Г-н ван Вингерден, какво е актуалното развитие на ГИС пазара?

В наши дни, повечето инфраструктурни, енергийни и ютилити компании прилагат ГИС за автоматизирано картиране и фасилити мениджмънт (AM/FM). ГИС системите се използват предимно за паспортизация и управление на мрежите. И това не е случайно. Трудно е да си представим експлоатацията на сложни инфраструктурни мрежи без добро разбиране за тяхното състояние и конфигурация, без цялостен поглед върху активите на предприятието. За ютилити дружествата това е от първа необходимост и именно ГИС е доказалата се ИТ технология, която предоставя тази възможност.

Но Географските информационни системи сами по себе си са много повече от изготвяне на карти и паспортизация на мрежи. Тяхното прилагане води в действителност до трансформация на бизнеса, в това число до по-ниски разходи, подобрено вземане на решения, по-ефективна комуникация и сътрудничество както вътре в компанията, така и с трети страни, повишаване на ефикасността и ефективността на предприятието (например при вземане на решения за строителство на нови електроцентрали, привличане на нови клиенти в либерализиран пазар, маршрутизация и др.). Прилагането на ГИС е от ключово значение и за предотвратяване на бедствени ситуации – чрез интегриране и анализ на информация за критичната инфраструктура, историческите събития и тенденции. Всичко това превръща ГИС в необходима и незаменима ИТ технология, защото почти всеки аспект от инфраструктурата, енергетиката и ютилити бизнеса е свързан с локация.


Какви са ефектите от настоящите инфраструктурни предизвикателства и политиките в Европа върху развитието на ГИС-бизнеса?

В Европа през последните 3 години виждаме промяна, свързана с използването на ГИС – от прилагане на ГИС за AM/FM към използване на технологията като цялостна ИТ платформа, поддържаща все по-голям набор от бизнес дейности като регулаторно съответствие, подготовка за извънредни ситуации, управление на прекъсвания и загуби по мрежите, гео-маркетинг и продажби, управление на полевия персонал, подпомагане на дейностите по експлоатация и поддръжка, управление на риска и предотвратяване на лоши практики, оптимизация на маршрути, обслужване на клиенти и т.н. Това се постига чрез възможностите, които ГИС технологиите предоставят за интеграция с други приложения като SCADA, EPR, BI, DMS, билинг и клиентски информационни системи, както и с интеграция на данни в реално време като например информация за времето или данни, събирани от сензори. Дори финансовите данни се свързват и вече често се интегрират в ГИС.

Всяко предприятие трябва да даде възможност на служителите си да използват, създават и споделят карти и географска информация с всеки, на всяко устройство, навсякъде и по всяко време. ГИС в началото се използваше предимно настолно, на работно място, но сега е интегрална част от цялото предприятие. Може да видите и как компаниите създават специални управленски екрани, така че мениджмънтът на компанията да може да следи статуса на дружеството и неговата дейност – едно ново приложение на ГИС. Това е тенденцията в пазара и точно там виждам много светло бъдеще за ГИС.

Европейският пазар на енергия (електроенергия и природен газ) и ВиК услуги се промени драматично през последните няколко години, най-вече заради директивите на ЕС за газовия, електроенергийния и водния сектор, Програмата в областта на цифровите технологии (Digital Agenda – бел.ред.) и целите 20/20/20. Затова е важно инфраструктурните компании да намерят ефективните стратегии да останат част от отворения конкурентен пазар и следователно – да изберат подходящите ИКТ-решения за това. ГИС е едно от тези решения и е необходимата спойка, която може да ги интегрира.


Вие сте в България за международния ГИС ден. Какви са енергийните и ютилити предизвикателства в страната ни, според опита, който има Вашата компания тук?

Налице е натиск от ЕС да се върви по-бързо към либерализация в някои държави, включително и в България. Когато това се случи, на пазара ще навлязат нови участници, които ще могат да продават енергия. Ние в Esri очакваме, че това ще доведе до увеличено приложение на ГИС за маркетинг и продажби. Посредством ГИС, компаниите ще имат възможност да визуализират клиентите си и да изготвят стратегии за увеличаване на клиентската си база. Отделите по продажби ще могат да приоритизират своите усилия и да организират по-добре времето си за подписването на нови договори.

Друго предизвикателство за България е остаряващата ютилити инфраструктура. В това направление ние от Esri си сътрудничим с компанията OSISoft, която предлага на пазара една изключително ефективна и полезна ИТ система, наречена PI System. Информационна система, която позволява управление и анализ на данни в реално време и може да прогнозира качеството на мрежата. И тъй като OSISoft не разполагаше с ГИС платформа – каквато Ersi има, а ние от Esri нe разполагахме с това, което PI System прави, интегрирахме двете системи и комбинирахме най-доброто от тези две платформи. И сега то е на разположение на пазара и подпомага ютилити компаниите.

Често организациите смятат, че ГИС служи само за избор на локация за изграждане на нови електроцентрали. Това е така, но ГИС технологиите може да се използват и за извеждане от експлоатация на неикономични или неекологични централи. Разбирам, че в България има проблем с излишъка на електроенергийни мощности – от конвенционални и възобновяеми източници. ГИС може да намери широко приложение и в този случай.

Енергийната ефективност по цялата верига също е голямо предизвикателство. Възможността за прилагане на пространствен анализ за идентифициране на енергийната ефективност и енергийното потребление в сектора на домакинствата е фантастичен инструмент, който вече беше приложен в някои западноевропейски страни – на ниво от територия на ютилити компания чак до отделните измервателни устройства на клиентите.


Какви са възможностите за използване на ГИС технологии за опазване на околната среда в Европа и в България?

В Esri приложенията за околна среда са част от ДНК на компанията. Името Esri означава „Environmental Systems Research Institute“ и нашата платформа предлага приложения за оценка на въздействието върху околната среда, разполагане на активи, изследвания за устойчивост, регулаторно съответствие и много други, които са необходими на енергийните и ютилити компаниите за техния бизнес. В България освен реализирани редица Географски информационни системи в Министерството на околната среда и водите и нейните структури, имаме и информационна система в Министерство на вътрешните работи за предотвратяване на пожари и наводнения.

Замърсяването също е огромно предизвикателство. Нека ви дам пример как ГИС се използва и в тази насока. Европейската агенция за околна среда в Европейската комисия получава данни от сензори в стотици локации. Тези данни се предават към централизирано хранилище за данни. Като част от политиката за достъп до данни на Европейската комисия, след обработването им, те са достъпни за обществеността и частния сектор. Това може да са данни за качеството на водите и въздуха, например. Наличието на тези данни означава нови възможности пред малките и средни предприятия за създаване на решения или приложения, свързани с опазване на околната среда. Приложения, които впоследствие могат да бъдат качени и предлагани в Esri Marketplace – пазар за ГИС приложения по подобие на този за приложения за смартфони. Esri пазарът предлага както приложения, така и данни. Това е област, в която Esri предвижда силен растеж.


Как Esri може да помогне на българските компании да се справят с инфраструктурните предизвикателства?

Нашият фокус е да обслужваме клиентите си, като предлагаме ГИС платформа на световно равнище, която е цялостна и подпомага всички бизнес процеси в организацията. Например чрез интеграция на ГИС с ERP, BI и системи в реално време за визуализация върху информационни екрани за мениджмънта. Такава ГИС платформа позволява на организациите да дават повече инструменти на служителите и заинтересованите страни, да използват и споделят карти на всяко устройство, навсякъде и по всяко време и да са по-ефикасни и ефективни в целите, които са си поставили.


Как се представя българският ГИС пазар – по-бавно или по-бързо от други страни в региона и какви са причините за това?

Няма съмнение, че България среща икономически предизвикателства. Но от друга страна, въпреки че не посещавам често вашата страна, за първи път бях тук с колегите в Esri България преди около 20 години. Виждам, че въпреки трудностите на икономиката, Esri България не губи темпо. Това, което видях днес по време на ГИС-деня, е, че има много знание и нашите клиенти са напредничави и получават международни награди в най-различни области – например Министерството на околната среда и водите за своята система за Натура 2000. Когато сравним България с други страни – например Румъния, Унгария, Естония, Литва и Латвия, съм горд с това, което е постигнато тук. И тайната е в това, че Esri България винаги изпълнява ангажиментите си – дори когато парите са спрени. А това са точно времената, в които трябва да сте близо до своите клиенти. Това е философията на Esri като компания.
____

Аарт ван Вингерден е Генерален директор за Европа в Esri – глобален лидер в ГИС технологиите. С над 30 години професионален опит в областта на ГИС технологиите и тяхното приложение в стотици организации за подобряване на техните бизнес процеси и вземането на решения, той отговаря за стратегическото развитие на Esri на европейско ниво. Започва кариерата си в Computervision GIS в Холандия и Швейцария, където работи 12 години като директор продажби и системна интеграция в Европа, Близкия Изток и Африка. Присъединява се към Esri през 1994 г. първо като регионален мениджър, а от 2010 г. и като генерален мениджър за Европа. Работи с много организации в различни индустрии, включително международни организации, международни компании, национални правителства, публични власти на местно и регионално равнище, частни компании и други. Той и неговият екип работят активно с Европейската комисия и изпълнителните агенции като техен партньор по разработването на стратегии за успешно прилагане на ГИС решения в тяхната дейност. Завършил е Utrecht College of Advanced Technology като сертифициран топограф.