Обсъждат се различни идеи за разрешаване на проблемите в електроенергийния сектор. Кои са най-спешните реформи в момента и за кои проблеми трябва да се подготвят средносрочни решения?

Все още не става ясно има ли Правителството някаква задълбочена дългосрочна стратегия за излизане от кризата. Но това е много сложна задача и не виждам кой може да я дефинира и реши. Моето впечатление е, че по-скоро все още няма стратегия. Съдя по това, че освен за одити на енергийните дружества, за някои констатирани „далавери” (за които отдавна се знае) и за поизтърканата медийна пушилка срещу крайните снабдители (системно бъркани с ЕРП-тата), за нищо друго не се говори. А паралелно с тях трябва да се готвят важни, сериозни реформи, без които спасение няма.

Все повече се налага изводът, че спасителните мерки в отрасъл електроенергетика закъсняват критично. Трупащите се ежедневно милиони загуби на НЕК отдавна не могат вече да бъдат компенсирани единствено с предоговаряне на нови цени в договорите със зелените производители и с американските централи. Необходимо е прилагане на комплекс от редица други дълбоки реформи, които ще оздравят сектора и ще го превърнат в печеливш. По-долу ще представя само някои от тези мерки, на една част от тях изискват и законодателни промени:

1) Разделяне на НЕК на 4-те отделни лицензии за дейността му и приватизация на част от дейностите. Това ще изсветли дейностите в дружеството, ще идентифицира напречните субсидирания и ще създаде възможност за оздравяването му и за продажба на губещите дейности. Проблемът е, че много корпоративни интереси ще бъдат нарушени, а за това се изисква решителност и политическа смелост.

2) Структуриране на нов „Фонд за развитие на енергетиката”, който първоначално да буферира дефицитите в един преходен период, да осигури достъпен и евтин кредитен ресурс за рефинансиране на сериозно декапитализираните енергийни дружества. Не разбирам управляващите – ние многократно сме предлагали тази изключително важна реформа, но засега като че ли никой не осъзнава, че без нея се движим към сценария „енергиен вариант на КТБ”. Очевидно много от управляващи не разбират това. Учудващо е, че аналогични „спасителни” фондове се предлагат и обсъждат в други области, но не и в енергетиката. Такива са предлаганият фонд за финансиране на медии, при това с достъп и на частни медии, фонда за финансиране на възстановителни дейности, породени от природни бедствия и катастрофи, т.нар. катастрофичен пул и други.

3) Подготовка за въвеждане на механизма на зелените сертификати за производителите на зелена енергия, който трябва да бъде приложен едновременно с ефективното стартиране на енергийната борса.

4) Подготовка на тестов период от минимум 1 година за либерализация на енергийния пазар и стартиране работата на борсата. Планираното освобождаване на пазара от началото на 2016 г. без тестов период крие огромни опасности от сриване на системата и неовладян бум на цените на електроенергията за бита и малките индустриални потребители. Но преди това трябва да бъдат завършени редица „оздравителни” реформи и решаване на основния въпрос – цените в дългосрочните договори и мястото им в структурата на пазара. Ние отдавна защитаваме тезата, че най-изгодно за българския енергиен пазар би било да се договори част от тази енергия да се изнася. Това особено важи за бъдещите зелени сертификати от нашите възобновяеми мощности, които могат да се търгуват в чужбина.

5) Постепенно интегриране на българската енергетика с пазара на страните от V4, за което е необходимо също провеждане на тестов период, което може да се осъществи поетапно и паралелно с провеждане на тестовия период на нашата борса и пазар. Песимистично ми изглежда нашето общо бъдеще с гръцкия пазар и борса (което е все още в стратегията на България и ENTSO-E), особено след последните избори в Гърция и тенденциите там.

6) В топлофикационните дружества зреят много сериозни проблеми и там също трябва да се планират и проведат реформи в насока на повече пазар, по-малко субсидии, но всичко това в паралел с привеждане на цените на електроенергията в съответствие с пазарните.


Какво мислите за промените в Закона за енергетиката по отношение на независимостта на ДКЕВР?

Тези промени са необходими, но аз съвсем не съм убеден, че и след тях енергийният регулатор ще бъде приеман като независим и няма да бъде подлаган на външен натиск. Твърде много политика е „вкарана” в енергетиката и особено по отношение на цените на електроенергията за бита. Всеки политик, разбира или не от енергетика, „громи” „лошите ЕРП-та”, без да разбира, че става дума за отделни лицензии и отделни дейности, за това, че в България регулирането на цените отдавна е хармонизирано с европейските директиви и практики, отговарящи на принципите на пазарната икономика.

Но тази неадекватна за обективни анализи обстановка бе създадена от някои безотговорни медии, които като не можеха с друго, вдигаха медийния си имидж с „цените на тока”. А това доведе да забавяне на реформите в сектора, индуцира изключително вреден политически популизъм, тежка ликвидност на дружествата, енергийна криза и отблъскване на чуждите инвеститори, за които всички ще плащаме скъпо в най-скоро време.


Какво очаквате около проекта за газов хъб и местния добив на газ в България? Ще има ли развитие по тези теми през 2015 г.?

Идеята за газов хъб в страната по принцип е много добра за България, но аз смятам, че трудно ще се реализира в близките 8-10 години. Основната причина е, че за да стане такъв един мащабен проект са необходими няколко условия: да се срещнат поне 2 големи входящи потоци на природен газ, хъбът да е подкрепен от добре организирана газова борса и либерализиран пазар (т.е. да сме забравили за договорите от типа „take-or-pay”) и най-важното – да сме изградили капацитивна газопреносна инфраструктура с Европа и на юг. Нито едно от тези 3 условия не е налице, а и не виждам как в близко време ще се случи, като имам предвид как нищо не направихме в последните 5-6 години в тази област. Дори да допуснем, че ЕС ни подкрепи за тази идея, в страната се чувства сериозна липса на експертен и мениджърски потенциал за такива проекти.


Какви са перспективите за развитие на ядрената енергетика в България? БЕМФ организира голяма конференция в края на март – какви са очакванията Ви от нея?

Едва ли някой е по принцип против развитието на ядрената енергетика, като се имат предвид нейните преимущества – беземисионна, сигурна и независеща от атмосферни влияния, развита регулаторна система за контрол на безопасността, базово производство за всяка енергийна система и други, а специално за България един от основните положителни фактори е наличието на подготвени кадри и научно-изследователска платформа. Но това не означава, че днес е лесно да се изгради една ядрена централа, особено в условията на либерализиран пазар на електроенергия. Особен проблем на тези пазари е финансирането на тези проекти и гарантиране на възвръщаемостта, защото на инвеститорите не може да бъде предложен нито дългосрочен договор за изкупуване на енергията, нито държавни гаранции.

Единствената възможност на България да продължи да изгражда нови ядрени централи е тези намерения да се впишат в едно по-широко регионално развитие на пазарите и „интернационализиране” на тези проекти. По тази причина, ние винаги сме настоявали за по-широко отваряне на българската енергетика към страните от Източна Европа и интегрирането й с пазара на страните от V4.

На организираната от нас международна ядрена конференция, която се оказва най-значимото събитие в тази област в Европа за годината, ще присъстват всички големи ядрени компании, доставчици на ядрени съоръжения и разработващи нови технологии от Русия, САЩ, Китай и Великобритания, топ-консултанти в областта на финансирането и юридическите услуги в тази област.

За нас основните цели на тази конференция са основно три: да се чуят ядрените стратегии на други страни в Европа и света, за да сравни България подхода си; да се запознаят енергийните експерти с наличните на пазара нови ядрени технологии; да се покаже какви са възможните финансови схеми за кредитиране на такива проекти, особено за страните с либерализиран енергиен пазар. Нивото на регистрираните участници ни дава увереност, че и трите цели ще бъдат постигнати. Остава и да има някой от ръководството на отрасъла да присъства и чуе опита на големите в ядрената енергетика.
___

Иван Хиновски е роден на 3.09.1947 г. в гр. Луковит. Завършил е специалност „Топло и ядрена енергетика” в Техническия университет-София. Специализирал в областта на безопасността на ядрената енергетика в САЩ, Япония, Канада, Франция, Англия, Италия и МААЕ-Виена. Заемал е редица отговорни постове – член на държавната пускова комисия на АЕЦ „Козлодуй“, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект“ (1998-2001), изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ (1999-2001). Председател на Българския енергиен и минен форум.