Новини

От България

Ако и следващото правителство продължи с мерките, предприети от служебния кабинет, „свиването на дупката“ в Националната електрическа компания ще отнеме 3-5 години, като в този период ще продължи да трупа дългове. Ефективността на мерките, които временното правителството започва, а следващото ще трябва да продължи, зависи от законови мерки и донякъде политическа воля, заяви днес служебният министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов пред журналисти. По информацията на енергийното ведомство до 30 юни тази година дефицитът в държавното дружество е бил 2,9 млрд. лв., от които 1,5 млрд. идват от старите проекти за хидровъзел „Цанков Камък“ и АЕЦ „Белене“. Останалите 1,4 млрд. лв. са натрупани през последните четири години в резултат на дисбалансите в сектора. 

„Допълнителни 360 млн. само за първите шест  месеца на годината, а за 12 месеца, считано от 1 юли напред се очаква той да бъде нови 900 млн. лв.“, заяви министър Щонов.

Следващото правителство да не спира мерките

Основната тежест в новия дефицит ще са генерациите със задължително изкупуване – фотоволтаици, вятърни централи, когенерации, АЕЦ Козлодуй, Марица Изток 2 и хидроцентралите (на НЕК). Средната цена на този микс за регулирания пазар е 166 лв. за мегаватчас, докато общественият доставчик продава електроенергията на цена от 114 лв. за мегаватчас до края на септември. Според изчисленията на енергийното министерство дефицитът се получава спрямо прогнозирания обем на регулирания пазар от 17,3 тераватчаса.

„Не искам в този предизборен момент да говорим за това как е било през миналите години, но са били предприемани много мерки само на хартия без резултати. Затова дефицитът в НЕК ще продължава да расте, ако не бъде покрит“, коментира Щонов, като настоя, че комплексните мерки, включително и работата на енергийния борд, трябва да бъдат продължени и от следващото правителство.

Щонов изказа по-скоро сдържан критицизъм към предходните правителства, подкрепяйки мерки, за които е ясно, че са щели да доведат до тези финансови дефицити.

Какви са мерките на служебния кабинет?

Увеличаването на цената на електроенергията обаче е само една малка стъпка, която ще компенсира само 200 млн. лв. За останалите 700 млн. лв. се предвижда да бъдат ограничени заводските електроцентрали, които вместо да задоволяват нуждите на съответното предприятие, продават всичката си енергия по преференциални цени, а купуват евтина енергия от свободния пазар.

Министерството е обмисляло и вариант с въвеждането на зелени сертификати, но вече подписаните договори с ВЕИ и сравнително малките приходи в размер на десетки милиони, които министър Щонов очаква, няма да допринесат значително за ограничаването на дефицита в НЕК. Министърът напомни и че развитието на ВЕИ е част от евроангажиментите на България, а договорите с т. нар. американски централи не могат да бъдат развалени самоволно. Временното правителство е започнало анализ, който трябва да покаже дали цените на възобновяемите източници и двете американски ТЕЦ могат да бъдат намалени, като в същото време гарантират определена възвращаемост на инвеститорите.

„Така хем ще продължим да привличаме капитали към България, хем ще дишаме чист въздух и ще има баланс между тези две инициативи“, обясни министър Щонов.

Той напомни, че служебното правителство не може да променя законодателството, но ще предложи пакет от законодателни промени, които да станат база за предоговарянето на условията с тези централи.

Въпреки, че в момента текат разговори, евентуално предоговаряне на условията  с ЕйИЕс и КонтурГлобал ще трябва да се води от следващото правителство. По думите на министър Щонов тежестта от договорите до 2026 г. с двете ТЕЦ може да се разсрочи за по-дълъг период от време, тъй като електроцентралите имат живот от 50 години.

„Няма как да се мине без предоговаряне или промяната на профила на изкупуване на тази енергия“, категоричен бе Щонов.

На въпрос относно ситуацията в ТЕЦ-овете в страната министър Щонов коментира, че НЕК прави ограничени плащания към всичките си контрагенти и е задължения на централите първо да се погрижат за заплатите на служителите си и чак след това да плащат за въглища и на банките.