|
|
Регистрирайте се в бюлетина, за да получавате актуални новини и информация от publics.bg
Новини
От България
09.02.2010 г. 14:01 ч. - Управителният съвет на БФА
© publics.bg
В семинара на Българската фотоволтаична асоциация (БФА) се включиха като лектори участници в нейното ръководство – Никола Газдов (председател на БФА), Стефан Йорданов (СоларПро), инж. Калоян Кънев (Евро Енерги Консултинг ООД – 2ЕС), инж. Васил Петев (3В Мениджмънт АД), инж. Иво Цачев (Ренърджи ООД) и Венелина Величкова (мениджър проекти в БФА).
Според председателя на БФА, определени кръгове с голямо влияние в българското общество все още стилизират представителите на ВЕИ-бранша като „лоши спекуланти, които се опитват да изсмучат обществен ресурс”. Същевременно, фотоволтаичните проекти в момента в България (работещи и в строеж) са около 7-8 MWp, заяви Газдов, което по думите му е много малка част от българската енергетика. Газдов допълни, че изявленията на държавни компании и институции за заявки от по няколко хиляди мегавата ВЕИ проекти са подвеждащи за обществото.
Стефан Йорданов разясни подробности по реалната доходност на фотоволтаичните проекти. Той заяви, че ако „на зелено” проектите са с доходност от 20%, то след преминаването на всички административни и финансови процедури, доходността спада до 10% за целия период и то при фиксираните в момента преференциални цени. Като се има предвид, че през 25-годишния срок ДКЕВР може да променя всяка година цените с до 5%, може да се окаже, че в края на периода очакваната доходност се разминава с около 40% от реалната. Тази несигурност е пагубна за инвестициите във възобновяема енергия и пречи за създаването на нови работни места в технологична индустрия. Според Васил Петев, такава заетост може да осигури работа на строителни работници и строителни фирми, останали без работа при спукването на имотния балон.
Калоян Кънев разясни по време на семинара основните проблеми при присъдиняването на фотоволтаичните централи към мрежите на преносния и разпределителните оператори. Според него, не е разумно изграждането на самоцелна инфраструктура заради определени по-големи проекти, но същевременно липсват и ясни критерии за пресяване на сериозните инвеститори от „проекти-фантоми”. В някои случаи, заради недобре стикованите нормативни документи (Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и Наредба 6), допълнителните разходи на инвеститорите за присъединяване достигат до 10% от стойността на проектите. В страни като Германия тези разходи се поемат напълно от мрежовата компания, ако не надвишават определен процент от стойността на проекта. При надвишаване на този показател, останалите разходи се поемат от инвеститора, но само в така предвидените от местното законодателство случаи.
Васил Петев представи някои митове за българския сектор на ВЕИ, като доказа, че те ще са все по-изгодни за българския потребител. Въвеждането на 70% до 100% платени въглеродни емисии за българските термични централи след 2013 г. (според Европейската схема за търговия с емисии) ще оскъпи електроенергията от тях със 100 до 150%, заяви Петев. Така ще се постигне grid parity между тях и всички ВЕИ освен фотоволтаиците – стойността на електроенергията от всички тях ще е в един порядък. Същевременно, според Васил Петев, енергийната ефективност трябва да се разглежда като основен инструмент на енергийната политика. Вместо това, в момента ефективността не се насърчава, тъй като не само електроенергията в България е най-евтината в ЕС, но и останалите видове енергия не отразяват всички разходи по производството и доставката им. Петев посочи и друг основен проблем, свързан с електроенергетиката – редовното пропускане на електромобилите в анализите за българската електроенергетика през следващите години.
Всички новини от България
Интервю
Вятърната енергия е ключов фактор за постигането на енергийна независимост
Пълен текст
Събития
Анкета
