Шотландия произведе биогориво от уиски. Това е една от онези истории за успешни начинания, които медиите обичат, и проф. Мартин Тангни енаясно с това. Реакциите на медиите варират от възторжени репортажи, до карикатури с брандирани с марки за уиски бензинови колонки. Вече е факт, че биогориво спокойно може да се нареди до други запазени марки на Шотландия – гайдите, килтовете, Шон Конъри, и, разбира се, скоча сам по себе си.

Втори живот за забравена технология

Тангни, основател на Celtic Renewables („Келтик ренюъбълс“), с готовност разказва как от 2012-та компанията, основана към Центъра за изследване на биогоривата в университета „Нейпиър“ (Napier) в Единбург, работи, за да направи гориво от отпадните продукти на скоча - малцова каша и вода от дестилацията, примесена с мая и метали от медните казани (т. нар. „pot ale“). Това е на практика изобилен първичен материал за иновативно производство на биогориво, което според шотландската компания може да допринася с до 100 млн. паунда годишно в британската икономика.

За краткото си съществуване, „Келтик“ вече се оценява на 10 млн. паунда, като е успяла да привлече над 400 хил. паунда частни инвестиции, още два пъти по толкова от британското министерство на енергетиката и климата, а в средата на март се е преборила за 250 хил. паунда от Шотландската инвестиционна банка, част от Шотландската агенция за бизнес развитие (Scottish Enterprise). Допълнителни 250 хил. паунда е получила и от частен инвеститор.

Въпреки, че Тангни е ирландец, изборът на Шотландия за проекта се основава не толкова на лично предпочитание към опушените нотки на скоча, а на факта, че шотландските дестилерии са компактно разположени. Така логистично целият процес в индустриален размер ще е по-лесно осъществим.

Проф. Мартин Тангни. Снимка: Ashley Coombes Photography

Компанията вече е произвела първите количества биобутанол със суровина от дестилерията Tullibardine. От 2014-та „Келтик“ работи в сътрудничество Bio Base Europe Pilot Plant в Гент, Белгия, която е предложила необходимите условия за производство, сходно с индустриалното. Продуктът е готов за употреба в съществуващите бензинови двигатели, без да са необходими каквито и да е модификации. Първата шотландска производствена база трябва да е готова през 2018-та в нефтохимичния комплекс „Грейнджмут“.

Проф. Тангни изтъква, че това е възраждане на стара технология за производство на ацетон, бутанол и етанол (ABE) чрез анаеробна ферментация на въглехидрати. Индустриалното развитие на ABE е било изместено от достъпния петрол след края на Втората световна война и възможността за производство на много химически продукти наведнъж. Методът е широко приложим в пивоварната и алкохолната индустрия и земеделието.

„Защо не и за вашата ракия“, шегува се Тангни.

ВЕИ за малкия бизнес

В силно регулираната скоч индустрия, която формира 25% от износа на Великобритания, всяко енергийно спестяване е добре дошло. Всеки предприемач е изправен пред разходи в реално време, докато чака продукцията да отлежи поне три години, за да може да се нарече скоч. Езикът на бюрокрацията относно възможностите за развитие на ВЕИ обаче се е оказал твърде сложен за малкия бизнес. Ето защо е била създадена Шотландската програма за биогорива, обяснява проектният ѝ мениджър Джим Първс.

Целта е да се предложи безвъзмездна и безпристрастна техническа помощ на МСП, както и грантово финансиране от правителството, Агенцията за бизнес развитие и структурния фонд за регионално развитие на ЕС. Програмата вече може да се похвали с редица успешни проекти, в голямата си част за комбинирано производство на ток и топлина (CHP) за собствени и комунални нужди, основно от биомаса – собствено производство и внос.

Почти двойно до 2030-та очаква да намали разхода на електроенергия за литър произведено уиски дестилерията The Three Stills Company, която се е обърнала към Джим Първс и колегите му за помощ. Инвестицията в нова CHP мощност е била 3,25 млн. паунда, като компанията е сключила ESCO договор. Подизпълнителят на практика разполага с терен, суровина и клиент за енергията, на едно място. На година дестилетрията ще пести по 280 хил. паунда от намаляване на отпадъците и по-евтината енергия, споделя основателят ѝ Джон Фордайс.

Неочаквана суровина за биодизел

Снимка: Argent Energy

След като се преборва със субсидирания внос на американски биогорива в началото на 21 век, Европа, в частност Шотландия, започва усилено местно производство, което се стимулира и чрез добре познатата от другите ВЕИ търговия със сертификати. Британската ефективност дори е намерила суровина за биодизел в канализацията, под формата на растителни и животински мазнини, които запушват и повреждат инфраструктурата. Годишно компанията Argent Energy произвежда по 60 млн. литра биодизел от лоените „залежи“ в каналите, както и от отпадъци от месопреработвателната индустрия. Повече по темата четете в майския брой на списание „Ютилитис“.

„Ютилитис“ и Publics.bg благодарят на Британската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (UK Trade and Investment), която съдейства за срещите с проф. Мартин Тангни, Джим Първс и Джон Фордайс, както и за посещение на производствената база за биодизел на Argent Energy.