Началото на обществената електрификация в София, изключвайки индивидуално електрифицираните обекти в края на 19-ти век, се поставя от тогавашния столичен кмет Димитър Петков. Но кой е той и откъде иде тази велика за времето си идея у него? Наистина идеята може да бъде наречена „велика”, защото според проучванията на най-престижни изследователски институти в САЩ през 2000 г., електрификацията се приема като най-голямото постижение на ХХ век (сп. „Physics Today”).

Димитър Петков е добруджанец, роден в с. Башкьой, Тулчанско (сега в Румъния), където учи до второ отделение (сега втори клас), участва в четата на Панайот Хитов и в І-ва дружина на българското опълчение в Освободителната война. В боевете на Шипка (9-11 август 1877 г.) загубва лявата си ръка до над китката. За проявената храброст Цар Освободител го награждава лично със своя „Георгиевски кръст”.

След Освобождението Димитър Петков е личен приятел на Стефан Стамболов и Захари Стоянов. Самообразова се и е известен далновиден държавник, журналист-сътрудник и редактор на вестниците: „Свирка”, „Търновска конституция”, „Народно събрание”, „Независимост”, „Свобода” и др., както и депутат във Великото и в Обикновеното Народно събрание.

Последователно е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, избран е за кмет на София (1.ІV.1888 г. до 18.Х.1893 г.), министър на вътрешните работи и Министър-председател (октомври 1906 г. до февруари 1907 г.). Като млад 30-годишен кмет на София полага огромни усилия за преустройството на града, съгласно плана на чешкия архитект Антон Колар (1881 г.), въпреки противодействието на огромен брой граждани. Тогава са прокарани широките булеварди, много улици и площади на София и градът добива европейски облик.

За отбелязване е, че към края на 19-ти век се появяват редица съобщения във вестниците за използване на електрическо осветление, вместо газените улични фенери, както и по-модерно осветление със светилен газ, въведено в много европейски градове. Този въпрос се обсъжда на няколко пъти в Общинския съвет, предвиждат се и нищожни суми в бюджета за изготвяне на оферти за електрическо осветление, обявява се и търг, но резултат няма.

С особена загриженост за благоустройството на столицата е и  Министерството на вътрешните дела, ръководено от Министър-председателя Стефан Стамболов. С писмо (27 юли 1889 г.) министерството предлага на Общината да назначи комисия от специалисти, която да посети по-големите градове в Европа и Парижкото изложение (1890 г.) във връзка с благоустройството на столицата. Тази задача се възлага на кмета Димитър Петков, директора на Техническото отделение и един от градските лекари, които я изпълняват.

Завърнал се от командировката, Д. Петков предприема вече решителни мерки за електрическото осветление на града. Той назначава комисия, която да проучи възможностите за осветлението на града с електричество (12 юли 1890 г.). В тази историческа комисия влизат: стр. инж Иван Несторов, стр. инж. Лукан Хашнов, арх. Алекси Начев, проф. Порфирий Бахметьев (физик), маш. инж. Владимир Луцкий, маш. инж. Б. Цирингер и стр. инж. А. Комт. Както се вижда, в комисията не участва електроинженер, защото такъв няма.

Колисията изработва „Програма и условия за фабриките, които желаят да участват на конкурса по осветлението на град София чрез електрическа светлина”. В направеното проучване комисията препоръчва за електрическото осветление на София да бъде изградена водна електрическа централа, като се използват водите на реките Боянска и Владайска с общ максимален отток 104 l/s. За целта трябва да се изгради събирателен канал от реките и резервоар с филтър над с. Бояна с обем 24 000 куб. m, който ще се строи от Общината. При пад 954 m, очакваната електрическа мощност е 1312 hp. Препоръчва се променлив ток с трансформатори и градска кабелна мрежа, която да се оразмери за електрически товар три пъти по-голям от първоначалния. Разпределението на светлината да се управлява от централен пункт в града, който да е свързан чрез телефон с централата. Както се вижда, говори се само за електрическо осветление, което е начална фаза на електрификацията навсякъде из Европа.

По тази програма се провежда търг, в който участват пет европейски фирми (1 юли 1891 г.). Тръжната комисия се председателства от кмета Димитър Петков и в нея участват пет души строителни инженери. Окончателно решение обаче не се взема, защото се поставят и допълнителни условия, уточняващи техническите параметри.

Обявява се втори търг (21-27 август 1891 г.) и той се печели от фирмата „Ганц и Сие”, Будапеща. Търгът много скоро се одобрява от министъра на вътрешните дела Стефан Стамболов за сумата 2 423 249 лв. –една доста голяма сума при бюджет на Общината 3 000 000 лв. Строителните работи започват на 4 юли 1892 г. с разчет да завършат на 1 май 1894 г., т. е. за около две години.

Строителството напредва, сградата на централата и част от напорния тръбопровод били готови, но Общината се затруднява с финансирането. Иска заем от държавата и търси голям външен заем от 6 000 000 лв. Това затруднява строителството и се обтягат отношенията между фирмата и Общината. Още повече, че измереното водно количество на двете реки е едвам 1/4 от очакваното. Започват спорове между фирмата и Общината и строителството е спряно. Общинският съвет решава „да се унищожи предприятието” и така става.

Междувременно Общината възлага на немския електроинженер, по-късно професор, Георг Клингенберг (1870-1925) да направи нови проучвания. За целта той разработва в своето „Мнение за електрическо осветление и електрически трамвай в столица София” 7 варианта. Въз основа на него, Общината изготвя поемни условия на български и френски език за отдаване на концесия на електрическото осветление и електрически трамвай в София за максимален срок 50 години.

Излиза обявление от Общината (9 юни 1897 г.) за две отделни оферти – за електрическо осветление и електрически трамвай, публикувано в 12 европейски вестници. Провежда се търг (10 септември 1897 г.), но възникват спорове между фирмите-участници в търга. Обявява се втори търг, но в него няма участници. Следва трети търг (15 юни 1898 г.), който се печели от френския инженер Шарл Бертолюс. Състезанието е по цена на електрическата енергия и той предлага най-ниска, а именно: 18 ст./kWh за улично осветление, 70 ст./kWh за частно осветление и 20 ст./kWh за двигателна сила, т. е. за трамваите. Търгът се одобрява (21 юли 1898 г.), но скоро концесионерът прехвърля правата си на френското дружество „Големи строителни предприятия в Марсилия” за осветлението и на анонимно белгийско дружество за електрическия трамвай.

Кмет на София тогава (1897/98) е Димитър Яблански (1859-1924), по професия юрист. Трябва да се подчертае, че Димитър Петков, въпреки че по това време не е кмет на столицата, той и като министър на о.с.п. и благоустройството и като държавник е съпричастен с електрификацията  на града, още повече, че при неговото кметуване е извършена къртовска работа за нея.

В резултат на посочените по-горе сложни перипетии за електрифицирането на София, както и поради войните, изоставената ВЕЦ „Бояна” се завършва и е въведена в експлоатация едва през 1923 г. За нуждите на електрическото осветление на София концесионерът изгражда ВЕЦ „Панчарево” на р. Искър, на 16 km от София, а за електрическия трамвай белгийското анонимно дружество изгражда малка парна електроцентрала на бул. „Мария Луиза” при трамвайното депо.

Инсталираната мощност на ВЕЦ „Панчарево” е 4 генераторни трупи по 500 hp, напрежение 8 kV. Изгражда се и електропровод за 8 kV до София и малка разпределителна подстанция „Юри Венелин”, 7/3 kV, 2х1500 kVА, на едноименната улица, срещу сегашната метростанция „Стадион В. Левски”. От подстанцията излиза пръстеновиден електропровод за 7 kV за захранване на 14 бр. трафопостове за 7000/150 V, в будки, както и кабелна линия за 3 kV, захранваща 5 бр. трафопостове за 3000/150 V в центъра на града, а именно: срещу Народното събрание, на  ул. „Алабинска”, до Народния театър, в Градската градина (срещу двореца) и на кръстовището на бул. „Дондуков” и ул. „Търговска”. Електрическата мрежа за ниско напрежение 3х150 V е кабелна и въздушна с обща дължина 32 km.

Електрическото осветление на София е пуснато на 1 ноември (стар стил) 1900 г. Тогава градът има 67 789 жители. Вечерта тълпи от софиянци посрещат електрическата светлина на улицата. Ето как поетесата Елисавета Багряна описва това чудо в стихотворението „Мъчната дума”:

          И сякаш сън и приказка, си спомням вечерта, когато
          стъкмени в новите палта – че ще се вижда като в ден
          изведоха ни -и видехме чудо – о, грамадни блеснали
          кълба, като луни... и чухме мъчна дума –електричество.

Това е началото на общественото електроснабдяване на София и на цяла България. и нашата столица е един от първите електрифицирани градове в Европа, прекрачвайки светилния газ, както и конските дилижанси в градския транспорт.

В сградата на ВЕЦ „Панчарево” е била поставена паметна мраморна плоча с името на концесионера инж. Шарл Бертолюс и годината на въвеждането й в експлоатация. След национализацията (1948 г.) плочата е демонтирана и не е запазена, въпреки че е музейна ценност.

За съжаление Димитър Петков загива като Министър-председател от вражески куршум на бул. „Цар Освободител”, близо до „Орлов мост” (26 февруари 1907 г.). Скромен паметник има на мястото на покушението му. Нашата столица все още остава длъжник към своя строител, докато не му издигне паметник с епитафия, подобна на тази на паметника на арх. Земфер в Дрезден – „От града – на неговия създател”.