Г-н Дилков, какво е състоянието на енергийната ефективност (ЕЕ) в предприятията, административния и жилищен сграден фонд?

В съответствие с разпоредбите на ЗЕЕ, националната цел за енергийни спестявания е разпределена като индивидуални цели за енергийни спестявания между три групи задължени лица, а именно: търговците с енергия; собственици на сгради за обществено обслужване в експлоатация, с разгъната застроена площ над 1000 м2; собственици на промишлени системи с годишно потребление на енергия над 3.000 МВтч.

Що се касае до собствениците на сгради за обществено обслужване, то може да се констатира от статистиката, че те са преизпълнили своите задължения. За съжаление, те са много малък процент спрямо собствениците на промишлени и жилищни сгради. Задължените лица в случая предпочитат да заплатят глоба, която към днешна дата не е висока, или да внесат парична вноска във Фонд Енергийна ефективност и възобновяеми източници (ФЕЕВИ), вместо да направят дългосрочни инвестиции в мерки за енергийни спестявания. По този начин от една страна България не може да изпълни поетите ангажименти към Европейската общност за енергийна ефективност, а от друга страна националното ниво на енергийна интензивност остава много високо спрямо другите европейски страни.

Понятието „енергийна ефективност” е определено от европейската директива като „съотношение между изходното количество произведени стоки и/или услуги и вложената енергия”. За оценка на ЕЕ се използва реципрочната й величина наречена „енергийна интензивност” (ЕИ). Последната се представя чрез така наречените „индикатори за ЕИ”. Те представляват отношение между потребeната енергия (изразена в koe, GWh) и произведената добавена стойност (изразена в евро, лева/паритетни лева). На ниво национална икономика се дефинират като „макроиндикатори” (ПЕИ и КЕИ) и представляват отношение между първичното енергийно потребление (ПЕП) и крайното енергийно потребление (КЕП) към БВП (бел.р. – показани в Таблица 1). Следователно в момента нашата икономика изразходва 3/4 пъти повече първични енергийни ресурси за производство на единица БВП.

Въпреки това, ключовата цел, към която се стремим, е подобряването на енергийната ефективност. Основен индикатор за това е енергийната интензивност на БВП. Ако бъдат постигнати целите за съществено намаляване на енергийната интензивност до 2020 г., се очаква да се постигне сближаване на този национален индикатор със средния за Европейската общност, което ще рефлектира в многостранни ползи.

Изключителната важност в световен мащаб през последните години на понятието енергийна ефективност се дължи основно на постепенното изчерпване на природните ресурси и сложната политическа и икономическа обстановка в различни части на света, което води до увеличаване на цената на енергийните ресурси. Тези предпоставки принуждават развитите страни да работят в две основни насоки: търсене на алтернативни източници на енергия и разработване на програми за енергийна ефективност.

Енергийна ефективност, с други думи, е разумното използване на предоставените горива и енергии във всички сектори – крайни потребители на енергии. В такъв смисъл можем да кажем, че енергийната ефективност е инвестиция в бъдещето, която дава комфорт, реални икономии и съобразяване с природата на планетата.

Прилагането на мерки за енергийна ефективност водят до намаляване на разходите на домакинствата, повишаване на качеството на живот и постигане на по-висок стандарт за живот. В промишлеността ефектът от мерките се отразява на себестойността на продукцията, което косвено също се отразява върху бюджета на домакинствата. Това показва, че ефектът към крайния потребител е значителен. При наблюдавания растеж на цените на електрическата енергия, природния газ (основни компоненти от крайната цена на енергията) и централното топлоснабдяване, е по-разумно да се направи дългосрочна инвестиция за енергийна ефективност, която да води до реални намаления на разходите за енергия.

Енергийната политика на Република България е изцяло съобразена с основните цели на енергийната политика на Европейския съюз за енергийна сигурност, конкурентоспособност и устойчиво развитие. В Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е прието, че „енергийната ефективност е с най-висок приоритет в енергийната политика на страната“.

Защо все още се подхожда резервирано към инвестициите за ЕЕ и как предложеният финансов инструмент – търговия с бели сертификати за енергийни спестявания, ще повиши интереса към ЕЕ?

Преди всичко поради ниската информираност и липсата на доказали се на световно и европейско ниво пазарни механизми. Успешното въвеждане на механизма за търговия с енергийни спестявания ще породи значително търсене в страната на търговски обезпечени проекти за енергийна ефективност, без да се разчита на бюджетни субсидии, както и по-устойчиво производство и потребление, създавайки допълнителни пазарни възможности за финансовите институции, доставчиците на високоефективни технологии и последващо търсене на квалифициран персонал.

Във всички случаи крайният потребител е бенефициент на мерките за енергийни спестявания, които водят до по-ниска консумация на енергия и съответно намаление в крайната сметка за енергопотребление.

Какви ще са ефектите, ако се въведе търговията с бели сертификати?

Моделът предполага осъществяване на финансови потоци на пазарен принцип между участниците в механизма, което ще има благоприятно въздействие върху производителността, ефективността на ресурсите, въвеждането и разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти, научноизследователска и развойна дейност. Задължените лица, изпълнявайки своите задължения, ще подобряват качеството на различни инсталации при крайния потребител, което ще доведе до по-висока ефективност и по-нисък разход на енергия. Получаваното от търговците насърчение е частична компенсация за извършените от тях разходи за административни услуги и доказване на енергийни спестявания, което към настоящия момент не получават. За покриването на евентуални количества неосъществени спестявания, задълженото лице ще може да се обърне към други задължени или незадължени лица, които предлагат количество осъществени спестявания на пазарен принцип. Търсенето и предлагането на определен продукт води до конкурентност, която от своя страна понижава цената на продукта.

По този начин моделът ще има последици върху икономическия растеж чрез допринасяне за подобрение на условията за инвестиции и функциониране на пазара. Незадължените лица, които пожелаят да имат достъп до пазарния механизъм на бели сертификати, също ще получат, чрез продажба на белия сертификат, който са получили при доказване на изпълнени мерки за енергийни спестявания, финансов доход, който не инкасират в настоящия момент. Ако към днешна дата едно незадължено лице извърши мерки за енергийна ефективност по свое желание с цел повишаване стандарта на работното място или личното житейско пространство, подобрение на производствена система и други, или поради необходимост, то осъществява инвестиция, която повишава качеството на живот или реализира добавена стойност от използваният работен ресурс. Обикновено тези действия водят и до намаление на разхода на енергията, което е в полза на инвеститора в дългосрочен период.

Възможността обаче да се получат бели сертификати срещу споменатите извършени дейности, би позволило на незадълженото лице, което ги е извършило, да продаде получените сертификати на пазара и по този начин да реализира допълнителни приходи в краткосрочен период. В някои случаи това би позволило от финансова гледна точка да се направят и допълнителни инвестиции в сферата на енергийната ефективност, което допринася за развитието на пазара и в същото време позволява реалното осъществяване на енергийни спестявания, които страна ни е поела отговорност пред Европейската Общност да изпълни.

В такъв смисъл, много от реализираните до сега спестявания не са отчетени, тъй като лицето, което ги е осъществило, не е информирало компетентните органи, които от своя страна не са ги регистрирали и отчели. Възможността за участие на пазара на белите сертификати от страна на незадължените лица, ще позволи отчитането на такива спестявания.

Как възможността за участие на пазара на бели сертификати ще си кореспондира с отварянето на пазара на електроенергия?

Либерализацията е необратим процес, който следва директивите в Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз, отнасящ се до търговията с електроенергия и природен газ. България е сред малкото страни-членки, които все още изостават в либерализацията на енергийните си пазари.

Създаването на конкурентна среда за търговците на електрическа енергия води до намаляване на цената на енергията и повишаване на качеството на обслужването. Така клиентът има възможност сам да избира търговеца, от когото закупува електрическа енергия, да договаря условия по договора и фактурирането, както и допълнителни услуги свързани с обслужването.

Експертите виждат едно добро следствие от излизането на пазара – потребителите ще се научат да правят графици на потреблението и така системата ще бъде по-лесно балансирана.

В същото време България има остра нужда от информационни кампании към крайните потребители, чрез който да бъдат обяснени предимствата на либерализацията на пазара на енергия и на инвестициите в сферата на енергийна ефективност както в сектора на производството, така и в сектор домакинства. Една първоначална инвестиция, която към днешна дата плаши или просто не стимулира българският потребител, би се превърнала в икономия на електричество и икономически ресурс в по-дългосрочен план. Ако крайният потребител в България бъде информиран с цел повишаване на „енергийната култура”, би оценил възможностите, които предлагат свободният пазар на енергия и търговия с бели сертификати, тъй като и двата инструмента водят до разумна употреба както на енергия, така и на финансови средства, чрез оптимизиране на личните или производствени бюджети.

Според законодателството ни, едно от задължените лица при изпълнение на поставените цели за енергийни спестявания са именно търговците на енергия. За да изпълнят своите задължения, те могат или да прилагат мерки по енергийни спестявания към крайния потребител (в размер най-малко 50% от целта си) или да достигнат липсващата им квота (но повече от 50% от поставената цел) чрез покупка на бели сертификати, които от своя страна могат да бъдат произведени или от други задължени лица, които са надвишили своята задължителна квота, или от незадължени лица, които чрез продажбата на тези ценни книжа си възвръщат част от направената инвестиция, което е реален стимул за реализацията им. Т.е двата пазара са много тясно свързани. Но и в двата случая съзнателното участие на крайния потребител е от изключително важно значение.

Каква е основната цел на проекта, който осъществявате с Агенцията по устойчиво енергийно развитие (АУЕР)?

Крайната обща цел, към която е насочен проектът, е да се повиши институционалният капацитет на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за предоставяне на повече и по-качествени услуги в областта на енергийната ефективност чрез въвеждане на пазар на енергийни спестявания, основан на търгуеми бели сертификати.

Повишаването на иституционалния капацитет на АУЕР ще подпомогне и оптимизира изпълнението на задълженията от страна на задължените по Закона за енергийна ефективност лица, както и извършвания от АУЕР контрол, ще увеличи обема на привлечените инвестиции от страна на незадължените лица в изпълнението на политиката по енергийна ефективност.

Това от своя страна ще осигури фокусирано и координирано изпълнение на мерките за ЕЕ и ВЕИ в съответствие с държавната политика и националните стратегически документи и планове.

Към кого са насочени информационните семинари и какъв резултат очаквате от тях?

Информационни кампании за популяризиране на финансови механизми в областта на енергийната ефективност са насочени към не само задължените според проектозакона на ЗЕЕ лица, а и всички други заинтересовани страни – представители на общини, фирми от сектора за енергийна ефективност, ЕСКО фирми, собственици на промишлени системи и съоръжения, които желаят да инвестират в подобряване качеството си на живот, предприемайки различни мерки за енергийно спестяване, за повишаване стандарта на работното място или личното житейско пространство, подобрение на производствени системи и други.


--------------------------------------------------------
Инж. Пламен Дилков е роден на 21 януари 1972 г. в гр. София. Завършва висшето си образование в Техническия университет Трентино – Мезиано, Италия. След кратка академична дейност работи по едни от най-големите инфраструктурни проекти в Северна Италия. Участва в изграждането на петролни далекопроводи в Бахар, Русия. През 1994 г. става член на екипа, изградил Италианската полярна станция в Антарктида. Бил е вицепрезидент на водеща инженерингова компания в Северна Италия, където управлява инфраструктурни проекти за над 1 млрд. евро.

От 1 юни 2006 г. е директор Индустриално развитие в „Петролвила груп” Италия и Изпълнителен директор на ВЕЦ „Своге” АД. От 2008 г. е Изпълнителен директор на „Петролвила България”- „ПВБ Пауър България” АД. За година и половина успява да реализира първата мощност от проекта „Среден Искър”. До юни 2012 г. са изградени и въведени в експлоатация 3 МВЕЦ – МВЕЦ „Лакатник” (3.025 MW), МВЕЦ „Свражен” (3.5 MW) ,МВЕЦ „Церово” (3.00 MW). До юли 2013 г. са завършени и въведени в експлоатация централите от ІІ фаза на проекта – МВЕЦ „Прокопаник“ (3.5 MW) и МВЕЦ „Оплетня“ (3.00 MW). Проектът „Среден Искър” предвижда изграждането на девет малки ВЕЦ с обща мощност от 25,7 MW по поречието на река Искър. Общата стойност на проекта е над 115 млн. евро.

От 25.03.2011 г. е избран за Съпредседател и член на УС на „Съюз на производителите на екологична енергия – БГ” (СПЕЕ - БГ). От януари 2012 г. е избран за Представител на сектор „Енергетика“ в Техническите секторни комитети и за Член на Борда на директорите на Конфиндустрия България. От 01.07.2013 г. е избран за член на Борда на Директорите на CEDEC – European Federation of Local Energy Companies . От 12 ноември 2013 г. е избран за Заместник – председател на Конфиндустрия България.

През 2014 г. участва като ръководител работна група на консорциум „Трактебел България Инженеринг“ ДЗЗД, в изпълнение на два договора по линия на проект на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за „Повишаване на институционалния капацитет на АУЕР, с цел предоставяне на повече и по-качествени услуги в областта на енергийната ефективност“: Договор за изготвяне на анализи и оценки в областта на енергийната ефективност, във връзка с прилагане на финансови механизми и по-конкретно представяне на Модел за Търговия с Бели сертификати за България и договор за изготвяне на 50 специализирани методики за оценка на енергийни спестявания и разработка на информационни пакета за представяне на Модела за Търговия с бели сертификати в България. От 2015 г. е председател на управителния съвет на „България Инженеринг” ЕАД.