Регистрирай се Вход за потребители

Онлайн бюлетин
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg

Публикации

11.04.2012 г.

Колко зелени са големите хидроенергийни комплекси?

Когато страни като Бразилия влагат милиарди долари, изселват хиляди хора и наводняват огромни площи за строеж на язовири, светът започва да си задава въпроси за екологичната съобразност на тези проекти

АВТОР: Людмила Златева

След като през февруари въпреки множество възражения и протести в Бразилия и по света тръгна строителството на Бело монте - един от най-големите хидроенергийни комплекси и то в дъждовните гори на Южна Америка, все повече се надига загриженост относно екологичния статус на язовирите.

Светът е станал съмнителен

С недоверие беше посрещната и новината, че две от най-големите енергийни компании в света – френските Électricité de France (EDF) и GDF-Suez, отсега нататък ще преразглеждат и оценяват доброволно екосъобразността на големите си проекти за хидроенергия. Оценката на язовирите ще става по т. нар. Протокол за оценка на екологичното въздействие на хидроенергията (Hydropower Sustainability Assessment Protocol - HSAP).

Системата беше одобрена като част от пакет за екологични мерки за всички бъдещи водноелектрически централи по време на Световния воден форум, който се проведе миналия месец в Марсилия, Франция. Случайно или не, абревиатурата на форума с латински букви съвпада с това на Световения фонд за дивата природа – WWF.

Едни думи за всичко и всички

Дори и това да е съвпадение, енергийните компании съвсем целенасочено боравят с любимите термини на еколозите – въглероден/воден отпечатък, оценка, устойчиво развитие…списъкът с клишета може да бъде продължен неограничено.

Така например, EDF, която само преди няколко месеца беше призната за виновна по дело за индустриален шпионаж на прочутите с не по-малко радикалните си акции „Грийнпийс“, се зарича да оцени своя „воден отпечатък“, като целта е да го поддържа на същото ниво, а в по-добрия случай да го намали.

Другият френски (и световен) водещ играч – GDF-Suez, не изостава в еконадпреварата. Според Световната асоциация за хидроенергетика (IHA), GDF-Suez, също ще преглежда под лупа новостроящите се ВЕЦ-ове спрямо точките в доброволния протокол.

Това не е изненада, тъй като GDF-Suez, досущ като бразилската „Елетробрас“, която изгражда мегакомплекса Бело монте, стана обект на нападки и протести заради спорен проект на р. Мадейра в Западна Бразилия. Надали GDF-Suez биха искали да повторят „медийния успех“ на Бело монте, който наред с другите 20 мегаязовири планирани от администрацията на бразилския президент Дилма Русев може да доведат до забавяне на икономическия растеж поради огромните разходи (до момента 93 млрд. долара), вместо да допринесат за развитието на страната.

Повече вертикална регулация

Водният форум в Марсилия беше съпроводен с аналогично еко контрадвижение – Алтернативният световен воден форум – FAME. По време на събитието протоколът за оценка на големите ВЕЦ бе осъден от участниците като опит да се изкарат хидроенергийните гиганти по-зелени, отколкото са.

Участниците във FAME настояват за по-разумни действия от страна не само на компаниите, но и на правителствата – създаване на по-подробна регулаторна рамка и прецизно законодателство на национално ниво за това какво е „зелен воден проект“.

Това изглежда изпълнимо условие в „обозримото бъдеще“ (още един любим термин от енергийната политика) за индустриално развита Европа.

Какво става обаче, щом дори докладът за развитие на водните ресурси на ООН, публикуван в понеделник, обръща сериозно внимание на „недостатъчно застроената с язовири“ Африка. „Черният континент“ наистина притежава огромен неоплзотворен запас от вода за енергийни цели, а повечето ВЕЦ се строят без оценка за въздействие върху околната среда и с неясна схема за финансиране. Такъв пример е комплексът „Гибе 2“ в Етиопия, който получава заем от 220 млн. евро за строителство от италианското правителство през 2004 без да е проведен конкурс за финансиране.

В същото време според доклада на ООН, който говори за хидроенергетиката като вероятното решение за Субсахарска Африка, Етиопия си остава на едно от последните места на континента по достъп на населението до питейна вода и канализация. За сметка на това според същия доклад вече половината население на Земята има достъп до питейна вода, което е малка крачка напред.