Електроенергията е от значение за частния бизнес наред с другите инфраструктурни услуги като пътища, водоснабдяване и телекомуникации. Там, където качеството и достъпността на инфраструктурните услуги е добро, това насърчава инвестициите, производителността и растежа. Но там, където качеството е ниско, продуктивността и растежът на компаниите намаляват. Проучванията на Световната банка (в годините 2006-2010) в 109 икономики показват, че компаниите считат електроенергийните услуги за една от най-големите пречки пред бизнеса си - 14.5% от мениджърите считат електроенергията за най-сериозното ограничение, докато 15.9% считат достъпа до финансови ресурси за най-сериозно ограничение. (www.enterprisesurveys.org).

Проектът Doing Business на Световната банка и IFC е набрал 8 години опит в анализирането на реалните усложнения при взаимодействието между частния бизнес и правителствените агенции. Индикаторът “Getting Electricity” има за цел да илюстрира усложненията за предприемачите от лошите търговски услуги, предлагани от разпределителните компании. Последователните и обективни данни за услугите по присъединяване може да служат за информация на ютилити компании, регулаторни агенции и правителството при усилията им за засилване представянето на сектора, както и да служат като материал за изследвания какви са ефектите върху икономическите показатели.

Индикаторът “Getting Electricity” описва всички необходими за един бизнес процедури по получаване на постоянна връзка с електроенергийната мрежа и доставки на електроенергия за стандартизирана складова сграда. Тези процедури включват заявления и договори с електроенергийни ютилити компании, всички необходими разрешителни от други агенции, както и външни и довършителни работи по присъединяването. Данните се вземат от електроенергийните компании, а после се дообработват и проверяват от независими експерти като електротехници, електроинженери, контактори и строителни компании. В някои случаи се търси мнението и на регулаторните агенции. В проучването се включват данни за електроенергийното предприятие, което обслужва териториите, в които най-често се изграждат такива складови сгради. Ако има повече от една електроенергийна компания, проучването представя данни за тази с най-много клиенти.

Електроенергийните услуги са сред най-регулираните икономически дейности. Процесът по присъединяване се контролира от законодателството и регулациите по отношение качество на услугите, безопасност, технически стандарти, доставки и вътрешни инсталации. Също така в него са ангажирани институции като ютилити компании, общини, контролни агенции, транспортни агенции, регулаторни агенции и агенции, отговарящи за контрол на безопасността. Doing Business дава информация за регулаторните аспекти на включването към електроенергийните мрежи и измерва как тези регулации и институции се отразяват на бизнеса при процеса по ново присъединяване към мрежата. Doing Business може да помогне да се идентифицират тесните места в процеса по присъединяване към мрежите.

Таблиците по-долу показват в кои държави е лесно да се присъедини обект към електроенергийната мрежа и къде процедурата може да стане по-ефективна:

Таблица 1: Къде е лесно да получиш електроенергия и къде - не чак толкова?









a. Класацията е базирана на простата средна стойност за всяка икономика по отношение на процедури, време и разходи за присъединяване към електроенергийната мрежа.
Източник: Данни от Doing Business.

Най-лесно е присъединяването към мрежата в Исландия, където има само 4 процедури за срок от 22 дни, и в Германия, където процедурите са 3 и отнемат 17 дни (Таблица 1.). В България са необходими 6 процедури и 130 дни за присъединяване на склад към мрежата на ЧЕЗ Разпределение България АД. Ютилити компанията обикновено изпълнява работите до границата на собственост, но контракторът на клиента трябва да подготви проекта за връзката и обикновено закупува сам необходимите материали.

В страните, където този процес е най-ефективен, са необходими по-малко интеракции между клиента и компанията, както и по-малко време, като ютилити компаниите обикновено изпълняват сами дейностите до границата на собственост. Като част от тази дейност, те отговарят и за необходимите разрешителни и за съгласуването с други агенции. В страните, където присъединяването е лесно, има няколко еднакви добри практики. Сред най-ефективните общи практики е съгласуването на процедурите с публичните агенции или вътре в самата ютилити компания, регулиране на електрическите дейности за качество на вътрешната инсталация, увеличаване прозрачността на разходите по присъединяване и намаляване тежестта на депозитите за сигурност (Таблица 2.).

Таблица 2: Добри практики по света за улесняване присъединяването към електроенергийната мрежа



Ефективните ютилити компании улесняват клиентите относно информацията, която им е необходима. Те са публикували цялата нужна информация за процедурите и документацията в процеса по присъединяване на техните уеб-сайтове, в техните офиси или на други публични места. Ютилити компаниите в страните с високи доходи от ОИСР и в Източна Европа и Централна Азия улесняват клиентите в търсенето на информация повече от компаниите в други региони (Фигура 1.). Такъв е и случаят с България. Информацията за таксите по присъединяване е лесно достъпна на страницата на компанията и като хартиено копие в клиентските офиси.

Фигура 1: Ценоразписът на таксите е най-достъпен в страните с високи доходи от ОИСР и в Източна Европа и Централна Азия



Предизвикателствата по присъединяване към мрежата са различни в отделните региони. Процедурата е най-лесна в страните с високи доходи от ОИСР (Таблица 3.). Процедурите между ютилити компаниите и другите агенции са добре координирани, а ютилити компаниите обикновено имат достатъчно капацитет за нови потребители с лесно разширение на съществуващата мрежа. Процедурата по присъединяване е най-сложна в Източна Европа и Централна Азия. Там работите по присъединяване и проектиране обикновено се аутсорсват от ютилити компаниите към частни контрактори и проектанти, но трябва да се одобрят и инспектират от различни публични агенции, включително от самата мрежова компания.




Таблица 4: В кои страни е по-лесно да се присъединиш към електроенергийната мрежа и къде този процес може да е по-ефективен



Източник: Данни на Doing Business

Относително дългото време в България се дължи основно на това, че клиентът трябва да подаде заявление за предварителен договор към ЧЕЗ Разпределение България, да наеме контрактор за електротехническата дейност и после да подаде заявление за сключване на договор с мрежовата компания, като тогава започва да чака финалния договор и одобрение на проекта. Този процес трае около 80 дни.

Следващата графика илюстрира процедурата по присъединяване с помощта на пример от Таджикистан, който показва типичните процедури, които всеки потребител трябва да изпълни, ако иска да се присъедини към мрежата.


Фигура 2: Присъединяването към електрическата мрежа в Таджикистан е свързано с 9 процедури и отнема 238 дни



Някои от основните изводи за Източна Европа и Централна Азия показват, че:

• Колкото по-високи са доходите в страните, толкова по-малко процедури има в процеса по присъединяване към мрежата. Също така, средните разходи като % от брутния национален доход на глава от населението спадат обратно-пропорционално на повишаването на доходите.
• В Източна Европа и Централна Азия ютилити компаниите са по-склонни са аутсорсват електротехническите работи извън границите на собственост. В страните с по-ниски доходи (Категоризацията е според дефинициите на Световната банка) и в тези с по-ниски от средните доходи тези дейности се извършват от компании, наети от клиентите, докато в половината от страните с високи и с по-високи от средните доходи компаниите сами извършват тези дейности (напр. България, Хърватия).
• Забавянето на присъединяването и броят на процедурите се увеличават в тези страни, където има голям брой инспекции и одобрения, а не се използва по-добро координиране между институциите, особено след приключване на строителството. Например, в Украйна има повече от две проверки след строителството, докато в Албания и България тези процедури не са отделени и направо след инспектирането на работите електроенергията е достъпна за потребителите.
• За разлика от други региони, в Източна Европа и Централна Азия ютилити компаниите рядко искат гаранционен депозит от клиентите си. Разходите за присъединяване може да имат множество компоненти като стандартизирани такси, променливи разходи за труд и материали, плащания към други агенции за инспекциите и разрешителните, както и гаранционни депозити за финализиране на плащанията. Гаранционните депозити може да са голям финансов товар за клиентите, защото ютилити компаниите ги задържат до края на процедурата по финализиране на договорите и ги връщат без да заплащат лихви. Това е често срещано в Латинска Америка и Карибския регион, както и в Източна и Южна Азия. За разлика от тази практика, в Източна Европа и Централна Азия гаранционните депозити са рядкост и така не представляват допълнителен финансов товар за потребителите при присъединяване към мрежата.

* Анализът Doing Business представя показатели за регулациите на бизнеса в 183 страни. Към момента проектът покрива 10 области на регулация - от започването до затварянето на бизнеса. Doing Business обобщава някои ключови аспекти на регулаторните режими и е полезен за сравнителен анализ, при който може да се идентифицират потенциалните предизвикателства и да се набележат възможности за въвеждане на добри практики.
_____________

Сюзан Шимански е специалист по развитие на частния сектор в екипа на Doing Business към Световната банка и IFC. Мненията, изразени в тази статия, не е задължително да отразяват възгледите на изпълнителните директори на Световната банка и на правителствата, които те представляват. Световната банка не поема гаранции за точността на данните, включени в този материал.