Новини

От България

Въвеждането на енергиен борд, който да действа като енергиен омбудсман и независима одиторска експертна институция, е единственото адекватно решение за българската енергетика. Около това мнение се обединиха частни компании и асоциации, работещи в сферата на енергетиката по време на открито заседание, организиран от Инициатива „Да спасим българската енергетика“. На събитието присъстваха представители на електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про, Българската фотоволтаична асоциация (БФА), Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ), търговските камари на Германия и САЩ, Българска стопанска камара (БСК), Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциация на италианските предприемачи в България и др., които подкрепиха инициативата. Модератор на срещата бе Красен Станчев, председател на управителния съвет на Института за пазарен мениджмънт (ИПИ).

„Ако нещо се е променило в българската енергетика, то е само с негативни последици. Считаме, че решението е въвеждане на енергиен борд с участието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), енергийното мнистерство и дори политически сили“, заяви Красен Станчев.

По думите на Красен Станчев обаче е изготвен и план за действие без подкрепата на институциите и политическите среди. При всички случаи обаче ще се търси съдействието на ЕС и международните институции, които могат да осигурят структурното финансиране за спирането на декапитализацията на българската енергетика. Предстои членовете на инициативата да представят в Брюксел идеята си за енергиен борд на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Според Станчев се засилва осезаемата перспектива за фалит и на държавни и на частни предприятия в енергийния сектор, на която може да се противодейства именно чрез създаването на такъв експертен съвет. Този механизъм ще работи като омбудсман за балансиране на отношенията в сектора и ще може да предлага независим одит на енергетиката. Първата задача на борда ще е да анализира текущото състояние на енергетиката с цел тя да се преструктурира и да се оценят ефектите от това преразпределение на ролите върху банковата система и българската икономика като цяло.

Председателят на УС на БФА Меглена Русенова оцени,че целенасочените ретроактивни санкции срещу производителите на възобновяема енергия поставя под въпрос няколко милиарда лева заеми, които инвеститорите изплащат към български банки.

Отново обаче като източник на огромните дефицити бе посочен държавният сектор, където по думите на Иванка Диловска от ЕМИ е необходимо спешно да се отдели „все още здравата част“, за да продължат държавните компании и особено общественият доставчик НЕК, да функционират съобразно съвременните изисквания.

„Трябва задължително да се действа за преструктуриране на НЕК, като се отделят големите печеливши ВЕЦ-ове, които тя оперира. Те трябва да излязат на свободния пазар, а останалата част от компанията може да бъде подпомогната от държавата, след като стане държавно предприятие“, заяви Диловска.

Изтъкната бе и необходимостта България да започне да спазва третия енергиен пакет и да мисли в перспектива към включването си в единния европейски електроенергиен и газов пазар. Това обаче няма да бъде възможно без изграждане на необходимата инфраструктура и поддържането на съществуващата по устойчив и дългосрочен план. Йорг Золфелнер, председател на УС на ЕВН България, коментира, че от 2010 г. насам е налице недостатъчно реинвестиране в подмяна на инфраструктура, продиктувано от твърде ниските одобрени бюджети на електроразпределителните дружества. По думите му обаче недостатъчните инвестиции в инфраструктура са характерни за цялата енергийна система.

Експертите се обединиха около мнението, че реформите не бива повече да бъдат отлагани за сметка на популистки мерки, които в крайна сметка ще платят и потребителите, и бизнесът. Икономистът Георги Ганев прогнозира, че инициативата със сигурност ще получи политическа подкрепа, особено, ако курсът на събитията доведе до най-лошото – фалит на предприятия. По думите му тогава либерализацията ще се случи неизбежно и ще е „още един триумф на икономическите закони над политическите желания, но за сметка на българските граждани“.