Интервю с г-н Алпарслан Байрактар, Председател на Регионалната асоциация на енергийните регулатори (ERRA) и член на Турската комисия за енергийно регулиране (EMRA), за списание Ютилитис
___

Г-н Байрактар, наскоро бяхте избран за Председател на ERRA. Кои са основните Ви приоритети през този мандат?

Съществуват 12 регионални асоциации, подобни на ERRA. Най-важният фактор, който различава ERRA от останалите, е, че събира заедно страни с различни характеристики и регулаторни рамки. Например, държави, в които има проблем със зависимостта от вносни енергийни ресурси, като Турция, са членове на ERRA заедно с държави, които са износители на енергия. Същевременно, наред със страни, които имат напълно либерализиран пазар и спазват принципите на Европейския съюз – тъй като членуват в него, имаме и членове, които имат традиционно регулиране и все още нямат либерализирани пазари. С други думи, ERRA е асоциация, която има повече разнообразие. Вярвам, че това е не само предизвикателство, но и предимство, защото докато ние вървим по пътя на пазарните цели, друга държава може спечели от опита си по своя собствен път.

В този смисъл, ERRA създава значителна добавена стойност за своите членове и моят първи приоритет е да увелича тази стойност. Затова основната ми цел е да увелича участието на нашите членове в процесите и дейностите ни, така че ERRA да може да им предложи дори повече. Ние организираме конференция за инвестиции и регулации, която е нашето основно събитие, както и множество обучителни курсове с теми по регулиране и ценообразуване на електроенергийния и газовия сектор. Затова, ERRA има какво да предложи не само на членовете си, но и на останалите заинтересовани страни в енергийната индустрия. Исторически, ERRA беше съсредоточена върху енергетиката, но наскоро добавихме и водния сектор към нашия дневен ред, защото някои от членуващите страни вече предприеха действия за регулирането и на този сектор. С други думи, ERRA се превръща все повече в Регионална асоциация на икономическите регулатори. Всъщност, ERRA никога не се е ограничавала само до теми в енергетиката, а винаги ги е интерпретирала в по-широк контекст. Затова провеждаме срещи, обучения и семинари за възобновяемата енергия, климатичните промени, ВиК регулирането и др. и сме изградили силно сътрудничество. В този смисъл, планираме да увеличим и международното си сътрудничество чрез нови инициативи с IRENA, Световната банка и други глобални организации. По подобен начин, предвиждам и по-тясно сътрудничество с ЕС по отношение на регулаторния подход на нашите членове към механизмите за пазара и климатичните промени в Европа. Такива цели изискват по-ефикасен регулаторен административен капацитет. Затова планираме да развием нашите добре известни обучителни програми и да създадем нещо като регулаторна школа на ERRA, която да задоволи по-добре потребностите на политиците, регулаторите и индустрията.


Кои са основните предизвикателства в страните, членуващи в ERRA?

Както споменах, ERRA има много разнообразие по отношение на либерализацията на пазарите и ние трябва да развием регулаторния капацитет на нашите членове, за да адресираме по-добре съвременните и бъдещите предизвикателства в нашите пазари. Например, навлизането на възобновяемата енергия се засилва и това е все по-предизвикателно по отношение на финансовия товар върху потребителите и трудностите за управление на електроенергийните системи. Също така, повечето от нашите членове са развиващи се страни – включително в Африка, които имат огромни инвестиционни потребности за развитие на мрежата и за нови генериращи мощности. С други думи, „привличането на инвестиции” е винаги водеща тема за членовете на ERRA, Ние вярваме, че прилагането на пазарни правила и създаването на либерализирани пазари може да помогне съществено за решаването на тези предизвикателства, но с това идват и нови предизвикателства: увеличаване на разходите и мнението на обществеността при превключването към механизми, които отразяват пълните разходи.

Естествено, на този етап предизвикателство е и независимостта на регулаторите. Все още имаме страни-членки, в които регулаторът не е независим от правителството. Затова наскоро решихме да насочим вниманието си върху този съществен проблем и да извършим цялостно проучване с цел оценка на регулаторната независимост, така че да видим една по-голяма картина. След като са готови резултатите, ще преминем и към изпълнение на конкретни действия.


Растящият дял на ВЕИ е регулаторно предизвикателство в много страни-членки на ERRA. Кои са най-добрите регулаторни практики, споделени от вашите членове?

Както всички знаем, използването на ВЕИ е добра възможност за справяне с растящото енергийно потребление, като същевременно се постигнат и екологични цели. Затова, много страни предоставиха схеми за подкрепа (преференциални цени, портфолио за ВЕИ, задължения за изкупуване и др.) и бяха много щедри по отношение на цените. След това видяхме, че увеличаването на разходите за механизмите за подкрепа доведе до финансов товар за потребителите, което доведе до намаляването на подкрепата в някои страни и до освобождаване на приоритетни отрасли в индустрията от заплащане на тези допълнителни разходи.

В този смисъл, според мен Турция има балансиран подход, който може да се разглежда като много добра практика. Турция предостави умерени преференциални цени (7.3 амер. цента за kWh за ВЕЦ и ветроенергийни мощности и 13.3 амер. цента за kWh за соларната енергия), така че да се осигури подкрепа за паричните потоци в най-лошия сценарий, но и предостави допълнителна подкрепа, ако се използва произведено в страната оборудване. С други думи, ние се опитахме да насърчим пазарните участници да останат „на пазара”. Като резултат от това, развитието на ВЕИ е много задоволително и успяхме да избегнем големи разходи за подкрепа от страна на потребителите, което помогна значително за запазване на обществената подкрепа за тези проекти.


Понякога регулаторите са упреквани за степента на тяхната независимост при вземане на решения. Кои са основните предпоставки за регулаторната независимост по принцип?

Има някои много важни културни ценности и принципи за регулаторните агенции. Списъкът може да е много дълъг, но може да дефинираме някои от тях като комуникация, прозрачност, обсъждания, последователност, предвидимост, гъвкавост, независимост, ефективност и ефикасност, както и отговорност. Това са задължителните характеристики. Но аз мисля, че може да имаме и само 2 от тези принципи, като останалите ще бъдат постигнати автоматично. Първият е определено независимост. Без независимост във вземането на решения, бюджета и назначенията, един регулаторен орган не може да регулира добре пазара. Но дори ако регулаторът е „само” независим, резултатът може да е сблъсък на регулатора с останалите заинтересовани страни като политиците, пазарните участници и потребителите.

Затова, регулаторите трябва да имат и отговорност. След като са определени политиките, регулаторите трябва да бъдат оставени да вземат решения независимо, но тяхното представяне трябва да се наблюдава и те да бъдат държани отговорни – нагоре: към политиците, както и надолу: към потребителите. Вярвам, че тези два принципа са задължителни предоставят баланс между независимост и отговорност, което ще позволи правилно прилагане на политиките и пазарните правила. Затова смята, че ERRA, със своите различни платформи и инициативи може да има важна роля в запълването на празнината между регулаторите останалите заинтересовани страни, така че да има по-добра комуникация, което е първото и може би най-важното условие за разбирането помежду им и за постигането на съвместен подход към общите проблеми.


Има ли достатъчно сътрудничество между регулаторните агенции от отделните страни-членки на ERRA? Какво може да се направи за постигането на още по-голяма степен на сътрудничество?

Освен годишната конференция за инвестиции и регулации и редовните обучителни програми, ERRA има и 3 важни платформи, чрез които събира членовете си за обсъждане на общи проблеми и за развитие на регулаторния капацитет. Тези платформи са Комитетът по лицензиране и конкуренция, Комитетът по ценообразуване и Потребителският комитет. Всички наши членове имат представители в тези комитети, които се срещат редовно през годината. Така не само държим връзка с нашите членове, но и се опитваме да отговорим на местни и регионални предизвикателства, които са важни за нашата асоциация. Както споменах, моите приоритети са да увелича участието на членовете ни в нашите събития и така да увелича добавената стойност на ERRA. Затова търсим нови и ефективни начини за близко сътрудничество между членовете ни.

Като резултат от тези усилия, успяхме да стартираме Програма за обмен на експерти, от която очакваме да засили съдействието между нашите членове. Тя започва от следващия септември и в нейните рамки регулаторната агенция за енергийните пазари в Турция ще приеме стажанти от грузинския и украинския регулатор, които ще се запознаят с нашите регулации за ВЕИ, пазарните механизми, трансграничната търговия и др. Като ERRA, ние силно подкрепяме подобни двустранни действия и планираме също така да предоставим финансиране от нашия фонд за развитие, който е предвиден за дейности, увеличаващи добавената стойност на нашата асоциация.


Истанбул ще е домакин на 6-тия Световен форум по енергийно регулиране (6WFER) през май 2015 г. Какви са очакванията Ви от това събитие?

Истанбул е град, който свързва не само континенти, но и енергийни ресурси и пазари. Затова, нашата регулаторна агенция в Турция предложи да е домакин на събитието в Истанбул. Както се очаква, форумът ще разгледа регулаторните предизвикателства в глобална перспектива и в глобален контекст. Наред с типичните теми като енергийна сигурност, ВЕИ и потребителски права, ще дискутираме и нови интересни теми като Smart Regulation, което означава да се подпомогне устойчивото пазарно развитие и да се насърчават иновациите, особено в услугите на пазара.

Освен това, в нашия план предвиждаме събитието да адресира не само предизвикателства от развитите страни и пазари, но и от развиващите се страни и от възникващите пазари. С други думи, ние искаме да имаме повече участници и разнообразие от друг път по отношение на географско и икономическо представителство. Освен това, във финалната програма ще държим във всеки панел да присъства поне един лектор от развиваща се страна и поне една дама. Също така, Турция ще е председател на Г20 през 2015 г, и затова сме включили специален министерски панел във форума, така че важните енергийни предизвикателства да се обсъдят на много по-високо равнище и WFER да е мост между политиците и регулаторите. Накратко, 6WFER ще създаде мост между различни пазари, различни съображения, различни регулаторни нива и политически приоритети.


Република Турция е един от растящите енергийни пазари в региона. Това предизвикателство ли е за вашата регулаторна агенция и как се отразява на нейните дейности?

Въпреки че световната икономика още се възстановява от миналата криза, ефектът върху Турция беше ограничен. Като резултат, ние имаме растящо енергийно потребление и това е предизвикателство поради няколко фактора. На първо място, ние имаме либерализиран енергиен пазар и това означава, че средата и пазарните регулации трябва винаги да са привлекателни и добри за инвеститорите, за да имаме необходимите вложения. От друга страна, ние сме много зависими от внос на енергийни ресурси за задоволяване на местното потребление. В момента зависимостта ни е над 70% и е много трудно да я задържим на това ниво, защото потреблението продължава да расте.

Като имаме предвид постиженията ни през последните 12 години и фокуса ни върху енергийната либерализация, ние сме решени да следваме либералната пазарна структура. Затова сме много внимателни при определянето на потребностите в пазара и при балансирането на опасенията и интересите на отделните заинтересовани страни като правителство, инвеститори и потребители, когато вземаме решения. Въпреки че се опитваме да вземем най-добрите решения, трябва да отбележа, че работата на пазара (особено в електроенергийния и в газовия сектор) не е достигнала ниво на зрялост и участниците нямат голям опит. Това е предизвикателство, но нашата агенция извършва плавен преход към либерална пазарна структура. Като имаме предвид, че генериращите ни мощности се удвоиха, а природният газ достигна до почти всички градове в последните години, мога искрено да заявя, че либерализацията постигна успех. Друго голямо предизвикателство беше регулирането на държавните предприятия. И все пак, нашата решимост да постигнем либерална пазарна структура и да извършим навременна приватизация на електроразпределителните компании и на централите помогна много. За съжаление, не мога да дам същите заключения за газовия сектор, защото не успяхме да отделим по вертикала дейностите в него и да намалим доминацията на държавната газова компания – тя все още контролира 70% от вноса и износа, както и системните и пазарните операции.

Като имаме предвид всичко казано дотук, нека подчертаем, че след големите постижения като отварянето на пазарите и създаването на равни условия за всички, както и увеличаването на конкуренцията в ерата на либерализацията, вярвам, че „новата ера” трябва да се обърнем към потребителите и техните очаквания. Нека го кажем така: всъщност, увеличаването на енергийното потребление е основният стимул за управлението на пазара. Очевидно, увеличението в потреблението трябва да се посрещне, но това трябва да се случи по устойчив начин. В противен случай, ако пазарите целят само задоволяване на търсенето, сегашната ситуация няма да се подобри и ще стигнем до изчерпване на ресурсите, последвано от по-високи цени и по-сериозни изменения в климата. Като имаме предвид, че пазарите винаги дават на потребителите това, което те търсят (т.е. напасват се към търсенето), е редно да достигнем до заключението, че потребителският избор е основният определящ фактор за бъдещето на пазарните участници. Затова и потребителите трябва да получат силни инструменти, т.е. да са информирани, да имат знанията и уменията и да са ангажирани.
_____

Комисар Алпарслан Байрактар работи в турската енергийна регулаторна комисия – Energy Market Regulation Authority, откакто е номиниран от Правителството на Турция и е положил клетва на 2 февруари 2010 г. Преди това, г-н Байрактар е работил като частен консултант в Турция по широк набор от дейности, включително енергетика, от 2007 до 2020 г. Бил е вицепрезидент на Goldenline Inc., Ню Йорк от 2002 до 2007 г. Преди това е бил мениджър бизнес развитие в пазара на пропан-бутан (LPG) в Турция, както и проектен инженер в строителната индустрия.

Контактите на г-н Байрактар с ERRA започват при избирането му в президиума на организацията – нейният изпълнителен и представителен орган – през април 2012 г. Избран е за зам.-председател на генералната асамблея през 2013 г. и е бил и.д. председател от август 2013 г.

Други международни участия на г-н Байрактар включват: редакционния съвет на “The ICER Chronicle”, издание на Международната конфедерация на енергийните регулатори – ICER, както и участие в комитета за международната програма и организационния комитет на 6-тия Световен форум по енергийно регулиране (6WFER).

Г-н Байрактар има бакалавърска степен по машинно инженерство от Техническия университет на Истанбул и магистърска степен (LL.M.) по право и икономика от Университета Билкент. Следвал е и Стратегически маркетинг мениджмънт в New York University.