Интервю от новия брой на списание ЮТИЛИТИС - Сергей Бояркин, съветник на Русатом Оверсиз
____

Г-н Бояркин, тези дни ЕС обяви своите цели в областта на енергетиката до 2030 г. Измежду тях е и намерението да бъдат намалени с 40% вредните емисии на СО2 в сравнение с 1990-те години, а също така делът на възобновяемите енергийни източници да достигне до 27%. Според Вас, как това ще се отрази на новите ядрени проекти в ЕС?

В енергийната стратегия на ЕС до 2050 г. е записано, че те възнамеряват да запазят дела на ядрената енергетика в енергобаланса, така че в Европа нови централи ще бъдат изграждани. Освен това, атомната енергетика е най-екологичната, емисиите на СО2 са равни на нула, затова можем да прогнозираме, че ядрената промишленост ще продължава да се развива по целия свят.


На 14 януари Унгария и Русия подписаха междуправителствено споразумение за развитие на АЕЦ „Пакш”. Какви са основните моменти в това споразумение и каква е ролята на „Росатом” в тях?

Мисля, че не на последно място Унгария избра „Росатом” заради критериите за безопасност и стойността на проекта. „Постфукушимските” реалности ни накараха да осъзнаем, че за безопасността на АЕЦ е важен принципът за разнообразие на системите за безопасност. Т.е. трябва да бъдат използвани и активни, и пасивни системи за безопасност. При това, днес на пазара има отделни предложения за реактори с активни системи за безопасност, отделни предложения с пасивни. И само един проект обединява и активните, и пасивните системи. Това е руският проект „ВВЕР 3+”, който изцяло отговаря на принципа за разнообразие и на всички съвременни изисквания към безопасността.

Освен това, само проектът на „Росатом” предполага такова уникално технологично решение, каквото е „уловителят на стопилката”, който е конструиран така, че радиационно замърсените вещества да не попадат във външната среда. За гъсто населената Европа това е значителен фактор при вземането на решение за избор на проект. Уверено мога да кажа, че към днешна дата в света не съществуват предложения за по-безопасен реактор от „ВВЕР 3+”.

Освен това, само „Росатом” притежава реална референция за технология за реактори от поколение „3+”. Другите доставчици на реактори сега тепърва ги строят и все още нито един блок не е въведен в експлоатация, а ние въведохме в експлоатация първия реактор от поколение „3+” през 2005 г., а днес вече ги строим серийно. Т.е. само ние притежаваме референтна и едновременно с това серийна технология. Струва си да отбележим, че ние предлагаме аналогични уникални технически решения и за проекта АЕЦ „Белене” в България.


Какви са перспективите пред новите ядрени проекти в страните от централна и Източна Европа? Виждате ли някакви изменения на ситуацията в Чешката република след смяната на правителството?

„Росатом” участва в търга и ние сме убедени, че нашето предложение е най-доброто. Както по отношение на безопасността на реактора, така и по отношение на неговата цена. Макар че тръжната процедура не винаги е ефективна. Ето, например, през 2004 г. Финландия проведе търг за пети финландски блок на АЕЦ и компанията, която го спечели, трябваше да предаде блока за експлоатация още през 2009 г. Ние знаем, че този блок до ден днешен не е предаден и бюджетът е надвишен повече от 2 пъти. За своя нов, вече шести, енергоблок финландците взеха решение да не провеждат търг, а направиха анализ на съществуващите световни ядрени технологии, включително направиха проучване на системите за безопасност, анализ на графиците за изграждане, разчет на реалната цена на проектите. В резултат на това бе взето решение в полза на руския „Росатом”.


Европа възнамерява да либерализира националните и регионалните енергийни пазари. Как ще се отрази това върху мащабните енергийни проекти и, в частност, върху планираните нови ядрени строежи?

От една страна, става дума за либерализация, а от друга страна, ние знаем, че генерирането на енергия от слънце и вятър получава от държавата сериозни дотации, държавата изкупува електроенергията от тези генератори не по пазарни цени, а два-три пъти по-скъпо. Така данъкоплатецът субсидира от своя собствен джоб „зелената енергия”. Това може ли да се нарече „либерализация”? Не, разбира се. Така че, засега това са само разговори, но ако либерализацията стане реална, тогава обществото ще получи сериозно предимство във вид на по-евтина и достъпна енергия.


Какъв е текущият статус на проектите на „Росатом”?

По технологията за реактори с бързи неутрони, която предполага затваряне на ядрено-горивния цикъл и използване на радиоактивните отпадъци като суровина за свежо ядрено гориво, Русия изпреварва своите конкуренти с около 20 години. Днес в света има само един енергоблок с реактор на бързи неутрони – БН-600, който работи вече 30 години в Белоярската АЕЦ. Той е преминал всички изпитания и поради това е референтна технология, като днес ние планираме да въведем втори реактор БН с мощност 800 МВт. Нашите конкуренти тепърва се канят да проектират такива реактори, а ние ги експлоатираме вече 30 години.

Що се отнася до останалите проекти на „Росатом” – всички те се реализират и се предават по план и в срок. През 2014 г. ние ще въведем в експлоатация втори енергоблок на АЕЦ „Куданкулам” в Индия. В Русия въвеждаме в експлоатация първи енергоблок на Нововоронежката АЕЦ. Това е една от модификациите на нашата технология „ВВЕР 3+” с мощност 1200 МВт. Общо нашата поредица „ВВЕР 3+” има три модификации с мощност 1000 МВт, 1200 МВт и 1300 МВт. И в зависимост от условията за включване на блоковете в електроенергийните мрежи, ние предлагаме на нашите възложители различни мощности. Общо към днешна дата ние изграждаме 9 енергоблока в Русия. На чуждестранните пазари нашият портфейл поръчки включва 22 енергоблока, 10 от които се намират на етапа на непосредствено строителство.


Конкуренцията между ядрените инженерингови компании става все по-напрегната. Кои са главните предимства на технологиите на „Росатом”, които ще му осигурят запазване на неговите пазарни позиции?

Има три основни момента. Първо и най-важно за световната ядрена енергетика – това са въпросите за безопасността и в този сектор „Росатом” предоставя най-пълен пакет технологични решения. Второ – това са цената и сроковете. Ние винаги се движим по график и потребителят започва да получава електроенергия именно тогава, когато е било планирано. Благодарение на нашите управленски технологии, ние предаваме проектите в експлоатация няколко месеца преди предвидения в договора срок. В частност, изпреварването на графика за строителството на енергоблок № 3 на Ростовската АЕЦ възлиза на една година. Освен това, ние предлагаме най-ниските цени заради серийното производство на комплектоващите. Това ни позволява да имаме на изхода цени на електроенергията значително по-ниски, отколкото на конкурентите. Така например, по изчисления на Департамента за атомна енергия на Индия, цената за един киловат, произведен от построената по руски проект АЕЦ „Куданкулам”, е $0,06, което е 2,5-3 пъти по-ниска от тази на конкурентите. Трето – руското предложение включва и доставка на гориво, извозване на отработеното гориво, неговото преработване и по-нататъшно съхранение. Така ние не принуждаваме нашите клиенти да трупат отработено ядрено гориво на площадките на техните АЕЦ и да прехвърлят разрешаването на този сложен въпрос към бъдещите поколения. „Росатом” днес има уникални технологии, които позволяват ефективна преработка на отработеното ядрено гориво и осигуряване на безопасно съхранение на радиоактивните отпадъци.

Част от производствата, необходими за АЕЦ, ние разполагаме в тези страни, където строим нашите обекти. По такъв начин се създават нови работни места вътре в страната, а местните производители се превръщат в глобални доставчици на „Росатом”, който има лицензи за строителство на АЕЦ в ЕС, страните от Азия и Близкия изток. Така например, продукцията на унгарските машиностроители, в частност, помпи Ganz, понастоящем монтирани в Калининската АЕЦ, скоро ще бъдат монтирани в Белоруската АЕЦ, Балтийската АЕЦ – примерите за подобно коопериране са много.


Как оценявате перспективите за сътрудничество между България и „Росатом”?

Убеден съм, че българското правителство е настроено да развива националната ядрена енергетика и занапред, а също така и в това, че нашето дългогодишно сътрудничество в тази сфера и по-нататък може да бъде успешно и взаимноизгодно. Такъв голям портфейл поръчки, какъвто има „Росатом”, към днешна дата няма никъде по света. Днес на нас ни се доверяват много страни, правителства и инвеститори в Азия, Африка, САЩ, Европа. Ние развиваме атомна енергетика по целия свят. И ако България планира да изгражда АЕЦ, по-добре от „Росатом” никой няма да го направи.
_____

Сергей Бояркин е роден през 1962 г. в Калининград. Завършил е Горковски държавен университет „Н. И. Лобачевски” по специалност „Радиофизика” и Московската държавна юридическа академия по специалност „Право”. В атомния отрасъл работи от 1984 г. Един от водещите проектни мениджъри на Държавна корпорация „Росатом”. Непосредствено е ръководил дейностите, свързани с проектирането на всички нови АЕЦ на Русия и избора на нови площадки за разполагане на АЕЦ. Днес Сергей Бояркин е съветник на „Русатом Оверсиз” АД – компания, която обединява маркетинговите офиси на „Росатом” зад граница.