Д-р Нийкош, кои са основните предизвикателства пред унгарския енергиен регулатор (Energy and Public Utility Regulatory Authority - HEA) с отварянето на европейския енергиен пазар?

Ролята на регулатора постоянно се изменя заедно с развитието на структурата на пазара, оперативните модели и европейското законодателство. Основните ни отговорности са да защитим потребителите, да осигурим регулиран достъп до мрежите и да упражняваме регулаторен контрол с цел гарантиране на сигурността на доставките в конкурентна среда.

В сложната сфера на защитата на потребителите наша основна задача, освен регулиране качеството на снабдяването, е да поддържаме цените за крайните потребители достъпни особено в ситуацията на икономическа и финансова криза. Обхватът на регулиране на HEA бе разширен през 2011 г. с включването на топлоснабдяването и на водоснабдяването миналата година. С развитието на пазарите се съсредоточаваме все повече върху пазарния надзор, особено внимание отделяме на регионалната интеграция в секторите електроенергетика и газ. След обявените нови европейски законодателни инициативи в областта на енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, предизвикателствата пред HEA ще нарастват.

HEA следи и подкрепя въвеждането на единен енергиен пазар в ЕС с цел да гарантира устойчиво снабдяване на крайните потребители по достъпни и конкурентни цени. Основните посоки, в които работим са няколко: регионалното свързване на пазарите (проектът за маркет каплинг 4М между Чехия, Словакия, Унгария и Румъния), а по-нататък и свързване с Централна и източна Европа и Северозападна Европа; изграждането на инфраструктура, подбор и осъществяване на проекти от общ интерес (електроенергийни и газови връзки), както и хармонизиране на мрежовите регулации (мрежови кодекси). HEA поддържа и състава на националния енергиен микс (ВЕИ, атомна енергия и др. иновативни технологии) и подкрепя реализацията на газопроводи с възможност за реверсивен поток.

Как Унгария и регулаторът възприемат своята роля след свързването на пазарите на Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Словакия и Словения? Може ли такова свързване на база потоци да се разшири до Балканите и в частност България?

Основните пазарни участници от тези страни подписаха през януари 2014 г. меморандум с европейската Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER). Меморандумът цели да свърже пазарите на тези страни чрез метод за изчисление на трансграничните елктроенергийни капацитети, базиран на потоците. Тези капацитети се разпределят на база на ценови каплинг на регионите (PCR). Това споразумение между електроенергийните системни оператори, енергийните борси и националните регулатори се случва в рамките на регионалните инициативи, координирани от ACER, които целят ранното въвеждане на мрежовите кодекси – в този случай за разпределяне на капацитет и управление на претоварванията, преди те да влязат в сила и да станат обвързващи. 

Това ще допринесе за развитието на единния европейски енергиен пазар заради сближаването на цените, което е предпоставка за конкуренция и по-голям избор на услуги и продукти за потребителите.

Това е предпочитан целеви модел в региони със свързани мрежи, каквато е Централна и източна Европа. Може да се ползва и метода за изчисление на нетния капацитет за пренос за трансграничните връзки. Що се отнася до черновата на Мрежови кодекс за разпределяне на капацитет и управление на претоварванията (NC CACM), Румъния и България не са длъжни да използват потокобазирано изчисление и разпределение на капацитетите преди поне 2/3 от съседните им страни да заявят участие в единния европейски пазар. При двустранните обмени между българия обаче може да се използва ефективно метода за изчисление на нетния капацитет за пренос, защото мрежата там няма много разклонения. Използването на потокобазирания метод обаче носи по-големи ползи за обществото.

Какъв подход сте избрали за регулиране на възбновяемите енргийни източници? По различен начин ли се регулират фотоволтаиците, вятърните централи, ВЕЦ и други ВЕИ?

Според европейската директива 2009/28/ЕО делът на възобновяемата енергия трябва да достигне 13% в брутното крайно потребление на Унгария до 2020 г. В нашия Национален план за възобновяемите енергийни източници сме заложили дори по-висока цел от 14,65%. Към 2012 г. делът на ВЕИ в крайното брутно потребление е 9,6%. HEA се занимава основно с производството на електроенергия от ВЕИ, затова ще се концентрирам върху този сектор.

Унгарското законодателство определя преференции за ВЕИ спрямо конвенционалните мощности (въглища и газ). Ако една електроцентрала може да докаже, че използва поне 70 на сто възонбовяеми източници в производството на енергия, получава 30% отстъпка от таксата за присъединяване. Ако може да докаже на 90 на сто, таксата се намалява наполовина. Освен това ВЕИ получават приоритетно свързване с мрежата.

Имаме и система за преференциални цени (KÁT) за ВЕИ и енергия от отпадъци. Преференциите се определят с държавен декрет и са значително по-високи от пазарните. HEA определя индивидуални период и количество произведена енергия, за които всеки производител ще получава префернциална цена. Така даденият производител може да продава, докато не изтече периода или не изразходва квотата си от енергия по преференциална цена. За биогаз и биомаса периодът е 15 години, за инсталации на сметищен газ – 5 години. За другите технологии периодите са индивидуални за всеки проект.

Преференциалните цени варират за ВЕИ и технологиите за оползотворяване на отпадъци, както и според номиналния капацитет, моментът на лицензиране (преди или след 1 януари, 2008 г.), периода (пиково или непиково потребление). Фотоволтаиците и ветроенергийните проекти също получават различни тарифи.

В системата KÁT нашият електроенергиен системен оператор (MAVIR Ltd.) купува електроенергията от привилегированите производители. Част от електроенергията се продава на унгарската енергийна борса (HUPX) и се разпределя на отговорниците на балансиращите кръгове (основно търговци), които я продават в тези кръгове (с изключение на потребителите подлежащи на „универсално обслужване“, т.е. по регулирани цени). Подкрепата за ВЕИ накрая се плаща от потребителите, които не подлежат на универсално обслужване.

В унгарския ВЕИ сектор биомасата е с най-голям дял от около 50 на сто, някои от инсталациите частично се захранват с въглища. На второ място са ветроенергийните мощности с около 25 на сто, но са обект на ограничения поради особености в оперирането на електроенергийната система. Фотоволтаиците нарастват като дял, но все още са с ограничена важност за Унгария с дял от около едва 1% от производството.

Как регулаторът балансира между дългосрочни мерки, например нуждата от инвестиции в мрежите, и приемливо ниво на цените за потребителите? Кои регулаторни инструменти могат да спомогнат за премахване на зависимостта между количеството произведена енергия и приходите на една комунална компания?

Министерството на националното развитие е отговорно за законодателството в областта на цените, мрежовите такси и цените на продуктите в обхвата на универсалната услуга, от която се възползват домакинствата, малкият бизнес и държавните институции. За да бъдат цените достъпни, унгарското правителство нареди поевтиняване на електроенергията на два пъти през 2013 г. - през януари с 10% и през ноември с 11,1%, и планира намаление с още 5,7% през септември т.г. за домакинствата. Тези решения са повлияни от благоприятни условия – спад на цените на европейските борси и преразглеждане от страна на регулатора на тарифите на регулираните участници (мрежовия оператор, операторите на разпределителните мрежи и доставчиците по регулирани цени).

Цялото интервю може да прочетете в брой юли/2014 г. на списание Ютилитис