Новини

От България

Българският енергиен форум представи днес на специална пресконференция някои свои позиции, свързани с ядрената енергетика, сектора на природния газ, топлоснабдяването и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). От името на форума говориха Иван Хиновски, проф. Атанас Тасев, Антон Иванов, Христо Казанджиев и Тодор Николов.

По отношение на ядрената енергетика, позицията на форума беше представена от Антон Иванов, който постави три основни въпроса: бъдещето на съществуващата централа в Козлодуй, изграждането на АЕЦ Белене и управлението на радиоактивните отпадъци в страната. Често говорим за евентуални нови мощности в Козлодуй, но е важно да удължим живота на V и VI блок, заяви Иванов. Според него, този ангажимент е както на търговското дружество, така и на държавата като принципал на централата. По отношение на АЕЦ Белене Иванов определи наличието на бизнес план от страна на НЕК за централата като ключово условие за привличането на чуждестранен инвеститор. Заедно с Иван Хиновски, Иванов определи и бъдещото решение на АЯР по отношение на техническия проект като ключово за привличането на чуждестранен партньор. Според Хиновски, решението за държавния дял в АЕЦ Белене трябва да бъде взето на финансова основа според ресурсите, които държавата е готова да отдели за строежа на мощността.

Проф. Атанас Тасев и Христо Казанджиев посочиха, че в областта на природния газ България има някои нови „козове” в бъдещите преговори с Газпром, появили се главно заради разместванията в световния пазар на втечнен газ. Казанджиев счита, че е необходимо в проекта за енергийна стратегия да бъдат разписани по-подробно приоритетните газови проекти според диверсификацията, която предлагат, и според тяхната осъществимост. Според него, трябва да се направи ясно разграничение между аварийни и системни връзки, като в краткосрочен план една от постоянните връзки може да е тази между Турция и България, включваща изграждането на регазификационен терминал в Мраморно море. Казанджиев съобщи, че още през февруари т.г. е внесено предложение от инвеститор за изграждането на такава инфраструктура с капацитет 1.5 млрд. куб. м газ годишно, като до момента няма отговор по него. Според Казанджиев, на масата са поставени и доста „екзотични” проекти, като например този за пренос на сгъстен природен газ (CNG) от Азербайджан през Грузия и Черно море до Варна. Според Казанджиев, икономическата му ефективност е спорна, а и той разчита на азерски газ, предвиден като капацитет за газопровода Набуко.

Тодор Николов изказа позиция и като изпълнителен директор на топлофикационното дружество Далкия Варна. Според него, необходими са спешни мерки за промяна принципите на ценообразуване в сектора, както и да се предвиди възможност в новия закон етажната собственост сама да избира на какъв принцип да се разпределя топлинната енергия – с топлинни счетоводители или по друг начин. Промяната според него може да залегне още за отоплителния сезон 2011/2012 г.

Иван Хиновски представи позицията на БЕФ и по отношение на ВЕИ. Той съобщи, че Форумът е внесъл предложение за програма за насърчаване на биомасата в България, като според него тя би допринесла за опазване здравето на горите, създаване на 12 хил. нови работни места и за подобряване бюджетите на общините. Хиновски посочи също, че в областта на ВЕИ трябва да се отдели повече внимание на използването им за отопление и охлаждане, тъй като тази енергия влиза в крайното енергийно потребление, което страната трябва да измери и посочи на ЕК преди края на март 2011 г. По отношение на ВЕИ в електроенергетиката, анализ на БЕФ показва, че в момента има проекти 1400 MW ветрени и фотоволтаични мощности с предварителен договор за присъединяване, които са в изчакване. Същевременно експерти на Форума са изчислили, че за присъединяването на 1500 MW ветрени и 500 MW фотоволтаични централи ще са необходими инвестиции в преносната мрежа за около 1.1 млрд. лв. – средства, които според проектозакона за ВЕИ ще се поделят между НЕК/ЕСО и инвеститорите на новите мощности. Хиновски посочи също, че за подобряване на енергийната ефективност като цяло трябва да се отдели повече внимание на два пренебрегвани сегмента от потреблението – енергийният сектор и транспорта, където има огромни резерви и потенциал за икономии.