Интервюто с г-н Рикетс ще бъде публикувано и в следващия брой на списание Ютилитис.

Г-н Рикетс, кои са основните дейности на EURACOAL и кои са членовете на Вашата организация?

Ние имаме членове от 20 държави в Европа и се разпростираме дори извън границите на ЕС, защото имаме членове от Босна и Херцеговина, Сърбия, Турция и Украйна. Общият брой на членовете ни е 35. Някои от най-големите сред тях са производители на лигнитни въглища – например най-големите са в Германия. Също така при нас членува Полската въглищна асоциация, която представлява много голяма и важна индустрия в Полша. Имаме членове и във Великобритания, Чехия, България, Румъния – всички те с интерес да осигурят бъдеще на въглищата в Европа.

В структурата си имаме комитети, чиито основни теми са: Енергийна политика, Околна среда, Технически изследвания и Пазар. Всеки от комитетите разглежда различен аспект на въглищния свят. Някои от нашите членове са при нас, защото имаме силен потенциал за технически изследвания – ние сформираме проектни екипи, които кандидатстват за фондове за научни изследвания.


Какво е настоящето място на въглищата в електропроизводството на ЕС и какви са прогнозите за развитието им?

Прогнозите както винаги са доста мрачни, с очаквания за намаляване на употребата на въглища в Европа. Но прогнозите бяха такива и през последните години, а реалността е, че търговията с въглища е все още на добро ниво и все още има силно търсене в Европа. По време на презентацията ми на конференция, организирана в София от Българския енергиен и минен форум, споменах, че Германия е най-големият производител на кафяви въглища в света. В същото време, страната преминава и през т.нар. Енергивенде (Energiewende – бел.ред.) и затваря ядрени централи, така че все още зависи от въглищата и не може да оцелее без лигнитните си ресурси.

Това е така и за други страни, където кафявите въглища са най-евтиният ресурс за електроенергетиката. Прогнозите не изглеждат добри, но това е защото Европейската комисия трябва да направи прогнози с конкретни цели за СО2-емисиите, а реалността е, че тези цели ще са трудно постижими и, както казах и на конференцията, най-лесният начин да ги постигнем е чрез заместване на въглищата, което ще направи Европа все по-зависима от скъп вносен природен газ.


Европейската комисия в момента обсъжда новите цели за климата и ВЕИ. Какъв ще е ефектът от тях върху въглищния сектор?

Ефектът ще е тежък и това означава, че много хора няма да искат да инвестират в модернизация на електроцентрали, а тя е необходима в много от страните-членки в Източна и Югоизточна Европа. Аз пътувам из тези страни и виждам електроцентрали, чиито най-добри години са отминали и за които има икономически смисъл да бъдат заменени, но за това е необходима сигурност, която може да оправдае такава голяма инвестиция. Видяхме на конференцията днес, че някои хора оспорват съществуващите дългосрочни договори за новите централи в България. Такова поведение добавя още инвестиционен риск и това не е добре. Всичко, което увеличава политическия риск на инвестициите в активи, които трябва да получат възвращаемост през следващите поне 25 години, е много лошо за въглищния сектор. Това не са краткосрочни инвестиции – те имат нужда от стабилност. И въпреки това, липсва достатъчно стабилност в европейската енергийна политика, а тези, които все още инвестират, са много смели хора.

Ето и един пример – преди 10 години беше обещано много по отношение на безплатни квоти за емисии по схемата ETS. Германското правителство обеща на енергийните компании безплатни квоти и те инвестираха в по-ефективни въглищни електроцентрали. Това обещание беше записано и в писма от министерството, които сега са в архива на компаниите – RWE, E.ON и др. – всички те инвестираха в нови въглищни централи, които сега започват да работят. И това са хубави централи – много гъвкави, могат да балансират производството от ВЕИ, много ефективни – значително по-ефективни от старите централи, които замениха. Но обещаните безплатни квоти така и не дойдоха. Така че тези компании бяха подкупени с фалшиво обещание, за да построят централите и сега са много предпазливи относно бъдещите си инвестиции в Европа.

Оказа се, че инвестициите им са били добри, защото тези централи в момента работят като базови и генерират добри приходи, като се конкурират с газовите централи, но компаниите нямаше да ги направят, ако не беше налично обещанието на правителството. Всяка от централите струва по 1-1.5 млрд. евро и такива инвестиции не може да се направят без солидни договори. И ако в Германия късметът е проработил в тяхна полза, бедата е, че други страни в момента се нуждаят от такива инвестиции, а става все по-трудно те да се случат. Политическият цикъл също се скъсява в много страни, например в България, което генерира много несигурност. Но вие имате добри централи и мисля, че Турция ще има нужда от повече електроенергия, а България ще е готова да я предостави.

Централите в басейна Марица изток – особено тези на AES и на КонтурГлобал – са добри примери за това, което наричаме „чисти въглищни технологии“ с емисии, които са значително по-ниски от преди. В „Мини Марица изток“ се справят добре и с малко повече инвестиции може да се справят дори по-добре и да имат растеж.


Има и други движения в европейския пазар като резултат от евтиния шистов газ в САЩ, който избутва въглища през Атлантика. Какви са ефектите от това върху вашите членове и върху електроенергийния пазар в ЕС?

Глобалният пазар е огромен – 1 млрд. тона, а САЩ са малка част от него. През 80-те години Европа разчиташе на въглища от САЩ. Хората забравиха този факт през последните години и се учудиха, когато този внос стартира отново. Във времето след 80-те години, Европа внасяше и от други източници – Южна Африка беше основен доставчик за Европа през 90-те години, а днес не е, защото индийският пазар е по-близо до тях и дава по-високи цени. Днес повечето от въглищата са внесени от Русия, Колумбия и САЩ.

Звучи добре да кажем, че газовият бум в САЩ изпраща въглищата към външния пазар, но американските мини са високо в кривата си на предлагане и ако цените паднат, могат бързо да напуснат пазара. Те са много динамични по отношение на пазара и могат да затварят мините си много по-бързо от Европа. Сега цените на въглищата се успокояват и очаквам те да напуснат отново пазара. Не знаем какво ще се случи в бъдеще, но пазарът на въглища е глобален и доставките може да се случват навсякъде. В крайна сметка, глобалните пазари и икономиката ще определят кой ще изнася за Европа.


А какви ще са ефектите от загрижеността за сигурността на газовите доставки в Европа в момента? Очаквате ли това да подкрепи въглищния сектор?

Европейската комисия направи бегла отпратка към въглищата, въпреки че на тях се крепи 28% от електропроизводството в Европа. Бях на конференция през май, където единствено Доналд Туск спомена въглищата в положителен аспект. Въглищата присъстваха и в речта на председателя на ЕК Барозу, но той прочете изречението толкова бързо, че дори аз като англоговорящ не успях да разбера какво се опитваше да каже. Най-вероятно – за развитието на въглищните технологии и важността на CCS – улавянето и съхранението на въглеродния двуокис.

Енергийният комисар Гюнтер Йотингер и други политици положиха много повече усилия в по-привлекателните задачи да договарят природен газ и газопроводи – пътуванията до Азербайджан и други страни бяха с по-голям приоритет от въглищата. Но ако погледнете газа, за който говорим – няма толкова много от него. Европа се нужда от стотици милиарди кубични метри годишно, а тези проекти не предоставят толкова много. Европа трябва да реши от къде ще взима енергията си в бъдеще. Обясних на конференцията в София, че и ВЕИ са добра опция, но те изглеждат като втора система върху съществуващата сигурна система, която е базирана на комбинация от изкопаеми горива, ядрена енергия и др.


Има някои пилотни проекти за CCS в ЕС. Има ли бъдеще за тази технология в Европа?

Имаше пилотни проекти в ЕС, един от тях е Йеншвалде (Jaenschwalde – бел.ред.), както и други. Има един работещ в Хавър, Франция. Другаде по света има и търговски CCS централи, които вече работят – Баундари Дам (Boundary Dam – бел.ред.) в Канада, има и един в Тексас за газификация на лигнитни въглища в Кемпър Каунти (Kemper County – бел.ред.). Така че вече има примери за големи такива мощности. В случая на двете централи в Северна Америка, те са свързани и с ускорен добив на нефт, защото CO2 се използва за извличане на повече нефт от полетата в Тексас и Албърта.

Имаше надежди преди години, че и Северно море ще тръгне по този път – заради достигането на края на живота на нефтените находища там, но технологичните предизвикателства за CCS в открито море са значителни. Все още това се разглежда като възможност. Също така, в Европа има два проекта, които напредват и изглеждат добре – White Rose CCS във Великобритания и проекта ROAD (Rotterdam Opslag en Afvang Demonstratieproject) в Ротердам. Така че Европа има шанс да догони света. Преди 5 години имаше амбицията да е лидер в CCS – с 12 демонстрационни проекта. Може би това беше прекалено амбициозно и два проекта щяха да са достатъчни. А и два проекта щяха да са повече от сегашните нула, което не е добре, защото и Комисията, и страните-членки подчертават важността на CCS за достигането на климатичните цели. Една от причините за липсата на CCS в Европа, разбира се, е и цената.
___

Г-н Браян Рикетс е Генерален секретар на EURACOAL – Европейската асоциация на въглищната и лигнитната индустрия, от август 2010 г. Преди да се присъедини към EURACOAL, г-н Рикетс е в Международната агенция по енергетика (IEA), където започва работа през 2005 г. като анализатор на въглищния пазар в Отдел „Диверсификация на енергийните доставки“ към Директората по „Енергийни пазари и сигурност“, а по-късно през 2007/2008 г. е в Китай, където подготвя доклада на IEA “Cleaner Coal in China”. Преди IEA, работи в UK Coal, където през 1997 г. става проектен инженер за нова централа, използваща интегрирана газификация с комбиниран цикъл (IGCC), като работата му включва и лобиране. Преди това е работил в Alstom (от 1987 г.), където отговаря за динамично моделиране на електроенергийни системи. Г-н Рикетс е сертифициран машинен инженер и има MBA от Open University.