Интервюто с Н.Пр. Брайън Уилсън ще бъде публикувано и в брой април/2015 г. на списание Ютилитис
_

Ваше Превъзходителство, каква беше основната цел на събитието GREAT Mega Mission 2015, което се проведе на 11-12 март в София?

Събитието се проведе и в Румъния, и в България. Мисля, че това е закъсняло признание, че Обединеното кралство не е достатъчно представено в тези страни като търговия и инвестиции. Вчера (11 март – бел.р.) отбелязах, че Великобритания поддържаше много процеса на разширяване на ЕС и по това време имаше -силна политическа подкрепа, но може би недостатъчно последващи действия и резултатът е, че статистически погледнато сме направили по-малко от другите.


Президентът на България отбеляза по време на речта си през първия ден, че Великобритания е на 5-то място по инвестиции в България.

Да, ние сме на пето място. Има някои много важни британски компании тук, някои много добри партньорства, но те могат да са повече и особено в секторите, в които очевидно имаме силни страни и опит – инфраструктура, нефт и газ, ядрена енергетика, вода и околна среда , транспорт – именно тези сектори, които бяха акцент и на настоящата мисия.

Имаме участници от широк спектър дружества – големи строителни и консултантски компании, но и МСП, както и компании с нишови продукти. Наистина, срещата е закъсняла, но беше много продуктивна и всички участници я оцениха като много окуражаваща. Особено нивото на политическа подкрепа – фактът, че Президентът на България изяви толкова топла подкрепа за целите, не е нещо, което може да се получи навсякъде. Вицепремиерът Дончев също ни посрещна топло.


Какви са възможностите за подобряване на настоящото равнище на сътрудничество между британските компании и местните партньори в секторите инфраструктура, енергетика и ютилитис?

Ако минем през всички от тях, нека разгледаме например сектора нефти газ: Petroceltic (преди Melrose – бел.р.) са вече тук, те са много важен участник в българския енергиен микс. Председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков бяха в Лондон, за да насърчат интереса към проучвания и инвестиции в Черно море, което е една от възможностите за партньорства.

Има и някои специализирани компании от дейностите в Северно море, които може би са пренебрегнали пазара в Централна и Източна Европа. Тук може да има възможности за тях и те направиха добри контакти за промотиране на продуктите си, свързани с добив на нефт и газ, но също и в областта на безопасността и на други аспекти от добивната индустрия.

В ядрения сектор, Великобритания участва във всички етапи: проекти за нови мощности, поддръжка на съществуващите, извеждане от експлоатация и др. – целият набор от ядрени умения е представен тук.

В инфраструктурата – в България ще има структурни фондове, които може да се използват за развитие на сектора. Ние искаме да ви помогнем да оползотворите средствата  добре и да ги вложите в пътища, железопътния сектор и т.н. Нашите компании може да участват и в този процес.

По целия спектър, има компании, които са сериозно заинтересовани да правят бизнес в България и Румъния, ако се отворят възможности. И в двете страни имахме отлични програми на двустранни срещи между британски компании и потенциални партньори и се надявам, че тези отношения ще продължат.


Кои са факторите за привличане на повече внимание към България и Румъния?

Структурните фондове определено са такъв фактор, защото ще има средства за такива проекти, а това е важно. Качеството на работната сила и уменията – също, тук имате забележителен пазар с познания по английски език и ние знаем, че можем да правим бизнес по открит и прозрачен начин.

Много компании ще дойдат, ако знаят, че могат да правят честен бизнес тук. Вече има достатъчно британски компании на място, които да споделят опит и мисля, че посланието ни е, че тук е много осъществимо да се прави бизнес.


Като извод от обсъжданията по време на тематичните панели, какви са основните тревоги и въпроси на британския бизнес по отношение на влизането му в България?

Необходими са надеждни партньори, за да се прави бизнес – това важи навсякъде. Компаниите, с които говорих, бяха много удовлетворени от срещите. Една от тях в края на първия ден имаше планирани само две срещи за втория, а накрая осъществи десет срещи. Така че те са очаровани от този факт и за мен това е пример за потенциалните партньорства.


Кои са основните предизвикателства за британските компании, работещи в България и Румъния? Какво е равнището на диалог с местните правителства и виждате ли промяна в ситуацията?

Сигналите са много позитивни. Политическото послание беше много гостоприемно. Това, което правят мисии като тази, е да отворят вратите, да се получи достъп, какъвто не е имало до момента. Това, което се случва сега, е наистина важно доказателство за успех.

И в Румъния, и в България, е важно да има последващи действия, да се създадат канали за комуникация между посолствата и правителствата, така че ако тези партньорства срещнат трудности или пречки, винаги да има към кого да се обърнат и той да се опита да ги разреши. Според мен, като човек, който не живее тук, потенциалът е голям, културите са близки и има големи синергии.


Много хора в България следят с интерес британския енергиен сектор и по-специално два въпроса – договорите за разлики за бъдещата АЕЦ Хинкли пойнт-С и развитието на шистовия газ. Може ли да споделите някои интересни аспекти около тях?

Според мен, договорите за разлики се опитват да разрешат проблем, който всяка страна ще срещне при строителство на нови ядрени мощности, а именно – че никой няма да предприеме необходимите огромни инвестиции в нова централа, ако няма сигурност за следващите 20 години. От друга страна, трябва да се избяга от риска потребителите да платят прекалено много, ако се сключи лоша сделка. Мисля, че договорите за разлики не са идеалното решение, но са интелигентен опит за решение.

Не бихте могли да приложите директно външен опит в България, защото тук потребителите плащат по-малко за електроенергия, така че това ще е решение на България – дали има смисъл от строителство на нова АЕЦ. Това е трудно решение поради високите първоначални разходи, които не може да бъдат платени от крайните потребители. И особено ако има свръхпроизводство на електроенергия.

Същите аргументи са приложими и за ВЕИ – че може да се окажете с твърде висока цена за тях и тогава отново договорите за разлики може да предложат решение, което е по-добро от гледна точка на търсенето.

С фракинга имаме подобни дебати. Каквото и да се предложи, ще има опозиция. Аз поне не знам какви са източниците на тази опозиция в България, но те определено не са същите като във Великобритания. Може да са и рационални, и ирационални. Мораториумите са универсално решение за притесненията, но трябва да отделяме еднакво внимание на екологията и икономиката. Една универсално решение може да не вземе предвид някои основателни притеснения.

Това е валидно и за други енергийни ресурси. Няма перфектен отговор на трилемата, включваща конкурентоспособност, ценова достъпност и устойчивост в енергетиката. Ако цените са ниски, никой не се противопоставя на ВЕИ, но когато цените се увеличат, е удивително колко бързо хората обръщат мнението си.
_

Брайън Уилсън е бивш британски министър и настоящ член на Консултативния съвет на правителството на Великобритания, който се състои от високопоставени експерти и политици. В периода между 1997 г. и 2005 г. Брайън Уилсън заема шест позиции в правителството на Тони Блеър, включително на министър на образованието на Шотландия, министър по търговията на Великобритания, министър на енергетиката и специален представител на министър-председателя за бизнеса в чужбина.

След оттеглянето си от активната политика, Брайън Уилсън се занимава с академична дейност и бизнес. Днес той е председател на „Хавана Енерджи”, съвместно дружество с Куба, директор на ФК „Селтик”, гостуващ преподавател по „Бизнес и медии” в Университета в Глазгоу и почетен член на Университета Хайландс и Айландс.