Все по-трудно става планирането на сектора на възобновяемите източници. Като най-влиятелно събитие досега през 2011 г., разбира се, се очерта аварията в японската атомна централа „Фукишима – Дайичи“, която запали бурни дебати около надеждността на атома. Все повече се обсъжда доколко ВЕИ могат да компенсират ззатварянето на атомни централи заради повишените изисквания за сигурност в Европа.

И наистина, среден вариант трудно може да бъде намерен. Много от големите европейски и световни икономики, решили да спазят сроковете за затваряне на атомните си мощности, смятат да наваксат базовия си товар с повече въглищни централи. Дори и най-модерните технологии за ТЕЦ обаче и особено идеите за подземно съхранение на въглероден диоксид, срещат неодобрение в някои страни, а недостатъчните инвестиции в мрежова инфраструктура правят присъединяването на нови екологични мощности и съоръжения за съхранение на енергия трудно.

В същото време няколко от енергийните регулатори – в Белгия и Великобритания например, излязоха със сходни твърдения, че страните ще трябва да положат големи усилия, за да превъзмогнат отказването от атомната енергия. Много експерти посочват, че ВЕИ при всички случаи трябва да се комбинират с традиционни източници на енергия и нисковъглеродни технологии. Въпреки големите обещания, често най-сериозната пречка се оказва или липсата на достатъчно ясна правна рамка, или пък свръхрегулация и малки държавни гаранции, които довежда до оттегляне на инвестиции.

Едни напредват, други са по-консервативни

Според последния тримесечен доклад на Ernst & Young от май 2011 г., пазарите за възобновяема енергия на някои от най-големите икономики в Европа са паднали надолу в класацията за привлекателност от началото на годината насам.  Това се дължи най-вече на намаляването на преференциалните цени и държавните субсидии за електроенергията от соларни паркове. Големи енергийни компании като френската EDF замразиха стотици мегавати строящи се или планирани фотоволтаични мощности по тази причина. По-рано тази година и други големи „соларни сили“, начело с Испания и Германия, орязаха субсидиите за слънчева енергия.

Великобритания, традиционно високо оценявана, е с едно място надолу - 6-то, в общата класация спрямо февруарската листа. За сметка на това Кралството е добавило близо 1 гигават наземни и морски вятърни мощности, с което се задържа на второ място по този критерий. Според данните на Глобалния съвет за вятърна енергия (GWEC), Обединеното Кралство ще трябва да добави още 11 гигавата наземни вятърни паркове, за да постигне екологичните си цели до 2020 г.

Правителството на Полша пък обмисля поправки в законодателството си и създаването на специален закон за възобновяемата енергия, за да постигне националната си цел като част от европейската 20/20/20. Според доклада на Ernst & Young, сериозен проблем за страната е липсата на капацитет на мрежата и като цяло на електропроводи в най-перспективният район за вятърна енергия по балтийското крайбрежие. Полша е с две места надолу в общия индекс на привлекателност за развиване на ВЕИ до 16-та позиция.

Като най-стабилни в класацията се показват северните страни – Швеция, Дания, Финландия и Норвегия. Те почти не променят класирането си от началото на годината насам. Традиционно скандинавските страни залагат на стабилен ръст на вятърната енергия. Норвегия, която не е член на ЕС, води усилени преговори за синхронизиране на развитието си на ВЕИ с това на 27-те страни-членки. През 2012 г. се очаква да влезе в сила споразумение между Норвегия и Швеция за общи сертификати за зелена енергия с цел делът й да достигне 25 теравата до 2020 г.

Неясният ЗЕВИ не дава сигурност на инвестициите в България

За пръв път сред новите страни, включени в класацията, наред с Мароко, Тайван и Чили, се появява България. Като най-перспективни за страната докладът определя фотоволтаиците. България е класирана на 21-во място - след Великобритания и преди Канада. Със слънчева интензивност, съизмерима с най-перспективните части на Испания, България остава с незначителни фотоволтаични мощности от порядъка на 15 мегавата към 2010 г. Според целите, залегнали в стратегията за ВЕИ, страната ни ще трябва да ги увеличи до около 300 мегавата към 2020 г.

Тези амбициозни числа обаче не е сигурно дали ще бъдат постигнати поради неяснотите след приемането на новия закон за възобновяема енергия (ЗЕВИ). Докато правителството твърди, че намаленият период на изкупуване на енергията на преференциални цени и квотите за новоприсъединени фотоволтаици ще откроят „сериозните инвеститори“, специалисти от бранша на зелената енергия са на мнение, че неяснотата около квотите ще доведе до спад на инвестициите, загуба на работни места и неизпълнение на целите, договорени с ЕС.

Вятърните паркове се радват на значително по-висок ръст – 112% през 2010 г., според доклада. Към момента инсталираните вятърни мощности в страната са 375 мегавата, концентрирани най-вече в Североизточна България. Малкото инвестиции в преносна и разпределителна инфраструктура обаче възпрепятстват експлоатирането на потенциала за нови турбини по Черноморието. За съжаление, по данни на Центъра за възобновяеми енергийни ресурси (Гърция) от 2010 г., вятърният потенциал на България в самото Черно море не е достатъчен за разработване на мащабни офшорни проекти.

___________

Докладът на Ernst & Young:
http://www.ey.com/Publication/vwLUAssets/Renewable_energy_country_attractiveness_indices_-_Issue_29/$FILE/EY_RECAI_issue_29.pdf

Проучването на Center for Renewable Energy Sources, Гърция:
http://www.scribd.com/doc/35909816/Assessment-of-the-Potential-of-Wind-Energy-Along-Black-Sea