Новини

От България Bookmark and Share

24.11.2017 г.  14:29 ч.
ИПИ: Какво казаха и какво разбрахме за АЕЦ „Белене”
Според авторите на анализа в доклада на БАН липсва каква е вероятността да бъдат изпълнени едновременно всички условия, за да стане проектът жизнеспособен, а тя е близка до нула
АВТОР: publics.bg

  • Потребление от електропреносната мрежа, ТВтч. Източник: Резюме на БАН, ЕСО, собствени изчисления на ИПИ.
    © ИПИ

След представеното миналата седмица резюме на Окончателен доклад относно възможността за реализация на активите на АЕЦ „Белене” цяла седмица се тиражира новината, че проектът е жизнеспособен, а фокусът на статии и коментари пада върху очакваната цена на електроенергията. Тези новини обаче пренебрегват както заданието на доклада, така и направените допускания в него и доколко реалистични са те. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
 
Така например, ако ме попитате при какви условия България ще изпревари Дания по БВП в следващите 15 години, то отговорът е при условие, че българската икономика расте номинално със 17% годишно, а датската – с 4%. Ако попитате при какви условия българската икономика ще надмине швейцарската в следващите 45 г., то отговорът е при условие, че първата расте годишно със 17%, а втората – с 2%, посочва авторът на анализа Калоян Стайков. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4,6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6,4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до реалистични прогнози, допълва той.
 
И продължава: „Това ни отвежда до самото задание, а именно отговора на въпроса „Възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ „Белене”, в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“. Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционният разход е под 10,5 млрд. евро., той се финансира със средства в съотношение привлечен/собствен капитал поне 70/30 или повече в полза на привлечения капитал и лихвата по привлечените средства (кредит) е под 4,5%.
 
Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради централата, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи, което ни връща на горния пример с настигането на Дания по богатство в следващите 15 г. – възможно е, но е малко вероятно, посочват още от ИПИ.
Първоначалната инвестиция за изграждане на АЕЦ “Белене” е оценена на под 6,9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10,3 млрд. евро. Оттогава са изминали пет години и е много възможно цената в момента да е още по-висока. В допълнение към това историята не познава изграждане на ядрена централа, което да е било завършено по план или точно по проекта, което винаги води до преразходи. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. показва, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната. С други думи прогнозната инвестиция от 10,5 млрд. евро изглежда силно подценена, се акцентира в анализа.
В него е разгледана и капиталовата структура – 70% към 30% привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата, смятат от ИПИ. Това се вижда и от анализа на HSBC от 2012 г. за строителството на проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като даденост, смятат от ИПИ.
 
Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е в 36-тата си година и за втори път купува оборудване с дълъг цикъл на производство (т.нар. реактори, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.), се казва още в анализа. Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ „Пакш-2” предвижда средна лихва за период от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че и лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи. Другата уловка е, че в заданието на БАН изрично е посочено, че става въпрос за реализиране на пазарен принцип, а в Унгария това не е така, тъй като проектът получава държавна помощ, отбелязват от ИПИ.
 
Според експертите от Института горните повече или по-малко нереалистични допускания са подкрепени от нереалистична прогноза за търсенето и предлагането на електроенергия в страната и региона. Направена е прогноза за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия, който е изчислен на база на прогнозите за ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт. Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1,8 млн. лв. БВП (по постоянни цени) през 2003 г., 2,4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1,5 пъти, а технологичното развитие може да ускори тези темпове в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за повишаване на енергийната ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н., смятат анализаторите.
 
Нещо повече - самата прогноза за потреблението на електроенергия, според тях, почива на грешни исторически данни. Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2016 г. е около нивата си от 2003-2005 г.
 
В крайна сметка въпросът, на който БАН е трябвало да даде отговор, е крайно хипотетичен – „възможно ли е проектът АЕЦ „Белене” да бъде реализиран на пазарен принцип”, и те дават хипотетичен отговор – „да, възможно е при определени условия”. Това, което липсва обаче е вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени, а тя е близка до нула. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да „паркират” значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.
 
С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна, заключва авторът на анализа.
 

ЕТИКЕТИ: ИПИ | анализ | АЕЦ Белене | доклад | БАН 


Всички новини от България

Няма публикувани коментари
Влез за да коментираш


Интервю

01.12.2017  Момчил Андреев, CEO на „Енерго-Про Варна“ ЕАД
Енерго-Про е с най-много клиенти на свободен пазар
Пълен текст

Анкета

Ще получат ли българските въглищни електроцентрали дерогация?









 



Нашият уебсайт използва „бисквитки“, които гарантират възможно най-оптимална работа със сайта. За повече информация вж. как се използват „бисквитки“ и как да промените настройките си.

„Бисквитки“

Какво представляват „бисквитките“?

„Бисквитката“ е малък текстови файл, който даден уебсайт съхранява на Вашия компютър или мобилно устройство при всяко Ваше посещение на сайта. Използването на такива файлове е широко разпространено, за да могат да функционират уебсайтовете или да са по-ефективни, както и за да се предоставя информация на собствениците на сайта.

Как става използването на „бисквитките“?

Уеб сайта Google Analytics — услуга за уеб анализ, предоставяна от Google, Inc. („Google“), за да се подпомогне анализът на използването на уебсайта. За тази цел Google Analytics използва „бисквитки“ — текстови файлове, които се съхраняват на Вашия компютър.

Получената чрез тези файлове информация относно начина Ви на ползване на уебсайта — стандартна информация за регистрация в интернет (вкл. Вашия IP адрес) и информация за поведението на посетителите в анонимна форма — се предоставя на Google и се съхранява от него, включително на сървъри в САЩ. Google ще направи анонимна изпратената информация чрез премахване на последния октет от Вашия IP адрес преди нейното запазване.

Google използва тази информация съгласно условията за ползване на Google Analytics, за да прави оценка на начините на ползване на уебсайта и да докладва относно дейностите, извършвани на уебсайта.

Няма да използваме и няма да допуснем трета страна да използва инструмента за статистически анализ с цел проследяване или събиране на каквато и да било информация, чрез която би могла да се установи самоличността на посетителите на сайта. Google може да предоставя на трети страни информацията, събрана чрез Google Analytics, когато това се изисква от закона или когато тези трети страни обработват информацията от името на Google.

Съгласно условията за ползване на Google Analytics Вашият IP адрес няма да бъде свързван от Google с никакви други данни, с които Google разполага.

Имате право да откажете ползването на „бисквитки“ на Google Analytics, като изтеглите и инсталирате приложението Google Analytics Opt-out Browser Add-on. Приложението се свързва с Google Analytics JavaScript (ga.js), за да посочи, че информацията относно посещението на уебсайта следва да не се изпраща на Google Analytics.

„Бисквитките“ се използват и за регистриране на Вашето съгласие (или несъгласие) с използването на такива файлове на този уебсайт, така че да не се налага този въпрос да Ви бъде задаван при всяко Ваше посещение на сайта.

Приложение Google Analytics Opt-out Browser Add-on

Как се контролира използването на „бисквитките“?

Можете да контролирате и/или изтривате „бисквитките“, когато пожелаете. Можете да заличите всички „бисквитки“, които вече се съхраняват на Вашия компютър, както и да настроите повечето браузъри така, че да не допускат съхраняването на „бисквитки“.

Пълна информация за бисквитките

Управление на „бисквитките“ във Вашия браузър

Повечето браузъри Ви позволяват:
  • да виждате какви „бисквитки“ са съхранени и да ги заличавате поотделно
  • да блокирате „бисквитки“ на трета страна
  • да блокирате „бисквитки“ на конкретни сайтове
  • да блокирате инсталирането на всякакви „бисквитки“
  • да заличите всички „бисквитки“ при затваряне на браузъра

Ако сте избрали опцията да заличите „бисквитките“, трябва да знаете, че настройките за предпочитания ще бъдат изгубени. Освен това, ако блокирате изцяло съхраняването на „бисквитки“, много сайтове, включително и този, няма да работят оптимално, а опцията за излъчване в интернет (webcast) изобщо няма да функционира. Ето защо не е препоръчително да се изключва опцията за „бисквитки“ при използване на услугите ни за излъчване в интернет.
X