Интервю от следващия брой на списание ЮТИЛИТИС - Лъчезар Костов, Председател на Агенцията за ядрено регулиране. Очаквайте брой април/2014 в края на месеца.
____

Г-н Костов, кои са най-важните задачи пред АЯР през настоящата година и на какъв етап е процедурата по удължаването срока на експлоатация и лицензиите на 5. и 6. блок на АЕЦ Козлодуй?

Тази година е първата след проведената пълномащабна IRRS мисия на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в Агенцията за ядрено регулиране. Тази мисия се проведе през април 2013 г. и голям екип на МААЕ направи преглед на всички сфери от дейността на АЯР. В доклада, който те изготвиха, бяха констатирани добри практики, направени препоръки и предложения за подобряване на работата. Въз основа на този доклад, ние изготвихме план за действие и една от задачите ни е да работим по изпълнение на препоръките и предложенията.

Друго направление в нашата дейност е предстоящото подновяване на лицензиите на 5. и 6. блок в АЕЦ Козлодуй, които изтичат съответно в края на 2017 и 2019 г. Съгласно условията на лицензиите, 4 години преди да изтече този срок е необходимо атомната централа да ни представи набор от документи, които включват методика, по която ще бъде извършвано обследването на ресурса, и съответно програма за реализация на технически мерки. За 5. блок тези материали са постъпили в срок и нашите колеги ги преглеждат и оценяват. Също така, работим интензивно във връзка с намеренията на атомната централа да повиши мощността на двата блока.

Разбира се, както сме казвали неведнъж, в областта на радиационната защита за нас ще е предизвикателство регулирането на ускорителите, които навлязоха в медицината.

Имаме и една постоянна задача във връзка с промяната на нормативната база, която трябва да се приведе в съответствие с изменения Закон за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). Имаме програма, която се изпълнява – до момента са променени 5 наредби, сега в голяма степен на готовност за междуведомствено съгласуване е Наредбата за осигуряване на физическата защита на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества. Напреднали сме с промените в Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение. Предстои цялата нормативна база да бъде приведена в съответствие със ЗБИЯЕ.

Когато говорим за нормативна база, трябва да имаме предвид, че неотдавна излезе нова директива на ЕВРАТОМ относно нови норми за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения и предстои транспонирането на този документ в българското законодателство. Това ще бъде една продължителна работа, но ние вече започваме работа по нея, включително подготовка на промени в законодателството.

В международен аспект, имаме ангажименти във връзка с прегледа на конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ). Националният доклад по КЯБ бе представен в края на март във Виена. Също така, въз основа на наш ангажимент да реализираме членството на България в Обединения институт за ядрени изследвания – международна и междуправителствена научна организация, ние организираме през последните няколко години ежегодно школа за млади физици, която е наречена „Дни на Обединен институт за ядрени изследвания в България”. В нея водещи учени от института представят изследванията, които се провеждат в Дубна. По този начин се надяваме да засилим интереса сред българските студенти и млади хора към ядрената физика, към ядреното образование, защото подготовката на кадри е съществена страна както от нашата регулаторна дейност, така и от експлоатацията на ядрени съоръжения и прилагането на ядрени технологии.


Ако към средата на 2014 г. бъде договорено строителство на нова мощност в АЕЦ Козлодуй с Westinghouse, в какви срокове може да започне процедурата по лицензиране на нейното строителство? Предизвикателство ли ще е за АЯР лицензирането на нова технология като AP1000?

Процедурата по лицензиране на нов ядрен блок около АЕЦ Козлодуй де факто е започнала с издаването на разрешение за избор на площадка. Там работата е напреднала. Колегите от предприятието „АЕЦ Козлодуй – нови мощности” са на финалния етап по подготовка на Оценка на въздействието върху околната среда, което е задължителен документ за издаване на заповед за одобряване на площадката. Ако бъде сключен такъв договор, в момента, в който предприятието поиска разрешение за проектиране, ние сме готови да го дадем и в зависимост от степента на тяхната готовност, съответно да направим преглед на самия проект.

Без съмнение, лицензирането на нов ядрен блок като AP1000 е предизвикателство за нас. Това е нова, съвременна технология, базирана изцяло на пасивна защита. Това е последната разработка на Westinghouse, която е една от водещите фирми в ядрените технологии. Технологията е модерна и нова за нас, но аз се надявам, че ще успеем в срок и без да нарушаваме времевата рамка в закона, да я оценим и съответно да издадем разрешение за строителство на този проект.

В тази посока, разчитаме и на международно сътрудничество, и на историята в отношенията между Westinghouse и няколко европейски регулатора като английския и шведския. Като цяло, самата фирма Westinghouse е правила много задълбочени изследвания за съответствие между технологията AP1000 и референтните нива на западноевропейските ядрени регулатори. Така че, много работа в тази насока е свършена, което ще бъде добра база за нашите експерти, за да могат да се ориентират по-успешно в задачите, които предстоят.


Кои ще са основните предизвикателства от едновременното извеждане на 1.-4. блок, удължаване експлоатацията на 5. и 6. блок и евентуалното строителство на нова мощност на една и съща площадка в АЕЦ Козлодуй ?

Предизвикателствата при извеждането от експлоатация на 1.-4. блок, модернизацията на 5. и 6. блок и евентуалното строителство на нова мощност, макар и не на една и съща площадка, но все около АЕЦ Козлодуй, са от различно естество. От една страна, чисто в организационен план се изисква добро планиране и логистика, което ние като ядрен регулатор трябва да следим отблизо. Генерирането на радиоактивни отпадъци при извеждането от експлоатация също се нуждае от сериозен контрол.

От друга страна ще има и известно разминаване във времето, чисто физически. Очакваме от 2017 и 2019 г. да бъдат подновени лицензиите на 5. и 6. блок и предполагам, поне по предварителни оценки, че горе долу по това време ще приключи прегледът и оценката на AP1000.


Westinghouse дават за пример американското законодателство, при което се дава обща лицензия за строителство и експлоатация. Възможно ли е да се случи в бъдеще и в България?

Предварителното сертифициране на технология действително е залегнало в американската нормативна уредба. Нейните основи са положени именно във връзка с лицензирането на технологиите AP600 и AP1000. Това е направено най-вече във връзка със защитата на инвеститорите – да не бъдат изненадани от регулаторния орган, ако на по-късен етап съответният проект не бъде лицензиран.

Ние нямаме такава практика да издаваме сертификати, а да одобряваме конкретен технически проект. Това, което по наше мнение можем да направим, е да разглеждаме проекта едновременно с оценяването на площадката, така че те да бъдат одобрени едновременно. По този начин може да се ускори процесът и да се даде гаранция за бъдещо строителство на инвеститора, което по същество се доближава до практиката за издаване на комбиниран лиценз в САЩ.


САЩ одобриха наскоро държавно финансиране за изследвания, свързани с малките модулни реактори (SMR – бел. ред.). Има ли перспектива за тази технология?

Водят се изследвания в тази посока. МААЕ също има програма за малките модулни реактори, в която ние като държава участваме. Тази идея не е нова, отдавна има готовност да бъдат внедрени. Фактът, че до момента още ги няма, обаче, показва, че има проблеми в различни насоки. Какво ще е приложението на тази технология, ще зависи от нейната икономическа целесъобразност.


Какво ще се случи с процедурата по лицензиране строителството на АЕЦ Белене, ако се реши проектът да се възобнови? Докога може да се отлага финалното решение? Все пак, скоро се навършват 10 години от доклада за ОВОС.

Много пъти съм говорил за процедурата по лицензиране на проекта – тя беше спряна, защото имаше политическо решение за спиране на АЕЦ Белене. Това стана в момент, в който нашите експерти бяха готови с прегледа на техническия проект и имаше готовност за издаване на заповед за неговото одобряване. В момента, в който се вземе политическо решение за отмяна на спирането на АЕЦ Белене и за рестартирането му, процедурата по лицензиране ще продължи с одобряване на проекта и последващо издаване на разрешение за строителство.

Добре ще е да се вземе решение за възобновяване на проекта, без да се налага повтарянето на вече завършени процедури.


Какви са перспективите за развитие на ядрените технологии и образование в България във връзка с всички проекти – за модернизация, извеждане от експлоатация, строителство на нови мощности и изграждане на съоръжение за РАО? Има ли достатъчно експертен потенциал в нашата страна за всички тези дейности?

Перспективите за развитие на ядрените технологии в България са добри. Като експерт съм убеден, че в енергийния микс на България ядрената енергия ще има сериозно място. Това са доказано ефективни, екологично-чисти технологии с дълготрайна устойчивост. Виждаме, във връзка със събитията в Украйна, отново стана актуален въпросът за сигурността на доставките на петрол и газ и възможностите за резерви са в рамките на няколко месеца. За ядрените блокове, горивната кампания трае около година, което дава дългосрочна перспектива на производството на електрическа енергия. И не на последно място е и цената. Затова съм убеден, че развитието на тези технологии ще продължи и занапред. Такива са и плановете на правителството – да се строят нови мощности.

За приложението на ядрените и радиационни технологии в други сфери също сме говорили многократно. Това развитие ще продължи и, разбира се, въпросът за достатъчния експертен потенциал е ключов. Аз лично се надявам, че минимума на интерес у младите хора да изучават естествени и технически науки и в частност ядрени технологии и ядрена физика, който сме достигнали, ще бъде преодолян. Традициите, които имаме в развитието на нашата ядрена програма, ще й помогнат да подготви достатъчно добър експертен потенциал, който да експлоатира и регулира тези технологии.
____

Ст.н.с. д-р Лъчезар Костов е назначен за председател на Агенцията за ядрено регулиране с решение на правителството от 4 юли 2013 г. От януари 2006 до този момент е заместник-председател на АЯР.

От 1978 г. работи в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН, където последователно заема длъжностите физик, научен сътрудник, старши научен сътрудник. През периода януари 1979 - август 1982 г. е гост-изследовател в Централния институт за ядрени изследвания Росендорф на Академия на Науките на Германската Демократична Република. От август 1996 г. до март 1997 г. е Председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Участва и ръководи различни изследователски проекти в областта на експерименталните изследвания на ядрената структура. Резултатите са публикувани в повече от 50 оригинални научни статии в Nuclear Physics A, Zeitschrift fuer Physik, Nuclear Instruments and Methods и др. Ръководи серия проекти с приложно значение за изследване на естествената радиоактивност, оценка на степента на радиоактивно замърсяване на засегнати терени и програми за възстановяването им, влиянието на аварията в Чернобил върху територията на България и др.

През 1978 г. завършва специалност „Атомна физика” в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1984 г. защищава дисертация в областта на експерименталната ядрена физика.

Лъчезар Костов е почетен доктор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Член на Научно-техническия комитет на ЕВРАТОМ