. Имаме и искания за присъединяване на сгради, които са на няколко километра от мрежата и които за съжаление в момента не можем да удовлетворим. Несъмнено се наблюдава осъзнаване и връщане към услугата, което е много добре.

Друг интересен проект за нас е блок 206 в „Кайсиева градина“, където жителите миналата година преди Коледа дойдоха и поискаха да ги присъединим само за битова гореща вода на 100%, защото за отопление си бяха намерили решение. Ние рискувахме и ги присъединихме – абсолютно 100% уплътняване, с изключение на 1-2 апартамента без обитатели, като хората са изключително доволни.


Наскоро стартира и проектът „Нашето зелено Трошево“. Какви са основните дейности в него?

Това е мащабен проект и по него подписахме меморандум за сътрудничество и разбирателство между Общината, френското посолство и „Далкия“. Той е за пълно обновяване на един микрорайон от 11 блока с около 900-1000 апартамента, като включва сградите, междублоковите пространства и инфраструктурата, нови паркоместа, градинки, площадки, нова система за напояване, ново осветление с възобновяема енергия. Нашата роля ще е да организираме учредяването на сдружения за етажна собственост, за да може да се санират сградите. Има и 4 сгради, които не участват в проекта и ще работим за това да ги убедим да бъдат присъединени. В допълнение – ние сме готови да покрием и индивидуалните инвестиции – тези, които програмата не покрива. Това ще е уникален за България проект.

При реновиране на сградите по новата програма в момента се допуска и промяна на инсталацията от вертикален към хоризонтален тип и може би част от сградите ще изберат това. Ние си позволихме за наша сметка да направим това в 7 панелни и тухлени сгради във Варна през последните 2 години, за да убедим хората, че това може да се случи. Благодарение на нашите усилия и експертиза успяхме да убедим и МРРБ да включи тази мярка в програмата за саниране.


Да разбираме ли, че „Далкия“ се превръща все повече в компания за допълнителни услуги като енергиен и фасилити мениджмънт? Предвиждате ли и проекти за микро-мрежи със захранване от локални енергийни мощности?

Енергийният мениджмънт е силният ни фокус и смятаме да развием продукт, в който енергийно да управляваме всяка сграда в режим на етажна собственост, включително и доставката на електроенергия и управление на графиците. Много повече смисъл има, когато доставчикът предоставя и топлинна, и електрическа енергия, и битова гореща вода.

Работим върху това, мислим, предлагали сме и смятаме да активираме дейности, свързани с децентрализирани производство и доставка на енергия. Ако една или няколко сгради се снабдяват с електрическа и топлинна енергия от едно място, винаги в това има смисъл – спестява се и от производството на енергия, и от преноса. Нямаме конкретен проект с локална когенерация, но имаме доста интересен проект със слънце в двата му варианта – фотоволтаични и соларни панели. Един разумен микс между централизирана система, локални малки инсталации за производство на енергия от малки енергийни източници, съчетано с акумулиране и интелигентно управление на мрежите могат да направят сградите истински пасивни и независими.


„Далкия“ се преструктурира на глобално равнище. Как ще се отрази това на българските дружества от групата и на услугите, които предоставяте?

„Далкия“ е гигант в областта на малката и индустриалната енергетика – не само в областта отопление, но и охлаждане, фасилити и енергиен мениджмънт, ЕСКО договори. Тя беше създадена от два други гиганта – EDF и Veolia. Разрасна се много бързо в света и в Централна и Източна Европа. В това развитие акционерите не споделиха едно и също разбиране и логично се разделиха. От миналото лято ние сме 100% собственост на Veolia, а всички дейности на Dalkia на територията на Франция останаха собственост на EDF.

Съвсем скоро ни предстои промяна на имената на компаниите в България. Това в повечето случаи носи позитивен полъх и креативност. Хората го чакат, надявам се и нашите клиенти да го усетят. От миналата година бе подета и кампания „One Veolia” и в момента компанията има 3 бизнеса – вода, енергия и управление на отпадъците. В България са представени само енергия и вода – Veolia има участие в „Софийска вода“. За нас като дружества това означава обединяване на ресурсите и абсолютна синергия между различните направления. Те от една страна са различни като дейност, но имат много сходни предизвикателства. Обединяването на ресурсите, най-вече на човешките такива, ще даде много положителен тласък както вътрешно в компанията, така и пред клиентите. Например, нашата нова платформа по иновационния проект направи толкова силно впечатление на регионалния мениджър на Veolia, че аз очаквам подобно нещо да бъде бързо развито и за „Софийска вода“.


През тази година отново станахме свидетели на удължение в ценовия период на енергийните дружества. Какви ще са ефектите от това решение върху вашата компания и върху сектора като цяло?

Изключително болезнена тема – целият сектор страда от това, което се случва в момента и през последните три години. За жалост, за поредна година родните топлофикации бяха част от малкото „бушонче“, което гърмеше. В хода на един текущ регулаторен и ценови период законодателят направи промени и въведе квоти за високоефективно комбинирано производство (ВЕКП) на енергия. Така на 6 март сутринта ние разбрахме, че нямаме право да произвеждаме дадените количества – пълен шок за всички. Бих могъл да споделя в числа какво означава това за нас – директно намаляване на ВЕКП с над 10%, което дебалансира паричния ни поток и наложи да заменим комбинираната топлоенергия с некомбинирана.

Забавянето с един месец на ценовия период за електроенергетиката не ни засегна, защото цените на газа, топлинната енергия и ВЕКП влязоха за нас в сила от 1 юли, но последната поправка в Закона за енергетиката, 3-та за 4 месеца, въведе задължението да се попълва фондът за сигурност на енергийната система с 5% от приходите на енергийните компании. Не е ясно как те ще бъдат компенсирани, но ако не бъдат, това ще доведе до фалити. За 10 години в България са затворени 7 от 22 топлофикации. Паралелно на това – в Германия, Англия, дори Гърция и други страни, този бизнес се развива.


Какви бяха негативните ефекти от решението за намаляването на квотите за ВЕКП с промените в Закона за енергетиката от март?

За тези 2 месеца, в които спряхме когенерацията във Варна заради намалената квота, при нормални други условия сме произвеждали около 8000 MWh електроенергия повече. Вместо да ги произведем с КПД от 85%, с икономия на първична енергия от над 20%, те са били произведени от въглищни централи. Те не работят с 85%, а с 35% КПД, а електроенергията, вместо да бъде доставена директно на средно напрежение и потребена веднага от клиентите, е минала от големия ТЕЦ в комплекса „Марица Изток“ през високо и средно напрежение и в крайна сметка от първичния ресурс до крайния клиент е достигнало прекалено малко. Това ли е далновидността на политиците? Това ли е държавническото мислене?

Това обяснява и защо напоследък инвестициите в сектора много спаднаха, защо няма интерес към сектора – това се дължи най-вече на липсата на предвидимост. Малко статистика: за 2 години Законът за енергетиката е променян 10 пъти, като последните 3 промени са в последните 4 месеца. „Добре дошли в България“ на всички чужди инвеститори!

Много активно работим с Асоциацията на топлофикационните дружества в България,  активно и последователно се опитваме да ограмотяваме политици и решаващи фактори, защото добрата новина за нас е, че Европа ясно застава зад топлофикациите. До края на годината ще има пътна карта за развитието на сектора до 2050 г. Министърът на енергетиката осъзнато или неосъзнато е подписала тази конвенция и се надяваме да си стиснем ръцете, да продължим напред и да разработим програма за стабилизиране и  развитие. След като Европа ясно казва, че бъдещето е в локалното производство и потребление, както и в развитието на системи за централизирано отопление и охлаждане, то ние не можем да бъдем извън тази рамка. Законодателят ще трябва да направи следващи промени и постъпки, за да въведе тези политики, ако дотогава сме живи.


До каква степен може да се следи от системния оператор коя част от електроенергията е произведена по високоефективен начин? Как въобще ще влезе в действие този нов модел, който беше приет през март?

Наредбата, която определя, че до три месеца системните оператори трябва да имат възможност да следят дали енергията е високоефективна, е вече факт. В последната промяна на Закона за енергетиката от края на юли се предвижда и помесечно сертифициране на произведената енергия. Това са механизми, от които не бягаме – трябва да има истинска прозрачност в системата, но при ясни правила и при ясно уважаване и партньорски отношения. Но не трябва да се подхожда с рестрикции и с възможности за ограничаване на производството от гледна точка на един оператор. Електроенергийната система не може и няма как да оперира топлоснабдителните системи и по-скоро ако се дадат права за вмешателство в производството ни, това би имало ефект и върху сигурността на топлоснабдяването.

Съгласно наредбата, диспечерите на ЕСО и ЕРП могат да преценят коя енергия е произведена по високоефективен начин и да ограничат останалата. Само че това е един механизъм за комбинирано производство, при който ако се ограничи производството на електроенергия, ще се намали и производството на топлинна енергия. Ами ако отсреща нямаме с какво да я заместим, както ще се случи с клиентите на мрежата? Срещу това се борихме, а не беше чуто. Истински вярвам, че тази наредба много скоро ще бъде променена.

Паралелно с това, няма никакъв проблем да се следи ВЕКП. Формулите и начините на измерване са много прости – всички инсталации на газ можем да въведем това в един предвидим период. Колко дълъг ще е той зависи от възможности, технологии и от уважаване на Закона за обществените поръчки – показателно за политическата непрозорливост е приемането на наредбата със срок от 3 месеца да въведем такова измерване, при положение че само процедурите по ЗОП не могат да приключат за това време. Подхождаме с разбиране и се надяваме, че администрацията ще отчете грешките си и  ще промени наредбата, защото тя тотално противоречи и на няколко европейски механизма и дори Европейската комисия, ГД Енергетика, ще реагира.


Какво бихте казали и за дисбалансите в ценообразуването на топлоснабдяване, електроенергия и природен газ? Има ли в момента балансирано ценообразуване и как това влияе на клиентите на тези услуги?

С последното решение на КЕВР делът на ВЕКП в общото производство на електроенергия е 5,2%, а в общото потребление на електроенергия – 6,8%. Това със сегашните цени дава отражение от 9,30 лв./MWh от близо 200 лв. върху крайната цена на електроенергията, а само преференциите дават 2,70 лв./MWh. Ако преференциите на топлофикациите се променят с +/- 10 лв., това ще даде  ефект от само 50 стотинки за MWh в крайната цена на тока. Това ли са лошите топлофикации? Срещу това ли роптаем? Много спекулации има в обществото и много политици претендират, че топлофикациите са виновни за всичко.

Редно е да кажа, че тази година за пръв път КЕВР подходи много професионално, с изключително разбиране и поне уважиха количествата и технологиите на дружествата. Имаше дискусия и всичко, което беше защитено с аргументи, беше прието, без безумно кълцане на количества. Разбира се, не бяха признати разходи за поддръжки и други важни дейности, но не бих искал да влизам в тази тема.

Топлофикационният сектор е специфичен като ценообразуване и цените на топлинната и електрическата енергия са в един скачен съд. Ако има драматично намаляване на цените на енергията от ВЕКП, ще има драматично увеличаване на цените на топлинната енергия. В момента КЕВР сравнително добре намира баланса и цените, които имаме като топлофикационни дружества, са сравнително конкурентни на цените на природния газ за крайни клиенти. Все още обаче не са конкурентни на нощната електроенергия и не са конкурентни на източници за отопление на твърди горива.

Дисбалансът е в това, че непризнавайки разходи, КЕВР успя да задържи цените на топлинната енергия, но намали цените за електрическата енергия. Всички непризнати разходи бяха изключени само от приходите и цената за електроенергията, за да се облекчи най-вече НЕК. За миналата година целият сектор е на загуба, с изключение на три дружества, които са малко над нулата, сред които е и нашето. За тази година ефектът в цените генерира отрицателен резултат върху всички. Ако миналата година кумулативните загуби бяха около 70 млн. лв., то през тази година се очаква те да нараснат с още над 20 млн. лв.

И още нещо – КЕВР сравнява цени от миналата и тази година. Това е грешно и политически манипулативно. Трябва да се сравняват цените от 1 април със сегашните и така може да се види, че всички дружества имат намаление в цената на електроенергията от 2,9% до 14%, а на топлинната енергия – от 1,7% до 13%, при условие, че газът е паднал със 7%. Газът в повечето дружества генерира около 70-75% от всички разходи.
___

Г-н Тодор Николов е част от екипа на „Далкия“ в България от 1 септември 2010 г. Той притежава богат професионален и управленски опит, над 20 години, основно в областта на енергетиката, част от който е придобит в големи международни компании. Към момента в „Далкия“ той отговаря за дейността по централизирано топлоснабдяване и от 2012 г. е член на съвета на директорите и е изпълнителен директор на „Далкия Варна“ ЕАД.

Преди „Далкия“ неговата кариера обхваща последователно серия от позиции на експертно и управленско ниво в следните дружества и компании: ТЕЦ „РУСЕ“, сега част от „Топлофикация-Русе“ ЕАД; групата СОЛВЕЙ в България, по-специално „Девен“ АД (бившата ТЕЦ Девня); дружествата на групата ЕГГЕД в България, по- специално „ЕГГЕД България“ ЕАД и „ЕГГЕД Русе“ АД.

Придобитата квалификация и образование включва: магистърска степен в ТУ-София, специалност „Топлоенергетика“; Магистърска степен по икономика, УНСС-София; Специализации по управление на проекти и персонал във Франция, лидерство в Белгия и вътрешнофирмени специализации по мениджмънт, бизнес администрация и управление.